Решение по дело №6848/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1093
Дата: 14 февруари 2019 г. (в сила от 4 март 2020 г.)
Съдия: Богдана Николова Желявска
Дело: 20171100106848
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2017 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

София, 14.02.2019 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

 

при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 6848/2017 г., за да се произнесе1 взе пред вид:

 

         Предявен е иск от С.Г.Н., ЕГН **********,***, чрез адв. Д.Р.,***, против М.Г.К., ЕГН **********,***, за сумата 32 000 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за заем, на основание чл.240 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане и сторените разноски, съединен при условията на евентуалност с иск за същата сума – с лихва и разноски, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като дадена при първоначална липса на основание.

 

         В исковата молба се твърди, че на 19.08.2016 г. ищцата е предоставила на ответника заем в размер на 32 000 лв., като за целта е превела сумата по личната му банкова сметка ***. Според отразеното в исковата молба, договорът за заем бил сключен между тях във вербална форма /пред вид факта, че са брат и сестра/, като, съгласно същия, с предоставената в заем сума ответникът е трябвало да погаси ипотечния си жилищен кредит за закупуване на недвижим имот, отпуснат му от Б. ДСК.

В исковата молба е отразено, че на 22.08.2016 г., при среща между страните, ответникът е представил на ищцата вносна бележка, от която е видно че на същата дата - 22.08.2016 г.,е погасил напълно отпуснатия му жилищен заем към Б. ДСК, от същата банкова сметка, ***м сума.

От Справка за вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на ответника е видно, че на 12.12.2006 г., той е учредил договорна ипотека по отношение на недвижимия имот към кредитора Б. ДСК, като на 02.09.2016 г., след погасяване на жилищния кредит, с отпуснатия от ищцата заем, ипотеката по отношение на имота е заличена, акт том 48, акт № 248/2016 г.

След разговори между ищцата и ответника, последният й е предложил вместо връщане на заемната сума да й прехвърли 1/2 идеална част от закупения от него недвижим имот в гр. София, но и до настоящият момент той нито е сторил това, нито е върнал процесната сума.

Тъй като между страните не е имало уговорен срок за връщане на сумата, ищцата е отправила нотариална покана до ответника в едномесечен срок от получаването й да й заплати, дължимата сума в размер 32 000 лв.

Нотариалната покана е връчена лично при отказ на дата 19.03.2017 г., с рег.№ 2661, том II Б, № 136 чрез Нотариус И.Н.с район на действие, Софийски PC, вписан в Регистъра на НК - София под № 040, кантора в гр. София, бул. "*********като едномесечният срок за връщане на сумата е изтекъл на 19.04.2017 г. без да е последвало плащане.

         Ищецът е представил писмени доказателства.

         Поискал е допускане на гласни такива.

 

         По същество поддържа предявения иск и моли съда да го уважи изцяло със законните последици, като основателен и доказан.

Претендира разноски по списък.

 

Ответникът М.Г.К., оспорва изцяло така предявения иск както по основание, така и по размер.

         Твърди, че не е получавал в заем процесната сума, а тя му е била предоставена от ищцата като дарение, тъй като били в близки роднински връзки и особено след влошаване на здравословното му състояние в периода на извършеното погасяване на отпуснатия му жилищен банков кредит, когато здравето му рязко се влошило.

         Моли да бъдат допуснати и приложени по делото писмени доказателства, ангажира гласни такива.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните по делото са брат и сестра.

Не се спори между тях, а и се установява от събраните в хода на производството доказателства, че ищцата е предоставила на ответника сумата 32 000 лв., като на 19.08.2016 г. я е превела по неговата сметка в Б. ДСК, ЕАД - BG8**********. Документът за извършения превод е приложен като доказателство по делото, прието от съда и неоспорено от страните.

Доказва се, а и това също не се оспорва, че на 22.08.2016 г. ответникът е погасил напълно от същата банкова сметка ***, ЕАД.

         С нотариална покана, връчена на 19.03.2017 г. чрез нотариус Ивайло Николов, Район на действие СРС, вписан в Регистъра на НК, София, под № 040, ищцата е поканила ответника да й заплати по банков път в едномесечен срок сумата 32 000 лв., за която твърди, че е дадена в заем именно за погасяване на кредита.

         Плащане от страна на ответника не е извършено.

По искане на страните съдът допусна и изслуша трима свидетели.

 

Свидетелят Д.Г.К., посочен от ищцата, е неин племенник и внук на ответника и живее в Габрово.В съдебно заседание заяви, че леля му живее в Италия, а дядо му в София.Те си идват в Габрово, защото там е тяхната майка. Свидетелства за разговор между тях, когато тримата са били на пицария през есента на 2016 г.. Станало е въпрос, че леля му е дала заем на дядо му в размер на 32 000 лв., като са имали такава  договорка. Дядо му е казал, че ще я прави софиянка,взел е вече домовата книга.  Тогава свидетелят поддържал и с дядо ми добри отношения, вече не поддържам такива. Леля му е казала, че е дала парите, за да си погаси той кредита за апартамент, а     дядото е отговорил, че няма пари и ще и припише половината апартамент за това че му е дала парите. Бил е получи микроинфаркт и е бил  притеснен , че ще остане без жилище.Свидетелят заяви, че заемът е даден от леля му, за погасяване на кредита на дядо му, но той не е спазил неговата част от договорката и е казал така : „Аз няма да ти припиша половината апартамент, ставай и се оправяй.“ Свидетелят знае, че я е ударил. В показанията си той заяви, че не е присъствал на уговорката, че ако леля му даде парите ще получи апартамент, но дядо му в пицарията не отрече. Не знае за определяне на срок. Зная, че леля му е боледувала от онкологично заболяване през 2010 г.Те може да каже какви са били отношенията между тях двамата през 2012 г.

 

Свидетелят Г.К. е племенник на С.Н. и син на М.К. и заяви, че между тях няма уговорки, единственото, за което е чувал от леля си, когато баща му е бил в болницата белодробна емболия, почти на смъртно легло през 2016 г., е било, че тя ще му помогне, ще направи всичко за него, ще го заведе на море, всичко което иска той, само и само да бъде щастлив и жив и здрав. Свидетелят е международен шофьор, пътувал е на двойка с един колега, който е чул целия разговор, на микрофон с блутут,  ставало е въпрос  за пари и помощи, но не е била уточнена  никаква сума. Свидетелят твърди, че леля му, като всяка сестра, леля е разчитала абсолютно на баща му. Преди около 20 години баща му лично е дал 20 000 долара на семейството й, за да си купят етаж от къща,които пари те са върнали след 7-8 години, когато вече са били обезценени. Първият му братовчед, който е починал, синът на  леля му е бил инвалид. Инвалидната количка,която беше електрическа, инвалиден стол са били закупени също от баща му. Баща му е работил дълги години в чужбина. Леля му живее в Италия от 10 години.Лично свидетелят и баща му са я карали и посрещали на летището. Като се е прибирала от Италия е отсядала при баща му. В Габрово си е ходела един път  изцяло на издръжката на баща му. Преди около 3-4 години й е била направена онкологична операция, баща му й е помагаше финансово, включително и с лекарства. В периода от преди 2010 година до преди една година изцяло и единствено баща му се грижеше за майката на страните.  

Свидетелят И.А. познава страните по делото, комшии са с ответника в ж.к. „Овча купел“, а С. живее в Италия. Познава я от времето, когато е била на гости на  брат си.

Отношенията им са били добри допреди 3-4 години. Братът е посрещал сестра си от летището,карал я до Габрово, ходел вечерно време да я прибира от казината. Свидетелят знае, че С. е дала пари като дарение, той самият му е казвал това. Когато той е бил в болница, той не могъл да работи и не е имал доходи, тя му е дала парите като дарение. Когато се оправил  здравословно, К. е започнал работа. Когато ответникът е бил  в болница свидетелят не го е посещавал, защото е пътувал командировки из цяла България като строител. В показанията си той заяви, че се познава с ответника повече от 15 години. Най-малко два месеца е бил в болницата.

Когато излязъл от болницата, два – три месеца след това, след 30.07.2011 г., му казал за дадени от сестра му пари, но свидетелят не знае каква е била сумата.

 

Изложеното се доказва от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства и от показанията на разпитаните в хода на производството свидетели.

Други доказателства по делото не са представени.

 

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

 

В настоящото производство са предявени при условията на обективно евентуално съединяване два иска: първоначален с правно основание чл. 240 ЗЗД – претенция, основана на сключен между страните договор за заем и евентуален – с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД – за връщане на сума, дадена без основание, в резултат на което е налице неоснователно обогатяване, като съдът дължи произнасяне и по двата предявени иска.

 

По първоначално предявения иск по чл. 240 ЗЗД:

 

Съгласно чл. 240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума, респ. вещи от същия вид, количество и качество.

В настоящия случай ищцата твърди, че между страните е сключен устен договор за заем за сумата 32 000 лв., които тя е предоставила на брат си, за да може той да заплати задължение към Б. по договор за жилищен кредит. Твърди, че сумата е усвоена, кредитът е платен, но, въпреки изплатената от нея покана, съобразно чл. 240, ал. 4 ЗЗД, дадената в заем сума не е върната.

Съдът намира, че по делото, въпреки събраните доказателства за предоставяне от ищцата на ответника на процесната сума, както и за усвояването от негова страна на тази сума, не се доказа, че сумата е предоставена в заем, респ. наличие на облигационни отношения, произтичащи от договор за заем.

Безспорно е че, пред вид факта, че страните са близки роднини – брат и сестра, нормата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, предвиждаща за доказването на договори на стойност 5 000 лв. наличието на писмен документ, не следва да намери приложение и като доказателства са допустими и свидетелски показания. От показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени в тяхната съвкупност /двама от които също близки роднини на страните/, обаче, не се доказа наличие на воля у страните за сключване на договор за заем за предоставяне на посочената сума. Обстоятелството, че ответникът е бил финансово затруднен за заплащане на задължението си по жилищния кредит към Б. ДСК, ЕАД, както и затрудненията във връзка със заболяването му, сами по себе си не означават, че ищцата, като негова сестра му, е предоставила посочената сума в заем. Всички свидетели безспорно установиха в показанията си близостта между страните по делото към момента на предоставяне на исковата сума и много преди това, поради което и, позовавайки се на свидетелите на ответната страна, при липса на други доказателства, подкрепящи тезата на ищцата, съдът приема, че страните са имали воля да сключат и са сключили договор за дарение.

С оглед на това и, пред вид съществуващата между тях облигационна връзка по договор за дарение, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск за заплащане на задължение, породено от договор за заем е изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По отношение на евентуално предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД:

 

Пред вид отхвърляне на първоначално предявения иск съдът дължи произнасяне по евентуално предявения такъв.

 Нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД предвижда, че който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Посочената хипотеза предвижда връщане на сума от лице, което се е обогатило неоснователно за сметка на другиго, получавайки нещо при начална липса на основание. По делото, в хода на производството, бе доказан сключеният между страните договор за дарение, следователно основанието за получаване на сумата, предмет на иска, е наличието на облигационно правоотношение, породено именно от съществуващия между тях договор за дарение. С оглед на това съдът счита, че предявената евентуална претенция за присъждане на обезщетение в размер на исковата сума, с оглед получаването й на извъндоговорно основание – неоснователно обогатяване, е изцяло неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

 

Пред вид изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски, съобразно представения списък, в размер 1 100 лв., от които 100 лв. депозит за свидетели и 1 000 лв. адвокатски хонорар.

 

Водим от горното, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.Н., ЕГН **********,***, чрез адв. Д.Р.,***, иск против М.Г.К., ЕГН **********,***, за сумата 32 000 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за заем, на основание чл.240 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане и сторените разноски, съединен при условията на евентуалност с иск за същата сума – с лихва и разноски, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като дадена при първоначална липса на основание, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА С.Г.Н. да заплати на М.Г.К. разноски разноски по делото в размер 1 100 лв., от които 100 лв. депозит за свидетели и 1 000 лв. адвокатски хонорар.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: