Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …2022
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ „Г“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛАДШИ СЪДИЯ СТОЙЧО ПОПОВ
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Димитрова
гражданско дело № 9957/2020 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 29.06.2020 г., постановено по гр. д. № 46732/2019
г., Софийският районен съд, е осъдил „ВСБ Студио 8 – У.Х.“
ЕООД, ЕИК *******да заплати на „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК *******на основание чл. 79,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 51, ал.1 ЗУЕС сумата от
1 145,84 лв., представляваща дължими по договор от 20.01.2016 г. суми за
такса управление и поддръжка на общите части на етажна собственост в жилищен
комплекс „В.С.Б.Б.Р.“- гр. Варна, ул. „*******за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на иска –
09.08.2019 г. до окончателното изплащане. С оглед изхода на правния спор съдът
е разпределил разноските между страните.
Недоволен от съдебното решение е останал ответникът „ВСБ Студио 8 – У.Х.“ ЕООД, който в законоустановения срок е подал въззивна
жалба, с която твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно и иска да
бъде отменено. Излага подробно становище в подкрепа на твърденията. Претендира
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от страна на ищеца „Ф.М.“ ЕООД, с който се излагат доводи за правилност на обжалваното съдебно решение
и се иска неговото потвърждаване. Претендират се разноски.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства и твърденията на страните и съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е
допустима и следва да се разгледа по същество:
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта
му – в
обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а подадената въззивна жалба е
основателна, поради следните съображения:
Предявен е иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.
51 по ЗУЕС, за осъждане на ответника да заплати такси за управление и
поддръжка на комплекса, в който се намират обектите, собственост на ответника (
въззивник).
По иска
ищецът ( въззиваемият) се легитимира като дружество, избрано с решение на ОС да
извършва управление и поддръжка на общите части в комплекса, с което е сключен
и договор за поддръжка и управление, по чиято сметка следва да се изплащат дължимите
за тази дейност такси, като с оглед заявеното в исковата молба, с решение № 8,
взето на ОС на ЕС от 15.01.2016 г., общото събрание на етажната собственост е
предоставило право на управителя да прехвърли част от правомощията си, в
частност тези за събиране на дължимите такси за поддръжка и управление по
административен и съдебен ред на ищцовото дружество, за което последното е
упълномощено.
Видно от
фактическите твърдения в исковата молба, на която ищецът основава претенцията
си, и които представляват основанието на иска, ищецът претендира заплащане на
таксите за управление и поддръжка, определени с решение № 4, във вр. с решение
№ 6 от Протокол от Общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в
режим на етажна собственост в Жилищен комплекс „В.С.Б.Б.Р.“ от 15.01.2016 г.
Решенията на общото събрание на етажната собственост
са правни актове на общност от лица, които не са персонифицирани. След
влизането им в сила, решенията на етажните собственици са задължителни за
всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за
неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни
собственици или обитатели. По своята правна природа решенията на етажната
собственост се доближават до решенията на общото събрание на търговските
дружества и по отношение на тях по аналогия са относими разясненията, дадени в
Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2002
г., за които не се прилагат правилата за недействителност по ЗЗД. За вземането
на тези решения и начина на отмяната им, са уредени специални правила, които
изключват общите правила за недействителност на сделките (така Решение №
659/20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4357/2008 г.).
Решенията на етажната собственост може да са нищожни
и незаконосъобразни. В ЗС и ЗУЕС не са уредени специални основания за нищожност
на решенията на общото събрание на етажната собственост. Решението на етажната
собственост е нищожно, когато редът на ЗУЕС е изключен, защото етажна
собственост не съществува или дори да съществува, е налице отклонението от чл.
2 или изключението от чл. 3 ЗУЕС, когато Общото събрание на етажната собственост
е упражнило правомощия, които не произтичат от чл. 11 и чл. 33 от ЗУЕС, както и
когато липсва (не е взето) решение на ОС, въпреки че така е отразено в
протокола по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС (така Определение № 89 от 22.05.2017 г.
по ч. гр. дело № 1464/2017 г. на I ГО на ВКС).
Сочените предпоставки не се установяват по делото.
Спорното решение е обективирано в Протокол от събрание на етажната собственост,
за което не се установява да не е провеждано, както и да не отразява
действително взетите на него решения. От друга страна, на основание чл. 11, ал.
1, т. 5 от ЗУЕС, вземането на решението за определя размера на паричните вноски
за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата е от
компетентността на общото събрание на етажната собственост.
Всеки от
собствениците има право да оспори законосъобразността на провеждането и на
взетите решения на общото събрание, като защитата по реда на чл. 40 от ЗУЕС чрез предявяване на конститутивен иск за тяхната отмяна пред районния
съд се осъществява в преклузивен 30-дневен срок, считано от получаване на
решението. С изтичане на сроковете за оспорване и атакуване пред съда, се
преклудира възможността за последващо оспорване и осъществяване на инцидентен
съдебен контрол в рамките на други съдебни производства. Етажната собственост,
която не е учредила сдружение за управление, т.е. не е персонифицирана се
управлява от общото събраните на етажните собственици чрез взетите от него
решения. След влизането им в сила решенията са задължителни за всички етажни
собственици, включително за тези, които са гласували против, за неучаствалите
във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или
обитатели. Две са хипотезите, при които решението на общото събрание на
етажната собственост преустановява действието си - първата е отмяната му по
съдебен ред, поради нарушаване на процедурата по приемането му или поради
неспазване на императивни правни норми, а втората - приемане от общото събраните
на етажната собственост на ново решение, по силата на което предходното
преустановява действието си. Това се отнася и до решенията, приети на основание
чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС за определяне размера на паричните вноски за
управлението и поддържането на общите части на сградата (така Решение № 313
от 07.04.2020 г. по гр. дело № 1332/2019 г. на IV ГО на ВКС).
По делото
не се установява решението да е атакувано по съответния ред, поради което същото
е действащ акт, а проверката за неговата законосъобразност е изключена в
настоящото производство, тъй като вземането на относимите към спора решения е
било в компетентността на общото събрание на ЕС.
Задължението
на етажния собственик за заплащане на такси за управление и поддръжка,
определени с решение № 4, във вр. с решение № 6 от Протокол от Общото събрание
на собствениците на самостоятелни обекти в режим на етажна собственост в
Жилищен комплекс „В.С.Б.Б.Р.“ от 15.01.2016 г., възниква на основание чл. 51,
ал. 1 от ЗУЕС, а размерът им се определя по решение на Общото събрание на ЕС,
на основание чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС. Това задължение е различно по своя
правопораждащ юридически факт от вземането за възнаграждение по договора за
изработка или по който и да е друг договор, сключен между етажната собственост
и физическо или юридическо лице, осъществяващо дейностите по управлението на
общите части на сгради в режим на етажна собственост.
В
конкретния случай, ищцовото дружество в исковата си молба нито твърди, нито се
установява да има качеството на управител на етажната собственост по смисъла на
чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, откъдето да произтичат и правомощията му по чл. 23, ал.
4, във вр. с чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС да предявява искове от името на
етажната собственост срещу собственик, който не изпълнява задълженията си за
заплащане на дължимите такси по ЗУЕС, определени по размер с решение на
етажната собственост. Както се установява от материалите по делото, за управител
на етажната собственост по смисъла на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС ищецът не е избиран,
тъй като такава възможност към датата на приемане на решението на ЕС от
15.01.2016 г., Законът за управление на етажната собственост не е предвиждал. Изменението
на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, където е предвидено, че по решение на общото
събрание, взето с мнозинството повече от 67 на сто идеални части от общите
части на етажната собственост, правомощията или част от тях на управителния
съвет (управителя) могат да бъдат възлагани и на физически или юридически лица,
които не са собственици, е обнародвано в ДВ., бр. 26 от 01.04.2016 г. В този
смисъл както и поради липсата на твърдения ищецът да е избран за управител на
ЕС съдът не следва да анализира доводите на страните по приложението на чл. 19,
ал. 8 от закона като неотносими.
Според
исковата молба, ищецът се легитимира като лице по чл. 11, т. 11 от ЗУЕС, на
което ОС е възложило дейности по поддържането на общите части на сградата срещу
възнаграждение, като на същото основание, а не като управител, са му възложени
за изпълнение и конкретни правомощия на управителния съвет (управителя) - това
да събира таксата по чл. 51 от ЗУЕС за поддръжка на общите части, така както е
определена с решението от 15.01.2016 г. Същият обаче следва да я събира от
неизправния собственик за етажната собственост в Жилищен комплекс „В.С.Б.Б.Р.“,
която е и възложител по Договора за поддържа и управление на общите части на
сграда в режим на етажна собственост, а не за себе си като възнаграждение по
договора, защото в този смисъл е взетото Решение № 8 от Протокола на ОС на ЕС
от 15.01.2016 г. В тази връзка не се твърди, а и не се установява от събраните
по делото доказателства, че вземането за таксата за разходи за управление и
поддържане на общите части по чл. 51 от ЗУЕС, определено по размер от ОС, е прехвърлено от етажната собственост на
изпълнителя, на който е възложено извършаването на конкретните дейности. Поради
това ищецът, който има качеството на изпълнител по договора, не е титуляр на
вземането и не може да го събира от собствениците за себе си на заявеното в
исковата молба основание.
Въпросът
за дължимостта на възнаграждението, също наречено такса по чл. 2, във вр. с
буква “r”, т. 1, раздел I по Договора за поддържа и управление на общите части
на сграда в режим на етажна собственост от 20.01.2016 г., вземането за което
възниква на договорно основание при съществуващо валидно договорно
правоотношение и доказано по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК изпълнение от
страна на „Ф.М.“ ЕООД срещу Етажната
собственост, съответно срещу собствениците на обекти в сградата, представлявани
от управителя, съдът не следва да обсъжда, тъй като с оглед основанието,
въведено от ищеца в исковата молба, предмет на делото не е иск за реално
изпълнение по договора.
Ето защо,
тъй като ищецът няма материалноправна легитимация да претендира за себе си
таксите по чл. 51 от ЗУЕС за поддръжка на общите части от въззивника като
етажен собственик, искът, като предявен от лице, което не е легитимирано от
материалното право като титуляр на спорното вземане, следва да бъде отхвърлен,
а обжалваното съдебно решение отменено.
По разноските:
При този изход
на правния спор право на разноски в първоинстанционното съдебно производство
има ответникът и настоящ въззивник. Съобразно представените по делото
доказателства на него следва да се присъди сумата от 10 лв. разноски за
издаване на съдебни удостоверения. По отношение на претендираното адвокатско
възнаграждение, съдът намира за основателно възражението на срещуположната
страна за прекомерност, предвид липсата на фактическа сложност на правния спор
и размера на претенцията, поради което намалява същото до размера от 310,20 лв.
без ДДС или 372,24 лв. с ДДС. Съобразно предвидените минимални размери от НМРАВ
адвокатското възнаграждение за представителството на въззивника в
обезпечителното производство следва да е в размер на 300 лв., поради което по
отношение на него направеното възражение за прекомерност е неоснователно и
същото следва да се присъди в претендирания размер от 372,52 лв. с ДДС.
Въззивникът
има право и на направените пред въззивния съд разноски в размер на 25 лв.
заплатена държавна такса и 372,24 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, като в
тази връзка съдът намира за основателно направеното от срещуположната страна
възражение за прекомерност.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ съдебно решение от 29.06.2020 г., постановено по гр.
д. № 46732/2019 г., по описа на
СРС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК *******срещу „ВСБ Студио 8 – У.Х.“ ЕООД, ЕИК *******иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл. 51, ал.1 ЗУЕС за присъждане на сумата от 1 145,84 лв.,
представляваща дължими по договор от 20.01.2016 г. суми за такса управление и
поддръжка на общите части на етажна собственост в жилищен комплекс „В.С.Б.Б.Р.“-
гр. Варна, ул. „*******за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на иска – 09.08.2019 г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 78 ГПК, „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК *******да
заплати на „ВСБ Студио 8 – У.Х.“ ЕООД, ЕИК *******следните суми, съставляващи разноски за съдебното производство: 10 лв.
деловодни разноски и 372,24 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд и 25 лв. деловодни
разноски и 372,24 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за съдебното производство
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.