№ 401
гр. С***, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20241110143066 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от ищеца Г. Й. Т. срещу ответника „Л***“ АД обективно
кумулативно съединени искове: контитутивен иск за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на ищцата, извършено със заповед № 6/14.05.2024г., издадена от изпълнителния
директор на ответното дружество – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и осъдителен иск за заплащане за
сумата от 24805,45 лв., представляваща на обезщетение за оставане без работа вследствие на
незаконно уволнение за периода от 20.06.2024г. до 20.11.2024г. (съгласно допуснатото
изменение на размера и на периода на иска) – чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът Г. Й. Т. твърди, че работила при ответника „Л***“ АД въз основа на трудов
договор, като изпълнявала длъжността „М***. Твърди, че на 20.02.2024г. й било връчено
тримесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основанието по чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата, като със заповед № 6/14.05.2024г. на
изпълнителния директор на ответното дружество трудовото правоотношение било
прекратено. Ищцата оспорва уволнението като незаконно, тъй като към датата на
прекратяването – 20.05.2024г. е била майка на ненавършило 3-годишна възраст дете, поради
което се е ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ, а работодателят не е поискал
предварително разрешение от Инспекцията по труда преди уволнението, нито е поискал от
ищцата да декларира наличието/липсата на обстоятелства по чл. 333, ал. 1 КТ. На следващо
място, оспорва заповедта за уволнение с довод, че не е извършено реално съкращаване на
щата, тъй като след прекратяване на трудовия договор работодателят е разкрил щатна
1
бройка за длъжност с наименование „М****“, която е сходна като трудови функции със
заеманата от ищцата преди уволнението, както и че не е извършен подбор по реда на чл.
329, ал. 1 КТ. Иска съдът да признае за незаконно уволнението, извършено с оспорената
заповед и да постанови неговата отмяна. Твърди да е останала без работа след уволнението,
поради което претендира заплащане на обезщетение вследствие на незаконното уволнение за
периода от 20.06.2024г. до 20.11.2024г. в общ размер на 24805,45 лв. при твърдения размерът
на последното й брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди
уволнението да се равнява на сумата от 4961,09 лв. Претендира законна лихва върху
главницата за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ от датата на подаване на исковата молба –
19.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.
Ответникът „Л***“ АД е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, с който признава иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Оспорва иска за заплащане на
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като ищцата не е представила доказателства за
оставането си без работа след прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника,
както и че не е работила за целия период на претенцията, който не е настъпил. Не оспорва,
че размерът на последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен
отработен месец преди уволнението се равнява на сумата от 4961,09 лв. Счита, че е
прекъсната причинната връзка между незаконното прекратяване на трудовия договор и
оставането без работа за целия претендиран период. Моли за отхвърляне на предявения иск
за заплащане на обезщетение, както и за присъждане на разноски с оглед направеното
признание на един от исковете и неоснователността на другия.
Съдът при така изложените твърдения и оспорвания на страните и като взе предвид
събраните по делото доказателства намира следното от правна и фактическа страна:
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В тежест на ищеца по този иск е да докаже съществуване на трудово правоотношение с
ответника с твърдяното съдържание, което е било прекратено с процесната заповед №
6/14.05.2024г., считано от 20.05.2024г., че към датата на прекратяването – 20.05.2024г.
ищцата е била майка на дете под 3-годишна възраст.
В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на
което е извършено, включително че предварително е събрал данни дали по отношение на
ищцата за налице някои от обстоятелствата по чл. 333 КТ, които й дават право на закрила, че
е искал и получил предварително разрешение от Инспекцията по труда преди уволнението,
че е извършено реално съкращаване на щатната бройка на заеманата от ищцата длъжност.
С доклада по делото и с оглед признанието на ответника като безспорни и
неподлежащи на доказване между страните са отделени обстоятелствата, че между страните
е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала при
ответника длъжността „М***, че същото е прекратено с оспорената заповед №
6/14.05.2024г., считано от 20.05.2024г. на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради
съкращаване на щата, че към датата на уволнението – 20.05.2024г. ищцата е била майка на
2
дете под 3-годишна възраст, че работодателят не е поискал предварително разрешение от
Инспекцията по труда преди уволнението на ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3,
5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение
на инспекцията по труда за всеки отделен случай: 1. работничка или служителка, която е
майка на дете до 3-годишна възраст. Обстоятелствата, че трудовото правоотношение на
ищцата е било прекратено на основание от хипотезата на правната норма на чл. 333, ал. 1
КТ – а именно на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ на дата на 20.05.2024г., както и че
към посочената дата ищцата е била майка на дете, ненавършило 3-годишна възраст, освен че
са безспорни, се установяват и от представените писмени доказателства – заповед № 6 от
14.05.2024г. на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата,
считано от 20.05.2024г., както и от представеното копие от акт за раждане на Т*** Н***
П**** с майка ищцата Г. Й. Т., на 10.06.2021г., с оглед на което същият не е имал навършени
3 години към датата на прекратяването. В посочената хипотеза и при използваното
уволнително основание, като абсолютна предпоставка за законността на уволнението
работодателят е имал задължение да поиска и получи разрешение от Инспекцията по труда
преди уволнението. Такова разрешение нито е било поискано, нито е било получено, което е
безспорно между страните и се установява от представеното Писмо от ИА „Г***“ с изх. №
24066967 от 09.07.2024г. Горепосоченото обосновава извод за допуснато от страна на
работодателя нарушение на закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ, последица на
което е признаване на уволнението за незаконно и отмяната му само на това основание, без
да разглежда трудовия спор по същество ( арг. от чл. 344, ал. 3 КТ).
Ето защо предявеният иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен
и следва да се уважи като се признае за незаконно и се отмени извършеното със заповед №
6/14.05.2024г., подписана от изпълнителния директор на ответното дружество, уволнение на
ищцата.
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
В тежест на ищеца по този иск е да докаже че вследствие на незаконното уволнение е
останал без работа за съответния период, за който претендира обезщетение, както и размера
на последното получено брутното трудово възнаграждение преди уволнението.
В тежест на ответника по иска е да докаже твърденията си за злоупотреба с право, а
именно, че ищцата цЕ.сочено и с единствената цел да получи обезщетение от работодателя
за целия предвиден в закона период, не е търсила работа през исковия период, с оглед на
което е прекъсната причинната връзка между незаконното уволнение и оставането без
работа за периода, а при доказване на обстоятелствата в доказателствена тежест на ищцата –
че е заплатил претендираното обезщетение.
По делото се установи незаконността на уволнението на ищцата с процесната заповед
на работодателя № 6/14.05.2024г., подписана от изпълнителния директор на ответното
дружество.
3
От представената справка от НАП за състояние на трудовите договори на ищцата и от
извършената в съдебно заседание на 21.11.2024г. констатация по оригинала на трудовата й
книжка се установява, че ищцата не е започнала работа при друг работодател за целия
претендиран период от 20.06.2024г. до 20.11.2024г.
Между страните е отделено като безспорно обстоятелството, че последното получено
от ищцата брутно трудово възнаграждение преди уволнението е в размер на 4961,09 лв.
Спорен между страните е въпросът относно това прекъсната ли е причинната връзка
между незаконното прекратяване на трудовото правоотношение и оставането без работа на
ищцата за целия исков период, в която връзка е направеното от ответника възражение за
злоупотреба с материално право от страна на ищцата.
Във връзка с това възражение са събрани писмени доказателства, от които се
установява, че ищцата се е регистрирала като безработна в Дирекция „*** на 27.05.2024г.,
седмица след прекратяване на трудовото й правоотношение, след което й е бил изготвен
индивидуален план за действие, като лицето е било консултирано за професионално
развитие за длъжността, която е заемало и му е била възложена мярка „подпомагане на
самостоятелно търсене на работа“, като са провеждани срещи на 29.07.2024г., на 27.09.2024г.
и на 27.11.2024г., на които ищцата се е явявала и е била информирана за актуални свободни
работни места и относно програмите и мерките за заетост. Ищцата е представила и писмени
доказателства – имейл кореспонденция относно кандидатстване за работна позиция във
Philip Morris International на 15.03.2024г., в SiteGround на 15.03.2024г., във Vivacom на
09.07.2024г., в myPos Technologies от 11.11.2024г., в Acronis от 14.11.2024г. и в EnduroSat за
периода от 09.09.2024г. до 25.11.2024г., като от съдържанието на кореспонденцията става
ясно, че ищцата е подавала документи за кандидатстване за работа в посочените дружества,
явявала се е на срещи и събеседвания на 12.07.2024г. (за позиция във Vivacom) и на
09.09.2024г. и на 19.09.2024г. (за позиция в EnduroSat), което е в рамките на исковия период.
Нещо повече, същата е подавала свои кандидатури за работа във Philip Morris International и
в SiteGround още на 15.03.2024г., още преди прекратяване на трудовото й правооношение, но
в срока на предизвестието за прекратяване, което й е връчено от работодателя на
20.02.2024г. При тези доказателства съдът намира, че по делото се доказа, че ищцата активно
е търсила работа още от момента, в който същата е била известена за предстоящото
прекратяване на трудовото й правоотношение и за целия исков период, което опровергава
твърдението на ответника за злоупотреба с право, разбирана като цЕ.сочено бездействие с
единствената цел да се увреди работодателят. На следващо място следва да се посочи, че
фактът дали ищцата е търсила активно работа през 6-месечния период от незаконното
прекратяване на трудовото правоотношение е ирелевантен за предмета на доказване по
делото, тъй като същият не е елемент от фактическия състав на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
вр. чл. 225, ал. 1 КТ – в този смисъл решение № 255 от 24.09.2013г. по гр. д. № 1344/2012г.
на ВКС, IV ГО, определение № 764 от 10.12.2020г. по гр.д. № 2824/2020г. на ВКС, IV ГО), а
прекъсване на причинната връзка между уволнението и оставане без работа за периода,
което да се дължи на злоупотреба с права от страна на ищцата, не беше доказано по делото.
4
Напротив, установи се точно обратното.
С оглед изложеното и при установяване на всички елементи от фактическия състав на
иска по чл. 225, ал. 1 КТ същият се явява изцяло основателен за периода от 20.06.2024г. до
20.11.2024г. в предявения (след изменението) размер от 24805,45 лв. ( 5 x 4961,09 лв.), за
който при липсата на доказателства за плащане следва да се уважи, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.07.2024г. до окончателното изплащане на
вземането.
По разноските: с оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца, тъй като
въпреки признанието на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, не се установява ответникът да не е
станал повод за завеждане на делото, тъй като искът е предявен в предпоследния ден на 2-
месечния давностен срок и при твърдения за водени разговори между страните с цел
извънсъдебно уреждане на спора преди този момент, работодателят е имал възможност да
отмени сам издадената уволнителна заповед и да уведоми за това служителя, в който случай
искът би бил недопустим. Като не е сторил това, същият е дал повод за завеждане на делото,
доколкото за признаването на незаконността на уволнението и неговата отмяна е необходимо
да се предяви конститутивният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ от работника в законовия срок. С
оглед изложеното не са налице обстоятелствата от хипотезиса на нормата на чл. 78, ал. 2
ГПК – едновременно ответникът да е признал иска и да не е станал повод за завеждането му,
поради което разноските по този иск не следва да се възлагат върху ищеца, а остават за
ответника. С оглед основателността и на двата предявени иска разноски по тях дължи
ответникът. Ищецът е претендирал и доказал извършване на разноски по делото в размер на
3030 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение съобразно вписването в представения
договор за правна защита и съдействие от 07.08.2024г. Ответникът е направил своевременно
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно. Претендираното адвокатско
възнаграждение е уговорено под минималния размер, определен по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1
(за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) и чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ (за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ),
с оглед на което същото не е прекомерно, а освен това е в размер, далеч по-нисък от
претендирания от ответника по същите искове, поради което намаляването му не би
отговаряло на принципа на равнопоставеност на страните в производството. Следователно
ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за
производството в размер на 3030 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на
съда. На посоченото основание и съобразно уважените искове ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 1072,22 лв. – държавна такса за
производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ
уволнението на Г. Й. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б***, ул. „П***“ № 34,
извършено със заповед № 6/14.05.2024г., подписана от изпълнителния директор на „Л***“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С***, бул. „Ц***“ № ***, ет. 3.
ОСЪЖДА „Л***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С***, бул.
„Ц***“ № ***, ет. 3 да заплати на Г. Й. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б***, ул.
„П***“ № 34, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 24805,45 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за
периода от 20.06.2024г. до 20.11.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 19.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3030 лв., представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА „Л***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С***, бул.
„Ц***“ № ***, ет. 3 да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски
районен съд сумата от 1072,22 лв., представляваща държавна такса за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6