Р
Е Ш Е
Н И Е №32
гр. Русе 1.2.
2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 12.1. през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: ИСКРА БЛЪСКОВА
Членове: М. ВЕЛКОВА
ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от председателя в.г.д.
№ 846 по описа за 2017 год. за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл ГПК.
„Параходство
Българско речно плаване“АД-Русе е обжалвало решението на Русенски районен
съд,постановено по гр.д.№ 3447/2015 г.в частта,в която исковете за присъждане
на обезщетение по чл.200 КТ е уважен за Р.М. над сумата 23000 лв.до 41400
лв.,за Д.М. над сумата 17500 лв.до 31500 лв.и за В.М. над сумата 19000 лв.до
34200 лв.Иска от съда да го отмени в тези части и да се постанови друго,с което
искът в тази част да се отхвърли по изложените в жалбата съображения.
Горното
и допълнителното решение от 5.7.2017 г.са обжалвани от Р.М.,Д.М. и В.М. в
частта,в която исковете е отхвърлени над сумата 41400 лв.за Р.М.,над сумата
31500 лв.за Д.М. и над сумата 34200 лв.за В.М..Искат от съда да го отмени в
тези части и да постанови друго,с което са уважи предявените искове в пълен
размер от 75000 лв.за всеки един от тях.
Третото
лице помагач ЗАД“Армеец“АД-София счита жалбата на Р.М.,Д.М. и В.М. за
неоснователна и иска от съда да уважи жалбата на „ПБРП“-Русе.
Въззивният съд,след като прецени направените в жалбите
оплаквания и събраните по делото доказателства,прие за установено следното:
По
делото не е спорно,че жалбоподателите Р.М.,Д.М. и В.М. са преживяла съпруга и
низходящи на П. М.,който към 19.12.2009 г.е бил в трудовоправно
отношение с жалбоподателя ПБРП-Русе на длъжност „оператор на шлеп“с
правоспособност-щурман IV степен по р.Дунав и професионален опит 29 години.На
тази дата е управлявал шлеп 910065.От пристанище Русе е тръгнал конвой от пет
шлепа и една секция към моторен кораб „Петър Караминчев“Разположението на
съдовете от конвоя е дадено на схема на л.7.Управляващият шлеп 910073 е свидетелят К.,а между тях се намира
свързващата секция,разположена на по-ниско разстояние,за която се захваща
корабът и всичко става една платформа.Поради лошите метеорологични условия на
19.12.по нареждане на капитана-св.А.,конвоят спрял на „убежище“в реката за през
нощта на 514 км.По него време,в късните нечерни часове,пострадалият П. М. е
изчезнал,което се разбрало сутринта.С влязло в сила решение по гр.д.№ 156/2015
г.на РРС на основание чл.14 ЗЛС е обявена смъртта му-на дата 19.12.2009 г.в 23
ч.С разпореждане № 59/15.6.2015 г.на ТП на НОИ-Русе,влязло в сила на 2-7.2015
г./л.138/,инцидентът е приет за трудова злополука.
Следва
да се отбележи,че в исковата молба няма
наведени никакви фактически твърдения за нарушения на Закона за здравословни и
безопасни условия на труд от страна на корабопритежателя и за неизпълнение на вменени задължения
на капитана в тази насока по довели до инцидента.Въпреки това съдът е провел
множество на брой съдебни заседания и е събрал огромно количество доказателства,неотносими към правния спор поради нерелевирането
им.Няма такива оплаквания и в подадената въззивна
жалба от наследниците на пострадалия.За това въззивният
съд няма да коментира в настоящото изложение изцяло обоснованите и
законосъобразни изводи в обжалваното решение относно техническата изправност на
плавателния съд към декември 2009 г.Оплакванията в жалбата касаят единствено
несъгласието с приетите 10 % съпричиняване на
вредоносния резултат поради груба небрежност от страна на наследодателя М.,защото
„съдът не бил възприел правилно фактическата обстановка“,като се иска да се
приеме,че не е съпричинил вредата.
Въззивната жалба на работодателя ПБРП съдържа единствено
оплаквания относно приетия размер на съпричиняване,когото
предвид събраните по делото доказателства относно поведението на пострадалия
намира за твърде нисък и счита,че вредоносния резултат е съпричинен
от него наполовина.Мотивите са твърде общи и неконкретни. Въззивният
съд отново следва да се съобрази само с наведените за това фактически твърдения
в подадения по делото отговор по чл.131 ГПК/л.28/.Жалбоподателят обосновава
твърдението си за съпричиняване:1“/в нарушение на
забраната от страна на пострадалия за престой на палубата при лоши
метеорологични условия и придвижването му до съседен шлеп при снеговалеж и
силен вятър без спасителна жилетка“ и 2/“че не е приемал редовно лекарствата си
за установените заболявания-диабет и хипертония“,като обобщено е заключил,“че
настъпилата злополука се дължи на собствено поведение и влошено здравословно
състояние“.
По
делото е привлечено като трето лице помагач ЗАД“Армеец“АД-София на основание
застрахователна полица № ********** за групова застраховка „Трудова
злополука“,по която жалбоподателят ПБРП е застраховащ и по застрахователна
полица № ********** по застраховка „Отговорност на работодателя“,по която е
застраховано лице.Становището му по тях е,че не дължи застрахователно обезщетение
на основание изтекла петгодишна давност от настъпването на застрахователното
събитие на 19.12.2009 г./л.89/и такова не е изплащано.
Към
момента на инцидента съпрузите М. са
имали брачен живот 20 години,синът Д.М. е бил на 18 г.9 месеца,а синът В.М.-на
17 години.Всички свидетели,близки на семейството категорично установяват
неговата цялост,сплотеност и задружност в продължение всичките тези години/св.П.
е съседка от 20 години и св.М. ги познава от същото време/Според тях бащата е
бил негов стожер,обединител и финансова опора,тъй като майката е работела на
минимално трудово възнаграждение.Всичко в семейството рухнало след изчезването
на съпруга и бащата.Свидетелите описват шока съпругата и децата,неприемането на
случилото се и най-вече агонизиращата н.,че може да бъде намерен,да се
върне,продължила пет години до обявяването на смъртта му със съдебно решение.Синът
Д. се затворил в себе си,не излизал,бил емоционално сринат/св.М./,а майка му и
брат му В.,рухнали.Тя била неадекватна в началото и постоянно плачела/св.П./.Болката
и страданието отшумели с времето,но скръбта не намаляла/св.Б./.Големият син
прекъснал обучението си във ВУЗ за да работи и да подпомага финансово
семейството си.И малкият син макар и непълнолетен,работел нелегално като барман
и сервитьор по същата причина.Финансова помощ оказвала и св.П.
На
основание гореизложеното въззивният съд намира,че
причинените на жалбоподателката М. неимуществени
вреди следва да се обезщетят със сумата 70000 лв.,а тези на жалбоподателите Д.М.
и В.М. със сумата 60000 лв.за всеки един от тях.Обезщетението за двамата братя
според съда следва да е в еднакъв размер,независимо от изнесеното от
свидетелите,че наследодателят „имал слабост към по-малкия си син В.“/св.М.,П./.Според
св.Б. бил близък и с двамата си синове.Акцентът в случая е не отношение на
бащата към тях,а тяхната еднаква,неутешима скръб към загубата му.
Съгласно
разпоредбата на чл.200 ал.1 КТ за вреди от трудова злополука,които са причинили
смърт на работника,работодателят отговаря имуществено независимо от това дали
негов орган или друг негов работник има вина за настъпването им,а според ал.2
отговорността се ангажира и ако трудовата злополука се дължи на непреодолима
сила,при и по повод извършена работа и без нареждане,но в интерес на
работодателя,както и по време на почивка в предприятието.Отговорността на
работодателя е безвиновна и гаранционно-обезпечителна
по правната си природа.Тази отговорност може да се намали,ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука,като е допуснал груба небрежност/чл.201 ал.2 КТ/.В настоящия случай такава се твърди от жалбоподателя ПБРП-Русе и от третото
лице помагач-застраховател и се отрича от жалбоподателите М.
Първоинстанционният съд е приел съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради груба небрежност в
размер на 10 %.
Жалбата
на ПБРП-Русе и частично основателна,а тази на жалбоподателите М.-неоснователна.
Част
от възраженията на жалбоподателя ПБРП-Русе относно съпричиняването
на вредоносния резултат от страна на пострадалия са относно нередовното
приемане на лекарства от негова страна по отношение на заболяванията му
„диабет“ и „хипертония“.Изводът на първоинстанционния
съд,че това възражение е недоказано,е изцяло обоснован и законосъобразен.П. М.
е освидетелстван от ТОЛЕК относно професионалната му годност,за което е издаден
протокол № 24/11.10.2006 г./л.222/,в който е посочена диагноза „диабет“компенсирана
форма и „хипертония“,като комисията го допуска за старшина на шлеп за зони В и
Г на основание § 12 от ОР на Наредбата за освидетелстване и преосвидетелстване
на кандидатите и служителите във водния транспорт.На същият е издадено
свидетелство за медицинска годност № 2277/24.11.2009 г./л.11/със заключение
годен за работа с недостатък и срок за валидност една година.Това се е случило
месец преди инцидента.Следва да се отбележи,че и самият пострадал е подал
декларация до работодателя на 26.1.2007 г.,в която е посочил,че не страда от
заболявания/л.213/.От прочита на горните писмени доказателства следва да се
заключи,че описаните заболявания според компетентните медицински органи не са
били пречка да изпълнява трудовите си
задължения като управител на шлеп и няма никакви данни да не е вземал редовно
предписаните му медикаменти и тези заболявания да са му създавали затруднения в
работата,когато и да било и най-вече в деня на инцидента.Работодателят е
поддържал в изправност корабна аптека,за която е издадено свидетелство от
3.9.2009 г.валидно за срок от една година/л.182/За здравословното му състояние
към тази дата свидетелства единствено св.С. К.Той давал показания както пред
съда,така и във воденото и прекратено досъдебно производство № 2481/2009 г.на
Русенска окръжна прокуратура.Следва да се отбележи,че показанията пред двете
институции съществено се различават,противоречат си,съдържат факти,които не са
споменавани преди,налице е противоречие дори в самите показания пред
съда/относно категоричното отричане на употреба на алкохол и последващото признание на изпиването на една малка ракия по
повод Никулден/.Има обаче твърдение,че казаното на досъдебното производство е
вярното.Там свидетелят изнася в писмените си обяснения,че при срещата с
пострадалия на неговия шлеп около 22 ч.за да си вземе доставен от него багаж от
съпругата му,изглеждал прижълтял,леко треперел и очите му били зачервени.В показанията
си пред съда установява,че споделил за настинка и лека треска и не му е
споменавал за проблеми с кръвната захар.Други доказателства по този въпрос в
процеса не са събрани.На основание преценката единствено на показанията на св.К.,въззивният съд намира изводът на РРС за недоказаност на
твърдението в жалбата за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на П. М. поради нередовен прием на медикаменти за кръвната
захар и хипертонията му,за изцяло обоснован и законосъобразен.
По
отношение на второто оплакване в жалбата,че поведението на пострадалия за
придвижване до шлепа на св.Кьосев в лоши метеорологични условия, е довело до
трудовата злополука,защото е груба небрежност,същата е частично основателна.
Практиката
на ВКС по въпроса за „грубата небрежност“по чл.201 ал.2 КТ е многобройна и
константна.Във всички решения се приема,че не всяко действие следва да се
тълкува като груба небрежност и че нейното наличие е изцяло в доказателствена тежест на работодателя.Отговорността му по
реда на този текст се намалява само в изключителни случаи-ако пострадалият е
извършил определени действия в нарушение на определените от работодателя
правила за безопасност на труда,предвиждайки възможността от настъпването на
вредоносен резултат,като лекомислено се е надявал да ги предотврати,разчитайки
на притежавани знания и умения.Следва да е налице самонадеяно отношение към
съществуващата опасност от неговото настъпване/реш.№
719/2009 г.I г.о./В решение № 1026/2009 г.I г.о.ВКС
счита,че поради липсата на дефиниция за понятието „груба небрежност“по аналогия
следва да се приложи текстът на чл.11 ал.3 НК за непредпазливост,която е
съзнавана и несъзнавана.ВКС определя грубата небрежност като съзнавана
непредпазливост-когато работникът е съзнавал и предвиждал настъпването на вредоносните
последици,но е мислел да ги предотврати..Такава ще е налице,когато пострадалият
е проявил липса на елементарно старание и внимание,пренебрегвайки основни
правила за безопасност./реш.№ 62/2015 г. IV г.о./
В
настоящия случай П. М. е проявил груба небрежност,с която е допринесъл за
настъпването на трудовата злополука,както е приел и районният съд,но според въззивният съд то е в по-голям размер.
Неопровержимо
и установено от всички разпитани по делото свидетели, и от данните в досъдебното
производство се установява,че на датата 19.12.2009 г.времето е било много
лошо.В по-голямата част от деня е валял сняг,преминал привечер в суграшица и е
било много студено.Явлението е познато като примес от сняг и дъжд с една
единствена последица-пълно заледяване.Наред с ниските температури е духал и
силен вятър.Това влошило и навигационните условия според капитана св.А.,който
наредил конвойната платформа да спре на убежище на 514 км и пътуването да
продължи на другия ден.За това са били уведомени всички в т.ч.и управителите на
шлеп-нарежданията се предават по радиотелефони или по дежурния.При направата на
конвоя капитанът провел инструктаж.Спирането на убежище е станало на
свечеряване.По необясними причини пострадалият е тръгнал към шлепа на св.К.
много по-късно-между 22 и 23 ч.Трябвало е да премине през по-ниската секция за
да достигне до него/вж.схемата на л.6/Относно съдържанието на багажа,когото е
трябвало да вземе от свидетеля показанията на К. са твърде противоречиви.Не се
установява обаче да съдържа нещо изключително наложително,което да трябва да се
вземе на всяка цена през нощта.След като според него М. просто е бил настинал и
го тресяло,е следвало да се обърне към някой от екипажа по радиотелефона,за да
му се дадат лекарства от корабната аптека.Въпреки това и при изключително
лошите метеорологични условия-ниски температури,заледени палуби и силен
вятър,пострадалият е предприел на свой риск придвижването до шлепа на св.К.Бил
е наясно,че конвоят не може да продължи пътуването поради влошените
навигационни условия и за това е спрял.Поведението му е необяснимо,действал е
рисковано,но самонадеяно е смятал,че има достатъчно опит за да извърши
предвижването.Най-голямото му нарушение
при това му действие обаче е,че го е предприел без спасителна риза./св.К./С
това си поведение е нарушил категоричната разпоредба на чл.281 от Наредбата за
трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа
на кораба и корабопритежателя,както и на чл.33 от Закона
за здравословни и безопасни условия на труд.Следва да се отбележи,че на
12.6.2007 г.той е направил консумативно искане до склада да получи спасителна
риза/л.140/и получаването и е удостоверено с документа на л.141.За това
обстоятелство свидетелства св.Н.Г./л.254/-началник склад в ПБРП.Тя не си спомня
конкретно П. М.,но удостоверява получаването на спасителната риза от него чрез
предявените и горецитирани документи.Свидетелката
посочва разликата между спасителна жилетка и спасителна риза,като е категорична,че
втората е много по-надеждна при бедствие.На ризата има патронче,което
при падане във водата се отваря и ризата се изпълва с газ,която държи човека
над повърхността.П. М. е имал такава риза,но не я е използвал по време на
инцидента.Резултатът не може да се прогнозира,но увеличава шансовете и необличането
и по време на нощния преход до шлепа на св.К. потвърждава лекомисленото и
самонадеяното му отношение към събитията.
На
основание горното въззивният съд приема,че грубата
небрежност на пострадалия е съпричинила трудовата
злополука на 20 %.При отчитане на този процент от общото според въззивния съд дължимо обезщетение от 70000 лв.за съпругата
и по 60000 лв.за синовете,исковете следва да се уважат в размер на 56000 лв.за Р.М.
и по 48000 лв.за Д.М. и В.М..
Разноските
в първоинстанционното производство са присъдени само
за адвокатски хонорар/830 лв./съобразно с уважената част на иска-592.62 лв.Този
размер е неправилно определен в повече от дължимия,който съобразно със
завишените размери в настоящото решение е в размер на 560.71 лв.Въззивна жалба в този част не е подавана от
ПБРП-Русе,поради което хонорарът остава в размера,определен от районния
съд/положението на жалбоподателите М. не може да се влошава/
Законосъобразен
е изводът в обжалваното решение,че се присъжда само заплатената от упълномощителите сума,тъй като поетото от тяхна страна
обещание да извършат допълнително престиране на цена
на услугата не е факт.Правилно не е уважено и искането им за присъждане на
сумата 360 лв.-административни разходи,която е изцяло с неясен произход и
липсват доказателства за извършването им.
На
жалбоподателите М. не се дължат разноски и за въззивната
инстанция.Става дума само за адвокатски хонорар.В представения договор за
правна защита и съдействие обаче не е отбелязано/няма попълване/,че сумата от
2000 лв.е платена-същата е само договорена,а на присъждане подлежи единствено
платената такава.
Предвид
изложеното въззивният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 3187/5.7.2017 г.,допълнено с решение№1522/1.11.2017 г.,постановени по
гр.д.№ 3447/2015 г.на Русенски районен съд в частта,в която исковете за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова
злополука,предявени от Р.И.М.,Д.П.М. и В.П.М.,***1 са отхвърлени над сумата 41400
лв.до 56000 лв.за Р.М.,над 31500 лв.до 48000 лв.за Д.М. и над 34200 лв.до 48000
лв.за В.М. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Параходство Българско речно плаване АД-Русе да заплати допълнително обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука ОЩЕ в размер на 14600 лв.на
Р.И.М.,16500 лв.на Д.П.М. и 13800 лв.на В.П.М..
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата му част,както и в частта за разноските.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му до страните.
Председател: Членове: