Решение по дело №184/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 184
Дата: 27 май 2019 г. (в сила от 27 май 2019 г.)
Съдия: Рени Петрова Ковачка
Дело: 20191700500184
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 184 

 

гр. Перник, 27.05.2018год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 25.04.2019год. /двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета  година  / в състав :

 

 Председател: Милена Даскалова

Членове: Рени Ковачка

мл. с. Кристина Костадинова    

 

при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Ковачка възз. гр. дело № 184 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 838/13.08.2018год., постановено по гр.дело № 07713/2017 год., П. районен съд е отхвърлил изцяло предявените от „Мост финанс Мениджмънт“ АД  против Й.С.Х. от *** искове за установяване спрямо ответника, че дължи на ищеца сума в размер на 2 384.87лева, представляваща незаплатен остатък от отпусната сума по Договор за паричен заем № PLUS-01620260/***год., сумата от 277.27лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 05.12.2011год. до 03.01.2014год., сумата от 1010.55лева, представляваща неустойка за забава, начислена за периода от 03.05.2013год. до 03.08.2017год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.

Със същото решение съдът е отхвърлил и предявените от „Мост Финанс Мениджмънт“ АД  против Й.С.Х. от *** в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 10,ал.1 от ЗПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.86 от ЗЗД с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в размер на 2 384.87лева, представляваща незаплатен остатък от отпусната сума по Договор за паричен заем № PLUS-01620260/***год., сумата от 277.27лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 05.12.2011год. до 03.01.2014год., сумата от 1010.55лева, представляваща неустойка за забава, начислена за периода от 03.05.2013год. до 03.08.2017год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.08.2017год. до окончателното й изплащане.

С решението съдът е осъдил „Мост Финанс Мениджмънт„ АД гр.С. да заплати на  Й.С.Х. от *** разноски по делото в размер на 1 195.49лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът в първоинстанционното производство,  поради което го обжалва изцяло в срока по  по чл.259, ал.1 от ГПК. По изложени в жалбата съображения за неправилност и необоснованост, жалбоподателят моли съда да отмени първоинстанционното решение като постанови ново за уважаването на исковете му в пълния предявен размер, ведно с произтичащите от това последици.

Въззиваемата  Й.Х. е подала писмен отговор, в който е изложила доводи за неоснователност на въззивната жалба и е направила искане за нейното отхвърляне.

При извършената служебна проверка  по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:

Пред районния съд е предявен установителен иск по чл. 422 вр. чл.415 ал.1 от ГПК, съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.86 от ЗЗД.  По изложените в исковата молба обстоятелства, ищецът „Мост Финанс Мениджмънт» АД  гр.С. претендира установяване съществуването на вземане спрямо ответницата  Й.Х., произтичащо от сключен между нея и «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД гр.С. договор за паричен заем  PLUS- 01620260/***год. Ищецът твърди, че по силата на сключения договор на ответницата бил отпуснат заем   в размер на 5 520лева, от който останал неразплатен остатък в размер на 2 384.87лева, лихва, начислена за периода от 05.12.2011год. до 03.01.2014год. и 1010.55лева неустойка за забава за периода от 03.05.2013год. до 03.08.2017год. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 07.08.2017год. до окончателното й  изплащане. Ищецът твърди, че по силата на така сключения договор на ответницата бил отпуснат заем в размер на 5 520лева. Договорният лихвен процент  възлизал на 30.53 %, а годишният лихвен процент в размер на 41.87 %. Задължението е следвало да бъде погасено за срок от 26 месеца, на вравни месечни вноски в размерна по 285.21лева. Кредитът бил усвоен от ответницата и към датата на сключване на договор за цесия между  „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Мост Финанс Мениджмънт“ АД  общата стойност на плащанията по договора за паричен заем били в размер на 4 753.36лева. В чл.5 от договора за паричен заем била регламентирана предсрочната изискуемост, която настъпвала при просрочие на две или повече месечни вноски. В случая се твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила на 03.05.2013год. Посочва се, че на ***год. е сключен договор за цесия между „БНП Париба Файненс„ ЕАД и „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, по силата на който в полза на ищеца са прехвърлени вземанията на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД към ответницата, произтичащи от цитирания договор за паричен заем и че задължението на ответницата е в размер на следните суми: 2 384.87лева, представляващ остатък от главницата по договора за заем, 277.27 лева договорна лихва за периода от 05.12.2011год. до 03.01.2014год. и 1010.55лева неустойка за забава за периода от 03.05.2013год. до 03.08.2017год. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 07.08.2017год. до окончателното й  посочения по-горе размер. При условията на евентуалност тези  суми се претендират и на основание чл.10, ал.1 от ЗПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ответницата е подала в срока по чл.131, ал.1 от ГПК писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Твърди, че кредитът не е предсрочно изискуем, тъй като липсва волеиявление от кредитора, че обявява същия за пресрочно изискуем, достигнало до нея като кредитополучател. Релевира възражения за нищожност на  договора за кредит като неподписан, а и поради неуведомяването й за Общите условия на банката. Твърди нищожност на клаузата на чл.5 от договора за кредит, поради неопределяемостта на това какво точно  следва да плаща кредитополучател. Оспорва се представените с исковата молба документи, като прави възражение за давност. Излага, че договорът за цесия не е породил действие, защото не е платен,  че не е извършено валидно уведомяване на кредитополучателя за извършената цесия,че вземането на банката не съществува и че не е могло да бъде прехвърлено. 

 Третото лице-помагач- «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД не изразява становище по иска.

Районният съд е  отхвърлил предявените искове като е приел, че не е обявена по надлежен ред автоматичната предсрочната изискуемост на кредита и че в този случай намира приложение възприетото в ТР № 4 на ОСГГТК на ВКС. В случая липсвало изявление за предсрочна изискуемост на кредита,което да е достигнало до кредитополучателя.

От фактическа страна по делото се установва следното:

От представените по делото доказателства се установява, че  между Й.Х. и «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД е сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS -01620260  от ***год., с който дружеството се е задължило  да предостави на ответницата сума в размер на 5 520 лева. Страните са уговорили кредитът да бъде издължен на 26 месечни вноски  по 285.21лева. Лихвеният процент е в размер на 30.53 %, а  ГПР- в размер на 41.87 %.. Към общата стойност на задължението се включва и сумата от 520лева, съставляваща застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“  и сумата от 175 лева, такса за усвояване на кредита.

По делото е  изслушана съдебно-графологическа експертиза, от която се установява, че подписите положени за „кредитополучател“ в договора за паричен кредит са изпълнени от ответницата Й.Х..

От изготвената по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза се установява, че предоставеният паричен кредит е усвоен от ответницата. Установява се също така, че до 14.10.2015год.  ответницата е правила погашения на задължението си и към цитираната дата неизплатената главница по договора е в размер на 2 384.87лева, неизплатената възнаградителна лихва е в размер на 277.27лева, а размерът на обезщетението за забава върху главницата за периода от 03.05.2013год. до 03.08.2017год. е в размер на 1031.58лева. Установява се също така, че ищецът не е получил застрахователно вземане по процесния договор за кредит по застраховка „Защита на плащанията“.

 От  приложения  заверен препис от договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***год. /идентичен  с оригинала / се установява, че  «БНП Париба Пърсънъл Файненс« ЕАД гр. С. е прехвърлило на «Мост Финанс Мениджмънт» АД  вземанията към ответницата, произтичащи  от цитирания договор за потребителски кредит.

Като приложение към исковата молба е представено уведомително писмо, адресирано да ответницата. Същото е адресирано до ответницата Й.Х., изхожда от  представител на цедента и цесионера и с него се уведомява ответницата за  извършеното прехвърляне на вземането й по договора за потребителски кредит.

От така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

 Уважаването на предявения установителен иск представя наличието на няколко предпоставки: валидно облигационно отношение между „БНП Париба Пърсънъл Файненс„ ЕАД и Й.Х., изискуемо вземане по това облигационно отношение, валиден договор за цесия, с който е прехвърлено вземането по облигационното правоотношение и получено уведомление от ответницата Х. за цесията.

Съдът намира за безспорно  установено по делото, че между  „БНП Париба Пърсънъл Файненс„ ЕАД  и Й.Х. са съществували облигационни отношения, породени от Договор  за потребителски паричен кредит PLUS -01620260  от ***год. По силата на така сключения договор  ответницата е получила в заем сумата в размер на 7 415.50лева, която е следвало да върне  на равни месечни погасителни вноски  до 03.01.2014год. Установи се по делото, че ответницата  е върнала част от заема като е останала неизплатена главница в размер на 2 384.87лева и неизплатена възнаградителна лихва за периода от 03.05.2013год. до 03.01.2014год. е в размер на 277.27лева. Падежът на последната вноска- 03.01.2014год. е настъпил преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 07.08.2017год.  и от този момент е настъпила изискуемостта на неплатените по договора за паричен кредит погасителните вноски. 

В чл.5 от договора страните са уговорили ,че при забава на една или повече  месечни погасителни вноски  кредитополучателят дължи обезщетение  за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена вноска. Тъй като в случая не е налице предсрочна изискуемост, то уговорената неустойка следва да се определи от падежа на всяка една вноска.  

Районният съд е коментирал липсата на настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора за паричен кредит и с нея е обосновал извода си за недължимост на непогасените вноски по кредита. Макар и принципно правилни, изложените от районния съд съображения във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост  по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ,   се относими само и единствено към вноските, чиято изискуемост не е настъпила. В случая всички вноски по процесния договор за кредит са с настъпил падеж по погасителния план и то преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което са изискуеми. Доколкото същите имат за правно основание сключения договор за кредит и независимо, че ищецът се позовава на предсрочната им изискуемост, то съдът следва да се произнесе по тяхната дължимост. В Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019год.  на ОСГКТ на ВКС е прието за допустимо предявеният по реда на чл.422 , ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.

 Неоснователни са доводите на ответната страна за нищожност на договора за паричен заем. Установи се, че  по силата на сключен договор за отпускане на паричен кредит на ответницата е била предоставена определена парична сума, като е уговорено разсроченото й плащане на равни месечни вноски и са посочени начисляваните лихвени проценти. Кредитополучателят е оспорил подписа си под договора за паричен кредит, но чрез изготвената и изслушана по делото съдебно-графологическа експертиза е установено, че положеният за „кредитополучател“ подпис е на ответницата, поради което съглашението поражда своите правни последици. С подписването на договора страните са уговорили права и задължения, като с подписването му ответницата се е съгласила с всички от тях и е обвързана да ги изпълнява според уговореното. С подписа си същата  е удостоверила, че е запозната и с преддоговорната информация, поради което твърденията й за противното са несъстоятелни. Както се посочи по-горе, в случая крайният падеж  е настъпил преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение  и доколкото не е налице хипотеза на предсрочна изискуемост, то дори и клаузата на чл.5 от договора за предсрочната изискуемост да е нищожно това не влече нищожност на целия договор, нито се отразява на крайния извод  за дължимост на непогасената част от отпуснатия кредит.

Договорът не противоречи на разпоредбите на Закона за потребителския кредит,   както твърди ответницата, тъй като съдържа предвидените в чл.11 от ЗКП реквизити. Предвиден е общият размер на кредита и условията му за усвояване. Отразен е лихвения процент, както и общата дължима сума от потребителя. В погасителния план са посочени условията за издължаване на кредита- размера, броя и периодичността на вноските и датите на плащане- 26 броя месечни вноски със съответните падежи.

Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение-кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. По делото се установи, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс„ ЕАД и „Мост Финанс Мениджмънт“ АД е сключен договор за цесия по смисъла на чл.99,ал.1 от ЗЗД, с което в полза на ищеца в първоинстанционното производство са прехвърлени вземанията към Й.Х., произтичащи от договора за  потребителски паричен кредит. Предвид на това, титуляр на вземането  по договора за кредит се явява  цесионерът – „Мост Финанс Мениджмънт“ АД.

Съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД  прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника  от момента, когато е съобщено  от цедента. Неоснователно е твърдението на  ответницата, че не е уведомена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД  за извършената цесия. В случая уведомлението за прехвърляне на вземането  изхожда както от цесионера, така и от цедента и е приложено към исковата молба и същото е било връчено на ответницата, респ.  е достигнало до нея. Съгласно задължителната практика  на ВКС по чл.290 от ГПК- решение № 3/16.04.2014год.  по т.д.№ 1711/2013год., Решение № 123/24.06.2009год. по т.д. № 12/2009год., уведомлението, изходящо от цедента и приложено към исковата молба на цесионера, достигнало до длъжника със същата, представлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което  прехвърлянето на вземането на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл.235, ал.3 от ГПК.

С цитирания договор за цесия  „БНП Париба Пърсънъл Файненс„ ЕАД е прехвърлил и продал на купувача „Мост Финанс Мениджмънт“ АД  портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници ,които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, които продавачът е посочил в  списък Приложение № 1 към договора. /параграф 2, ал.1./ В така цитирания списък, съставляващ  според параграф 9, ал.3  от посочения договор неразделна част от него, е описано  под № 1878 и вземането по процесния договор за кредит. Същото е индивидуализирано чрез посочване на номера на договора за кредит, конкретния длъжник, размера на неплатената главница, лихва  и неустойка  и общия размер на задължението, поради което възражението на ответницата, че с договора за цесия, не е прехвърлено вземането по процесния договор за потребителски кредит, се явява неоснователно.

Действителният договор за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или определяемо. Неопределяемостта на прехвърленото вземане води до недействителност на цесията, поради недействителността на продажбата, на основание на която тя е извършена, тоест поради липса на предмет- чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД. В конкретния случай  договорът за цесия не страда от този, твърдян от ответницата порок,тъй като се установи по делото че прехвърленото вземане е съществувало в патримониума на  цецента към датата на сключване на договора за цесия  и това вземане произтича от сключения с ответницата договор за потребителски кредит. В договора за цесия е уговорена цена, дължима за прехвърлянето на вземанията, като по отношение на нейното плащане длъжникът не може да прави възражение, като лице, намиращо се извън страните по правоотношението /договора за цесия/.

Предвид на гореизложеното настоящият въззивен състав намира, че  по делото е доказано наличието на облигационни задължения на ответницата към ищцовото дружество, което е предпоставка за разглеждане на направеното възражение за погасяване на същите по давност. Възражението е частично основателно.

При договора за заем е налице неделимо плащане  и договореното връщане на заема на погасителни вноски  не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора, за които е приложим петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД /в този смисъл е Решение № 28/05.04.2012год. на ВКС по гр.дело № 523/11 г., Решение № 261/12.07.2011год. по дело № 795/2010год. на ВКС/. Ето защо  задължението за заплащане на главницата по договора за потребителски кредит се погасява с общата петгодишна давност, която съгласно чл.114 от ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта настъпва на падежа на съответната месечна вноска като в случая падежът на първата неплатена вноска  е 05.04.2013год.  От този момент до момента, в който съдът е сезиран с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, а именно  04.08.2017год. не е изтекъл предвидения в чл.110 от ЗЗД давностен срок, поради което първата неплатена месечна вноска не е погасена по давност. Давностният срок не е изтекъл и по отношение на последващите погасителни вноски,поради което вземането за главницата по договора за кредит не е погасено по давност и същата се явява дължима, в посочения от вещото лице размер- 2 384.87 лева.

По отношение на възнаградителните лихви  са налице критериите на   ТР № 3 /18.05.2012год. на ВКС по тълк.дело № 3/11 ОСГТК за квалифицирането на тези суми като периодични  плащания по смисъла на чл.111, б.“ В“ от ЗЗД. Видно от чл.3 от договора за потребителски кредит възнаградителната лихва е уговорена като надбавка, съставляваща печалба на  кредитора, която подлежи на заплащане, заедно с главницата по кредита. Касае се за повтарящо се задължение, чийто падеж настъпва на падежа на всяка една вноска по главницата, посочен в погасителния план. От изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че възнаградителната лихва, дължима на 03.05.2013год. в размер на 53.66 лева  не е платена   и от този момент до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-04.08.2017год. е изтекъл предвидения в чл.111, б. „в“ от ЗЗД тригодишен давностен срок. Същият е изтекъл и по отношение възнаградителната лихва с падеж 03.01.2014год., поради което процесното вземане за възнаградителна лихва се явява недължимо.

Съгласно чл. 111, б. „В“ от ЗЗД вземането за неустойка  се погасява с изтичане на тригодишна давност. Съдът намира, че вземането за неустойка за забава  преди 04.08.2014год.  е погасено по давност, а от 04.08.2014год. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 04.08.2017год. е дължимо. Съобразен с констатациите на вещото лице по изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза  и преизчислено от  съда по реда на чл.162 от ГПК,  размерът на погасената по давност неустойка възлиза на сумата от 304.75 лева , а дължимата такава- на сумата от 726.83лева.

Предвид на гореизложеното настоящият въззивен състав намира, че предявеният установетелен иск е основателен за сумата от 2 384.87лева, представляваща  неплатен остатък от главницата по Договор за потребителски кредит № PLUS -01620260 и неустойка  в размер на 726.83 лева за периода от 04.08.2014год. до 04.08.2017год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -04.08.2017 год до окончателното й изплащане, поради което следва да се уважи.  Достигайки до противен извод, районният е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което да бъде признато за установено, че Й.Х. дължи на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД гр.С. сумата от 2 384.87лева, представляваща  неплатен остатък от главницата по Договор за потребителски кредит № PLUS -01620260 и неустойка  в размер на 726.83 лева за периода от 04.08.2014год. до 04.08.2017год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -04.08.2017 год до окончателното й изплащане. Останалата обжалвана част на първоинстанционното решение, постановено по иска с правно основание чл.422 от ГПК,  следва да се потвърди, макар и по различни от възприетите от районния съд доводи за неоснователност на предявения установителен иск.

Уважаването на  иска по чл.422, ал.1 от ГПК  е пречка за разглеждане на евентуалният  осъдителен иск, поради което  обжалваното решение, в частта му, с която е отхвърлен предявения от „Мост Финанс Мениджмънт“ АД  иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД против Й.Х. за сумата от 2 384.87лева, представляваща  остатък от главницата по Договор за потребителски кредит № PLUS -01620260 и неустойка в размер на 726.83 лева за периода от 04.08.2014год. до 04.08.2017год., следва да се отмени като бъде постановено нова, с което осъдителният иск, в тази му част, да бъде оставен без разглеждане. 

Отхвърлянето на иска по чл.422, ал.1 от ГПК  относно установяване на вземане за възнаградителна лихва и неустойка за периода от 03.05.2013год. до 03.08.2014год. включително предпоставя произнасяне по предявения в  условията на евентуалност иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД  за тези вземания. Доколкото по делото се установи, че ищецът има вземане спрямо ответницата за тези суми, но същите са погасени по давност, то искът за тяхното присъждане правилно е отхвърлен от районния съд /макар и по други съображения/ и решението му, в тази му част,  следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото дружеството -жалбоподател дължи на ответницата  разноски в първоинстанционното производство в размер на 182.61 лева, а са присъдени такива в размер на 1195.49лева. Предвид на това, първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта му ,с която на Й.Х. са присъдени разноски в размер на 1012.88 лева.

Съобразно изхода от делото и направеното в тази връзка искане, на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски в исковото и в заповедното производство, съобразно уважената част от исковете. Предвид изложеното ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 104.59 лева, направени разноски в заповедното производство, сумата от 357.49 лева направени разноски в производството пред районния съд и 209.27 лева, разноски във въззивното производство.

Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд

 

Р               Е              Ш               И:

 

 ОТМЕНЯ Решение № 838/13.08.2018год., постановено по гр.дело № 07713/2017год. по описа на П. районен съд,  В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения от „Мост Финанс Мениджмънт“ АД  против Й.С.Х.  иск за установяване спрямо ответницата, че дължи на ищеца сумата от 2 384.87лева, представляваща неизплатен остатък от отпусната сума по Договор за паричен заем № PLUS -01620260 от ***год. и сумата от 726.83 лева, представляваща неустойка  за забава начислена за периода от 04.08.2014год. до 04.08.2017год., ведно със законната лихва, считано от 04.08.2017год. до окончателното изплащане на главницата, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от „Мост Финанс Мениджмънт“ АД иск за осъждане  на Й.Х. да му заплати сумата от 2 384.87лева, представляваща неизплатен остатък от отпусната сума по Договор за паричен заем № PLUS -01620260 от ***год. и сумата от 726.83 лева, представляваща неустойка  за забава начислена за периода от 04.08.2014год. до 04.08.2017год.,  както и В ЧАСТТА, в която „Мост  Финанс Мениджмънт“ АД е осъден да заплати на Й.Х. разноски по делото в размер на 1012.88 лева. като ВМЕСТО  него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от „Мост Финанс Мениджмънт„ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ***, че Й.С.Х. с ЕГН ********** от *** дължи на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД сумата от  2 384.87лева, представляваща неизплатен остатък от отпусната сума по Договор за паричен заем № PLUS -01620260 от ***год. и сумата от 726.83 лева, представляваща неустойка  за забава начислена за периода от 04.08.2014год. до 04.08.2017год., ведно със законната лихва, считано от 04.08.2017год. до окончателното изплащане на главницата.

 ПОТВЪРЖДАВА решението, в частта му, с която е отхвърлен предявения от „Мост Финанс Мениджмънт„ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *** иск за признаване за установено по отношение на Й.С.Х. с ЕГН ********** от ***, че същата дължи на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД сумата от 277.27лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.12.2011год.  до 03.01.2014год. и неустойка за забава в размер на 304.75лева за периода от 03.05.2013год. до 03.08.2014год. включително, дължащи се по  Договор за паричен заем № PLUS -01620260 от ***год..

 ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „Мост Финанс Мениджмънт„ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *** иск по чл. 10 ал.1 от ЗПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.86 от ЗЗД за осъждане на  Й.С.Х. с ЕГН ********** от *** да му заплати сумата от 2 384.87лева, представляваща неизплатен остатък от отпусната сума по Договор за паричен заем № PLUS -01620260 от ***год. и сумата от 726.83 лева, представляваща неустойка  за забава начислена за периода от 04.08.2014год. до 04.08.2017год., ведно със законната лихва, считано от 04.08.2017год. до окончателното изплащане на главницата.

  ПОТВЪРЖДАВА решението, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения от „Мост Финанс Мениджмънт„ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *** иск по чл.10, ал.1 от ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.86 от ЗЗД за осъждане на  Й.С.Х. с ЕГН ********** от *** да му заплати сумата от 277.27лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.12.2011год.  до 03.01.2014год. и неустойка за забава в размер на 304.75лева за периода от 03.05.2013год. до 03.08.2014год. включително, дължащи се по  Договор за паричен заем № PLUS -01620260 от ***год.

 ОСЪЖДА на  Й.С.Х. с ЕГН ********** от *** да заплати на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *** иск сумата от 104.59 лева, направени разноски в заповедното производство, сумата от 357.49 лева направени разноски в производството пред районния съд и 209.27 лева, разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участие на БНП париба Пърсънъл Файненс ЕАД гр.С. като трето лице помагач.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

   Председател:                                 Членове: