№ 202
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ст. Г. Т.
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600485 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 419, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК,
образувано е по искане от осъдения Г. П. М. за възобновяване на НОХД №
1636/2018 година на Районен съд град Кюстендил.
Молбата за възобновяване е била изпратена на 03.05.2022 год.
пощенски път с отбелязване на транспортния етикет до РС Кюстендил. Към
молбата е приложено пълномощно с което осъдения упълномощава адвокат
Б. като защитник в производството по възобновяване.
Искането има следното основно съдържание:
Решението на Окръжен съд Кюстендил по ВНОХД № 150/21г. е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални
нарушения и е явно несправедливо по смисъла на чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.
1
Решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на
материалния закон, че поведението на подсъдимия осъществява състав на
престъплението управление на МПС в едногодишен срок от наказването по
административен ред, без да са налице безспорни доказателства за това, като
в същото време са налице доказателства, че М. е действал в условията на
изключващи вината обстоятелства. Присъдата в частта, в която съдът приема,
че е налице субективният елемент на престъплението, почива изцяло на
предположения. От страна на държавното обвинение не бяха ангажирани
никакви доказателства, че подсъдимият е действал с ясното съзнание, че
управлява МПС в едногодишния срок от наказването му по административен
ред.
Решението е постановено в нарушение на материалния закон и поради
това, че при определяне на наказанието съдът не е приложил
привилегирования състав на 55, ал. 1, т. 1 от НК и определил наказание под
законовия минимум на чл. 343 в, ал. 2 НК поради наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Решението на Кюстендилския окръжен съд е постановено при
съществени процесуални нарушения, тъй като е налично нарушение на
правото на защита на подсъдимия, свързано с ограничаване на неговите права
поради липса на годно обвинение формулирано по начин на извършването му
в нарушение на изискванията на Тълкувателно решение № 2 от 2002г. на
ВКС.
На основание чл. 420 НПК във връзка с чл. 422, ал.1, т.5 от НПК се
иска възобновяване на наказателното производство по НОХД. № 1636 / 2018г.
на PC - Кюстендил , като бъде отменено решението на Окръжен съд —
Кюстендил по ВНОХД № 150 / 2021г. с което присъдата е потвърдена но не и
в изменителната част, в която окръжният съд е постановил първоначален общ
режим за изтърпяване на наказанията.
В публично съдебно заседание пред Софийски апелативен съд
проведено на 24.06.2022 год., страните излагат доводи със следното кратко
съдържание:
2
Адв. Б. поддържа в цялост подадената молба за възобновяване и
изложените в нея подробни съображения относно допуснати множество
процесуални нарушения от страна на съдилищата по фактите.
Макар и да са положени много усилия за изясняване на обективната
истина, няколко от доказателствените му искания били оставени без
уважение, включително и от въззивния съдебен състав, поради което делото е
останало непопълнено със съществени факти и обстоятелства, които имат
пряко отношение към съставомерността на инкриминираното с обвинителния
акт поведение на осъдения М.. Защитникът счита, че доказателствената и
аналитична дейност на Районен съд-Кюстендил и Окръжен съд-Кюстендил,
не отговарят на императивните изисквания на процесуалния закон и това е
довело до постановяването на незаконосъобразен и неправилен съдебен акт.
Сочи още , че майката на осъдения страда от много тежко заболяване на
бъбреците, и именно той е човекът, преди задържането му за изтърпяване на
наказанието, е полагал за нея огромни грижи. Защитата е подала молба и до
Окръжна прокуратура-Кюстендил с апел за прекъсване на изпълнението на
наказанието. Защитникът отправя искане да се произнесете с решение за
отмяна на влязлата в сила присъда или алтернативно да коригира
определеното наказание, като на осн. чл. 55, ал.1, т.1 от НК същото бъде
намалено под минималното предвидено в закона.
Осъденият М. в лична защита, поддържа казаното от адвоката си и
твърди, че майка му е зле и ако може нещо да се направи.
Прокурорът счита , че не са налице процесуалните предпоставки за
възобновяване на наказателното производство, намира искането за
неоснователно и моли същото да бъде отхвърлено.
С последната си дума осъденият иска делото да се върне за ново
разглеждане.
След като се запозна с материалите по делото Софийският апелативен
съд намери следното:
3
С присъда № 260017/ 11.12.2020г., постановена по НОХД 1636/2018 г.
по описа на Pайонен съд - Кюстендил осъдения Г. П. М. е бил признат за
виновен, в това ,че:
На 30.04.2018 г. е управлявал л.а. „Мерцедес 190Е" с рег.№ *** в гр.
Кюстендил по ул. „Индустриална", при кръстовището с ул."Оборище" в
посока от ЖП гара към ул. „Петър Берон", без да има право да управлява
моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с наказателно постановление № 17-1139-
000585/22.05.2017г., , влязло в сила на 12.06.2017год. издадено от началник
сектор „Пътна полиция" при ОДМВР – Кюстендил. За извършеното
престъпление по чл.343в, ал.2 във връзка с ал.1 от НК и чл. 54 от НК,
подсъдимият Г. П. М. е осъден изтърпи наказание 1 /една/ година лишаване
от свобода и наказание „глоба” в размер на 500/петстотин/ лева.
На основание чл.68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното
на подс. М. наказание една година лишаване от свобода по НОХД
№1804/2016г. на Районен съд – Кюстендил, като е определен първоначален
режим „строг” за изтърпяване на двете наказания.
Присъда е обжалвана пред Окръжен съд – Кюстендил.
С решение № 260007 от 19.04.2022 год. по ВНОХД № 150/ 2021 г.,
Въззивната инстанция по делото е изменила присъдата в частта относно
определения първоначалния режим на изтърпяване на двете наказания
„лишаване от свобода“, като на основание чл.57 ал.1 т. 3 вр. т. 2 б. „в” от
ЗИНЗС е постановил да бъдат изтърпени при първоначален „общ“ режим. В
осттаналата й част присъдата на Районният съд е била потвърдена. Решението
на въззивния съд е било окончателно.
Решението на Окръжния съд е връчено на осъдения и неговия
защитник на 20.04.2022 година.
ПО ИСКАНЕТО НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ:
След цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал и
4
като обсъди поотделно и в съвкупност посочените в искането за
възобновяване на наказателното дело оплаквания и устните становища на
страните намира , настоящият състав на апелативния съд намери искането за
неоснователно.
Отказите на първата и въззивната инстанция да изпълнят исканията по
доказателствата направени от защитата са митивирани и не водят до
неизясняване на обстоятелствата по делото, поради което не могат да бъдат
причина да се приеме, че при разглеждането на делото е налице
доказателствена празнота, която е довела до нарушаване правото на защита на
осъденото лице, На първо място, авторството на деянието е установено по
безспорен и несъмнен начин. Изложената от подсъдимия М. версия - че при
пристигането на полицейските служители не е управлявал, а се е намирал в
автомобила и е пристигнал по - рано, за да помогне на св. А. И., който
всъщност управлявал автомобила и на когото му било прилошало, правилно е
оценено от инстанциите по доказателствата, като защитна позиция на
подсъдимия М. която е нелогична и недостоверна. Следователно първата и
въззивната съдебни инстанции са установили правилно и обосновано
релевантните фактически положения по делото, а именно:
Осъденият Г.М. е бил санкциониран с 37 наказателни постановления
за извършване на административни нарушения по ЗДвП. За времето от
28.09.2007 до 19.04.2017год.
На 07.01.2009г. в гр.Перник Г.М. издържал изпит за водач на МПС и е
придобил право на управление на МПС категория „В“.
М. е загубил правоспособност по реда на чл.154 ал.7 ЗДвП, поради
отнемане на всички контролни точки с влезли в сила наказателни
постановления.
Последното отнемане на контролни точки е с наказателно
постановление от 12.09.2011 г. , влязло в сила на 21.09.2012г.
С наказателно постановление № 17-1139-000558/22.05.2017 г. на
Началник Сектор „ПП" при ОД на МВР- Кюстендил на осъдения било
наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.177 ал.1
т.2 пр.1 ЗДП, че на 19.04.2017г. в гр. Кюстендил е управлявал МПС - лек
автомобил „Мерцедес 190Е“, без да притежава свидетелство за управление на
МПС. Определената е санкция „глоба“ в размер на 150 лева.
5
Постановлението било връчено лично на М. на 02.06.2017г. и е влязло в сила
на 12.06.2017г. Препис от постановлението се намира л.7 от дос.пр., като
върху постановлението е поставена ръкописна отметка „платено“.
Полагането на саморъчен подпис от М. удостоверяващ получаване на
наказателното постановление е било оспорено от защитника на осъдения на
досъдебното производство и пред първата инстанция. Били са назначени
единична/на досъдебното производство/ и тройна съдебно почеркова
експертизи пред първоинстанционния съд. Вещите лица са дали категорично
заключение, че подписът в наказателното постановление е положен от Г.М..
Независимо от наказването му по административен ред осъденият М.
продължил да управлява МПС.
На 30.04.2018г. Г.М. управлявал в гр.Кюстендил по ул.
„Индустриална" л.а.„Мерцедес 190Е" с рег. № ***, собственост на св. А. И..
Около 16.30ч. в близост до кръстовището на ул. „Индустриална” и
ул."Оборище" бил спрян за проверка от Р. С. и В. С. - служители на ОДМВР -
Кюстендил, изпълняващи служебните си задължения по КАТ . Полицаите
установили, че автомобилът се управлява от Г.М., който не представил
свидетелство за управление на МПС, била извършена допълнителна справка,
която потвърдила липсата на правоспособност и на свидетелство за
управление.
От обективна страна, на 30.04.2018г. подсъдимият е управлявал в
гр.Кюстендил и в едногодишен срок от наказването му по административен
ред с влязло в сила на 12.06.2017г. наказателно постановление НП № 17-
1139-000585/22.05.2017г. Деянието е осъществено при пряк умисъл, като
подсъдимият е съзнавал, че не притежава свидетелство за управление, както и
че вече е наказван по административен ред за извършване на същото деяние.
Извършеното деяние е съставомерно по чл.343в, ал.2 във връзка с ал.1
от НК, като от РС - Кюстендил са определени наказания 1 /една/ година
лишаване от свобода и наказание „глоба” в размер на 500/петстотин/ лева.
При извършване на деянието по чл.343в, ал.2 във връзка с ал.1 от НК,
Г.М. е имал качеството на осъдено лице. С влязло в сила на 22.12.2016г.
определение на PC - Кюстендил по НОХД 1804/2016г. на осъдения са били
наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и „глоба“ от
500 лева. На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието
6
лишаване от свобода било отложено за срок от 3 години.
Налице е основанието по чл.68, ал.1 от НК за привеждане в
изпълнение на наложеното с определение по НОХД 1804/2016г на PC –
Кюстендил наказание една година „лишаване от свобода” , тъй като преди
изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият е извършил
друго умишлено престъпление от общ характер по чл.343в, ал.2 във връзка с
ал.1 от НК, за което, макар и след този срок, му е било наложено наказание
лишаване от свобода.
Неоснователен е доводът, че следва да бъде определено наказание под
минималното предвидено в закона за престъплението по чл.343в, ал.2 във
връзка с ал.1 от НК. Не са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, както не е налице или изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство. Тежкото здравословно състояние на майката на
подсъдимия не може да бъде окачествено като изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство. При определяне на вида и размера на
наказанието първоинстанционният съд е обсъдил обстоятелствата,
обуславящи наказателната отговорност на подсъдимия. В настоящия случай
степента на обществена опасност на деянието следва да се отчете като
сравнително висока, доколкото са засегнати обществените отношения,
свързани с нормалното функциониране на транспорта. Степента на
обществена опасност на подсъдимия също не е ниска, като от страна на
районния съд е отчетена като висока - с оглед на предходните му осъждания,
половината от които за извършване на престъпления по чл.343в ал.2 НК. При
определяне на вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е
обсъдил обстоятелствата, обуславящи наказателната отговорност на
подсъдимия, като е наложил справедливо наказание , което правилно е било
потвърдено с въззивното решение.
Предвид изложеното и на основание чл. 425 НПК, Софийският
апелативен съд, наказателно отделение, ІІІ състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ осъдения Г. П. М. / с установена по делото
самоличност/ за възобновяване на НОХД № 1636/2018 година на Районен съд
град Кюстендил, подадено чрез , упълномощения от осъдения адвокат Е.Б. от
7
Бл.АК.
Настоящото решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8