Р Е Ш Е Н И Е
№ 120
гр. Велико Търново, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на седемнадесети
юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието
на секретаря Мария Недева и прокурора от ВТОП Т.К.разгледа докладваното от
съдия Калчев касационно НАХД № 10126/2022
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба
на *** Н. К., като
пълномощник на М.Е.М. с
адрес *** срещу Решение № 146 от 28.03.2022 г. по НАХД 1593/2021 г. на Районен съд-гр. Велико
Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 35-0001168 от
20.10.2021 г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Плевен. Според
касатора решението е постановено в нарушение на материалния закон и
необосновано. Излага доводи, че в АУАН и НП липсва ясно описание на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено, тъй като не са посочени вида и
количеството на горивото. Твърди, че нямало приложени доказателства,
установяващи по безспорен начин транспортирането на опасен товар. По тези
изложени в жалбата възражения се иска отмяната на решението на районния съд.
Ответникът по касационната жалба
– директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Плевен, не взема становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико
Търново счита касационната жалба за неоснователна.
Настоящият състав на
Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на
решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема
следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна-участник
във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я
прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно,
допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 146 от 28.03.2022 г. по НАХД 1593/2021 г. на Районен съд-гр. Велико
Търново е потвърдено Наказателно постановление № 35-0001168 от 20.10.2021 г. на
директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Плевен, с който на М.Е.М. за
извършено нарушение на чл. 43, ал. 2, т. 2 от Наредба № 40 от 14.01.2004 г. за условията и реда за
извършване на автомобилен превоз на опасни товари на МТС, МВР и МОСВ /Наредбата/
и на основание чл. 103, ал. 2, т. 8 от Закона за автомобилните превози е наложено административно
наказание глоба в размер на 5000 лева.
За да постанови този резултат,
съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 07.10.2021 г. около
19:10 ч. на ПП I-4 Варна-София, км. 122+200 на разклон за с. Леденик
била извършена контролна проверка от органите на ИА „Автомобилна администрация“
във връзка с подаден сигнал от координационен център 112 за възникнало ПТП със
специален автомобил Даф ЦФ85.380 с рег. № СВ2924МВ, собственост на „Краси“
ЕООД. При проверката било установено, че водачът М.М. извършва превоз на опасен
товар /гориво/ за собствена сметка по маршрут от с. Беляковец до с. Леденик и
обратно съгласно Заповед № 0056/07.10.2021 г. на „Евроагроимпекс“ ЕООД с МПС с
рег. № СВ2924МВ, като водачът не представя валидно ADR-свидетелство за водач, превозващ
опасни товари, тъй като представеното от М. ADR-свидетелство е изтекло на
10.07.2019 г. Товарът е класифициран като опасен товар клас III UN
1202. За
установеното нарушение е бил съставен АУАН № 294906/07.10.2021 г., в който не
са вписани възражения. Въз основа на АУАН е издадено оспореното НП.
Въззивният съд е приел, че
наказателно постановление е издадено от компетентен административен орган и при
спазване на процесуалните правила. Изложил е мотиви, че изложената в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
фактическа обстановка е безспорно доказана. От материалноправна страна ВТРС е
приел, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му административно нарушение, тъй като газьолът представлява опасен
товар съгласно приложение А към Европейската спогодба за международен превоз на
опасни товари по шосе, а водачът е разполагал със свидетелство с изтекъл срок,
като не е провел допълнително обучение и изпит за да бъде издадено ново или
продължен срокът на предходното по реда на чл. 26, ал. 3 от Наредбата. На
последно място съдът е изложил мотиви, че случаят не е маловажен по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, а административната санкция е определена в закона във фиксиран
размер, поради което не подлежи на индивидуализация по критериите на чл. 27 от ЗАНН.
При така установеното от правна и
фактическа страна, настоящата инстанция намира, че в производството по
постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При
пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Великотърновският
районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло
от настоящия касационен състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание
чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона
за автомобилните превози превоз на опасни товари на територията на Република
България се извършва при спазване изискванията на Европейската спогодба за
международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) (обн., ДВ, бр. 73 от 1995
г.; попр., бр. 63 от 2005 г.) и на Наредба № 40 от 14.01.2004 г. за условията и
реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари. В чл. 1b от
Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (A.)
(ратифицирана със закон, приет от 37-ото Народно събрание на 16 март 1995 г. –
ДВ, бр. 28 от 1995 г., в сила от 12 юни 1995 г.) е посочено, че за целите на
тази спогодба под "опасни товари" се разбира вещества и предмети,
които съгласно приложения А и В, са забранени за международен превоз или пък
този превоз е разрешен при известни условия. В Приложения А и В изчерпателно са
изброени веществата, забранени за международен превоз или пък този превоз е
разрешен при известни условия. В Списък на опасните товари, специални условия и
изключения, свързани с опасни товари, опаковани в ограничени количества към
Приложението, част ІV са посочени UN номерата и класовете на веществата. Като клас
III UN 1202 в
Приложението са описани газьол или дизелово гориво или нафта за отопление,
лека. Съгласно чл. 43, ал. 2, т. 2 от Наредба № 40, освен документите по чл.
43, ал. 1, когато това се изисква по силата на ADR, при превозите на опасни
товари в транспортната единица трябва да се намира и при поискване от
контролните органи да се предостави и ADR свидетелство на водач, превозващ
опасни товари, за съответния клас. Съгласно чл. 103, ал. 2, т.8 от Закона за
автомобилните превози наказва се с глоба 5000 лв. водач, който извършва превоз
на опасни товари без
валидно свидетелство за превоз на опасни товари. В конкретния случай от
доказателствата по делото безспорно се установява, че касаторът е извършвал
превоз на опасен товар-газьол, като издаденото му ADR свидетелство е било изтекло
преди повече от две години към датата на нарушението, т.е. същият не е
разполагал с валидно свидетелство.
Неоснователно е възражението на
касатора за неясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, довело до нарушаване на правото му на защита. В действителност в НП
не е посочен вида на превозваното гориво, но в АУАН и НП е дадена
класификацията му като клас III UN 1202, който изцяло съответства на
приложената към АУАН фактура № **********/07.10.2021 г. на „Товарни превози“ АД
за продажба на 29 986 л. газьол. В конкретния случай е ирелевантно и
непосочването в НП на количеството на превозваното гориво /което е видно от
цитираната фактура/, още повече, че касаторът не твърди и не ангажира
доказателства, че превозваните от него количества са сред изключенията по т.
1.1.3.3 или т. 1.1.3.6.3 от Общи разпоредби на Приложение А и В към Европейската спогодба за
международен превоз на опасни товари по шосе том I (част I).
По изложените съображения съдът
намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
146 от
28.03.2022 г. по
НАХД 1593/2021 г. на
Районен съд-гр. Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.