№ 1065
гр. София, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000500836 по описа за 2021 година
при участието на секретар Нина Вьонг, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Ж. Т. П. срещу решение 261345 на СГС
от 23.11.2020 г. по гр.д. 13334/2018 г., I ГО, 13 състав, с което е отхвърлен искът му срещу
Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 500 000 лева вследствие незаконно обвинение в престъпление по чл. 219,
ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 26 вр. чл. 2 НК, повдигнато му с постановление на СГП от 28.02.2011 г.
по ДП 16-п/2009 г. пр.пр. 4-3698/09 на СГП.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Няма постъпил отговор от Прокуратурата. В
съдебно заседание представителят на Софийска апелативна прокуратура оспорва жалбата.
Излагат се оплаквания, че неправилно е прието, че няма доказателства, че постановлението
на Прокуратурата, с което е било прекратено наказателното производство, е стабилизирано,
като изрично в жалбата се посочват Решение №197/17.05.2011 по дело №1211/2010 на ВКС,
ГК, III г.о. и последващи решения на ВКС.
По искане на жалбоподателя и поради процесуално нарушение на първата инстанция е
назначена и изслушана съдебна психолого-психиатрична експертиза със следните задачи:
1. Отразило ли се е върху психическото и емоционалното състояние на г-н П.
наказателното производство, водено от 09.2009 г. до 05.2015 г. Преодоляно ли е към
момента това отражение?
2. Какво влияние върху психическото и емоционалното състояние е оказало задържането
под стража през септември 2009 г.?
3. Психическото и емоционалното състояние оказало ли е влияние върху личния,
социалния и професионалния живот на г-н П. и в каква насока?
1
При извършената служебна проверка на основание чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
От приетите от първата инстанция писмени доказателства се установява следното. С
постановление от 09.09.2009 г., издадено от прокурор при СГП (л. 30 и сл. от
първоинстанционната преписка), ищецът като изпълнителен директор на „Терем“ ЕАД,
упражняващ правата на държавата в капитала на дружеството, е привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по чл. 203, ал. 1, във вр. с чл. 202, ал. 1,т. 1, във вр. с чл. 201, ал. 1,
предл. 1, във вр. с чл. 313, ал. 1 НК, като за улесняване на длъжностното присвояване той е
бил обвинен, че е извършил друго престъпление - потвърдил е неистина в подписана от него
декларация - престъпление по чл. 313, ал. 1 НК. С постановление за привличане на
обвиняем от 28.02.2011 г. на ищеца е предявено ново - коригирано обвинение за
престъпление по чл. 219, ал. 3, във вр. с ал. 2 НК вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1 НК, както и
за престъпление по чл. 313, ал. 1, предл. 1 НК за това, че в периода 26.01.2009 г. – 26.02.2009
г. при условията на продължавано престъпление умишлено не е упражнил достатъчен
контрол при сключването на два договора за изработка между „Терем Цар Самуил“ ЕАД, гр.
Костенец и „Евроремонтстрой България“ ЕООД от 26.01.2009 г. и „Терем Ивайло“ ЕООД,
гр.Велико Търново и „Евроремонтстрой България“ ЕООД от 26.02.2009 г. и са последвали
значителни щети за предприятието „Терем“ ЕАД. С Разпореждане № 60 по нохд № С-
530/2011 г. на СГС, НО, 28 състав от 08.08.2011 г. наказателното производство е прекратено
в частта по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 313, ал. 1, предл. 1, алт. 1 НК,
като разпореждането за прекратяване е потвърдено с Решение № 131 по внохд № 129/2011 г.
по описа на САС, 4 с-в, НО от 06.10.2011 г. За вредите от повдигнатото обвинение по чл.
313, ал. 1, предл. 1, ал. 1 НК ищецът е обезщетен в рамките на производството по гр. дело №
2425/2015 г. по описа на СГС, І ГО, 9 състав (Решение № 1967/27.03.2017 г.) и въззивно
производство по гр.д. 5412/2017 г. по описа на САС, 8 състав (Решение № 900/16.04.2018 г.,
поправено с решение № 1411/06.06.2018 г., необжалвано и влязло в сила). Наказателното
производство по обвинението по чл. 219, ал. 3, във вр. с ал. 2 НК вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2, ал.
1 НК е продължило, като след две връщания на СГП е прекратено с постановление на СГП
№ 4-3698/2009 г. от 28.05.2015 г. поради това, че извършеното деяние не представлява
престъпление.
При тези факти първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице фактическият
състав на отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.
Съгласно т. 4 от ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, началният
момент на забавата (съответно - началният момент на дължимостта на мораторната лихва) и
началният момент на погасителната давност при незаконни актове на правозащитни органи,
изразили се в незаконно обвинение за извършено престъпление, възниква от влизане в сила
на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. В настоящия случай,
постановлението за прекратяване на наказателното производство е било съобщено на ищеца
и по отношение на него, предвид изложеното, фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 е
завършен. (Така Решение №197/17.05.2011 по дело №1211/2010 на ВКС, ГК, III г.о.). За да
възникне отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е достатъчно постановлението за
прекратяване на наказателното производство да е било съобщено на ищеца, както е в случая
– приложено е като доказателство към исковата молба и няма данни той да е поискал
наказателното производство да продължи. (така Решение № 205 от 6.11.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 863/2019 г., IV г.). Стабилитетът на постановлението за прекратяване на
наказателното производство по смисъла на т. 4 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС,
като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия
на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по
2
реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 (в настоящата редакция - т. 3) ЗОДОВ и лицето да не е поискало
наказателното производство да продължи и да завърши с оправдателна присъда, респ. на
пострадалото лице – в конкретния случай на „Терем” ЕАД. Ищецът не навежда твърдения и
не доказва кога му е връчено постановлението за прекратяване на наказателното
производство, поради което следва да се приеме, че прекратителният акт на прокурора се е
стабилизирал най-късно към момента на подаване на исковата молба.
Поради наличието на основание за отговорност на държавата по чл. 2, ал.1, т. 3 предл. второ
от ЗОДОВ следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.
Съгласно практиката на ВКС е нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване (Решение
№ 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 480 от
23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК). Не е в тежест на пострадалия да
докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия
размер по своя преценка. (Решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV
г. о., ГК).
От значение за определяне на размера на обезщетението е естеството на повдигнатото
обвинение срещу пострадалото лице. В случая и преди, и след изменението на обвинението
престъпленията, в които е обвинен ищецът, са тежки, поради което и следва да се обезщети
съществен душевен дискомфорт.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за
справедливост се определя също така от вида и характера на упражнената процесуална
принуда - колко и какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия,
как са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно
разследване в разумен срок и др. Наказателното преследване е продължило от 09.09.2009 г.
до 28.05.2015 г., т.е. за период от 5 години и 8 месеца. Тази продължителност надвишава
критериите на чл.6 от ЕКЗПЧОС (в сила за България от 07.09.1992 г.), тълкуван в светлината
на практиката на Европейския Съд по правата на човека (ЕСПЧ), въпреки тежестта на
обвинението, обилния писмен доказателствен материал и фактическата и правна сложност
на случая, в какъвто смисъл са възраженията на ответника. В рамките на този период е
провеждано досъдебно производство, като съдът е постановявал разпореждания в закрито
заседание, с които е давал указания на Прокуратурата за отстраняване на съществени
процесуални нарушения. Спрямо ищеца е приложена мярка за неотклонение "задържане под
стража" за периода от 09.09.2009 г. до 17.09.2009 г. Най-тежката мярка за неотклонение е
продължила осем денонощия – 72 часа съгласно постановление на СГП от 09.09.2009 г. и
още пет денонощия съгласно определение на СГС от 11.09.2009 г. С определение на САС от
17.09.2009 г. по ВНЧД С-71/2009 г. тази мярка е отменена и е взета мярка „подписка“.
На следващо място, размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания, страдания и неудобства, стигнало ли се е до
разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза
за развитието на заболяването. В заключението на СМЕ, изслушано пред СГС, е записано,
че по анамнестични данни ищецът е диагностициран с артериална хипертония през 2009 г.
след образуване на наказателното производство. Освен анамнестичните данни няма
медицински документи, удостоверяващи появата на това заболяване. През 2011 г. (видно от
приложените към исковата молба епикризи, на 28.12.2011 г.) ищецът е преживял остър
миокарден инфаркт. На 25.02.2014 г. е постъпил в УМБАЛСМ „Н.Й.Пирогов“ ЕАД по повод
пристъп на стенокардна болка предишната вечер, като след извършено изследване на
кръвоносните съдове на сърцето, му е предписано медикаментозно лечение. Видно от
3
приложените заключения на ТЕЛК, на ищеца е определена трайно намалена
работоспособност 80 % за срок от 18.07.2012 г. до 01.07.2013 г., а от 18.06.2013 г. до
01.06.2016 г. – 50 % трайно намалена работоспособност. Вещото лице обяснява, че
рисковите фактори за коноронарната артеросклероза, която е основна причина на инфаркта,
са некоригируеми: нарастване на възрстта, мъжкия пол, генетична предопределеност и
коригируеми: нарушен мастен профил, тютюнопушене, хипертония, диабет (главни) и
наднормено тегло, тежък хроничен емоционален и психосоциален стрес, тютюнопушене,
намалена физическа активност (допълнителни). Вещото лице д-р Н. С. е категоричен, че
психоемоционалният стрес е свързан с протичане на основното заболяване – артериална
хипертония и е допълнителен фактор за влошаване на заболяването. В епикризите от 2011 г.
и 2014 г. е посочено, че пациентът е с нарушен мастен профил и че е пушач.
От заключението на СПЕ, изслушано пред САС, се установява, че наказателното
производство, водено от 09.2009 г. до 05.2015 г., е било силен стресов фактор, като едни от
обичайните физически симптоми при стресовото разстройство замаяност, болка в гърдите,
сърцебиене са налице и при ищеца.
При тези доказателства следва да се приеме, че продължителният стрес, предизвикан от
воденото наказателно производство, е допринесло за влошаване на здравословното
състояние на ищеца, макар да не представлява единствен фактор за това.
Задържането под стража според заключението на СПЕ, изготвено от ВЛ И. Н. М., е
предизвикало значими симптоми на нарушена адаптация, депресивност, повишена
тревожност и много напомня за преживяването на насилие, защото е придружено от тъга,
затваряне, безсилие и срам. Към момента на изготвяне на заключението това отражение не е
преодоляно напълно. Цялото наказателно производство е довело до депресивно и тревожно
разстройство, чиито основни проявления ищецът продължава да изпитва: лесна уморяемост
без причина, по-бавно извършване на ежедневни задължения, проблеми с храненето,
загубата на интерес към неща, които преди това са му доставяли удоволствие, проблеми с
концентрацията, трудно вземане на решения. В съдебно заседание вещото лице отговаря, че
ищецът не е споделял с нея да е търсил психологична подкрепа за преодоляване на това свое
състояние. По делото няма доказателства за търсена психологична помощ освен
консултацията, изготвена от д-р Х. Т. и Д. З.-С. непосредствено след излизането от ареста.
По делото е разпитан и свидетелят Т. А. К., приятел на ищеца от 2005-2006 г., който
разказва, че след като е излязъл от ареста, година и половина не е идвал на редовните
седмични събирания на компанията им. Дистанцирал се от всички, като казвал, че е на село
с кучето. Свидетелят го посещавал в селото, където Ж. не бил стегнат военен тип човек като
преди, а с мръсни дрехи и отпуснат. Притеснявал се от публикациите във вестниците и се
чувствал омърсен, отнет му бил достъпът до секретна информация, какъвто той имал като
шеф на „Терем“. На няколко пъти опитвал да работи, но заради публикациите в Интернет не
могъл да започне работа. В момента се издържал от пчеларство. Отношението на приятелите
не се било променило. Няколко години преди разпита били ходили заедно на гости на
приятел в Украйна и се отбили на военно изложение, където го посрещнали на ВИП маса,
след като го разпознали.
Установява се от събраните доказателства, че ищецът е преживял трудно арестуването си и
развилото се след това наказателно производство. Медийните публикации допълнително са
засилили неудобството му и са увеличили интензитета на търпените неимуществени вреди.
По делото са представени доказателства за широко отразяване в медиите и социалните
мрежи. Неоснователни са доводите в отговора на исковата молба на Прокуратурата, че не
носи отговорност за публикациите в медиите. Събитието, сложило началото на медийните
публикации, е повдигнатото и поддържано от Прокуратурата обвинение. Медийното
отразяване на наказателния процес не изключва и не намалява отговорността на
Прокуратурата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, защото разпространяването на новини в медиите
4
не е неправомерна дейност, за да може сама по себе си да причини вреди (не е необходимо и
достатъчно условие), поради което не може да изключи отговорността на Прокуратурата.
От значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди е и отстраняването от
длъжност като член на СД на „Терем“ ЕАД с протокол на министъра на отбраната като
едноличен собственик на капитала в дружеството от 11.09.2009 г. поради наложената от
СГП мярка „задържане под стража“. Именно задържането под стража на 09.09.2009 г. е
посочено като основание за освобождаване на Ж.П. в протокола, приложен към исковата
молба. Съдът кредитира свидетелските показания, че ищецът въпреки висшето си военно
образование, не е могъл да започне работа в тази сфера и към момента се занимава с
пчеларство. Ето защо прокуратурата носи отговорност за претърпените болки и страдания
от прекратената професионална кариера на ищеца в „Терем“ ЕАД. По делото няма
доказателства каква кариера е имал ищецът, преди да бъде член на СД на това дружество,
поради което отговорността на ответника се свежда само до отстраняването от тази
длъжност.
В същото време, като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда
служи икономическият растеж и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на деликта. В случая датата, към която
следва да се отчетат тези показатели съгласно приетото с ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по
т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК (т.4), е 28.05.2015 г. - датата на постановлението за прекратяване.
Отчитането на социално-икономическото развитие при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди е възприето в трайната практика на ВКС, отразена в
решения № 1207 от 4.11.2008 г. по гр. д. № 5502/2007г. на IV ГО, № 95 от 24.10.2012 г. по т.
д. № 916/2011 г на I ТО, № 141 от 19.08.2013 г по т. д. № 453/2012 г. на II ТО, № 60 от
29.04.2014 г. по т. д. № 3049/2013 г. на II ТО, № 23 от 25.03.2014 г. по т. д. № 1154/2013 г.,
№ 157 от 28.11.2014 г по т. д. № 3040/2013 г на II ТО и много други. Справедливото
обезщетение според настоящия състав е 30 000 (тридесет хиляди) лева. Размер над този не
би бил справедлив, предвид факта, че самият ищец не е направил усилия да преодолее
психологичното отражение на воденото наказателно дело и последното не е единственият
фактор за сърдечно-съдовите му проблеми, както и факта, че за вредите във връзка с
повдигнатото обвинение по чл. 313, ал. 1 НК ищецът вече е обезщетен.
Обезщетението следва да се присъди, както е поискано от ищеца, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 10.10.2018 г., когато ответникът е изпаднал в забава, до
окончателното й заплащане
Съобразно изхода на правния спор на ищеца се дължат разноски за първата инстанция.
Претендираните и доказани разноски са за 8000 лева адвокатски хонорар, 10 лева държавна
такса и 300 лева депозит за СМЕ. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар от
8000 лева за СГС е неоснователно предвид заявената искова претенцията във висок размер
(500 000 лева) и Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Разноските, които Прокуратурата следва да плати за производството пред
СГС, са 498,60 лева (8310х30000/500000).
За въззивната инстанция на жалбоподателя-ищец се дължат 18,30 лева (305х30000/500000).
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261345 на СГС от 23.11.2020 г. по гр.д. 13334/2018 г., I ГО, 13 състав,
в частта, в която е отхвърлен предявеният от Ж. Т. П., ЕГН ********** срещу
5
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 2 ЗОДОВ за сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление
по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1 т. 1 вр. чл. 201, ал. 1, пр. 1, впоследствие със сменена
квалификация чл. 219, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 чл. 2, ал. 1 НК по пр.пр. 4-3698/2009 г.
явен номер 8236/2010 по описа на СГП, дп 16-п/2009 по описа на СО при СГП, прекратено с
Постановление на СГП от 28.05.2015 г. ведно със законната лихва от 10.10.2018 г. до
окончателното й заплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Ж. Т. П., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ж. к. „***”, бл. **, вх. „*”, ет. *, ап. ** на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3, предл. второ ЗОДОВ сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, обезщетение за
причинени неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление
по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1 т. 1 вр. чл. 201, ал. 1, пр. 1, впоследствие със сменена
квалификация чл. 219, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 чл. 2, ал. 1 НК по пр.пр. 4-3698/2009 г.
явен номер 8236/2010 по описа на СГП, дп 16-п/2009 по описа на СО при СГП, прекратено с
Постановление на СГП от 28.05.2015 г. ведно със законната лихва от 10.10.2018 г. до
окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Ж. Т. П. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за първата инстанция в размер на 498,60 лева и за
въззивната инстанция в размер на 18,30 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6