№ 20
гр. Стара Загора, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Н.а
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20225530103824 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Ищцата Б. Й. К. твърди, че е претърпяла неимуществени вреди в
резултат на ПТП, настъпило при следните обстоятелства: на ***** г. около
07:20 ч., ищцата управлявала собствения си лек автомобил марка „***“,
модел „*****“, ДК № ********* по републикански път I-5 в землището на
община Стара Загора посока от гр. Казанлък към гр. Стара Загора в светлата
част на денонощието, в условия на дъждовалеж и мокър асфалт. Движейки се
в упоменатата посока и достигайки км. 225, автомобилът попаднал в локва и
в резултат на образувалия се воден клин между асфалта и гумите станал
неуправляем /аквапланинг/, поради което напуска дясната лента и се удря в
средната еластична ограда /мантинела/ между двете полуплатна, като част от
мантинелата пробива и преминава през купето на МПС. Във връзка с
описаното ПТП бил съставен протокол за ПТП № ***** от ***** г., в който
като виновен водач била посочена ищцата. Срещу нея било образувано и
водено досъдебно производство, което било прекратено с Постановление от
1
***** г. на Районна прокуратура, гр. Стара Загора по пр. пр. № ****** г. /ДП
№ *****/. Впоследствие на ищцата бил съставен от ОДМВР - Стара Загора,
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № **** от ****
г. и издадено наказателно постановление /НП/ № ******** от ***** г. В
протокола за ПТП, АУАН и НП обстоятелствата причините и механизма на
ПТП били неправилно отразени, респ. ищцата некоректно била посочена като
единствено виновна, тъй като се е движела със скорост, несъобразена с
конкретните пътни условия /дъждовалеж и мокра настилка/, съответно е
загубила контрол върху управлявания от нея автомобил. Ищцата се е движела
с около 70 км./ч. при ограничение на скоростта от 90 км./ч. за съответното
място, където е настъпил инцидента. В действителност причина за настъпване
на описаното произшествие било и обстоятелството, че пътното платно и
еластичната ограда /мантинелата/ в съответния пътен участък не били
поддържани съгласно изискванията за безопасност на движението. Пътното
покритие е било в състояние, което не е позволявало отводняването на пътя,
респ. е позволявало образуването на локви, а оттук е създавало условия за
настъпване на аквапланинг. Отделно от това, на мястото на удара еластичната
метална ограда /мантинелата/ между двете пътни плътна е била прекъсната,
като изграждащите я шини не са били захванати и свързани една за друга,
съответно същата не е изпълнила функцията си да задържи напусналия
пътното платно неуправляем лек автомобил, а на мястото на прекъсването
шина от металната ограда се е врязала и е навлязла в купето на МПС.
Описаните по-горе неизправности на пътното платно и еластичната предпазна
ограда, са основната причина за настъпване на произшествието, като ищцата
смята че делът на собствените й действия в настъпилия вредоносен резултат
се ограничава до принос в размер на 10 процента. При настъпилото ПТП
ищцата е получила травматично увреждане изразяващо се в счупване на
дясната голямопищялна кост, както и разкъсно-контузни рани по десния крак.
На пострадалата била оказана спешна медицинска помощ от екип на ЦСМП,
след което откарана и приета в Клиниката по ортопедия и травматология към
УМБАЛ „Професор д-р Стоян Киркович“ АД - гр. Стара Загора. При
постъпването й били видими множество разкъсно-контузни рани в областта
на дясната подбедрица и ходило, с размери около 3 см. - 5 см., обилно
кървящи. Дясната подбедрица била видимо деформирана, оточна,
патологично подвижна, като активните и пасивните движения на крайника
2
били силно ограничени и болезнени. След направени изследвания и
консултации със съдов хирург, неврохирург и анестезиолог, на ***** г.
пострадалата претърпяла оперативна интервенция. Извършено било открито
наместване на фрактурата на дясната голямопищялна кост посредством
вътрешна, фиксация, тибия и фибула, като под спинална анестезия е са
осъществени минивазивни остъпи до костите на подбедрицата. След това под
била извършена индиректна открита репозиция и трапаниране туб. Тибие,
имплантиран ИТП, който е заключен проксимално и дистално. Направени са
лаваж, дретнаж, послоен шев и стерилна превръзка. Ищцата била изписана на
****** г. с препоръки за смяна на стерилните превръзки, ползване на
помощни средства при ходене, без натоварване на оперирания крайник. На
увредената били препоръчани също продължаване на профилактика с НМХ,
ранна рехабилитация и физикална терапия. Причинените травми,
проведеното оперативно лечение и последващото възстановяване, причинили
на ищцата силни болки и множество ограничения в бита. До 1-вия месец след
инцидента пострадалата била неподвижна и не можела да става от леглото.
През този период търпяла изключително силна болка и постоянно приемала
обезболяващи. Болката била особено остра, поради наличната в областта на
счупването разкъсно-контузна рана която не зараствала, а започнала да
некрозира. Налагало се пострадалата ежедневно да търпи изключително
болезнена процедура по смяна на превръзките, тъй като в противен случай
некрозата би могла да се разпростре до костта - нещо, което би довело до
ампутация на увредения крайник. Ежедневната смяна на превръзките
продължила до 3-тия месец. Наред с търпяната болка ищцата била много
отпаднала физически. Била неподвижна и изцяло зависима от помощта на
близките си, които й помагали при ставане, тоалет, битово обслужване. След
3-тия месец увредената започнала постепенни опити да натоварва крака си.
Въпреки проведеното лечение и рехабилитации ищцата не била възстановена.
Към настоящия момент при пострадалата било налице ограничено и
затруднено движение в ставата с болка и ограничени движения в дясната
подбедрица. Увредената не била способна да ползва десния си крак, налице
била слабост и затруднена походка. Възстановяването й продължава. Твърди,
че претърпяла и допълнителна операция за премахване на метални пластини.
Наред с търпяната болка и неудобства свързани с възстановяването й,
ищцата търпяла негативни изживявания и поради обстоятелството че
3
инцидентът засягал нейните професионални планове и развитие. Същата била
дипломиран лекар, като в момента специализирала „Медицинска онкология“.
Специализацията била свързана с постоянно провеждащи се теоретични и
практични занимания и колоквиуми, в които поради възстановяването си
ищцата не можела да участва. Пострадалата изживявала изключително
негативно инцидента и в емоционален план. Претърпяното произшествие и
причинената травма предизвиквали у нея отрицателни емоционално-
психични изменения. По време на възстановяването си пострадалата се
чувствала непълноценна и в тежест на близките си, изпитвала страх да излиза
сама. Преди произшествието увредената била здрава и физически активна.
Сега чувствала слабост, уморявала се лесно, придвижването и било
затруднено.
За описаните по-горе, причинени от произшествието неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни изживявания от физическо и емоционални
естество, ищцата смята че е справедливо да бъде обезщетена със сумата от 60
000 лева, след намаляването с признатия от ищцата 10 процента принос от
нейна страна /60 000 - 6 000 /10 % от 60 хил./ = /, крайната сума на
обезщетението възлизала на 54 000 лева. От посочения краен размер от 54 000
лева, ищцата претендирала частично сумата от 6 000,00 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати сумата в размер на 6 000 лева /хиляда лева/, предявени като частичен
иск от цялостна претенция в размер на 54 000 лева, като обезщетение за
търпяните неимуществени вреди във връзка с описаното ПТП на ***** г.,
заедно с лихва за забава върху сумата по обезщетението, считано от датата на
увреждането - ***** г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, като заема позиция за неоснователност на иска. Възразява срещу
описания механизъм на пътно-транспортното произшествие, както и на
причините, поради които се твърдяло в исковата молба, че то е настъпило.
Причините за настъпване на катастрофата се състояли изцяло в действията на
пострадалата, която не е контролирала непрекъснато управляваното от нея
моторно превозно средство в конкретните метеорологични условия на
дъждовалеж и мокра пътна настилка при видимост-дневна светлина, спускане
по наклон на влизане от завой в планинска местност. Същата шофирала с
4
несъобразена скорост и с неподходящи за пътните условия гуми /гуми с
неподходяща дебелина на протектора, износени, със стара година на
производство на самите гуми, което нарушава сцеплението/, сама се е
поставила в неблагоприятно положение, в резултат на което били настъпили
посочените последици. Не съществувала причинно-следствена връзка между
настъпилите вреди и поведение /действие или бездействие/ на служители на
Агенция „Пътна инфраструктура“. Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез
Областно пътно управление Стара Загора било изпълнила точно всички свои
задължения, касаещи процесния участък. Произшествието е настъпило преди
навлизане в км. 225, за който участък била в сила ограничение на скоростта
70 км/ч. при дъжд. Преди мястото на ПТП имало поставени предупредителни
и забранителни знаци: знак за ограничение на скоростта, знак А15 - опасност
от хлъзгане, плюс Т2 - дължина на действие 2000 метра при км. 223+450, знак
А40 - участък с концентрация на ПТП, плюс Б26 - 70 км/ч - за допустима
максимална скорост, знак за дъжд, като знаците били между моста и Стара
Загора, които били в сила за мястото на инцидента. Пътното платно било в
състояние, което позволявало нормалното отичане на водата и не
съществували неравности /дупки или слягания/, които да позволяват
образуването на локви. В периода *** - ***** г. в участъка от км. 214+015 до
км 224+945,4 било извършено машинно изкърпване с плътна асфалтова смес
на всички повредени площи и деформации в настилката. Предвид
извършените дейности участъкът бил отводнен съгласно изискванията, с
което е избегнато задържане на вода по пътното платно и създаване на
условия за аквапланинг. В този смисъл неоснователни били твърденията на
ищцата, че автомобилът е попаднал в аквапланинг на пътното платно, както и
че твърдените в исковата молба неизправности на пътното платно и
еластичната предпазна ограда са основна причина за настъпване на
произшествието. Поведението на ищцата зад волана, траекторията на
движение на автомобила след преминаване през твърдяно от нея водно
препятствие и настъпилите неблагоприятни последици разкривали
характеристики на неопитен водач с неутвърдени умения и придобита
наскоро правоспособност, който не е съумял да овладее автомобила в
конкретните метеорологични условия на дъждовалеж и мокра пътна настилка
и спускане по наклон на влизане от завой в планинска местност. Възразява
също и против твърденията, че ищцата търпяло вреди от периода на
5
възстановяването си, изразяващи се в това, че не може да участва в
заниманията по придобИ.е на специалност, пропуска обучителния процес,
поради което няма да придобие квалификация по избраната специалност.
Отделно от това оспорва размера на иска. В условията на евентуалност
релевира на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД и възражение за съпричиняване в
размер на 90%, породено от действията на пострадалата, която не е
контролирала непрекъснато управляваното от нея моторно превозно средство
в конкретните метеорологични условия на дъждовалеж и мокра пътна
настилка при видимост-дневна светлина, спускане по наклон на влизане от
завой на планинска местност, точно копиране на кривата на завоя, за да бъде
в състояние да спре в случай на възникване на опасност. Моли за отхвърляне
на иска, претендира разноски.
Старозагорски районен съд, като съобрази правните доводи на страните,
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за
безспорни между страните по делото правнорелевантните обстоятелства, че
на дата ***** г. е настъпило процесното ПТП с единствен участник ищцата.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза комплексна,
която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено се установява
следният механизъм на процесното ПТП: на ***** г., около 08,05 часа по
път I-5, км-225 посока юг се е движел лек автомобил „***“ с рег. №
*********, управляван от ищцата Б. К.. ПТП е настъпило в зоната на км-225,
като ищцата на излизане от десен завой загубила контрол над управлението
на автомобила и поради това автомобилът е загубил надлъжно и напречно
сцепление, вследствие на което се е завъртял в посока обратна на
часовниковата стрелка и се е плъзнал напред и вляво. Това се дължало на
обстоятелството, че ищцата не се е съобразила с пътноклиматичните условия,
със собствените й умения да управлява лек автомобил при конкретните
условия и плавно да намали скоростта до величина при която е в състояние да
контролира траекторията на движение на автомобила. В.л. изрично изяснява в
експертизата, че пътят е в добро състояние – без неравности, дупки или
пропаднали участъци, в които би могло да се получат локви при валеж. Освен
6
това бил налице и наклон, който също препятства възможността да се
задържа вода на пътното платно по време на дъжд. След завъртането на лекия
автомобил същият е достигнал еластичната ограда разделяща двете платна и
се е ударил в нея с предна дясна лява и странична част в началото на нов
участък от находяща се на пътя мантинела. Свободният край на новата част
от мантинелата навлязъл в лекия автомобил през предната дясна врата,
проникнал в купето на автомобила и излязъл през предния ляв подкалник. В
този момент, поради насочеността на автомобила той продължава да се
плъзга напред и огъва мантинелата. Автомобилът поради опората в
мантинелата се завърта обратно на часовниковите стрелки и се спира в
мястото, където е намерен. Съгласно заключението на същата експертиза и
обясненията на в.л. в о.с.з. на 06.12.2022 г. се установява, че мантинелата не е
била изпълнена правилно съгласно изискванията за безопасност на
движението – старата мантинела е била срязана с оксижен, който не е бил
свързан с новата. При това положение началото на мантинелата /последната
мантинела/ е следвало да бъде изпълнена с наклонен елемент и забита в
земята. Този начин на сваляне на началото на мантинелата не би
позволил да се стигне до подобно врязване и проникване на шината в
автомобила, тъй като основната функция на мантинелата е при удар да
поеме кинетичната енергия на автомобила, като се деформира без да се
нарушава целостта й. В случай като настоящия, ако монтирането на
мантинелата е била изпълнено съгласно техническите изисквания,
проникването й в автомобила би било невъзможно и е нямало да настъпят
телесни увреждания, причинени от мантинелата при проникването й в
жизненото пространство на водачката в автомобила. При правилен монтаж
автомобилът би се ударил в мантинелата и да се върти още малко по пътя,
вкл. щели да бъдат налице само материални щети по автомобила. Телесните
увреждания са настъпили от контакта на мантинелата и деформираните
детайли на лекия автомобил с тялото на пострадалата. С оглед това следва да
се направи извод, че неправилното монтиране на процесната мантинела е в
пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилите телесни увреждания
на ищцата. В обобщение в.л. изяснява, че за да се стигне до ПТП причината е
във водачката на лекия автомобил, т.е. причината е изцяло субективна, като
тежестта на ПТП се дължи на обстоятелството, че мантинелата не е била
монтирана правилно. Следва да се посочи още, че ищцата е наказана по
7
административен ред с влязло в сила наказателно постановление /писмени
доказателства, л. 8-25 от гр.д. № 2348/2022 г. на СРС/. Ответникът от своя
страна представи писмени доказателства за осъществяване на ремонт в
участъка на ПТП и за наличието на знаци с максимална разрешена скорост от
70 км/ч, вкл. предупредителни при валежи /л. 55-85 от гр.д. № 2348/2022 г. на
СРС/ и /л.115-116 от делото/.
В обобщение относно механизма на ПТП - причина за
произшествието се явяват субективните действия на водачката на лекия
автомобил, която не се е съобразила с конкретните пътни условия, излизайки
от десен завой по посоката й на движение като не е упражнила достатъчен
контрол върху МПС, което управлява, вследствие на което е напуснала
пътното платно вляво /поради завъртане на автомобила/ и е
самокатастрофирала в началото на недобре обезопасена метална предпазна
ограда като същата от техническа гледна точка е имала възможност да
предотврати удара като контролира управляваното от нея МПС без да напуска
платното за движение. Посочено е, че при конкретната пътна обстановка и
така изградена и монтирана метална предпазна ограда от техническа гледна
точка и ако е била монтирана и обезопасена по начин изяснен от в.л., същата
не би довела до травматични последици, а само до материални щети по
автомобила и би запазила живота и здравето на водача, каквото е нейното
предназначение.
В тази връзка се установи по делото, че в деня на ПТП ищцата е била
приета „Клиника по ортопедия и травматология“ при УМБАЛ „Плоф. Д-р
Стоян Киркович“ АД, откъдето е била изписана на ****** г. след извършена
на ***** г. оперативна интервенция От заключението на назначената по
делото съдебно-медицинска експертиза /л. 80-81 от делото/, което е
компетентно и обективно изготвено, вкл. неоспорено от страните се
установява, че ищцата вследствие на настъпилото ПТП от ***** г. е получила
следните увреждания – счупване на дясната голямопищялна кост и
разкъсноконтузни рани на дясна подбедрица и ходило. Обичайният период на
възстановяване от тези увреждания бил около седем-осем месеца /за пълното
възстановяване на движенията на десния долен крайник, вкл. натоварване/.
Вещото лице е категорично, че лечението – оперативни интервенции и
физиотерапевтични процедури, е проведено адекватно, като изрично сочи в
експертизата, че ищцата през възстановителния период е търпяла болки и
8
страдания през възстановителния период, с най-силен интензитет през първия
месец. Не са налице каквито и да били данни за травми/увреждания на
ищцата преди датата на ПТП или здравословни оплаквания. Към настоящия
момент ищцата е възстановена напълно и няма усложнения от
травматичните увреждания. На ******* г. ищцата е претърпяла втора
оперативна интервенция за отстраняване на металните тела от извършената
при първата операция остеосинтеза, като възстановителният период е бил
около месец. В о.с.з. на 06.12.2022 г. в.л. изясни, че се е налагало
обездвижване на десния долен крайник на ищцата с протеза, като нейното
придвижване в рамките на три месеца е било чрез патерици, през които
крайникът не се натоварва. Болничният престой при първата операция е
около седмица, а за втората около два или три дни, тъй като втората операция
е много по-лека. В.л. изясни още в о.с.з., че получените травми от ищцата са
вследствие както на навлязлата в лекия автомобил мантинела, така и на
детайлите на самия лек автомобил деформирани от мантинелата, като сочи,
че разкъсно-контузната рана е била получена от навлизането на мантинелата,
а счупването на костите на подбедрицата е получена от огънатите детайли на
автомобила, тъй като ако мантинелата бе атакувала костта директно е щяло да
има още по-големи поражения. Сочи още, че белегът от операцията е с
размер на около 15 см. и представлява фин оперативен белег, който ще се
изглади във времето. С такъв тип травма не е можела да изпълнява
служебните си задължения. Във връзка с травмите на ищцата,
проведеното лечение /две операции/ и възстановителния период по делото
са представени и писмени документи - епикриза /л. 35 от гр.д. № 2348/2022 г.
на СРС/, амбулаторен лист /л. 36 от гр.д. № 2348/2022 г. на СРС/, епикриза от
***** г. /л. 25-26 от делото/, амбулаторен лист /л. 27 от делото/ и болнични
листове /л. 30, л.84-86 и л. 114 от делото/, от които се установява, че ищцата е
била приета в болница в деня на инцидента и изписана след седем дни
следващия ден /първата операция/, приета в болница на ***** г. и изписана на
******** г. /пет дни/ и е ползвала отпуск за временна неработоспособност от
три месеца и 24 дни след инцидента, респ. първата операция и отпуск за
временна неработоспособност от шестнадесет дни след втората операция.
От показанията на св. Й. К. /баща на ищцата/ се установява, че на
***** г. ищцата е претърпяла ПТП, като непосредствено след ПТП била
заведена в спешен център. Там свидетелят видял ищцата на носилка с
9
превързан крак и доста уплашена. Помогнал при правенето на рентгенова
снимка на ищцата. Била загубила доста кръв. Ищцата била приета в
болницата и била оперирана на следващия ден. Останала в болницата седем
дни. Свидетелят изяснява, че след изписването на ищцата била прибрана то
своите родители, като той се грижел за нея. Ищцата не можела да се движи,
ползвала инвалидна количка около месец, особено интензивно около2-3
седмици. За същия период от време не е можела дори да се обслужва. Пиела е
обезболяващи. После започнала да ходи с патерици, което продължило около
три месеца. Била преглеждана веднъж на седем или осем дни, като свидетелят
сочи, че се появила некроза на раната. След като ищцата престанала да ходи с
патерици започнала да ходи на физиотерапия един или два пъти седмично.
След инцидента и операцията начинът на живот на ищцата се променил -
спряла да спортува и да ходи на фитнес, станала по-затворена. Започнала да
шофира отново след четири или пет месеца. Ищцата претърпяла и втора
операция за махане на металните елементи поставени при първата операция.
Свидетелят сочи, че целият крак на ищцата бил в белези. Настоящият съд
дава вяра на показанията на свидетеля относно наличието на травми на
ищцата /установени и от в.л./, прегледа й в спешния център, извършената
операция и период на възстановяване, затрудненията й в начина на живот
вследствие на травмите, притесненията на ищцата след настъпването на ПТП,
прием на обезболяващи, наличието на рехабилитация, и не дава вяра на
показанията на св. Й. К. в частта им, относно наличието на некроза на раната
и големи белези п окрака на ищцата, тъй като в.л. от съдебномедицинската
експертиза не установява подобни обстоятелство, вкл. в.л. посочи, че се касае
за фин следоперативен белег, а не за рана със замърсени краища. Освен това
ищцата представи писмени доказателства за наличието на обучение и работа
в „Комплексен онкологичен център – Стара Загора“ ЕООД и „Тракийски
университет“ Стара Загора в процесния период на възстановяване от нейните
травматични увреждания /л. 37-38 от гр.д. № 2348/2022 г. на СРС и л. 37-43 от
делото/.
Във връзка с психическото състояние на ищцата след инцидента по
делото бе изслушано заключение на съдебно-психологична експертиза от
което се установява, че към датата на изследването /05.12.2022 г./, което е
около година и шест месеца след инцидента, ищцата е показала повишено
ниво на тревожност, емоционална лабилност и невротизъм поради
10
възможността инцидентът да се случи отново. Към момента на изследването
се констатирали непреработени изживявани свързани с инцидента, но е
налице частична редукция на болестната симптоматика. Към днешна дата за
пълно възстановяване на психиката на ищцата вещото лице препоръчва
ползване на психотерапевтична подкрепа, което означава, че дори към
днешна дата ищцата има остатъчни оплаквания от психологически характер.
В о.с.з. в.л. изяснява, че ищцата е имала високо ниво на стрес, но и високо
ниво на вътрешна мобилизация. Пиела е единствено обезболяващи, но не и
успокоителни. Обстоятелството, че на ищцата се е наложило в дълъг период
от време да стои затворена в дома си е увеличил нейното усещане за стрес.
Отделно от това ищцата е била свикнала да се грижи сама за себе си и
необходимостта от ползване на чужда помощ в периода на нейната физическа
безпомощност й е донесло редица притеснения.
При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск /като частичен/ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
1/ По основанието на иска:
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този който е възложил на друго
лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на
изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл. 49 ЗЗД е
отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от
вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на
възложителя на работата. В този смисъл отговорността на възложителя е
гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за действието или
бездействието на своите работници или служители, на които е възложил
работа. Казаното означава, че когато причинител на вредата е лице, комуто е
възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на
възложената работа при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е
разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване
в правата на увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на
която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от
11
която настъпват вредоносните последици, е юридическо лице, то следва да
носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна
отговорност за виновното деяние /действие или бездействие/ на физическите
лица, на които е възложило да поддържат в изправност вещта, която е станала
непосредствена причина за настъпване на вредоносния резултат. Когато при
ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други
общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В
този смисъл са и задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения,
дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от
Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят
по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при
или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е
за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването
на работата. Вината се изразява в умишленото или по непредпазливост
причиняване на вредата. В някои случаи се касае до неспазване на правилата
за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на
необходимите мерки, за предотвратяване на увреждането Затова
обстоятелството, че причинителят на увреждането не е спазил дадените му
указания или надлежните правила за извършване на възложената работа, а се
е отклонил от тях, само по себе си не е основание за отпадане отговорността
по чл. 49 ЗЗД. Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената
работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в
резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работа. За
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане,
когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от
закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената
работа.
За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав
на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, които са: действие или
бездействие, извършено противоправно и виновно от лице при и по повод на
12
възложена му работа, което е причинило вредите. Тези елементи следва да са
кумулативно установени. По силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД само вината на
причинителя на вредата се предполага до доказване на противното.
Съобразно указанията, дадени с ППВС 7/1958 г. лицето, което е възложило
работата, може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че
лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако
неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е
причинена при или по повод на възложената му работа.
Първият елемент от фактическия състав на разпоредбата е ответникът
да притежава качеството „възложител“. Не е част от спорния предмет по
делото, че участъкът от пътя, където е осъществено процесното ПТП е част от
републиканската пътна мрежа, поради което същият е изключителна
държавна собственост по арг. на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/.
Следва да се има предвид, че с оглед чл. 8, ал. 5 ЗП вр. с чл. 5, ал. 1 ЗП
собствеността се разпростира и върху всички основни елементи – обхват на
пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности. Съобразно
дефинитивната норма на § 1, т. 4 от ДР на ЗП определяща понятието „пътна
принадлежност“ предпазните огради, направляващите стълбчета,
снегозащитните съоръжения, защитните огради и другите технически
средства за организация и регулиране на движението съставляват „пътна
принадлежност“.
Управлението на републиканските пътища с оглед нормата на чл. 19, ал.
1, т. 1 ЗП е възложено на Агенция „Пътна инфраструктура“. Съобразно
разпоредбата на чл. 48, т. 1 б. „а“ от Правилника за прилагане на Закона за
пътищата /ППЗП/ организирането на дейностите по поддържане на
републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии
отново е възложено на Агенция „Пътна инфраструктура“. Аналогична е и
разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба РД-02-20-19/12.11.2012 г. за
поддържане и текущ ремонт на пътищата на МРРБ, издадена на основание чл.
50 ППЗП, която възлага поддържането и текущия ремонт на републиканските
пътища на АПИ.
В чл. 2, ал. 2 от цитираната Наредба са посочени видовете поддържане
на пътя с оглед целите, които следва да бъдат постигнати: превантивно,
текущо и зимно. Съобразно чл. 10, ал. 1 от същата Наредба текущото
13
поддържане на пътищата включва комплекс от всекидневни дейности, които
имат за цел да осигурят техническото състояние на пътя, пътните съоръжения
и принадлежности в съответствие с действащите нормативни актове и
техническите спецификации за строителни продукти, а в ал. 4 на същата
разпоредба е посочено, че основните дейности по текущо поддържане и
текущ ремонт са посочени в Приложение 2 към наредбата. В това приложение
в т. 1.4.4. като основен вид работи за текущо поддържане на ограничителните
системи за пътища от стоманени елементи са посочени: почистване и измИ.е,
подмяна на повредени елементи с нови с аналогични характеристики,
подмяна на повредени и възстановяване на липсващи светлоотразителни
елементи, възстановяване на височината на оградата от 0,75 м от пътното
платно, зануляване на начало и край на ограничителната система,
възстановяване на антикорозионното покритие.
При така очертаната нормативна рамка, с оглед ангажираните от
страните доказателства и съобразно задължителната съдебна практика
пасивно легитимиран по искове за обезщетение за вреди причинени на
граждани е държавният орган - юридическо лице, с който съответното
длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се намира в трудови или
служебни отношения /т. 6 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ВКС
по т.д. 3/2004 г., ОСГК/, предвид което настоящият съдебен състав намира, че
ответникът притежава качеството „възложител“, доколкото на същия като
субституент на Държавата са възложени дейностите по стопанисването,
управлението и поддържането на републиканските пътища.
По делото се установи, че в резултат на ПТП, осъществено на ***** г.
ищцата е получила редица травматични увреждания. Установен е и
механизмът на самото ПТП – при загуба на контрол над управлението на
лекия автомобил водачката е излязла извън платното за движение,
самокатастрофирала е като вследствие на удар в предпазната стоманена
ограда /мантинела/ същата е навлязла, през предна дясна врата на автомобила,
в купето на същия, причинявайки телесни травми на водача.
Вещото лице по допуснатата СТЕ бе категорично, че края на
процесната мантинела е бил срязан с оксижен и не е бил занулен, т.е.
забит в земята. Съгласно посочените вече по-горе в съдебното решение,
изисквания и обхват на дейностите по извършване на текущ ремонт по
14
поддръжка на пътищата, очертани в цитираната Наредба от 2012 г. /т. 1.4.4 от
Приложение № 2 към Наредбата/ като основен вид работи за текущо
поддържане на ограничителните системи същите е следвало да бъдат
занулени т.е. налице е неизпълнение на нормативно установени изисквания
по повод текущата поддръжка на пътя от страна на служители на ответника.
Вещото лице посочи, че зануляването на краищата на мантинелата няма да
доведе до нейното навлизане в купето на лекия автомобил, т.е. В тази насока е
и т. 13 от заключението на съдебно-техническата експертиза съгласно, която
„при правилно монтиране на мантинелата, мантинелата нямаше да проникне в
автомобила“. Аналогично е и изявлението на в.л. в съдебно заседание от
06.12.2022 г. /стр. 3 в съдебния протокол/, който е обосновал извод, че при
занулена /забита в земята/ мантинела при процесния удар би се стигнало
единствено до завъртане на автомобила и материални щети по него.
При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен
състав намира, че с оглед бездействието от страна на служители на ответника
да осъществяват текущ ремонт по поддръжка на пътя, съобразно нормативно
установените технически изисквания е довело до навлизане на мантинелата в
купето на автомобила, причинявайки телесни увреждания на неговия водач.
Съобразно задължителните указания, дадени с ППВС 9/28.12.1966 г. вредите
се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са
резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на
лицето, на което е възложена работа. За възложителите бездействието е
основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение
на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила,
и от характера на възложената работа.
Установени са всички фактически предпоставки на разпоредбата на чл.
49 ЗЗД респ. чл. 45, ал. 1 ЗЗД респ. не е оборена законоустановената
презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което искът е основателен.
2/ По размера на иска:
Настоящия съд изцяло се съобразява с приетото в Тълкувателно
решение № 1/01.08.2022 г. на ВКС по т.д. № 1/2021 г., ОСГТК, а именно
следната поредност - определяне на справедливия размер на обезщетението,
неговото редуциране съобразно приетия процент съпричиняване и
произнасяне по иска съобразно чл. 6 ГПК.
15
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. /препотвърдено в тази
своя част и с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т.д. №
1/2016 г., ОСНГТК/ понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Специфичното е, че
стойността на неимуществената вреда не може да бъде точно фиксирана с
допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по
същество негативното въздействие на деликта навлиза в неимуществената
сфера на пострадалия или увредения и е част от неговия психо-емоционален
статус, който няма как да бъде обективно установен. Възприятия в тази
насока се съдържат в показанията на разпитания по делото свидетел, както и
заключенията на вещите лица по съдебно-медицинската и съдебно-
психологическата експертиза, които дават светлина за претърпените от
увреденото лице болки и страдания. Съдът е този, който във всеки конкретен
случай преценява по справедливост размер на дължимото обезщетение,
отчитайки понесените от увреденото лице болки и страдания, а и
неудобствата – емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и
които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния
психо–емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към
случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на
психическа и емоционална зрялост на лицето, възрастта му и други/.
При определяне на размера на това заместващо обезщетение следва да
се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП на ищцата е
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната
голямопищялна кост и разкъсноконтузни рани на дясна подбедрица и
ходило. В тази връзка е претърпяла две операции – на ***** г. и на ******* г.
Физическото възстановяване е продължило в срок от общо седем-осем
месеца след първата операция и около един месец след втората операция
/така заключение на СМЕ/. Болничният престой при първата операция е бил
около седмица, а за втората около два или три дни. Психическото
16
възстановяване не е напълно завършено и до днес /така заключение на СПЕ/.
При определяне размера на обезщетението настоящият съд взе предвид, че
ищцата е в активна възраст, наложило се е да ползва отпуск поради временна
неработоспособност от три месеца и двадесет и четири дни след първата
операция и шестнадесет дни след втората операция, като първия месец след
ПТП преимуществено е лежала, придвижвала се е с патерици в рамките на
три месеца при осъществено обездвижване на десния долен крайник,
приемала е обезболяващи медикаменти, не е можела да посещава работа и
учебни занятия. При определяне размера на обезщетението е необходимо да
се отчете и начинът на извършването на противоправното деяние,
затрудненията на ищцата да се грижи сама за своето ежедневие,
затруднението в работоспособността на пострадалата за период от поне
седем-осем месеца след първата операция и един месец след втората
операция, т.е. негативната промяна в начина й на живот за около общо девет
месеца, причиненият й от инцидента стрес и уплах, които поради наличието
на механизъм на ПТП изразяващ се в навлизаща в купето на лекия автомобил
мантинела са високи още повече, че мантинелата директно е причинила
разкъсно-контузната рана на ищцата /установени от заключението на СПЕ и
СМЕ/. Неминуемо ищцата е преживяла стрес при настъпване на процесното
ПТП, като навлязлата в купето на автомобила мантинела създава
непосредствена опасност за живота на лицето, намиращо се на пътното
платно /в тази връзка следва да се посочи, че случаите разгледани в
решение № 2377/01.11.2017 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №
1398/2017 г. /недопуснато до касационно обжалване с определение №
5/07.01.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2656/2018 г., III г.о., влязлото в сила
решение № 751/28.01.2020 г. на Софийски градски съд по гр. д. №
6804/2018 г. /констатирано в решение № 479/19.05.2022 г. на Бургаски
окръжен съд по гр.д. № 1449/2021 г./, които ще бъдат обсъдени във връзка
с възражението за съпричиняване са завършили със смърт на лице при
навлизане на мантинела в купето на лек автомобил/. В тази връзка самият
механизъм на ПТП неминуемо увеличава психологическия стрес от
настъпилото ПТП. Всички анализирани дотук обстоятелства и конкретното
им проявление по делото обуславят по-висок размер на дължимото от
ответника на ищцата обезщетение.
От друга страна обстоятелствата, които обосновават по-нисък размер
17
на обезщетението са, че при ищцата е налице пълно възстановяване от
получените травми, вкл. пълното възстановяване на функцията по движение с
натоварване на десния долен крайник Освен това четири-пет месеца след
инцидента ищцата отново е започнала да шофира лек автомобил /така св.
показания на Й. К./, т.е. дори да е имала притеснения да се качва на МПС е
надмогнала в известна степен своите опасения.
Следователно, при определяне размера на заместващото обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от виновното бездействие на служители
при ответника е необходимо да се отчете степента на телесното увреждане,
периодът на възстановяване, физическата болка, необходимостта от две
оперативни намеси, свързани с причиняване на допълнителна болка,
неудобствата в нормалната й деятелност водеща до негативна промяна в
начина й на живот, както и възрастта на ищцата. При анализа на всички
обективни обстоятелства в конкретния казус – полученото увреждане на
здравето, изразяващо се в телесни травми; причинените болки и страдания в
резултат на причиненото увреждане – по време на инцидента, както и след
това, наличието на две оперативни интервенции, съобразявайки възрастта на
пострадалата, продължителността и степента на претърпените болки и
страдания около девет месеца /следва да се подчертае, че се съобразиха и
последиците в психологичен план - всеки претърпян пътен инцидент е
свързан с негативни преживявания в психоемоционален план, които са
установени от свидетелските показания и заключението на съдебно-
психологическата експертиза/, причинените неудобства, свързани с
ежедневното обслужване, нарушен житейски ритъм, невъзможност да бъде
полаган труд, продължилия страх и при съобразяване с конкретните
икономически условия, но при наличие на пълно възстановяване от
получените травми, вкл. пълното възстановяване на функцията по движение с
натоварване на десния долен крайник /които са от естество да намалят
размера на присъденото обезщетение/ и обстоятелството, че настоящият съд
не даде вяра на изнесеното от св. Й. К., относно наличието на некроза на
раната и големи белези по крака на ищцата, тъй като в.л. от
съдебномедицинската експертиза не установи подобни обстоятелства,
настоящият съд приема, справедливият размер на заместващото обезщетение
на ищцата при подобни травматични увреждания на пострадал при нейната
възраст е 30 000,00 лв., а не както сочи ищецът 54 000,00 лв. Заместващото
18
обезщетение представлява парично благо, като неговата обезщетителна
функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да
бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат
потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и
страдания.
3/ По възражението за съпричиняване:
От ответната страна е направено възражение за съпричиняване с 90%
от страна на пострадалата с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД /в исковата
молба ищцата счита, че нейното съпричиняване е в размер на 10%/.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато увреденият е
допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се намали.
Разпоредбата е ясна, но и според практиката на ВКС /решение №
144/27.12.2016 г. на ВКС по т.д. № 1000/2015 г., II т.о., решение №
206/12.03.2010 г. на ВКС по т.д. № 35/2009 г., II т. о., решение №
98/24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 596/2012 г., II т.о., решение №
151/12.11.2012 г. на ВКС по т.д. № 1140/2011 г., II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. на ВКС по т.д. № 977/2010 г., II т.о., решение №
27/15.04.2015 г. на ВКС по т.д. № 457/2014 г., II т.о. и др. / не във всеки
случай на наличие на противоправно поведение на увреденото лице е налице
основание за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а
само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е
тяхно следствие. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/2014 г. на ОСТК
на ВКС, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат,
но не и вина. Приносът на увредения-обективен елемент от съпричиняването,
може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му
трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат,
като го обуславя в някаква степен. В този случай трябва да бъде направено
разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото
ПТП, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2
ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт
също води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Само по себе си дори
нарушението на установените в ЗДвП и ППЗдвП правила за движение по
19
пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото обезщетение,
тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие,
доколкото приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на
причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия,
с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането.
Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива на пострадалото лице, както и
да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Дали поведението на
пострадалия е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във
всеки конкретен случай като съдът следва да прецени доколко действията на
пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи
обективния му принос-определянето на степента на съпричиняване зависи от
конкретното проявление на визираните действия в конкретния причинен
процес.
В случая настоящият съд при разглеждане на това възражение намира,
че еднаквите случаи следва да бъдат разрешавани еднакво и поради това при
обсъждане на възражението за съпричиняване изцяло се позовава на
съдебната практика обективирана във влезли в сила съдебни актове -
решение № 2377/01.11.2017 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №
1398/2017 г. /недопуснато до касационно обжалване с определение №
5/07.01.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2656/2018 г., III г.о., влязлото в сила
решение № 751/28.01.2020 г. на Софийски градски съд по гр. д. №
6804/2018 г. /констатирано в решение № 479/19.05.2022 г. на Бургаски
окръжен сдъ по гр.д. № 1449/2021 г./ постановени при същите факти, които
бяха установени в хода на настоящото съдебно производство, а именно
наличие на самокатастрофирал лек автомобил в необезопасена
мантинела. Съобразявайки посочените влезли в сила съдебни актове,
настоящият съд приема наличие на независимо /непредпазливо по форма на
вината/ съпричиняване на вредоносния резултат, което е в съотношение:
1/2 за ищцата и 1/2 за ответника по следните съображения:
Неимуществените вреди за ищцата от настъпилите телесни увреждания
са в причинна връзка с действията й като водач на лекия автомобил, довели
до настъпване на ПТП, така и от действията/бездействията на ответника
20
възложител на работата по обезопасяване на пътните връзки с непрекъсната
еластична ограда /мантинела/ по републиканския път. Това е така, защото
действията на ищцата са поставили началото на причинния процес на
увреждането, а незавършената мантинела, нейното необезопасяване и забИ.е
в земята /зануляване/ сама по себе си не би довела до настъпване на
вредоносния резултат /така изцяло посоченото решение № 2377/01.11.2017 г.
на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 1398/2017 г. /недопуснато до
касационно обжалване с определение № 5/07.01.2019 г. на ВКС по гр.д. №
2656/2018 г., III г.о. , приело съпричиняване в размер по на 1/2/. Ищцата е
загубила контрол над управляваното от нея МПС, напуснала е пътното платно
и е самокатастрофирала. Със субективните си действия и при несъблюдаване
правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП самата пострадала е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат /така изцяло решение № 751/28.01.2020
г. на Софийски градски съд по гр.д. № 6804/2018 г. приело съпричиняване
от 50%/.
Настоящият съд споделяйки горните аргументи ще добави и следното:
От анализа на доказателствата /в частност заключението на съдебно-
автотехническата експертиза/ се установи, че между поведението на ищцата и
настъпилото увреждане несъмнено е налице причинна връзка и в този смисъл
самоучастие, като присъденото обезщетение без съмнение следва да се
намали на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Не може да се пренебрегне
обстоятелството, че от материалите по делото се установи по безспорен
начин, че ищцата се е движила по пътното платно в условия на дъждовалеж.
По делото като писмени доказателства са представени Протокол за ПТП,
АУАН и НП /л. 8-10 от гр.д. № 2348/2022 г. на СРС/, което не е обжалвано и е
влязло в сила. Посочените документи не са били оспорени от страна на
ищцата по предвидения в ГПК ред, поради което следва да се приеме, че
същите представляват годно доказателство за отразените в тях факти и
обстоятелства. В тази връзка в последните два документа по безспорен начин
е посочено и прието, че причина за станалото ПТП е обстоятелството, че
ищцата не е съобразила скоростта си на движение със състоянието на пътя и
атмосферните условия, с което е нарушила разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от
ЗдвП и е станала причина за настъпилото ПТП. Ищцата се е движила, в
участък от пътя със завои, сигнализирани с пътен знак и табела, което налага
21
извода, че наличието на мокри участъци по пътното платно се явява
предвидимо за нея препятствие, което е могла да преодолее, без негативни
последици, при по-ниска скорост на движение и подходящо избрана
предавка, съобразявайки се и с чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съгласно който избирайки
скорост на движение, водачът е длъжен да се съобрази не само с разрешената
такава от закона, а и с настилката, атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост, и
съобразно тези фактори да подбере подходящата скорост за движение, при
която да е в състояние да спре при настъпване на предвидимо препятствие
или при създадена опасност за движението. В конкретната хипотеза се
установи, че дори движейки се с позволената от закона скорост /ответникът
не доказа обратното/, ищцата не я е съобразила с климатичните условия и
особеностите на пътя, което е допринесло за настъпване на ПТП. В.л. изрично
изясни в експертизата и о.с.з., че пътят е бил в добро състояние – без
неравности, дупки или пропаднали участъци, в които би могло да се получат
локви при валеж, вкл. е бил налице и наклон, който също препятства
възможността да се задържа вода на пътното платно по време на дъжд, т.е.
твърденията на ищцата в исковата молба, че пътното платно е позволявало
образуване на локви и такива е имало се опровергаха от доказателствата по
делото /заключението на съдебно-техническата експертиза/. В същото време
тези обстоятелства нямат онази процесуална тежест, която претендира
ответника в отговора на исковата молба, тъй като извършването на
административно нарушение или престъпление от страна ищцата не е
основание за увеличаване на обема на причинната връзка между нейни
действия и настъпилия противоправен резултат. Тази отговорност е
последица от този резултат, а не негова причина. Следва да се има предвид
и че гражданската и наказателната отговорност изпълняват различни функции
и възникват вследствие на осъществяването на различни фактически състави.
В този смисъл не може да се направи извода претендиран в отговора на
исковата молба, че причинната връзка между поведението на ищцата и
настъпилите последици от ПТП оставят без значение обстоятелството, че
именно неправилното монтиране на мантинелата е причинило телесните
увреждания на ищцата – в.л. автоексперт ясно посочи, че при правилно
монтиране на мантинелата телесни увреждания за ищцата нямаше да
настъпят, а единствено щеше да има материални щети по лекия автомобил.
22
Съгласно изводите на в.л. ако монтирането на мантинелата е била изпълнено
съгласно техническите изисквания, проникването й в автомобила би било
невъзможно и е нямало да настъпят телесни увреждания, причинени от
мантинелата при проникването й в жизненото пространство на пътуващата в
автомобила. При правилен монтаж, в най-лошия случай, би се стигнало до
завъртане и материални щети по автомобила.
Прави впечатление, че както в писмената защита на ищцата, така и в
тази на ответника се прави опит да се прехвърли изцяло отговорността за
ПТП на другата страна – от гл. точка на ищцата вината/причината е в
мантинелата, а от гл. точка на ответника вината е в действията на ищцата. По
отношение на доводите на ищцата в писмената защита ще бъде казано, че при
управление на лекия автомобил същата е самокатастрофирала, т.е. тя изцяло е
поставила началото на причинния процес довел до настъпване на вредите
/така и т. 7 от Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. на ВКС по т.д. №
1/2014 г., ОСТК, относно допринасянето на пострадалия за възникване на
самото пътно-транспортно произшествие, като правно значим факт, който
обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД/. По отношение на доводите на
ответника в писмената защита ще бъде казано, че предназначението на
предпазните съоръжения, към които се числи и мантинелата, е да пази от
настъпване на по-тежки последици участващите в ПТП автомобили, а не да
увеличава тежестта на тези последици – в.л. изрично посочи, че ако
мантинелата е била монтирана според изискванията лекият автомобил
единствено е щял да се приплъзне в мантинелата и да завърти няколко пъти
без да настъпят други вреди освен такива по самия лек автомобил /също в т. 7
от Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. на ВКС по т.д. № 1/2014 г.,
ОСТК се сочи, че степента на съпричиняване се преценява във всеки
конкретен случай, но не може да доведе до пълен отказ от обезвреда/.
Посоченото от ответника решение № 60076/21.07.2021 г. на ВКС по т.д. №
1200/2020 г., I т.о. принципно се споделя от настоящия съд, но от една страна
то е постановено в хипотеза за пълно отхвърляне на иска на пострадалото
лице от инстанциите по същество, което е прието за неправилно от ВКС
/налице е пълен отказ за обезвреда/, от друга страна ВКС е приел, че следва
да се ангажира отговорността на ответния застраховател, въпреки
констатираното нарушение на чл. 20 ЗДвП от страна на пострадалия, т.е.
наличие на съпричиняване и от трета страна настоящия съд прие
23
съпричиняване от страна на ищцата в размер на 50%, т.е. нейните нарушения
на ЗДвП са взети предвид.
При определено справедливо обезщетение в размер на 30 000,00 лв.
същото следва да бъде редуцирано с възприетия процент на съпричиняване
т.е. 15 000,00 лв. Искът в настоящото производство е заявен като частичен за
сумата от 6 000,00 лв., поради което и по изложените съображения е изцяло
основателен и следва да бъде уважен – при това процедиране настоящия съд
изцяло се съобразява с приетото в Тълкувателно решение № 1/01.08.2022 г.
на ВКС по т.д. № 1/2021 г., ОСГТК, а именно определяне на
справедливия размер на обезщетението, неговото редуциране съобразно
приетия процент съпричиняване и произнасяне по иска съобразно чл. 6
ГПК.
По претенцията за обезщетение за забава:
Тъй като при причиняване на вредоносен резултат от непозволено
увреждане, делинквентът изпада в забава от момента на извършване на
противоправното деяние, без да е нужна покана – чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
акцесорният иск за заплащане на обезщетение в размер на законната
компенсаторна лихва върху главницата от 6 000,00 лв. следва да бъде уважен
за периода от момента на увреждането – ***** г., до окончателното
изплащане на главното парично притезание.
По съдебноделоводните разноски:
По отношение на адвокатското възнаграждение - при този изход на
спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има само ищцата,
тъй като искът е изцяло уважен.
С оглед цената на иска /6000,00 лв./ - изцяло уважен, следва на
основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2009 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения да бъде определено адвокатско възнаграждение
в размер на 756,00 лв. с ДДС /630,00 лв. минимален размер и 126,00 лв. ДДС/
и да бъде присъдено на „************“ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата /ЗА/ вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2009 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията – изм. и
доп. ДВ, бр. 68/31.07.2020 г., приложима към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие от 16.09.2022 г./, за процесуално
представителство на ищцата по делото. По отношение на адвокатското
24
възнаграждение от 756,00 лв. с ДДС следва да се посочи, че правилото, че на
присъждане подлежат само действително направените, т.е., заплатени
разноски, не е абсолютно – изключения от него са допустими, но само в
изрично предвидените случаи. Според нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, когато
адвокатът е оказал безплатна правна помощ на нуждаещо се от издръжка,
материално затруднено лице или на свой роднина, близък или друг юрист,
при постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания,
съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в
размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет
по чл. 36, ал. 2 ЗА. За уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно
по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в
тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА;
заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и
липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна
за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
В разглеждания случай ищецът е релевирал своевременно искане за
присъждане на разноски, като е представил списък на разноските по чл. 80
ГПК. По делото е ангажиран и договор за правна защита и съдействие /л. 32
от делото/, в който страните по упълномощителната сделка – ищцата, от една
страна и съответното адвокатско дружество, от друга страна, са направили
съвпадащи изявления, че правната помощ се предоставя като безплатна
поради това, че ищцата е материално затруднена – чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, което
обстоятелство не е било оспорено от ответника. Освен това преценката дали
да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено,
или не, се извършва не от съда, а от самия адвокат и е въпрос на договорна
свобода между адвоката и клиента /така определение № 708/05.11.2015 г. на
ВКС по гр.д. № 4891/2015 г., IV г.о., определение № 442/28.06.2019 г. на
ВКС по гр.д. № 502/2019 г., II т.о./.
Според правилата на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ГПК, страната следва да
бъде компенсирана за реално извършените разноски по спора само за един
адвокат, каквито при безплатната правна помощ безспорно няма – поради
което и в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждението се присъжда на
процесуалния представител, а не на страната, в чиято полза е разрешен спора.
Размерът на възнаграждението на адвоката, осъществил безплатна правна
помощ, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗА в
25
рамките на предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като посоченият от страната, респ.
от нейния процесуален представител, размер на адвокатското
възнаграждение, дължимо при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА, не обвързва съда
/което съответно изключва и възможност за злоупотреба с право/.
Освен това ответникът дължи да възстанови на ищцата и сумите за
внесената държавна такса в размер на 240,00 лв., 10,00 лв. за издадени
съдебни удостоверения и в размер на 1126,80 лв. възнаграждение за вещи
лица.
Разноски на ответника не се дължат, тъй като искът е уважен изцяло.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК,
Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
Агенция „Пътна Инфраструктура“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Македония“ № 3 да заплати на Б. Й. К., ЕГН:
********** и адрес: ***************************** сумата от 6000,00 лв.
/шест хиляди лева/ - частична претенция от твърдяно цяло вземане в пълен
размер на 54 000,00 лв. /приет от съда справедлив размер от 30 000,00 лв./,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
физически и психически страдания в резултат от ПТП настъпило на ***** г.
на път I-5, км-225, в близост до гр. Стара Загора, по посока гр. Казанлък - гр.
Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от ***** г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Агенция „Пътна
Инфраструктура“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Македония“ № 3 да заплати на Б. Й. К., ЕГН: ********** и
адрес: *****************************, сума от общо 1376,80 лв. /хиляда
триста седемдесет и шест лева и осемдесет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски за държавна такса, съдебни удостоверения и
възнаграждения за вещи лица.
26
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Македония“ № 3, да заплати
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2009 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
„************“ ЕИК: ********* адвокатско възнаграждение в размер на
общо 756,00 лв. с ДДС /седемстотин петдесет и шест лева/ за процесуално
представителство на ищцата по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
27