Решение по адм. дело №1697/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Й. А. Т. от [населено място] срещу изричен отказ от 22.07.2025 г. на „Вива кредит“ АД за достъп по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 за предоставяне на копия от всички документи, съдържащи лични данни на жалбоподателя.

Според жалбоподателя оспореният отказ е незаконосъобразен, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на направените разноски.

Дружеството-ответник чрез процесуалния си представител счита жалбата за недопустима и алтернативно за неоснователна, тъй като правото на достъп по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 не включва автоматично задължение за предоставяне на договорни документи като физически копия, особено когато тези договори вече са били предоставени при тяхното сключване, както и поради недопустимо разширяване на обхвата на чл.15. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес и срещу отказ, който нарушава правата на жалбоподателя по Регламент (ЕС) 2016/679 и който съгласно чл.39 ЗЗЛД подлежи на обжалване пред съда по реда на АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с молба от 23.06.2025 г. (л.34) жалбоподателят е поискал от „Вива кредит“ АД на основание чл.15 и чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679 като субект, на когото се обработват личните данни, да му бъдат предоставени копия от всички договори за паричен заем и договори за предоставяне на гаранции за периода от 01.01.2019 г. до 01.06.2025 г., сключени между Й. Т. и „Вива кредит“ АД. Алтернативно, ако тези копия не бъдат предоставени на основание чл.15 и чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679, жалбоподателят прави искане те да бъде бъдат предоставени на основание чл.11, ал.1, т.12 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).

С уведомление от 22.07.2025 г. (л.31-33, л.35) управителят на „Вива кредит“ АД е информирал жалбоподателя, че съгласно чл.11, ал.1, т.12 ЗПК той има право да получи извлечение по сметката под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания по активните си договори, поради което му предоставят тази информация, както и го информират, че при извършената проверка не е установено наличие на сключени договори за гаранция, свързани с потребителските му кредити. От жалбоподателя е поискано уточнение да потвърди, дали желае достъп до личните си данни, обработвани по вече прекратени договори, съответно че ще разгледат заявката, ако нейният смисъл е такъв. Според дружеството, обаче, получаването на пълни копия на договорната документация, независимо дали съдържа лични данни, надхвърля предвидената в чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 защита и представлява административна услуга, за която се дължи такса съгласно действащата тарифа на „Вива кредит“ АД. Допълнително с уведомлението е предоставена информация за основанията и целите на обработката на личните данни на Й. Т., категориите обработвани лични данни, начина на тяхното получаване, третите лица, на които са предоставени личните данни, мястото и срока за съхранение на личните данни.

Друга кореспонденция между страните не е разменена. След получаване на уведомлението е подадена настоящата жалба срещу отказа на дружеството-ответник да предостави копия от всички документи, в които се съдържат лични данни, но не само договори за кредити.

В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства, тъй като страните нямат спор по фактите. Спорът е правен относно правилното приложение на материалния закон и специално чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Съдът намира, че оспореният отказ е незаконосъобразен.

Не се спори, че между жалбоподателя и ответното дружество съществуват облигационни отношения, произтичащи от договори за кредит, което се установява от самото уведомление от 22.07.2025 г., въпреки че ответникът не изпълни задължението си да представи по делото пълната преписка по оспорения отказ. Т.е., безспорно доказано е, че жалбоподателят е субект, чийто лични данни се обработват от дружеството-ответник и има право на достъп до обработваните от администратора негови лични данни съгласно чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Съгласно чл.15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните и следната информация: a) целите на обработването; б) съответните категории лични данни; в) получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, по-специално получателите в трети държави или международни организации; г) когато е възможно, предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определянето на този срок; д) съществуването на право да се изиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или да се направи възражение срещу такова обработване; е) правото на жалба до надзорен орган; ж) когато личните данни не се събират от субекта на данните, всякаква налична информация за техния източник; з) съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането, посочено в член 22, параграфи 1 и 4, и поне в тези случаи съществена информация относно използваната логика, както и значението и предвидените последствия от това обработване за субекта на данните.
Съгласно § 3 на чл.15 администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. За допълнителни копия, поискани от субекта на данните, администраторът може да наложи разумна такса въз основа на административните разходи. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя в широко използвана електронна форма, освен ако субектът на данни не е поискал друго.
Съгласно § 4 на чл.15 правото на получаване на копие, посочено в параграф 3, не влияе неблагоприятно върху правата и свободите на други лица. Достъпът до обработваните лични данни съгласно чл.15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 се предоставя от администратора чрез копие от личните данни, които са в процес на обработване.

В чл.37б, ал.1 ЗЗЛД субектът на данни упражнява правата по чл.15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин.

В случая молбата от 23.06.2025 г. на жалбоподателя представлява заявление по смисъла на чл.37б, ал.1 ЗЗЛД, съдържащо искане на основание чл.15 и чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679 да му бъдат предоставени копия от всички сключени договори за кредит на физически адрес в [населено място]. В този смисъл не се споделя становището на ответника, че не е отказал предоставянето на исканите копия, а е поискал единствено уточнение от жалбоподателя, което твърдение не отговоря на съдържанието на уведомлението, както и на извънпроцесуалното поведение на представляващите дружеството-ответник, тъй като в съдебното заседание не се установи дружеството да е предоставило исканите копия. В случая от съдържанието на уведомлението е видно, че за администратора не е имало никаква пречка да идентифицира подателя на заявлението, предмета на искането и заявената форма за достъп до обработваните лични данни. Съответно съгласно чл.15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта.

Действително копието на лични данни не би следвало винаги да се отъждествява с копие от документа, в който се съдържат тези данни. Нормите на Регламент (ЕС) 2016/679 предоставят права на субекта на данни, които права произтичат от фундаменталното право на достъп до информация за личните данни, които съответният администратор обработва за конкретен субект, като в случая обработването е започнало по повод сключени договори за кредит (прекратени и актуални) и именно тези договори се явяват носители на информация за обработваните лични данни. Договорите за кредит съдържат лични данни по определението на чл.4, § 1 Регламент (ЕС) 2016/679 и отказът на администратора на лични данни на достъп на субекта на данни до информацията по чл.15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 е незаконосъобразен.

В този смисъл е практиката на Съда на ЕС. Съгласно т.1 от диспозитива на решение от 26.10.2023 г. по дело С-307/22 член 12, § 5, член 15, § 1 и 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че администраторът е длъжен да изпълни задължението за безплатно предоставяне на субекта на данни на първо копие от личните му данни, предмет на обработване, дори когато основанието на искането е цел, различна от посочените в съображение 63, първо изречение от този регламент.

Решение от 04.05.2023 г. по дело С-487/2021 не налага извод за освобождаване на администратора на лични данни от ангажимента да предостави копие на сключените договори между страните. В решението си Съдът на ЕС приема, че член 15, § 3, първо изречение от Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. Съдът на ЕС приема, че член 15, § 3, трето изречение на Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие "информация" се отнася изключително до личните данни, копие от които администраторът трябва да предостави съгласно първото изречение от този параграф.

В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд – решение № 8286 от 30.07.2025 г. по адм. дело № 4355/2025 г. на ВАС, V о., решение № 8310 от 31.07.2025 г. по адм. дело № 3419/2025 г. на ВАС, V о., решение № 7180 от 26.06.2025 г. по адм. дело № 10796/2024 г. на ВАС, V о.

Следователно в съответствие с решенията на Съда на ЕС и с оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо и задължително администраторът на лични данни да предостави копия на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност той ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно.

В случая отново поради процесуалната пасивност на ответника по делото не се ангажират доказателства на жалбоподателя да е било предоставяно първо копие от документите, съдържащи личните му данни. Както се каза вече, това твърдение на ответника остана недоказано. Следователно в качеството на администратор на лични данни за дружеството-ответник стои задължението по чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 да предостави на субекта на данните Й. А. Т. копие от поисканите лични данни, съдържащи се в договорите за кредит, в заявената форма за получаване на посочения адрес за кореспонденция.

Основателно е възражението на ответника, че информацията за параметрите на активните договори за кредит (вноски, лихви, проценти и такси) не подадат в обхвата на правото по ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679 за достъп до личните данни на жалбоподателя чрез предоставяне на копия от всички документи, съдържащи личните данни. Няма спор, обаче, че договорите съдържат личните данни на жалбоподателя и той има право да получи копия от тях на основание чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679.

С отказа на администратора на лични данни да предостави копия от сключените договори за кредит е преградена възможността жалбоподателя да упражни правата по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679. В този смисъл ответникът е лишил жалбоподателя и от правото на защита на личните данни, като го е поставил в невъзможност да разбере, дали се спазва задължението на администратора за осигуряване защитата на тези данни по начин, който гарантира тяхното законосъобразно обработване в съответствие с принципите, заложени в чл.5 от Регламент (ЕС) 2016/679. Оспореният отказ възпрепятства жалбоподателя да се възползва и от правото по чл.8, § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз да получи ясна представа, дали личните му данни се обработват добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието му или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание.

Предвид всичко изложено съдът намира, че оспореният отказ е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което следва да бъде отменен. На чл.173, ал.2 АПК, тъй като въпросът не позволява разрешаването му по същество от съда, преписката следва да изпрати на ответника за ново произнасяне съобразно задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Предвид изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски същото като основателно и доказано в размер на 10 лева за платената държавна такса и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА, определено съда на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в размер на 1000 лева, следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството-ответник да заплати тази сума на жалбоподателя.

Затова и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 АПК Административен съд, Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Й. А. Т. , [ЕГН], от [населено място], [улица], ****, изричен отказ от 22.07.2025 г. на „Вива кредит“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Л.“, [жк], [улица], бл. Силвър център, *****, представлявано от изпълнителния директор К. К., за достъп по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 за предоставяне на копия от всички документи, съдържащи лични данни на жалбоподателя.

ВРЪЩА преписката на „Вива кредит“ АД за извършване на необходимите действия по искането на Й. А. Т. , [ЕГН], от [населено място], [улица], ****, съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за изпълнение на съдебното решение, считано от влизането на решението в сила.

ОСЪЖДА „Вива кредит“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Л.“, [жк], [улица], бл. Силвър център, *****, представлявано от изпълнителния директор К. К., да заплати на Й. А. Т. , [ЕГН], от [населено място], [улица], ****, сумата 10 (десет) лева, разноски.

ОСЪЖДА „Вива кредит“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Л.“, [жк], [улица], бл. Силвър център, *****, представлявано от изпълнителния директор К. К., да заплати на адвокат С. К. Н. от Адвокатска колегия Пловдив, [ЛНЧ], сумата 1000 (хиляда) лева, адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.