Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 09.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр. д. № 15480 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № II-55-14346 от 17.01.2019 г. по гр. д. № 51514/2018 г., изменено с определение № 104063 от 25.04.2019 г. по реда на чл. 248 ГПК, Софийски районен съд, II ГО, 55 - и състав, е осъдил на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ Г.Ф., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***№ 34, със съдебен адрес:***, сумата 5 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 26.01.2018 г. на главен път в село Манолово, община Павел баня, причинено виновно от Б.А.Р., управлявал л. а. „Пежо 806“ без валидна към датата на събитието застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 12.06.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за горницата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., предявен като частичен от 20 000 лв., като неоснователен.
Осъден е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА Г.Ф.да заплати на адвокат П.К. сумата 498 лв. - адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство на ищцата по делото, както и да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК на Софийски районен съд сумата 200 лв. - държавна такса, както и сумата 250 лв. - възнаграждение за вещи лица.
Осъдена е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р.Г.В. да заплати на Г.Ф.сумата 75 лв. - разноски за юрисконсулт и 75 лв. - разноски за експертизи.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищцата Р.Г.В., чрез адвокат П.К., срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск. Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в изключително занижен размер. Присъдената сума не отговаря на претърпените от ищцата морални вреди, както и на съдебната практика при аналогични казуси, не е съобразен и установеният лимит на отговорност на застрахователя към датата на ПТП (с цитирана и приложена съдебна практика на Софийски апелативен съд и ВКС). Излагат се доводи, че съдът не е съобразил в достатъчна степен броя и вида на уврежданията, продължителността на възстановяването, неудобствата, ограниченията и усложненията, които е търпяла пострадалата, нейната възраст, обострянето на автоимунното й заболяване в резултат на стреса, отражението на инцидента върху психиката й, нарушението на съня, както и че към настоящия момент болките (в областта на лявото бедро и гърба) не са отшумели напълно. Предвид изложеното, се моли въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск. Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Въззиваемата страна - Г.Ф., чрез юрисконсулт К.Я., взема писмено становище в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в обжалваната част - потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер.
Третото лице - помагач на страната на ответника - Б.А.Р., ЕГН **********, не взема становище по въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която осъдителният иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди е уважен до сумата от 5 000 лв., поради което в тази част решението е влязло в законна сила.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Въззивната
инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото
е и правилно, като настоящият състав споделя мотивите му, поради
което и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната
жалба за неправилност на решението в обжалваната му
част,
следва да се добави и следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за обезщетяване на претърпени от ищцата неимуществени
вреди, настъпили в резултат на пътно - транспортно произшествие (ПТП) от 26.01.2018
г., на главен път в село Манолово, община Павел баня, причинено виновно от Б.А.Р.,
управлявал л. а. „Пежо 806“ без валидна към датата на събитието застраховка
„Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Тъй като решението на районния съд е влязло в законна сила в посочената
по - горе част, то основанието на предявения иск
е установено със сила на присъдено нещо, а именно, че на 26.01.2018 г., около
16,20 ч. на главен път в село Манолово, община
Павел баня, ул. „Цар Борис“ III, в района на км. 18, е настъпило процесното ПТП, по вина на водача на л. а.
„Пежо 806“ (без регистрационен номер), който управлявал лекия автомобил без
свидетелство за управление на МПС, нарушил правилата за движение по пътищата,
като отнел предимството на преминаващия през кръстовището по път с предимство
л. а. „Ауди 80“ с рег. № *****управляван от Г.Х.Г., и го ударил, като в
резултат на удара на ищцата (пътувала на задна лява седалка в л. а. „Ауди 80“)
са причинени телесни увреждания - контузия на ляво бедро и контузия на шийни
прешлени.
Спорът пред настоящата инстанция се съсредоточава върху обстоятелството
дали правилно са приложени критериите за справедливост,
уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди, търпени от ищцата.
С оглед установяване на претърпените от
ищцата увреждания, настъпили в резултат на процесното ПТП, в хода на
производството пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно - медицинска
експертиза (СМЕ), неоспорена от страните, която въззивният съд кредитира изцяло
като компетентно изготвена. Съгласно заключението от приложените медицински
документи (съдебно - медицинско удостоверение № 94/2018 г., фиш за спешна
медицинска помощ № 0221605/26.01.2018 г.) и след личен преглед, при пострадалата
Р.Г.В. след претърпяното ПТП са установени само мекотъканни увреждания:
контузия на лявото бедро и контузия на шийния отдел на гръбначния стълб. Според
вещото лице, тези травми могат да се получат при ПТП, по съобщените от
пострадалата време и начин. В заключението е посочено, че по делото са налице
данни за провеждане на лечение с аналгин - една ампула от БМП в деня на
инцидента. Напълно е възможно при продължаващи болки да се е налагало и
провеждане в следващите дни на медикаментозно обезболяващо лечение, както
твърди пострадалата. Вещото лице е посочило, че за мекотъканните увреждания не
е отразена морфологична характеристика (размер, форма и др.), липсват и
проведени инструментални изследвания за функционално състояние. При тези данни
изводите за възстановителния период могат да са само относителни. Добавено е,
че при по - обширни травми със засягане на подкожна мускулатура възстановяването
настъпва за 2 - 3 седмици след инцидента. Последиците от по - повърхностни и
малки увреждания отшумяват напълно до 1 - 2 седмици. В случая съществуващите
преди ПТП заболявания при пострадалата (по данни на последната автоимунно
заболяване - капиляро - токсикоза - болест на Шонлайн - Хенох, ревматоиден
артрит, доказан и активен хепатит С) са от естество, което може да доведе до по
- продължителен оздравителен процес дори и при по - леко травмиране. Вещото
лице е заключило, че към настоящия момент пострадалата е напълно възстановена.
В открито съдебно заседание на 22.11.2018
г. експертът посочва, че е възможно при удар странично на колата и при
положение, че пострадалата е седяла на задна лява седалка, да се травмира
лявата част на крайниците. Травмата на долните крайници може да настъпи не само
при удар, но и при пластични деформации, които настъпват в зоната, където е
седяла пострадалата. Налице са данни за инерционно движение на шията - при
удара в лявата част на автомобила има странично камшикообразно движение на
главата и шията, от което е възможно да настъпи и травмиране на шията. Вещото
лице е посочило, че автоимунното заболяване на пострадалата би могло да се
обостри от стреса, както и че коланът е по - малко ефективен при страничен
удар, както е в случая.
В първоинстанционното производство е
изслушана и автотехническа експертиза (АТЕ), която настоящият съдебен състав
кредитира напълно, от която се установяват механизмът на настъпване на ПТП, щетите по автомобилите, уточнено е
каква е функцията на предпазния колан (с оглед възражението на ответника за
съпричиняване на настъпилите вреди поради липса на поставен обезопасителен
колан от пострадалата) - да фиксира тялото на водача и пътниците към
облегалката и седалката на автомобила, да ограничи движението им напред при
рязко спиране и да предотврати контакт с детайли от вътрешността на купето на
автомобила. Посочено е, че в конкретния случай ударът за л. а. „Ауди А80“ е
страничен, в областта на задна лява част. Тялото на пътуващата на задна седалка
вследствие на удара е политнало напред и вляво. При поставен колан долната
лента би задържала тялото към седалката. Горната част на тялото има възможност
за изместване наляво, а долните и горните крайници и главата са свободно
движещи се. По делото няма данни къде се е намирало тялото на пострадалата
пътничка след настъпване на произшествието. В заключението е посочено още, че
л. а. „Ауди А80“, рег. № *****е фабрично оборудван с триточкови колани от
инерционен тип за предни и задно ляво и задно дясно място. На задно средно
място автомобилът е оборудван с колан тип „хълбок“.
В съдебно заседание на 22.11.2018 г.
вещото лице поддържа, че коланът е ефективен при челен удар, а в случая ударът
е страничен. При положение, че пострадалата е седяла на задна лява седалка
тялото й полита наляво и напред при този конкретен удар. Главата е свободна и
не се задържа от колана и е възможно движение на главата, крайниците също не се
задържат от коланите и е възможна травма на ляв крак при този удар.
В първата инстанция по делото е
разпитан един свидетел - П. С.И., приятелка на ищцата от около 30 години, във
връзка с претърпените от последната болки и страдания. Настоящият състав цени
изцяло дадените показания като последователни, логични, вътрешно
непротиворечиви и подкрепящи се от събрания по делото доказателствен материал. Свидетелката
заявява, че знае за процесния пътен инцидент. Ищцата й се обадила по телефона,
разказала й за катастрофата, помолила я да отиде при нея в Бърза помощ в
Казанлък. Според свидетелката, излизайки от болницата, ищцата накуцвала, имала
остри болки в левия крак и пареща болка в тазобедрената част. Близо два месеца
се възстановявала след инцидента. Свидетелката заявява, че всеки ден след
инцидента ходела в жилището на пострадалата, пазарувала, помагала в къщната
работа. Към момента ищцата изпитва страх да шофира. След инцидента се обострило
автоимунното й заболяване, получавала
отоци по краката с червени петна. Първите пъти викали медицинско лице, за да й
бие урбазон, била на болкоуспокояващи. Свидетелката допълва, че след
катастрофата ищцата близо два месеца не ходела на работа.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. В т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. са
дадени задължителни за съдилищата указания, според които понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението
- начина на извършване на противоправното деяние, характера на увреждането, претърпените
болки и страдания, периодът за пълно възстановяване, личността на пострадалия,
неговата възраст и обществено положение, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания, отражението, което увреждането е имало върху
личния, семейния, обществения и професионалния живот на пострадалото лице, допълнителното
влошаване състоянието на здравето и прогнозите за бъдещо развитие, съпричиняването за настъпването на
вредоносния резултат и др. В константната практика на ВКС е възприето
становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се отчита и обществено - икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират
отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съгласно § 27 ПЗР КЗ
(отм.); сега чл. 492 КЗ. При прилагането на критерия по чл. 52 ЗЗД
за определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди,
лимитите на застраховане, както и размера на минималната работна заплата, нямат
самостоятелно значение. Лимитите
на застрахователни покрития следва да бъдат съобразени от съда заедно с
всички установени по делото обстоятелства (в този смисъл решение № 31 от
25.03.2014 г. по т. д. № 1203/2013 г., II т. о., ВКС, решение № 217 от
20.12.2017 г. по т. д. № 990/2017 г., II т. о., ВКС, решение № 15 от 12.02.2018
г. по т. д. № 1423/2017 г., II т. о., ВКС, решение № 243 от 03.05.2018 г. по т. д. № 198/2017 г., II т. о., ВКС и
др.). Същевременно обезщетението
не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и
поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените
критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото
обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено
измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко могат да са
идентични изцяло (в този смисъл решение № 75 от 13.05.2019 г. по гр. д. №
3655/2018 г., III г. о., ВКС).
Настоящият съдебен състав, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, въз основа на събраните по делото доказателства и съобразно посочените по - горе критерии, отчита броя, вида и тежестта на телесните увреждания - контузия на ляво бедро и контузия на шийния отдел на гръбначния стълб; характера на телесните увреждания - мекотъканни увреждания, причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 НК и чл. 129 НК; обстоятелството, че уврежданията не са наложили оперативно лечение или болничен престой, а единствено обезболяващо лечение (с аналгин); периодът на пълно възстановяване на пострадалата - по данни от свидетелските показания - около 2 месеца и предвид заключението на СМЕ за възможния по - продължителен период на възстановяване поради констатирано автоимунно заболяване. Съдът отчита факта, че в деня на инцидента болките (в левия крак и тазобедрената област) са били с по - голям интензитет, което е нормално при подобен тип увреждания. Същевременно по своя характер причинените травматични увреждания не са предизвикали неудобства повече от обичайните, нито чрез същите е било поставено здравето или живота на ищцата в опасност. В процеса на възстановяване е житейски оправдано ищцата да е изпитвала болка и дискомфорт при установените увреждания. При определяне на обезщетението съдът отдава значение и на отражението, което настъпилият инцидент е имал върху предишните заболявания на ищцата, възможността за тяхното обостряне, но и липсата на конкретни данни в тази насока, извън посочените от свидетелката отоци по краката. Въззивната инстанция отчита и допълнителните неудобства, които инцидентът е причинил на пострадалата - два месеца не е ходела на работа, имала е нужда от помощ за пазаруване и в домакинската работа, както и отражението на инцидента върху психиката й - страх от шофиране. Едновременно с това, по делото не са налице данни за причинени неудобства, други емоционални и психически страдания, по - големи от обичайните за подобен тип увреждания (не е установено твърдяното във въззивната жалба нарушение на съня на пострадалата, наличието на интензивни болки при движение). Съдът съобразява, че към настоящия момент пострадалата е напълно възстановена (в този смисъл заключението на вещото лице по изготвената СМЕ, което е извършило личен преглед на ищцата), без настъпили трайни остатъчни последици от уврежданията. Предвид изложеното, с оглед възрастта на ищцата към момента на увреждането - 40 г., активна трудоспособна възраст, социално - икономическите условия на живот в страната към момента на ПТП (2018 г.), лимитът на застрахователната отговорност, недоказаността на възражението на ответника за съпричиняване (предвид експертните заключения, че поставянето на предпазен колан не би предпазило ищцата при подобен тип удар), въззивният съд намира, че сумата 5 000 лв. представлява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за доказаните по делото болки и страдания, в какъвто смисъл е и постановеното от Софийски районен съд решение. Оплакването във въззивната жалба, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е определен от първоинстанционния съд в нарушение на чл. 52 ЗЗД, че е занижен и не удовлетворява залегналото в закона изискване за справедливост, е неоснователно. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди първоинстанционният съд изцяло е съобразил събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, като е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства, значими за установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта.
Неоснователно е и оплакването на
въззивника, че първоинстанционният съд не е съобразил установената практика по
сходни съдебни казуси. При определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съдът
следва да отчита обективните и субективните обстоятелства по конкретния казус,
които не могат да бъдат отнапред и еднозначно установени, а следва да се
преценяват въз основа на събраните по делото доказателства, както в случая е
процедирал и съдът в обжалваното решение. Съдебната
практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но
съобразени с конкретния случай. Поради изложеното,
въззивната инстанция не следва да обсъжда и приложената към жалбата съдебна
практика, постановена при различна фактическа обстановка.
Неоснователни са и оплакванията
на въззивника, че при постановяване на обжалваното решение съдът не е отчел
установения висок лимит на отговорност на застрахователя към датата на ПТП - 26.01.2018
г. Лимитите са обективен белег за икономическите условия, които следва да бъдат
съобразени при определяне на обезщетението, но те не са пряк израз на справедливия
размер на обезщетението за конкретното застрахователно събитие, както и за
действително претърпените от пострадалия неимуществени вреди. Съобразяването
изцяло на лимитите на застрахователна отговорност би довело до нарушаване
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, което противоречи
на идеята за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Предвид изложеното, поради съвпадането на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, в обжалваната част.
По
разноските:
При този
изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна.
В случая на основание чл. 78, ал. 8 ГПК се претендира единствено възнаграждение
за юрисконсулт в минимален размер. Въззивникът (ищец) следва да бъде осъден да
заплати на Г.Ф.сумата от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение (определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП в минимален размер, с оглед фактическата
и правна сложност на делото).
Независимо от направеното във въззивната жалба искане за присъждане на разноски за осъществено безплатно процесуално представителство на въззивника пред настоящата инстанция, такива не следва да бъдат присъждани, поради отхвърляне на жалбата като неоснователна.
С оглед цената на предявените искове и предмета на делото въззивното
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № II-55-14346 от 17.01.2019 г. по гр. д. № 51514/2018 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 55 - и състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Р.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***№ **, със съдебен адрес:***, да заплати на Г.Ф., със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, сумата 100 лв. (сто лева) - възнаграждение за юрисконсултска защита във въззивното производство.
Решението в частта, с която е уважен предявеният от Р.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***№ **, със съдебен адрес:***, срещу Г.Ф., със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за сумата 5 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 26.01.2018 г. на главен път в село Манолово, община Павел баня, причинено виновно от Б.А.Р., управлявал л. а. „Пежо 806“ без валидна към датата на събитието застраховка „Гражданска отговорност“, не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника - Б.А.Р.,
ЕГН **********.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.