Р Е Ш Е Н И Е
Номер 59 12. 05.
2021 година
град Търговище
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
Административен съд
Търговище
на единадесети май
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор: ВАСИЛ АНГЕЛОВ
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
КНАХД № 70 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63, ал.2 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от Н.В. ***, в
качеството на пълномощник и процесуален представител на “СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ”
ЕООД, ЕИК № *********, седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул."…”
№43, представлявано от управителя - А. Х. А. против Решение № 93/ 10.03.2021 г., на ТРС
постановено по АНД № 20203530200963 по описа за 2020 г.
на ТРС, с което е било потвърдено Наказателно
постановление № 539955- F563548
от 07.10.2020г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в
ЦУ на НАП, с което на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ” ЕООД - гр.Търговище, ЕИК
*********, представлявано от А. Х. А. с ЕГН ********** на основание чл.185,
ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДД е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева.
В касационната жалба се поддържа, че
решението е неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон,
съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК приложим на
осн. чл.63, ал.1 ЗАНН. Основните доводи са свързани с неправилно
квалифициране на нарушението от решаващият съд. Моли за отмяна на атакувания
акт. В с.з. взема становище чрез процесуалният представител като поддържа
жалбата. Претендира разноски.
Ответната страна чрез гл.ю.к. Д. оспорва
жалбата. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Търговище дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
предвид законосъобразността на въззивното решение.
Съдът, намира касационната жалба за
процесуално допустима, като подадена в
преклузивния 14-дневен срок, от страна с правен интерес, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията
посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната
жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в
обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема
от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред въззивната инстанция е било Наказателно
постановление № 539955- F563548
от 07.10.2020г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в
ЦУ на НАП, с което на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ” ЕООД - гр.Търговище, ЕИК
*********, представлявано от А. Х. А. с ЕГН ********** на основание чл.185,
ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДД е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева.
След анализ на съвкупния доказателствен
материал е прието, че на 29.07.2020г. около 16.00ч. контролни органи
от ЦУ на НАП извършили проверка в търговски обект – пункт за технически
прегледи, находящ се в гр. Търговище, ул.“Цар Освободител“ № 43, стопанисван от
„СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ” ЕООД. При проверката, за която бил съставен ПИП №
0387699/29.07.2020г., било установено, че в обекта е монтираното и въведено в
експлоатация фискално устройство с № ФУ ZK114662 и № ФП 50139284, притежаващо
конструктивно функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. От
изведения при проверката дневен финансов отчет № 006597 било установено, че
дневния оборот за продажби е 550,00 лева, като нямало служебно въведени или
служебно изведени суми. Съгласно съставения опис на паричните средства в
касата, фактическата наличност в търговския обект била 610,00 лева. Т.е. била
установена разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата
такава от 60,00 лева в повече. При тези данни, контролните органи приели, че
търговецът не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби, да
отбележи всяка сума /начална сума, въвеждане или извеждане на пари в и извън
касата/ на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
Предвид така установените факти, инспектор по приходите в ЦУ на НАП съставил на
„СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ” ЕООД, АУАН № F 563548 / 07.08.2020г. за нарушение на
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Въз основа на АУАН, Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на
НАП издал Наказателно постановление № 539955-F563548 от 07.10.2020г.
Посредством същото, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г.
на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал. 2 във вр. с
ал.1 от ЗДДС наложил на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ” ЕООД имуществена санкция в
размер на 600 лева.
Съотнасяйки установената фактическа
обстановка към релевантната правна уредба, въззивната инстанция e приела,
че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи в кръга на
техните правомощия. Както АУАН, така и НП са издадени по предвиденият от закона
ред и форма и съдържат всички необходими реквизити.
Касационният
състав приема, че атакуваният съдебен акт се основава на
правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с
приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при
стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При постановяването на същия
са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е
отговорено на всички относими инвокирани
възражения.
В случая търговецът не е
изпълнил задължението си по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Видно от § 11 от ПЗР на посочената наредба, същата е издадена и на основание
чл.118, ал.4 от ЗДДС. Следователно квалифицирането на деянието като нарушение
на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС е законосъобразно, като връзката между двете правни норми обосновава
извода, че се касае за нарушение на нормативен 3акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС. Правилен е извода на съда, че наказващият орган е приел, че касаторът е
осъществил състава на административно нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.“
В случая наказващият орган е взел предвид обстоятелството, че нарушението не е
довело до неотразяване на приходи, което е видно от приложената санкционна
норма и съобразно изр.2 на чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложил на „СИТИ КОНТРОЛ И
КАРУОШ” ЕООД имуществена санкция в границите, определени от ал.1 на чл.185 от ЗДДС /от 500 до 2000лв./. Санкцията е определена правилно - в размер, към
минималния предвиден в закона.
Въззивната инстанция е обсъдила всички
относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и
аргументирано е анализирала всички релевантни факти от значение за спорното
право, като е направила верни изводи, които се споделят от касационната.
Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на
материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в
сила.
При извършената
служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 не се констатираха нарушения на
материалния закон. Оспореното съдебно решение е правилно, валидно и допустимо.
С оглед изхода на делото следва да се постави
претенцията за присъждане на разноски на ответната страна в минимален размер за
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, в полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв.
При тази правна рамка съдът приема, че претенцията за заплащане на разноски за
юрисконсулт в размер на 80лв. е основателна и следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК
във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен
съд – Търговище,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 93/ 10.03.2021
г., на ТРС постановено по АНД № 20203530200963 по описа
за 2020 г. на ТРС.
ОСЪЖДА
“СИТИ
КОНТРОЛ И КАРУОШ” ЕООД, ЕИК № *********, седалище и адрес на управление: гр.
Търговище, ул."Цар Освободител” №43, представлявано от управителя - А. Х.
А. да заплати на НАП – София сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.