№ 344
гр.
Велико Търново, 25.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на девети юли две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М. разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело №
347/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на
С.Т.К. ***, чрез *** С.И. ***, против Заповед за
прилагане на ПАМ № 19-0268-000239 от 17.05.2019г. на Началник сектор към ОД на
МВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с която е прекратена регистрацията на
ППС за срок от шест месеца.
В подадената жалба се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е
издадена в противоречие със закона и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Видно от приложения
към жалбата договор, К. била отдала под наем процесното МПС на „И. Строй 80“
ЕООД – фирма, представлявана от мъжа, с когото тя живее на съпружески начала. Едва
в деня на проверката – 17.05.2019г. СУМПС на Л. било иззето, заедно с
регистрационните табели на МПС, стопанисвано от И.И., в качеството му на
управител на дружеството наемател, като у последния липсвал умисъл за
извършване на нарушение, предоставяйки МПС на лице с отнето СУМПС. Към
настоящия момент тя и дружеството наемател не можели да използват процесното
МПС, от което търпели сериозни загуби.
В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител *** И.,
оспорващият поддържа жалбата и изложените в нея аргументи. Излага допълнителни
съображения, че от разпита
на свидетеля станал ясен фактът, че И. нямало от къде да знае, че предоставя
МПС на лице, което е със отнето СУМПС, тъй като няма достъп до системата на
МВР. Въпросното СУМПС на А.Л. не е било иззето. Той може да е бил наказан, но
органите на полицията не са отнели свидетелството чисто физически, поради тази
причина моли да се постанови решение, с което да се отмени ПАМ като
незаконосъобразна.
Ответникът - Началник сектор към ОД на МВР Велико Търново, РУ Горна
Оряховица не се явява и не заема становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът установи от
фактическа страна следното:
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0268-000239 от 17.05.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР Велико Търново,
РУ Горна Оряховица е прекратена регистрацията на ППС товарен автомобил „Форд
Транзит 280 СВБ“ с рег. № ***, собственост на С.Т.К. за срок от шест месеца.
Като фактическо основание за издаване на заповедта е
посочено обстоятелството, че на 17.05.2019г. на ПП І-4 км. 143+800 в посока гр. Варна, А.С.Л.е
управлявал товарен автомобил „Форд Транзит 280 СВБ“ с рег. № ***,
собственост на С.Т.К., като при
извършена проверка водачът не е носел СУМПС и контролен талон към него. След
направена справка с ОДЧ при РУ Горна Оряховица се установило, че на Л. е
издадена ЗППАМ № 18-1275-000317 от 07.05.2018г. по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП до заплащане на дължимите глоби и към момента на проверката е
неправоспособен водач. Водачът не е заплатил доброволно в законаустановения
срок глоба с фиш сер. К № 1750302 в размер на 600лв., сер. К № 2338613 в размер
на 400лв., сер. К № 2118643 в размер на 1200лв., сер. К № 2095802 в размер на
1200лв.,
За така установеното нарушение на Ш.А.С.е
съставен АУАН № 178161/17.05.2019г. /л. 7 от делото/, като по делото няма твърдения
и данни издаденото въз основа на този АУАН наказателно постановление да е
оспорено по съдебен ред, респ. отменено като незаконосъобразно.
Видно от справката за нарушител А.С.Л.на л. 16-20 от делото издаденото на Л.
СУМПС № ********* на 18.06.2008г. е било валидно до 18.06.2018г.
Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателката на
22.05.2019 г. Недоволна от нея, на 23.05.2019 г., тя я е оспорил чрез Началник
сектор към ОДМВР – РУ Горна Оряховица пред Административен съд - Велико
Търново.
Като писмени
доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в административна
преписка, изпратената с рег. № З-д-239/06.06.2019 година от РУ Горна Оряховица
при ОД на МВР Велико Търново, вкл. ЗППАМ № 19-0268-000239/17.05.2019 г., жалба
№ 35/23.05.2019 г., АУАН бл. № 178161/17.05.2019 г., Карта за екип за работа по
досъдебно производство № 269/2019 г., Заповед № УРИ: 366з-2141/27.07.2017 г. на
ОДМВР, Справка за нарушител А.С.Л., Справка за собственик на МПС С.Т.К.,
Удостоверение № 366000-10710/19.04.2018 г., копие на пощенски плик; Заповед за
прилагане на ПАМ № 19-0268-000239/17.05.2019 г., издадена от К.Й.К.на длъжност
началник сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ-Горна Оряховица, АУАН с бл. №
178161/17.05.2019 г., договор от 14.12.2019 г. за отдаване под наем, копие от
лична карта, свидетелство за регистрация част І, справка от Търговски регистър
за актуално състояние.
Изслушани са
свидетелските показания на И.И., който дава показания, че от 2009 година живее
със С. на съпружески начала и има дете от нея. Отношенията им били лични, а не бизнес.
На въпросната дата А.Л. дошъл при него, поискал му буса с марка „Форд Транзит“
с рег. № ***, за да си свърши някаква лична работа. Показал му книжката си и талон,
но той не гледал срок на валидност на документите. В един момент му се обадил,
че е спрян от полиция в района на с. Добри дял, на язовира. След това вече
закарали автомобила в полицията, в КАТ, смъкнали му номерата. Установило се, че
Л. не си е платил предходни актове. От миналата година му е отнета книжката
поради множество неплатени глоби, което той нямало от къде да знае. Бусът го
използвал за работа във фирмата - верига траурни агенции „Есхатон”. Бусът бил
даден под наем на фирмата и всекидневно използван. Подписали договор доста
преди нарушението, защото трябвало да има договор, за да му признаят фактурите
от счетоводството. На предявяване на свидетеля на договор от 14.12.2019 година,
находящ се на лист 6 от делото, сключен между С.Т.К. и фирма „И. Строй 80“
ЕООД, представлявана от И.Д.И. по повод отдаването на личния на С.Т.К.
автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ***, същият констатира, че датата на договора
е 14.12.2019 година, която дата още не е настъпила и обяснява това с техническа
грешка. Договорът бил сключен на 14.12.2018 година.
При така
установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Съдът
приема, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори
горепосочения индивидуален административен акт.
При
разглеждането й по същество и след проверка на оспорения административен акт по
реда на чл. 168, ал.1 от АПК, на основанията по чл. 146 от АПК, съдът намира,
че жалбата е неоснователна по следните съображения:
Заповед за прилагане на ПАМ № 19-0268-000239 от
17.05.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР Велико Търново, РУ Горна
Оряховица е издадена
от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т.2а се налагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г., на основание чл. 165 от ЗДвП, министърът на
вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура,
осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна, със Заповед № № 366з-2141/27.07.2017
г. Директорът на ОД на МВР гр. Велико Търново, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, е
оправомощил началниците на групи в сектор ПП при ОД на МВР Велико Търново да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Настоящата
заповед е издадена от Началник сектор към ОД на МВР - Велико Търново, РУ Горна
Оряховица, от което следва, че заповедта е издадена от компетентен
административен орган.
Съдът
намира, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, водещи до отмяна на оспорения
административен акт.
Процесната
заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз
основа на описани и установените с нея обстоятелства. Същата съдържа
необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй
като в текста на акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство,
съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му
материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка.
Действително в разпоредителната част на същата като правно основание е посочена
единствено разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, без конкретизиране на
конкретната буква от установената правна норма, но това не води до съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и необоснованост на
процесната заповед, тъй като от описаната фактическа обстановка става ясно, че
се има предвид текста на буква "а" на чл. 171, т. 2а ЗДвП.
Заповедта е издадена в съответствие
и с материалния закон и неговата цел. С оспорената заповед административният
орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.2а от ЗДвП, в относимата й редакция в сила
от 03.01.2018г., ДВ бр.2/2018 г., посочена като правно основание за издаване на
процесната заповед, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.
При анализ
на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са
предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на
която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си
компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за
движение по пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващата С.К.,
административният орган се е позовал на наличието на последната от посочените в
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП хипотези, а именно – на Л. е издадена ЗППАМ №
18-1275-000317 от 07.05.2018г. по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП за временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимите глоби
и към момента на проверката е неправоспособен водач.
По делото няма спор, че водачът Л.
не е заплатил доброволно в законаустановения срок глоби с фиш сер. К № 1750302
в размер на 600лв., сер. К № 2338613 в размер на 400лв., сер. К № 2118643 в размер
на 1200лв., сер. К № 2095802 в размер на 1200лв.,на 16.04.2019г. Въпреки това е
управлявал цитираното МПС – собственост на К.. Безспорно е и обстоятелството,
че издаденото на водача свидетелство за управление на МПС е било отнето,
съгласно ЗППАМ № 18-0906-000122/13.03.2018г. на Началник Сектор "Пътна
полиция" Ловеч и ЗППАМ № 18-1275-000317/07.05.2018г. на Началник Сектор
"Пътна полиция" към ОДМВР Велико Търново /арг. Справка за нарушител /водач
л. 20 от делото/, поради неплащане на дължима глоба. С оглед на това съдът
приема, че са налице фактическите основания за издаване на заповедта за
налагане на ПАМ по отношение на жалбоподателката, тъй като същата е собственик
на моторно превозно средство, което е управлявано от лице, с отнето
свидетелство за управление на МПС.
По делото
няма спор между страните относно фактическата обстановка, поради което съдът
намира, че в случая са налице кумулативно предвидените от закона предпоставки
за налагане на процесната ПАМ. Изискването за "съответно свидетелство за управление"
на МПС означава то да е валидно, както за "категорията МПС", което се
управлява от водача, така и с оглед срока на неговата валидност. Видно от
справката за нарушител А.Л. на л. 16 от делото, независимо, че СУМПС е било
отнето, то същото е било издадено на 18.06.2008г. и е било валидно до 18.06.2018г.
Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Сред
изискуемите съгласно чл. 53, ал. 1, т.
9 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) реквизити относно
съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност. С оглед на
това, ако А.Л. действително е представил на св. И.И. свидетелство за управление
на МПС през 2019г., то същия е следвало да направи проверка на неговата
валидност и да установи, че същото е валидно до 18.06.2018г. С
изтичането на срока, за който държавата е признала на съответното лице правото
да управлява МПС, правото се прекратява. Срочността на правото е отразена в
официалния удостоверяващ правото документ - свидетелството за управление на
МПС. Освен това съобразно § 1, т. 2, б.
"ж" от ДР на ЗБЛД личен документ "с изтекъл срок на
валидност" е нередовен. По това настоящият състав намира, че управляването
на МПС от водач с изтекъл срок на валидност на СУМПС, се включва в хипотезата
на нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП, а именно лицето не притежава съответно свидетелство за
управление, като под съответно се има предвид редовно и валидно такова, за
което при надлежна проверка И. е следвало да се увери. По тази и по причина, че
представения по делото договор за отдаване на процесния автомобил за временно
ползване е от още ненастъпила дата – 14.12.2019г., съдът не кредитира
показанията на св. И.. Свидетелят признава, че книжката на Л. е отнета от
миналата година, поради множество неплатени глоби. Без значение е
обстоятелството, че поради липсата на възможност да използва автомобила дружеството
търпи сериозни загуби. И., като не
е предприел каквито и да било действия, за да се убеди, че предоставя
автомобила на К. да бъде управляван от
водач с валидни документи за правоспособност, то жалбоподателката следва да
понесе неблагоприятните последици, които законът свързва с едно такова
поведение - да изтърпи наложената принудителна
административна мярка.
На следващо място,
съдебната практика потвърждава, че законът не предвижда като предпоставка за
прилагане на ПАМ наличието на виновно поведение на собственика на автомобила,
който е и адресат на мярката. В този смисъл Решение № 14573 от 27.11.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 3275/2018 г., I о.;
Решение № 7441 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14590/2017 г., VII
о.; Решение № 15272 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5758/2018 г., II о. В
случая административният орган действа при обвързана компетентност и
законосъобразно е приел наличието на изискуемите предпоставки по чл. 171, т. 2а ЗДвП за прилагането на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца. Собственикът на превозното средство
следва при всички положения да носи отговорност за действията на лицата, в
чието държане е предал собствения си автомобил. С въпросната ПАМ, не се цели
санкциониране на нарушителя и/или трети лица, а постигане на правноопределен
резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и
намаляване на пътнотранспортните произшествия.
Срокът на мярката, определен от
административният орган, е в минимума визиран в нормата на чл. 171, т. 2а,
б.“а“ от ЗДвП, поради което съдът намира, че наложената принудителна
административна мярка е съобразена не само с материалния закон, но и с целта на
същия - осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа
за съразмерност по чл. 6 от АПК.
Въз основа на изложените съображения
съдът приема, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0268-000239 от 17.05.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР Велико Търново,
РУ Горна Оряховица е валидна и
законосъобразна, включително и в частта й относно определения срок на ПАМ, а
жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, пети състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Т.К. ***,
чрез *** С.И. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 19-0268-000239 от
17.05.2019г. на Началник сектор към ОД на МВР Велико Търново, РУ Горна
Оряховица, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 172, ал. 5, изр. последно от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: