РЕШЕНИЕ
№ 3905
гр. Пловдив, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20225330107098 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по обективносъединени евентуални искове по чл.
26, ал. 1, от ЗЗД по искова молба на М. Т. А., ЕГН **********, от гр. П., ж. к. Т., бл. ****,
вх. Б, ет. **, ап. **, чрез адв. Н. срещу „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Хасково, ул. Лозарска № 12, представлявно от В. И. за прогласяване
нищожността на клауза на договора за кредит от **** г. предвиждаща заплащане на
неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща ЗПК,
накърняваща договорното равноправие, и нарушаваща ЗПК. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на ***** г. за
сума от 2200 лв. и срок от 18 месеца. ЛП е 3,330 %, а ГПР-48,098 %. Съдържа се клауза за
предоставяне на поръчитество-две физически лица отговарящи на определение условия. При
неизпълнение в срок на това условие се дължи неустойка в размер от 1953,84 лв. Същата е
неравноправна. Противоречи на добрите нрави.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Потвърждава сключването на
договора. Отрича неравноправността на клаузата. .
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените писмени доказателства-договор за заем № ***** от ***** г. е видно, че на
същата дата на ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 2200 лева, дължима на 18
мсечни вноски, от по 164,46 лв., при 3,33% лихва; 48,098% ГПР. Договорено е в чл. 6 от
договора предоставяне на обезпечение в тридневен срок –поръчител-физическо лице,
1
отговарящо на определени от кредитора условия или банкова гаранция, както и в чл. 8 от
договора-неустойка при неизпълнение на това задължение в размер от 1953,84 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор
за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства.
С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на съдържащи се в договора
уговорки, съдът намира, че на първо място следва да обсъди, първото посочено от ищеца
основание за нищожност на клаузата за неустойка, а именно противоречието й с добрите
нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка,
се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно -
такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение
на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.
В процесния случай страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора,
като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл. 6, ал.
1 от договора/, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от
1953,84 лв. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
2
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Неустоечната клауза,
противоречи на принципа на справедливост и добросъвестност. Не е налице еквивалентност
между размера на дължимата неустойка и евентуалните вреди, които кредиторът би
претърпял от неизпълнение на задължението, за които е уговорена. Тъй като противоречието
между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то
следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо
не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение за неустойка по чл. 8 от договора.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата за
неустойка, предвидена в чл. 8 от договор за паричен заем поради противоречие с добрите
нрави е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски за държавна такса-80 лв. Тъй като същия е представляван
от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата на адв. Н. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г.,
действала към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в
размер от 300 лв.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл. 8 от договор за паричен
заем № ***** от ***** г., сключен между М. Т. А., ЕГН **********, от гр. П., ж. к. Т., бл.
***, вх. **, ет. ***, ап. **, чрез адв. Н. срещу „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. Лозарска № 12, представлявно от В. И.
като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Хасково, ул. Лозарска № 12, представлявно от В. И. да заплати на М. Т. А., ЕГН
**********, от гр. П., ж. к. Т., бл. ***, вх. **, ет. **, ап. **, сумата от 80 лв.(осемдесет лева)
за разноски за производството.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Хасково, ул. Лозарска № 12, представлявно от В. И. да заплати на адвокат С. К. Н. ЕИК
********** с адрес на дейност гр. П., ул. „Й.“ № **, сумата от 300 (триста) лева за
адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
3
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4