Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№260027/12.2.2021 г. 12.02.2021г.                                гр.Ямбол

 

                                                      В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,                                                   гражданско отделение,втори състав,

в открито съдебно  заседание на 09.02.2021 година,

в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                      ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА                          

Секретар Л.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело № 5 по описа за 2021г.

За да се произнесе, взе  предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К.М.Г. ***, действащ чрез настойника М.К.М. и Г.К.М. ***, подадена от пълномощника им адв.С., срещу Решение №260138/03.11.2020г. на ЯРС по гр.д.№3485/2016г., с което е уважен предявеният от Г.Ц.Г. *** иск по чл.135, ал.1 ЗЗД и по отношение на него е обявен за недействителен договор за дарение на недвижими имоти, обективиран в нот.акт №90/2014г. на нотариус №322 в НотК, с който К.М.Г. е дарил на сина си Г.К.М. собствените си недвижими имоти - три земеделски земи в землището на с.Иречеково, обл.Ямбол - нива и две пасища- мери, които са подробно индивидуализирани.

С въззивната жалба е направено оплакване за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, както и поради неговата необоснованост. Въззивниците сочат, че вземането на ищеца произтича от присъдено обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди в резултат на деликт по присъда по н.о.х.д.№1068/2013г. на ЯРС, която е влязла в сила на 29.11.2016г., а атакуваната сделка е изповядана на 18.12.2014г., т.е. преди възникване на вземането. С оглед на това считат, че в случая е приложима разпоредбата на чл.135, ал.3 ЗЗД, но в нарушение на същата районният съд приел, че знанието или незнанието на ответника Г.К.М. е несъотносимо, излагайки съображения, според които при наличието на безвъзмездна сделка не е необходимо да се развиват съображения относно знанието на третото лице за увреждане на бъдещия кредитор. Съдът следвало да приеме, че в тежест на ищеца е да докаже, че сделката е била предназначена от двамата ответници да увреди кредитора, в каквато насока ищецът не ангажирал никакви доказателства, а от своя страна ответниците ангажирали убедителни доказателства, опровергаващи твърдяната от ищеца цел - че двамата ответници са били в договореност да реализират действия, с които да увредят имуществените интереси на ищеца. Според въззивниците, те са оборили и презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД  относно знанието на приобретателя-надарен, предвид родствената му връзка с първия ответник, като със събраните доказателства са установили, че надареният Г.К.М. не е знаел за провежданото срещу първия ответник наказателно производство, тъй като повече от петнадесет години не е поддържал връзка с баща си по лични причини, в периода 2011г.-2014г. надареният е бил трайно на работа в Германия и не е поддържал никаква връзка с баща си, не му е било известно неговото здравословно състояние, не е посещавал повече от десет години дома на баща си, като при изготвяне на пълномощното от страна на първия ответник за провеждане на дарствената сделка, надареният Г.М. не е присъствал и отново не е осъществен контакт между двамата ответници, бил е представляван от пълномощник, който не го е информирал, че баща му има някакви проблеми или пък висящо наказателно производство. За последното надареният разбрал едва след получаване на съдебните книжа по настоящото дело. По тези съображения се моли за отмяна на решението на ЯР, включително в частта на разноските и за постановяване на ново от окръжния съд, с което предявеният иск по чл.135 ЗДД да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С писмения отговор на жалбата въззиваемият Г.Г., чрез процесуалния си представител адв.Д., е оспорил жалбата с подробни доводи за правилност и обоснованост на решението на ЯРС, и съответствието му със сочена практика на ВКС.

В о.с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивниците адв.С., която пледира за уважаването й, както и за присъждане на разноските по делото.

Въззиваемият Г.Г., чрез адв.Д. моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Страните не сочат нови доказателства във въззивното производство.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирани страни и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът установи следното:

ЯРС е сезиран с отменителния иск по чл.135, ал.1 ЗЗД, предявен от Г. Ц.  Г. *** – за обявяване за относително недействителна по отношение на него извършената от ответника К.М.Г. сделка по нот.акт №90/18.12.2014г. на Нотариус №322 в НотК, с която на сина си - ответника Г.К.М. е дарил три недвижими земеделски имота в землището на с.Иречеково.

С депозирания отговор на исковата молба ответникът Г.М. е оспорил иска с възраженията, че вземанията на ищеца са присъдени след сключване на дарствената сделка, както и че презумпцията за знание за увреждането по чл.135, ал.2 ЗЗД е оборима от този ответник, тъй като дълги години е работил в Германия, не е знаел за наказателното производство срещу баща му и двамата не са поддържали отношения.

Поради наличието на данни по делото за недееспособността на ответника К.Г., производството пред ЯРС е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.3 ГПК и е възобновено след поставянето на Г. под пълно запрещение с влязлото в сила решение на ЯОС по гр.д.№1452018г. След възобновяването на производството настойникът на ответника Г. също е подал писмен отговор, с който е оспорил иска с възраженията, които е направил ответникът Г.М..

С постановеното по спора решение ЯРС е уважил изцяло предявения иск по чл.135, ал.1 ЗЗД, излагайки съображения, че са доказани всички предпоставки на разпоредбата. Относно знанието у приобретателя Г.М. за увреждането на кредитора съдът е приел, че същото не е необходимо, тъй като сделката е безвъзмездна, но е изложил и мотиви, че не е оборена законовата презумпция за знание по чл.135, ал.2 ЗЗД.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е разкрита от районния съд.

Установено е от приложеното НОХД №1068/2013г. по описа на ЯРС, че същото е било образувано по внесен от ЯРП обвинителен  акт срещу ответника К.М.Г., за извършено от него престъпление по чл.129, ал.2,вр. с ал.1 НК - причинена на 08.08.2012г. средна телесна повреда на Г.Ц.Г., изразила се в счупване на лакътната кост на лявата предмишница. С влязлото в сила определение на наказателния съд от 30.05.2016г. производството по посоченото НОХД на основание чл.289, ал.1,вр. с чл.24, ал.1,т.5 НПК е било прекратено в наказателната му част, тъй като подсъдимият Г. е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието. В гражданската му част производството е приключило с влязлата в сила на 17.10.2016г. присъда на ЯРС, с която деликвентът К.Г. е осъден да заплати на Г.Г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 750лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лв. Върху тези присъдени обезщетения, с присъда от 29.11.2016г. по НОХД №1309/2016г. ЯРС е присъдил и законната лихва, считано от 08.08.2012г. Въз основа на влезлите в сила присъди ищецът се е снабдил с изпълнителен лист за вземанията си, за събирането на които е образувано изп.д. по описа за 2016г. на ЧСИ Д.

На 18.12.2014г. ответникат К.М.Г. и вторият ответник Г.К.М. са сключили договор за дарение на недвижими имоти, обективиран в нот.акт №90/18.12.2014г., т.VII, н.д.№931/2014г. на нотариус №322 в НотК, с който К.Г. е дарил на сина си Г.М. три земеделски недвижими имоти в землището на с.Иречеково, а именно: Нива от 29.018дка в м. „Сусам Търла” - имот №130058 по плана за земеразделяне на с. Иречеково, Пасище-мера с площ от 6.328 дка в м.„Птицеферма” - имот №150017 по плана за земеразделяне на с.Иречеково и Пасище - мера с площ от 3.078дка в м „Птицеферма” - имот 150005 по плана за земеразделяне на с. Иречеково, при посочени граници на трите имота. При сключването на договора за дарение дарителят К.М.Г. е представляван от Г.К.М., който се е легитимирал като негов пълномощник с нотариално заверено пълномощно, като същият е сключил договора и в личното си качество на дарен.

По делото са събрани писмени доказателства, че от 24.10.2011г. до 31.01.2013г. ответникът Г.М. е работил по трудов договор в Германия, Ю. О., както и показанията на свидетелите Н.Г. и Н.Г. Свидетелят Н.Г. - син на ищеца е дал показания, според които ответникът Г.М. е присъствал на съдебните заседания по наказателното дело срещу баща му, а свидетелят Н.Генев, който е кмет на с.Иречеково е поддържал, че при подписване на упълномощителната сделка ответникът Г.М. не е присъствал, за него свидетелят знаел, че дълги години е бил в чужбина и не е поддържал отношения с баща си, за който се грижел другият му син.          

При тези фактически данни въззивният съд прави следните правни изводи:

Обжалваното решение на ЯРС е валидно, допустимо и правилно.

Правилни и обосновани са изводите на районният съд, че за уважаване на иска с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, е необходимо ищецът да докаже следните материални предпоставки на нормата, а именно: че ищецът е кредитор с вземане срещу ответника К.Г., че ищецът е увреден с дарствената сделка за трите имота, която сделка се иска да бъде обявена за недействителна и че е налице знание у длъжника К.Г. за увреждането на кредитора.

Правилни са и изводите на съда, че тези предпоставки са установени по делото. С влязлата в сила присъда на ЯРС по НОХД 1068/2013г. и присъдата по НОХД №1309/2016г. ищецът се е легитимирал като кредитор на ответника К.Г., който е осъден да му заплати сумите 750лв. и 5000лв. - обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава. Тъй като вземанията на ищеца произтичат от непозволено увреждане, то същият е придобил качеството кредитор от момента на извършване на деликта, а именно от датата 08.08.2012г. - нанасянето на телесната повреда от ответника К.Г.. Неоснователно е оплакването на въззивниците, че ищецът е придобил качеството на кредитор с присъждането на вземанията му, т.е. с влизането в сила на 17.10.2016г. на присъдата по НОХД №1068/2013г. Трайна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС, обективирана в решение по гр. д. № 754/2009г. ІV ГО, решение по гр. д. № 4996/2013г. ІV ГО, решение по гр. д. №754/2009г. ІІІ ГО и др., която настоящият въззивен състав споделя, според която определящо за качеството "кредитор" по смисъла на чл.135 ЗЗД е наличието на съществуващо спрямо длъжника парично или непарично вземане, което не е необходимо да е ликвидно и изискуемо, нито да е установено с влязло в сила решение. Съгласно приетото в Решение №423/29.11.2012г. по гр.д.№1623/2011г. на ВКС, ІV ГО, вземането за обезщетение от непозволено увреждане възниква от извършване на деликта и съдебното предявяване на правото на вземане за обезщетение няма отношение към неговото възникване. В разглеждания случай ищецът е кредитор на ответника К.Г. именно от момента на извършването на деликта, а не от влизането в сила на присъдата, с която този ответник е осъден да му заплати обезщетенията за вреди от деликта, или осъществена е първата предпоставка за уважаване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД и не е налице основанието по чл.135, ал.3 ЗЗД - извършване на сделката преди възникване на вземането. Налице е и втората предпоставка за уважаване на иска - наличие на увреждащо действие, защото такова е всяко действие, с което се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Извършеното разпореждане с притежаваните от длъжника  имоти, безспорно намалява възможността за удовлетворение от кредитора, защото за обезпечение на вземанията на кредитора служи цялото длъжниково имущество (чл.133 ЗЗД). Доказано е и знанието у длъжника К.Г. за увреждането на кредитора-ищеца. В практиката на ВКС  - Решение № 18/4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г., IV г.о., ГК; Решение № 264/18.12.2013г. по гр. д. 915/2012 г. IV г.о. и др. е прието, че  длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане и че всеки длъжник притежава субективно възприятие, че при намаляване на своя патримониум чрез съответни разпоредителни действия с имуществени права, той уврежда кредитора, когато неговото вземане е възникнало преди разпоредителните действия на длъжника, какъвто е настоящият случай. Следователно, при сключването на оспорената транслативна сделка която е от 18.12.2014г. и е след възникване вземанията на ищеца, длъжникът К.Г. е имал субективна представа, че по този начин намалява своя патримониум, като уврежда кредитора- ищеца, затруднява правната му възможност чрез способите на принудителното изпълнение да удовлетвори паричните си притезания.

Когато разпореждането с длъжниково имущество е безвъзмездно, е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за увреждането му, като правно ирелевантно е дали лицето, с което длъжникът е договарял е знаело за увреждането (В този смисъл е решението на ВКС по гр.д. №754/2009г. на четвърто г.о.). Само когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т. е. че третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане, освен в случаите, когато знанието на третото лице се презумира - чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Знанието у третото лице за увреждането подлежи на доказване и в хипотезата на чл.135, ал.3 ЗЗД- когато увреждащото действие или сделка предхожда възникването на вземането. В случая както се прие и посочи, вземанията на ищеца са възникнали преди сключването на увреждащата сделка от 18.12.2014г. и не е налице основанието на чл.135, ал.3 ЗЗД, на което неоснователно се позовават въззивниците и считат, че ищецът е следвало да докаже знанието за увреждане и у длъжника, и у третото лице, а е налице основанието за недействителност на оспорената сделка по чл.135, ал.1 ЗЗД. В тази хипотеза знанието за увреждане у приобретателя - ответника Г.М. е без правно значение, тъй като сделката е безвъзмездна и е неприложима презумпцията за знание за увреждането по чл.135, ал.2 ЗЗД. Поради това въззивната инстанция не обсъжда събраните по делото писмени и гласни доказателства, насочени към установяване липсата на знание у втория ответник за увреждането на кредитра. Неправилно районният съд е обсъждал  законовата презумпция на чл.135, ал.2 ЗЗД и събраните по делото доказателства за оборването й, но формираните изводи на съда не са се отразили на крайните му решаващи изводи за основателност на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД.

В обобщение, в настоящото исково производство са установени всички материални предпоставки (юридически факти), обуславящи възникването на предявеното от ищеца потестативно право, поради което основателен се явява конститутивният (отменителният) иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, с който се цели постигане на правната промяна в сферата на ответниците. Поради споделяне и съвпадане изводите на настоящата инстанция с изводите на първата инстанция, обжалваното решение следва да се потвърди изцяло, като правилно и законосъобразно. Неоснователни са оплакванията на въззивниците за неправилност на решението на първата инстанция, поради което въззивната жалбата се оставя без уважение.    

При този резултат на делото пред въззивната инстанция, право на разноските за тази инстанция има въззиваемата страна, на която следва да се присъдят 900 лева разноски, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, ЯОС

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №260138/03.11.2020г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.№3485/2016г.,

ОСЪЖДА К.М.Г., с ЕГН ********** ***, представляван от настойника М.К.М., и Г.К.М. ***11, с ЕГН ********** да заплатят на Г.Ц.Г., с ЕГН ********** ***, направените разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 900лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгл.разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, изр.1 ГПК (при цена на иска в размер на 2835,88лв).

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                            ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                            

 

                                  

                                                                                                    

 

                                                                                                    2.