Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/09.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
участието на секретар Цветелина Илиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1924 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявен от А.П.Б.,
ЕГН **********, адрес: ***. ****, съдебен адрес:***, чрез адвокат Й.А. – ВАК срещу ЗАД ”Армеец”, ЕИК ****, със седалище:***, иск с правно основание 405, ал. 1 КЗ за осъждане ответното дружество да заплати
сумата в размер на 10 лева /десет лева/,
представляваща
частичен иск от общо 800 лева, обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди в резултат от настъпилото на 07.01.2019г. застрахователно събитие с
увредения лек автомобил Фолксваген голф 5, ДК № ****, ведно със законна лихва
върху нея считано от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В о.с.з. на
14.06.2019г., на основание чл.214 ГПК
е допуснато изменение в размера на предявения
иск чрез неговото увеличаване от 10.00 лв.
/десет лева/, представляващи част от общо дължимо
застрахователно обезщетение
в размер на 800.00 лв. /осемстотин лева/, за претърпени от ищеца
имуществени вреди в резултат от настъпилото на 07.01.2019г. застрахователно
събитие с увредения лек автомобил Фолксваген голф 5, ДК № ****, на сумата
в пълен размер 853.98 лв./осемстотин петдесет и три лева и 98ст./, като същият да се
счита предявен за сумата в общ размер на 853.98 лв./ осемстотин петдесет и три лева и 98ст./ ведно със
законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба –
06.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: на 08.01.2018г. между него и ответника
възникнало застрахователно правоотношение, обективирано
в застрахователна полица „Каско ” №**** с валидност
09.01.2018г. – 08.01.2019г.. Предмет на договора бил лек автомобил, собственост на
ищеца, марка Фолксваген
голф 5, ДК № ****.
На 07.01.2019г. установил увреждания по паркирания автомобил /таван, задна
броня и заден ляв панел/. Уведомил застрахователя за настъпилото събитие, като
ответникът извършил оглед на МПС и съставил Опис – заключение, в което били
описани увредените детайли в резултат на ПТП. Застрахователят отказал изплащане
на обезщетение. Счита, че определеното обезщетение не овъзмездява
претърпените имуществени вреди. Твърди, че за отстраняване на щетите била
необходима сумата в размер на 800 лв.. Ето защо има правен интерес да
претендира обезщетение за отстраняване на щетите по автомобила. Моли в тази
връзка за постановяване на положително решение по предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, с
който е изразено становище за неоснователност на иска. Навежда доводи, че
претенцията на ищеца не попада в обхвата на покритите по имуществена
застраховка „Каско“ рискове. Не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение с ищеца по застрахователна полица „Каско” №**** с валидност 09.01.2018г. – 08.01.2019г.. Не оспорва, че на 07.01.2019г. е
заведена претенция за репариране на щети по автомобил Фолксваген голф 5, ДК № ****. Оспорва
наведените в исковата молба фактически твърдения досежно
механизма на настъпване на произшествието. Оспорва и твърдяната
причинно-следствена връзка между описания механизъм и всички твърдяни за настъпили вреди по същото. Ответникът признава,
че след обработване на щетата е отказано изплащане на обезщетение на основание
чл.90, ал.1 ОУ, поради липса на покрит риск. Сочи, че ищецът не е сигнализирал
компетентните органи за настъпилите щети по автомобила. В условията на
евентуалност счита за завишен размера на претендираното
обезщетение. Навежда доводи, че претенцията за лихва е неоснователна и поради
неизпълнение от страна на ищеца на задължението по чл.380, ал.1 КЗ за
представяне на банкова сметка, ***оворност на
основание чл.380, ал.3 КЗ. В този смисъл счита предявения иск за неоснователен
и моли за постановяване на решение, с което същият бъде отхвърлен.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че към 07.01.2019г.
по отношение на лек
автомобил Фолксваген голф 5, ДК № **** е бил налице валидно сключен договор за
застраховка „Каско” при ответника, обективиран в полица №**** с валидност
09.01.2018г. – 08.01.2019г..
От Комбинирана
застрахователна полица №**** е видно, че действителната стойност /застрахователната сума/ на
застрахованото МПС е 8300 лева, при застрахователна премия 479.74 лева.
Представена е Квитанция
№****/09.01.2018г. за платена
премия.
Не е спорно, че ищецът е собственик на
автомобила, което се установява и от Свидетелство
за регистрация на МПС част І.
Ищецът е уведомил застрахователя
за настъпилите щети по автомобила с Уведомление-декларация за щета по застраховка от
07.01.2019г., като ответникът е съставил
Опис на щета по претенция
№13019030100131/07.01.2019г. за причинени увреждания по автомобила – таван,
задна броня и заден ляв панел.
С Писмо
изх.№130-53/25.01.2019г. ЗАД Армеец уведомява А.Б., че няма да му изплатят
обезщетение.
Представени са Общи условия за застраховка на МПС; Специални условия за
автомобилен асистанс за чужбина и Специални условия
на застраховка „Злополука на местата в МПС“, действащи към момента на настъпване на застрахователното събитие.
От заключението по допуснатата САТЕ се
установява, че на 06.01.2019 г. автомобилът е бил паркиран в ****. На 07.01.2019г. собственикът на автомобила
установил увреждания по него. Уврежданията са получени вследствие на движещи се
покрай автомобила предмети. Обичайно такъв тип увреждания в тези зони не се
получават при движение на автомобила. Общата
стойност на щетите по автомобила поотделно и като обща сума по средни пазарни
цени към датата на събитието, като при определяне на средната пазарна цена на
труда се използва цената предлагана в сервизи отговарящи на съвременните
изисквания за качество, а именно да притежават европейски сертификат за качество
ISO 9001:2008,
както и сервизи не притежаващи европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, са в размер на 853.98 лв., което включва следните позиции: Общо
за Таван - 260.34
лв. Общо за Броня задна - 263.19
лв. Общо за Панел заден ляв - 259.20 лв. Общо за Общи операции - 71.25 лв. Увреждането по тавана на
автомобила се изразява в нараняване на лаковото покритие в средата на детайла
спрямо ширината му и в предната му част спрямо дължината му. Увреждането е с
приблизително кръгла форма и с големина от около 5 мм. Поради факта, че
увреждането е върху хоризонталната повърхност на тавана на автомобила, същото е
получено вследствие съприкосновение с предмет, който е паднал върху автомобила.
Обичайно такъв тип увреждане на този детайл не се получава при движение на
автомобила или от друго превозно средство. Възможно е увреждането да е получено
от паднал върху автомобила или хвърлен към автомобила камък. Уврежданията
установени по автомобила при извършеният оглед от представител на
застрахователя и при извършеният оглед на автомобила обичайно не се получават
при движение на автомобила и е възможно да са настъпили по степен и вид по описаният
от ищеца начин и са в причинно - следствена връзка.
Съгласно
разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок.
Правото на справедлив размер на обезщетението и
възможност за поправка на МПС, съобразно средните пазарни цени, не може да се
отрече с оглед възрастта на автомобила, тъй като независимо от амортизацията на
частите към момента на настъпване на произшествието, собственикът на автомобила
не може да бъде задължен да го ремонтира със също толкова амортизирани и
овехтели части.
В тази
връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС - Решение №155/05.12.2016г. по
т.д.№1092/2015г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че не е възможно влезлият
в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата
застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия
застрахователен риск.
По смисъла
на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е
и задължителната практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение
№ 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение
№ 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при
действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за
възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд
по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие,
без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по
такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като
увредената вещ.
Не е спорно, че застрахователят е отказал изплащане на
обезщетение с мотив, че не може да бъде установено по какъв начин са настъпили
декларираните уврежданията по автомобила.
По делото е изслушано заключението на вещото лице А.В.
по допуснатата от съда САТЕ, от което се установи, че получените увреждания
могат да настъпят по описания начин /в паркирано състояние на автомобила от предмети/.
Необходимата стойност за отремонтирането на щетите
възлиза на 853.98 лв. по средни пазарни цени към датата на събитието, като при
изчисляване на средната пазарна цена на труда се използва цената, предлагана в
сервизи, които притежават европейски сертификат за качество и такива, които не
притежават.
Предвид
установения размер на претърпените щети, съдът намира, че застрахователят дължи
на ищеца сумата 853.98 лв., необходима за възстановяване на
увреденото моторно превозно средство. Предявеният иск следва да бъде уважен.
Сумата следва да се присъди, ведно със законната лихва
считано от датата на исковата молба, така както е поискано.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане,
разноските извършени от ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника срещу
когото е уважен иска и съобразно размера в който е уважен. Ищецът представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждане на следните суми:
50 лв. - държавна такса; 200 лв. –
депозит вещо лице и 360 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение. С оглед
крайния изход на делото, съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на сумата 610 лв..
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД ”Армеец”, ЕИК ****, със седалище:***, да заплати на А.П.Б., ЕГН **********,
адрес: ***. ****, сумата в
размер на 853.98 лв./ осемстотин петдесет и три лева и 98 ст./, обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от
настъпилото на 07.01.2019г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил
Фолксваген голф 5, ДК № ****, ведно със законна лихва върху нея считано от
датата на подаване на исковата молба – 06.02.2019г. до окончателното изплащане
на сумата, на основание 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД ”Армеец”, ЕИК ****, със седалище:***, да заплати на А.П.Б., ЕГН **********,
адрес: ***. **** сумата 610 лв. /шестстотин и десет лева/, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: