О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.София 08.11.2019 г.
Софийски
градски съд в закрито заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия
Свилен Станчев гр. дело № 11903 по описа за 2018 г. за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по предявен от Е.Д.М. срещу Специализирания
наказателен съд иск за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева,
обоснован с твърдение за отказ от развиване на производство по чл. 489 от НПК.
Съдът е разгледан делото в открито заседание, приобщил е представените
доказателства по делото, приключил е съдебното дирене и е обявил, че се ще
произнесе с решение.
В срока за решаване на делото съдът намери, че
предявеният иск е процесуално недопустим, поради следните съображения:
Ищецът
Е.Д.М. обосновава претенцията си с твърдение, че ответникът СНС нарушил практика
на съда на ЕС по дело № 72, решение от 19.06.1990 г., С-213/89, EU:C:1990:257
по НЧД № 1231/18 на СНС 16 състав. Според ищеца, съдията не спазил
задълженията си по чл. 1 и чл. 489 от НПК, чл. 5 пар.
1, б. „С“ пар. 3, пар. 4,
чл. 6(1), чл. 13, 17, 18, 46, 53 от ЕКЗПЧ, чл. 6, 47, 48, 51, 52, 53, 54 Харта
ЕС, чл. 2,3,4,5,6,9 от ДЕС и чл. 67 и 82 от ДФЕС. Противоправното
действие на решаващия съд било, че той не разгледал искането му за изменение на
мярката за неотклонение, не искал да развие производство по чл. 489 ал. 2 от НПК и нарушил изискването за незабавност за изправяне пред съд по чл. 5 § 3 от
ЕКЗПЧ, което не можело да надхвърля 3 дни. С нарушаването на това изискване се
нарушавал принципът на правовата държава, върховенството на правото и задълженията
за зачитане на правата на човека. Ищецът сочи като период на увреждане от
14.05.2018 г. до 21.05.2018 г. Ищецът подал искане с № 5831 от 14.05.2018 г. ,
а СНС забавил изправянето на ищеца пред съда. Посочва практика на ЕСПЧ и СЕС.
Според ищеца, ответникът го лишил от възможност за ефикасна правна помощ и защита
срещу противозаконно задържане.
ЧНД
№ 1231/2018 г. на СпНС е било образувано по искане на
Е.Д.М. за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение по ДП
№ 22/2018 г. на ГДБОП – МВР, от „задържане под стража“ в по-лека. Делото е било
разгледано в открито съдебно заседание на 08.05.2018 г., с участието на ищеца М.
в качеството му на обвиняем. Ищецът е направил искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС (протокол с.з. от
08.05.2018 г. л. 61). Съдът по мярката за неотклонение е уважил искането и с
определение от 11.05.2018 г. е постановил спиране на производството по делото и
отправяне на преюдициално запитване (л. 64-70). По преюдициалното запитване Съдът на ЕС е постановил решение
от 19.09.2018 г. Разглеждането на делото по мярката за неотклонение продължило
в съдебно заседание на 20.09.2018 г. С протоколно определение от същата дата
искането за изменение на мярката за неотклонение е било оставено без уважение.
Определението е било потвърдено с протоколно определение от 02.10.2018 г. по
ВЧНД № 413/2018 г. на АСНС.
При
така изложените обстоятелства съдът намира, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 2 ал. 1 т. 1 от ЗОДОВ, основан на задържане на ищеца под стража в
нарушение на закона. Според изложените от ищеца обстоятелства, претенцията му е
основана на неразглеждане от съда на мярката за неотклонение по реда на чл. 489
от НПК в рамките на открито производство за преюдициално
запитване. Независимо от позоваването на ищеца на приложими и нарушени според
него срокове за разглеждане на мярката за неотклонение, предмет на претенцията
са вреди, причинени от самата мярка за неотклонение „задържане под стража“. Незабавността
на разглеждането и разумността на срока за разглеждане на дело във връзка с
вземане или контрол на мярката за неотклонение се преценява в рамките на преценката
на законосъобразността на самата мярка за неотклонение.
На
първо място, съдът не е надлежен ответник при иск с правно основание чл. 2 ал.
1 т. 1 от ЗОДОВ, а такъв ответник е прокуратурата (ТР 5/1015 т.д. 5-2013-ОСГК).
Тъй като контролът за разумния срок на разглеждането на мярката за неотклонение
е в рамките на контрола на законосъобразността на мярката за неотклонение, по
иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 1 от ЗОДОВ надлежен ответник също следва
да бъде Прокуратурата на Р. България, а не СпНС.
На
второ място, иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 1 от ЗОДОВ е допустим само
при отмяна на мярката за неотклонение „задържане под стража“. Мярката за
неотклонение „задържане под стража“, във връзка с която е предявен искът, е
взета по ДП № 22/2018 г. на ГДБОП. Мярката за неотклонение не е отменена,
досъдебното производство е внесено в СпНС с
обвинителен акт на 08.11.2018 г., по него е образувано НОХД № 3555/2018 г.,
което е висящо. Наличието на действаща мярка за неотклонение изключва
допустимостта на сезиране на гражданския съд с искане за обезщетение за нейната
незаконност.
На
трето място, нарушението, което според ищеца е било допуснато, е неизправянето
му пред съд за разглеждане на мярката за неотклонение в рамките на открито
производство за преюдициално запитване. Действително,
съгласно чл. 489 от НПК, при спиране на наказателното производство и отправяне
на преюдициално запитване, съдът се произнася и по
мерките за процесуална принуда. В конкретния случай обаче, преюдиц;иалното запитване е било отправено в рамките на
производство по чл. 65 от НПК за проверка на законосъобразността на мярка за
неотклонение. След като предметът на самото производство по чл. 65 от НПК е
мярката за неотклонение на лицето, това изключва произнасянето на съда по
мярката за неотклонение в инцидентно производство по чл. 489 от НПК.
Горните
доводи са основание на съда да отмени протоколното си определение от 10.10.2019 г. за приключване на съдебното дирене и даване на
ход по същество, и да постанови прекратяване на настоящото производство.
Мотивиран
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е
Л И:
Отменя протоколно определение от 10.10.2019 г. по гр. дело № 11903/2018 г. на СГС, с което
съдът е приклрючил съдебното дирене и е дал ход по
същество.
Прекратява производството по гр.
дело № 11903/2018 г. на СГС.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчвануто му на страните.
СЪДИЯ: