Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр. Пазарджик, 11.06.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х
състав в публично заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа
докладваното от съдия Петкова АНД № 486/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул.
„Т.” № 26, представлявано от управителя Й.Нл К.черз пълномощника адв. Е.П. от
ПАК, против Наказателно постановление № 388976-F450848 от
12.12.2018 г. издадено от Директор Офис- Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, с
което на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.125 ал.3 и ал.5 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се
свеждат до нарушение на процесуалния и материалния закон, като се излага
становище, че случаят е маловажен, поради което се иска отмяна на НП.
За дружеството-жалбоподател, редовно призовано,
не се явява законовия му представител, но изпраща процесуален представител, който
поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП, излагайки аргументирано становище в
подкрепа на искането си.
За въззиваемата страна- АНО, редовно призована
не се явява законовия представител, а изпраща процесуален представител, който
оспорва жалбата, ангажира доказателства и счита постановлението за
законосъобразно, като иска то да бъде потвърдено, излагайки подробни доводи.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на
жалбоподателя и на въззиваемата страна и прецени събраните по делото гласни и
писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано за това, при извършена проверка
чрез справка в Система за управление на приходите в НАП, било установено, че „“***“
ЕООД гр. Пазарджик, като регистрирано по ЗДДС лице не е
осигурило подаването на информация от отчетните регистри „Дневник за покупките“
и „Дневник за продажбите“ на магнитен/оптичен носител и копия от тях в законоустановения
срок- до 14.11.2018 г. за данъчния период 01.10.2018 г.- 09.10.2018 г.
Информация от отчетните регистри за посочения период е подадена в Офис за
обслужване гр. Пазарджик при ТД на НАП гр. Пловдив на 30.11.2018 г. с вх.
№13001587940/30.11.2018 г. Налице било закъснение от 15 дни.
Така установеното от св. М.М., в качеството й на инспектор по приходите в
ТД на НАП- Пловдив, Офис Пазарджик, съставлявало нарушение на чл.125 ал.3 и
ал.5 от ЗДДС. С оглед на това на дружеството-нарушител по ел. път на
предоставения ел. адрес била изпратена покана изх.
№29641/16.11.2018 г. (л.9-10 от делото) за явяване на законовия му представител
в ТД на НАП, Офис Пазарджик с цел съставяне на акт. На 30.11.2018 г. в
присъствието на управителя на дружеството-нарушител бил съставен, предявен и
връчен АУАН, който бил подписан от управителя.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение срещу така
съставения АУАН, което АНО не уважил и съставил процесното НП. Последното било лично на управителя на санкционираното дружество на 27.02.2019
г., видно от разписката към НП. Жалбата против НП била подадена чрез надлежно
упълномощен от управителя на санкционираното дружество пълномощник, по пощата
на 05.03.2019 г., видно от пощенското клеймо (л.8 от делото), чрез АНО до РС-
Пазарджик, поради което е процесуално ДОПУСТИМА,
като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд по
местоизвършване на нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя- св. М.М..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата и
становището на представляващия дружеството-жалбоподател, но и като е задължен
да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността и
правилността на атакуваното наказателно постановление, в случая от правна
страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Като
инстанция по същество съдът е задължен да провери законността, т.е. дали
правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие
съдът служебно констатира, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи.
Проведеното против дружеството-жалбоподател административнонаказателно
производство е започнало със съставяне на АУАН в съответствие с разпоредбите на
ЗАНН. В това производство при съставяне на акта и издаване на процесното
наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42
и чл.57
от ЗАНН, като не са допуснати нарушения на процесуалния
закон.
На следващо място
от показанията на св. М. се установява безспорно, че след извършена от нейна
страна проверка в регистрите на НАП е установила, че след изтичане на
законоустановения срок до 14.11.2018 г. за подаване на информация от отчетните
регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за продажбите“ за м. октомври 2018
г. на оптичен/магнитен носител и копия от тях, дружеството не е подало такава.
Нейните показания се подкрепят и от представените писмени доказателства-
извлечение от ел. регистър на НАП за общите задължения на задълженото лице към 08.03.2019
г. (л.12-18 от делото) и справка към 15.04.2019 г. (л.31-37 от делото). От
посочените доказателства става ясно, дружество „***“ ЕООД е било регистрирано
по ЗДДС през процесния период до 08.10.2018 г., като от 09.10.2018 г. е
дерегистрирано, както и че не е извършвало Т. дейност през този данъчен период.
Отчетните му регистри и справките-декларации за този период са с нулеви
стойности. Отчетните регистри за данъчния период 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г.
са подадени по електронен път на 30.11.2018 г. Тези факти не се оспорват и от
въззивника. В жалбата на управителя на дружеството-жалбоподател е посочено, че дружеството
има счетоводител, който не отчел обстоятелството, че дерегистрацията по ЗДДС на
дружеството е от датата на връчване на акта за това, т.е. 09.10.2018 г, а не от
първото число на този месец (л.4-6 от делото).
При така
установеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП е издадено в
нарушение на материалния закон, тъй като дружеството е санкционирано за маловажен
случай на нарушение. Съображенията на съда са следните:
Към процесния
период дружеството-жалбоподател е било регистрирано по ЗДДС лице, поради което
е имало задължение да води отчетни регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник
за продажбите“ по чл.124 от ЗДДС и да подава ежемесечна информация на
магнитен/оптичен носител и копия за тях, до 14-то число на следващи месец
съгласно чл.125 ал.5 във вр. с ал.3 от ЗДДС. По делото безспорно се установи,
че тази информация за месец октомври 2018 г. е подадена след законоустановения
срок- на 14.11.2018 г. Като не е изпълнило задължението си за надлежно
деклариране на Т.та си дейност в срок, дружеството-жалбоподател е осъществило
от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му.
Нарушението е формално и се осъществява чрез бездействие. След като не е
изпълнило задължението до законоустановения срок, нарушението е извършено на
следващия ден, т.е.- на 15.11.2018 г.
С нормата на
чл.179 от ЗДДС са инкриминирани различни форми на изпълнително деяние-
неподаване на декларация или отчетни регистри по този закон и
неподаване в срок. Процесната форма на неизпълнение с най-нисък интензитет
застрашава обществените отношения за своевременно и точно отчитане чрез
подаване на декларации и отчетни регистри от задължените лица, с оглед
определяне на финансовия им резултат и дължимия за внасяне или възстановяване
данък. Независимо, че отговорността на юридическите лица е обективна и
безвиновна съгласно чл.83 от ЗАНН, с оглед спазване на конституционния принцип
за равенство пред закона, за да не се получи неравнопоставено третиране на
правните субекти за едно и също по вид нарушение, при преценката относно
обществената опасност на конкретното деяние следва да се отчете, че то е
извършено за първи път и не е съществувала реална опасност от засягане на
защитените обществени отношения, тъй като задълженото лице не е осъществявало Т.
дейност, няма никакъв търговски оборот, нито е дължало данък. Освен това
дружеството е дерегистрирано по ЗДДС от 09.10.2018 г., т.е. в процесния период
и е дължало информация реално единствено за 9 дни от периода- 01.10.2018 г. до
08.10.2018 г. Информацията от отчетните регистри е подадена само 15 дни след
изтичане на законоустановения срок за подаването й. Отчетоха се и изложените от
страна на въззивника в жалбата обективни причини за неподаването на
декларацията, които съдът до известна степен е склонен да приеме, предвид
изрядността на задълженото лице до момента, а и от друга страна макар, че тези
обстоятелства не се подкрепиха от обективни доказателства по делото, то следва
да се има предвид и че не бяха и оборени от каквото и да е друго доказателство.
Поради изложеното до тук, настоящият съдебен състав
приема, че конкретното деяние, въпреки че формално осъществява признаците на
административно нарушение съгласно дефиницията на чл.6 от ЗАНН, представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Задължението на органите по
приходите да регистрират нарушението чрез съставяне на АУАН не освобождава
наказващият орган от задължението му да прецени конкретната обществена опасност
на деянието, която в случая е малозначителна, поради което
дружеството-жалбоподател следва да бъде освободено от налагане на наказание,
като бъде предупредено чрез законовия представител
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще бъде наложено
административно наказание.
Допълнителен
аргумент в тази насока е и обстоятелството, че дружеството е внесло изискуемата
информация доброволно, преди органите на данъчната администрация да са съставили
АУАН. При преценката за маловажност на случая е без значение, че нарушението е
формално, тъй като общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН е приложима за всички
видове нарушения, като с оглед конкретните обстоятелства следва да се прецени,
дали деянието поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна. В този смисъл е и Тълкувателно решение
№ 112/82 г. ОСНК на ВС и т.8 от ППВС № 3/1982 г. Съдът не споделя изложените от
процесуалния представител на въззиваемата страна аргументи за липса на
маловажност на случая, а именно че дружеството имало непогасени задължения в
голям размер, от невнасяне на дължим ДДС за съответните периоди. Неизпълнението
на тези задължения по никакъв начин не е било санкционирано от данъчната
администрация до момента на констатиране на настоящето нарушение. Освен това
липсата на доброволно изпълнение на публично задължение поражда правото на
държавата за принудително изпълнение върху вземането. Последица от същото може
да бъде начисляването на лихва, принудително изпълнение или налагане на
административни мерки, каквато е служебната дерегистрация по ЗДДС, но не и
санкциониране на дружеството с имуществена санкция, респ. да обуслови
налагането на такава заради друго адм. нарушение.
По изложените съображения и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик в настоящия състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ „Наказателно
постановление № 388976-F450848 от 12.12.2018 г. издадено от Директор Офис-
Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, с което на ***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Т.” № 26, представлявано от управителя Й.Нл
К., на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.125 ал.3 и ал.5 от ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: