№ 149
гр. Момчилград, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20215150100205 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, и е образувано по
предявен иск за установяване на вземане чл.92 от от ЗЗД вр. чл.79 от
ЗЗД.
Ищецът “*********“ ЕАД гр.София, чрез адвокат пълномощник,
предявява иск по чл.422 ал.1 от ГПК за установяване на парично вземане по
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 14/13.01.2021г. по
ч.гр.д. N 24/ 2021г. на РС- Момчилград, произтичащо от 1/ неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 08.03.2018г., 2/
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от
14.05.2018г.; и 3/ неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги от 11.07.2018г., с уговорен срок на действие, който е посочен
в всеки договор.
Ищецът твърди, че посочените договори са прекратени от него по
причина, че ответникът като абонат по тях не е заплатил в срок услугите по
издадени фактури, което породило правото му като оператор и кредитор да
претендира неустойки в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок на
действие, но не повече от три стандартни месечни абонаментни такси.
1
Начислените неустойки на това основание са били в общ размер от 857,35
лева, /626,47 лева-предмет на заповедното производство/, в размер на три
стандартни месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на всеки
от трите договора за мобилни услуги oт горните дати, а именно; 1/ по
Договор за мобилни услуги от 08.03.2018г.- 141, 69 лева, 2/ по Договор за
мобилни услуги от 14.05.2018г.- 240,55 лева; и 3/ по Договор за мобилни
услуги от 11.07.2018г.- 244,23 лева , или общо сумата в размер на 626,47
лева.
Ищцовото дружество сочи, че за начислените неустойки се снабдил със
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 14/13.01.2021г. по ч.гр.д. N 24/
2021г. на РС- Момчилград, връчена на длъжника при условията на чл.47
ал.5 от ГПК, и с настоящият иск се претендира установяване съществуването
на вземането спрямо ответника за горепосочените неустойки и посочените
размери, като се претендират и разноските, направени в заповедното
производство и в настоящето производство.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, не се представлява, като е
постъпило становище, след обявеният час на проведеното заседанието.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез назначеният по реда на чл.47
ал.6 от ГПК, особен представител адв.Д.Ш., е подал отговор на исковата
молба, в който намира исковата претенция за неоснователна. В съдебно
заседание особеният представител се явява и не оспорва претенцията на
ищеца, като сочи, че е стигнал до този извод, след като се запознал със всички
писмени доказателства по делото.
Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното:
Като доказателство по делото е прието ч.гр.д. N 24/ 2021г. на РС-
Момчилград, към което са приложени 1/ Договор за мобилни услуги от
08.03.2018г., 2/ Договор за мобилни услуги от 14.05.2018г.; и 3/ Договор за
мобилни услуги от 11.07.2018г., от които е видно, че страните са постигнали
съгласие за предоставяне на определени мобилни услуги, описани в
договорите, като доставчик на същите е ищцовото дружество, а клиент е
ответникът по тях.
С тези договори за мобилни услуги, ищецът като оператор е
предоставил на ответника като потребител съответни мобилни номера , при
2
посочени в тях абонаментни планове за първоначален срок от 24 месеца,
считано от датата на подписване на договорите. С подписани на същите дати
договори за лизинг, ищецът е предоставил на ответника и описаните
технически устройства- телефонни устройства и таблет /посочени по вид и
марка/, със съответни срокове за изплащането им.
С посочените договори за мобилни услуги е постигнато съгласие, че в
случай на предсрочно прекратяване на договора по искане или по вина на
потребителя, същият дължи на оператора неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси до края на срока на договора, но не
повече от трикратния им размер, както и част от ползваната отстъпка от
абонаментния план за оставащия срок на договора, а при предоставено
устройство, чиито срок на ползване не е изтекъл, и такава част от разликата
между стандартната цена на устройството/в брой, без абонамент/, съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от потребителя при предоставянето му, от която съгласно общите
условия към договора за лизинг се приспадат платените от потребителя
лизингови вноски, освен когато той върне устройството.
Към делото са приложени Общите условия, както и декларация-
съгласие на ответника, че е получил общите условия.
Предвид горното съдът приема, че ищецът на основание на подписаните
договори /описани по-горе в т.ч. и лизинговите/ и приложенията към тях, а и
Общите условия, начислява като дължими от ответника суми за ползвани
услуги, както и начислява неустойки, в резултат на твърдяното и доказано от
ищеца упражнено право да прекрати всички съглашения с ответника поради
неплащане на дължими парични суми за мобилни услуги. Размерът на
претендираните задължения съдът приема да е установен със предявената
исковата молба и приложените по делото доказателства /в приобщеното
ч.гр.д.- описано по-горе/, с които се удостоверява задължения на абоната
съгласно договорите за мобилни услуги, при липса на спор, че договорите са
сключени с посочените по тях параметри - срок, дължима абонаментна такса
и др., начислени с съответни фактури /които не са приложени по делото, но
тяхната наличност не се оспорва- цитирани като крайна фактура с посочена в
нея дължима неустойка/, за които ищецът като оператор на
далекосъобщителни услуги определя цена съгласно договорите и общите
3
условия, при което неизпълнението на договорите поражда правото на
оператора да претендира неустойки за предсрочно прекратяване на срочните
договори.
Уговорените от страните парични неустойки в хипотеза на предсрочно
прекратяване на договорите обезпечават от една страна изпълнението на
задълженията на потребителя, а от друга обезщетяват
оператора за претърпените от неизпълнението вреди, без да е нужно същите
да се доказват, при което следва да се признае за съществуващо в
отношенията между страните и вземането за неустойка в общ размер от
626,47 лева, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№ 14/13.01.2021г. по ч.гр.д. N 24/ 2021г. на РС- Момчилград.
С оглед на горното, предявените искове са основателни и доказани, и
следва да се уважат изцяло.
При този изход на делото, отговорността за разноски както в настоящото,
така и в заповедното производство, е в тежест на ответника, който съгласно
чл.78 ал.1 от ГПК следва да заплати направените от ищеца разноски - както в
настоящото производство, така и в заповедното производство.
В заповедното производство разноските възлизат на 205 лева общо /от
които 25 лева- за държавна такса и 180 лева- за адвокатско възнаграждение/.
В настоящото производство на ответника следва да се възложат
сторените разноски, които са 150 лева- държавна такса и 150 лева- за особен
представител, или общо 300 лева.
Искането за присъждане на разноски, съставляващи адв.хонорар от 180
лева следва да се остави без уважение, поради обстоятелството, че съдебно
заседание е налице признание на фактите от страна на особеният
представител.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че „*********“ ЕАД, с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к.*****,
******** София, сграда 6, има вземане от С.А. К. с ЕГН- **********, в
4
размер на сумата от 626,47 лева, представляваща неустойки в размер на три
стандартни месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на 1/
Договор за мобилни услуги от 08.03.2018г.- 141, 69 лева, 2/ по Договор за
мобилни услуги от 14.05.2018г.- 240,55 лева; и 3/ по Договор за мобилни
услуги от 11.07.2018г.- 244,23 лева, за което вземане е и дадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 14/13.01.2021г. по ч.гр.д. N 24/
2021г. на РС- Момчилград.
ОСЪЖДА С.А. К. с ЕГН- **********, да заплати на „*********“
ЕАД, с ЕИК **********, сумата в общ размер от 505 лева, представляваща
разноски, от които 300 лева- в настоящото производство и 205 лева- в
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийският окръжен съд
в двуседмичен срок от връчване на съобщението за страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
5