№ 251
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507583 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на Д. Б. К. и П. П. А. срещу Решение №
20017812/01.03.2022 г., постановено по гр. дело № 73410/2019 г. по описа на Софийския
районен съд, III ГО, 80-ти състав.
С въззивната си жалба ответникът в първоинстанционното производство Д. Б. К.
атакува решението в частта, в която е заместено на основание чл.127а, ал. 2 СК във вр. с
чл.76, т.9 ЗБЛД съгласието на въззивника за неограничени по брой и продължителност
пътувания на детето Б.Д. К., родено на 15.09.2015 г., извън пределите на Република
България в конкретно посочени държави, през времето, определено за лични контакти на
детето и майката П. П. А. за срок до навършване на дванадесетгодишна възраст от детето и е
заместено съгласието на бащата за издаване на паспорт по реда на ЗБЛД на детето Б..
Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт в атакуваната част, доколкото с
него се допуска извеждане на детето зад граница за целия период на лични контакти на
майката с детето, с което се създава опасност въззивникът да не може да упражнява
родителските си права и се затруднява контролът върху изпълнение на съдебното решение.
Твърди, че решението в тази част не е съобразено с интереса на детето, желае неговата
отмяна в посочената част и постановяване на ново, с което да се остави без уважение
1
искането на П. П. А. по чл.127а, ал. 2 СК във вр. с чл.76, т.9 ЗБЛД. Не са направени
доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът в първоинстанционното производство П. П. А.,
е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба.
А. е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която е
определено упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични
отношения и издръжката по отношение на детето Б.. Изложени са оплаквания за
неправилност на съдебното решение в атакуваната част, основана на неправилен анализ на
доказателствената съвкупност по делото и на несъобразяване на обстоятелството, че за А. не
е водещо преместването в друга държава. Желае отмяна на решението в атакуваните части и
постановяване на друго, с което да бъде предоставено упражняване на родителските права
по отношение на детето Б., местоживеенето на което да бъде определено при нея, да бъде
фиксиран режим на лични отношения на бащата Д. Б. К. с детето и въззиваемият да бъде
осъден за заплаща на малолетния месечна издръжка в размер на 450 лева. Представени са
писмени доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззивникът и въззиваема страна Д. Б. К., е подал
отговор, с който оспорва въззивната жалба.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страни,
притежаващи правен интерес от обжалването, и са насочени срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото,
приема за установено следното:
С Решение № 20017812/01.03.2022 г., постановено по гр. дело № 73410/2019 г. по
описа на Софийския районен съд, III ГО, 80-ти състав, на основание чл.127, ал.2 СК,
упражняването на родителските права по отношение на детето Б.Д. К. е предоставено на
неговия баща Д. Б. К., при когото е посочено то да живее, определен е режим на лични
отношения на майката П. П. А. с малолетното и същата е осъдена, на основание чл.127, ал.2
вр.чл.143, ал.2 СК, да му заплаща месечна издръжка в размер на 160 лева, считано от датата
на постановяване на решението (01.03.2022 г.), ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване. На основание чл.127а СК вр.чл.76, т.9 ЗБЛД съдът е заместил съгласието на
бащата Д. Б. К. за пътуване на детето Б. извън пределите на Република България,
придружавано от неговата майка П. П. А. до всички държави – членки на Европейския
съюз, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Сърбия,
Република Турция, Република Северна Македония, Швейцарска конфедерация, Кралство
Норвегия, Република Черна гора, Република Исландия, Княжество Монако и Република Сан
Марино неограничено по брой на пътуванията и тяхната продължителност през времето,
определено за режим на лични контакти на майката с детето, без тези пътувания да съвпадат
с учебните му ангажименти и без да се променя местоживеенето му в Република България за
срок до навършване на дванадесетгодишна възраст от детето и е заместил съгласието на
2
бащата Д. Б. К. за издаване на паспорт на детето Б.. Първоинстанционният съд е осъдил А.
да заплати на СРС държавна такса от 230,40 лева върху определения размер на издръжката.
От представеното пред първоинстанционния съд удостоверение за раждане от
23.09.2015 г. се установява, че страните са родители на роденото на 15.09.2015 г. дете Б.Д.
К..
Не е спорно в производството, че страните не са сключвали граждански брак, не
съжителстват заедно от 2017 г. и понастоящем детето живее при неговата майка.
При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззивникът и
въззиваема страна Д. Б. К. поддържа искане детето да изкарва равни интервали от време при
всеки от родителите като пребивава по две седмици или месец при всеки от тях. В случай, че
подобно равномерно разпределение не може да бъде постигнато, то К. изказва желание да
упражнява родителските права по отношение на малолетния, а при възлагане на
родителските права на майката се стреми към определяне на възможно най – продължителен
период от време, което да споделя със сина си. Посочва, че живее сам в нает двустаен
апартамент, разположен в затворен комплекс в столичния квартал „Витоша“, където с
детето Б. спят в една стая. Бащата заявява, че разполага с гъвкаво, ненормирано работно
време, трудово ангажиран е предимно след 10:00 часа в делнични дни, когато детето е на
училище и е в състояние да организира работните си задължения в зависимост от графика на
сина му. Споделя, че се занимава с продажба на хранителни добавки чрез електронна
страница в глобалната мрежа, както и с търговия на криптовалута и акции. Има връзка с
жена, с която детето Б. се познава и разбира. Категоричен е в нежеланието си синът му да се
установи да живее в чужбина и изказва опасения, че ако даде позволение за пътуване на
сина му, майката ще го задържи извън страната, няма да го върне обратно и двамата няма да
се виждат. Поддържа, че постановените по делото привременни мерки се изпълняват от
страните.
При изслушването от въззивния съд въззиваемата и въззивник А. посоча, че полага
грижи за детето от неговото раждане до момента и не желае синът да бъде стресиран с
отделяне от майката в толкова ранен етап от живота му. Тя споделя, че двамата с детето
живеят в нает двустаен апартамент в гр.София, в който детето разполага със самостоятелна
стая, но е процес на закупуване на ново тристайно жилище. Твърди, че има връзка с мъж,
който живее на територията на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, с
когото синът се познава, заедно са ходили на почивка и се разбират добре. Изказва
намерения да остане да живее на територията на Република България, поради което и детето
Б. е записано в първи клас в столичното ** Средно училище „****“, а тя полага труд в
собствено салон за маникюр и разполага с възможността сама да определя графика си.
Споделя, че е имала възможност в по-ранен етап да осигури живота и обучението на детето
на територията на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, но
понастоящем не желае детето да се установява там, а евентуално да се обучава на
територията на тази държава в гимназиално ниво. Изразява желание да бъде определено
споделено родителство по отношение на детето при съгласие за пътуването му извън
3
територията на Република България, но твърди, че пътуванията на бащата са пречка той да
полага грижи за детето за петнадесет последователни дни. Декларира, че не е имала
намерение и не желае да отвежда детето от страната против волята на бащата, а осъзнава
необходимостта от свободни контакти помежду им. В случай на възлагане на родителските
права на нея, А. изразява готовност да осигурява възможност на бащата да контактува с
детето, когато пожелае.
Въз основа на заключението на приетата по делото Съдебна психологична експертиза
(СПЕ) се установява, че страните притежават нужния родителски капацитет да се грижат за
детето, при тях не са установени дефицит в способността да оценяват и осигуряват
базисните физически нужди, стабилност и подкрепа на малолетния. При двамата родители
не се отчетени изразени смущения в поведението и или други преки или косвени данни за
рискови поведения, които да застрашават благополучието на сина им и липсват основание
да се счита, че общуването му с кой и да е от родителите би имало негативно въздействие
върху подрастващия. Вещото лице е отчело при бащата желание за свръхконтрол по
отношение на детето и липсата на възможност за автономизиране. Интелектът на детето е в
норма за възрастта му, но е отчетето изоставане в психологичен план и недоразвитост в
непосредствената спонтанна комуникация, което води до инфантилност в отношенията,
подкрепяна и от двамата родителни, но по – силно от бащата, който изисква
свръхобгрижваща среда за сина си. При Б. е забелязано напрежение в отношенията с
родителите, което е причина да се изолира повече във фантазния свят на технологиите, а за
преодоляване на тази рефлексия следващите години от живота на детето са определени от
експерта като решаващи. Малолетният не е изградил нужната му трайна и дълбока
емоционална свързаност с близките му, макар да се отчита по – голяма близост с майката.
Подрастващият желае да бъде и с двамата си родители, няма колебания и не заявява
предпочитания към който и да е от тях, при него не е отчетено отчуждение от родител или
преживяване на конфликт на лоялност. Б. поддържа еднакво поведение по отношение на
всеки от родителите си, има изградена връзка и с всеки от тях, но свързаността с майката на
този етап от живота му е по – голяма. Последното би способствало с нейна подкрепа
подрастващото да се справи с предизвикателствата от външната среда, допълнително
подсилени от спецификата на възрастта му.
Експертизата е отчела, че поради емоционалната незрялост за възрастта на детето
въвеждането му в нова среда е от естеството да увеличи тревожността му и да затвърди
познатия модел на живеене във фантазния свят на героите. За детето Б. седмата му година
представлява по – голямо предизвикателство спрямо това за връстниците му с оглед
израстването в свръхзащитена, свръхобгрижваща и контролираща среда. Последното
изисква промените в живота на малолетния да се извършват постепенно, на малки стъпки и
с подкрепата и на двамата родители, които да стимулират израстването на детето.
СПЕ приема, че подходящо за детето е същото да прекарва по две последователни
седмици с всеки от родителите си, режимът на лични отношения да се изпълнява на
територията на Република България, а единствено през лятото и ваканциите детето да има
4
възможност да напуска границите на страната и да пребивава на територията на друга
държава. В следващия етап от развитие на детето, в зависимост от ресурса му за справяне в
промяната в средата и едва след оценка на състоянието му, би било подходящо родителите
му отново да вземат решение дали да настъпят промени в образователната среда на детето.
Експертизата е обективно и компетентно изготвена, не е оспорена от странните и се
възприема от съда.
При разпитата си вещото лице е посочва, че данни за агресия у бащата не са
констатирани, а агресивното му поведение е било относимо към момента на съвместно
съжителстване на страните. Инфантилността в отношението на малолетния Б., изразяваща се
в лесно влизане в контакт с непознати, включително и физически, е свързана с поведението
на двамата му родители, които се държат с него като с дете на по – ниска възраст. При
майката не са установени индикации, че желае да отведе детето от страната, а за опасенията
на бащата в тази насока не е намерено обективно основание. Определянето на
местоживеенето на детето при бащата не би предизвикало у него стрес, но е добре за
момчето е да не бъде отделяно от майката на този етап от развитието му, поради по –
добрата емоционална връзка с майчината фигура. В пубертетната възраст детето ще се
нуждае повече от фигурата на бащата, с която да се идентифицира.
Въз основа на изготвените за нуждите на въззивното производство социални доклади
на АСП, Д „СП“ – Младост се установява, че понастоящем основните грижи за детето се
полагат от майка му, която със съдействието на бащата задоволява базисните му
потребности. Детето се отглежда в наето от А. жилище, в което има обособена стая за него.
Същата е изразила готовност за придобиване на собствен имот. Бащата също живее в нает
двустаен апартамент с добри жилищни условия. Последният не е пожелал да посочи
доходите си, а майката е декларирала високи доходи от трудова дейност като маникюрист
на територията на Република България и постъпления от 700 британски паунда от трудова
дейност в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Детето е ученик в **
Средно училище „****“ и поддържа чести контакт със своите баби по бащина и по майчина
линия. Малолетният Б. е изградил емоционална връзка и с двамата си родители. Пред
социален работник детето е изразило желание да продължи да живее при майка му.
От приложеното на л.27 от въззивното дело удостоверение от 19.05.2022 г. се
установява, че въззиваемата и въззивник А. работи в „М.Ф.“ ЕООД, ЕИК ****, по безсрочен
трудов договор № 0006/20.08.2020 г.
Въз основа на представеното във въззивното производство удостоверение от Zarro
Ltd се доказва, че А. работи в посоченото дружество на безсрочен договор като интериорен
декоратор на непълно работно време за по 10 дни месечно срещу възнаграждение от 790
британски паунда.
От приетия от въззивния съд договор за наем на недвижим имот от 08.02.2021 г. се
установява, че въззиваемата и въззивник има месечни разходи за наем в размер на 620 лева.
С оглед установените по делото факти и съобразявайки критериите, залегнали в
5
разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, настоящата инстанция намира, че местоживеенето на детето
Б.Д. К. следва да бъде при неговата майка П. П. А., която да упражнява родителските права.
Установено бе в производството, че и двете страни имат добър родителски
капацитет, преценен през призмата на добрите им възпитателски качества (установени със
заключението на приетите на двете съдебни инстанции експертизи), полаганите от тях
грижи за детето (при отглеждане на детето понастоящем от майката, а от бащата – при
осъществяване на личните си отношения с подрастващия, в който смисъл са показанията на
изслушаните от първата инстанция показания на свидетеля А.Г. К.а, които не влизат в
конфликт с останалата доказателствена съвкупност по делото, отразеното в приетите в двете
инстанции експертизи), отношението и емоционалната привързаност към малолетния, респ.
неговата към тях (установени при изслушването на страните и заключението на приетата от
въззивния съд без възражения на страните СПЕ и изготвения за нуждите на въззивното
производство социален доклад). Несъмнено е, че двамата родители изразяват желание и
готовност да упражняват родителските права по отношение на детето Б., при нито един от
тях не се констатират преки или косвени данни за рискови фактори за отглеждането на
малолетния. Доколкото същите не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителски права и личните отношения с него, то въпросите
следва да се решат от съда, но същият не разполага с правомощие да определи упражняване
на родителските права съвместно от двамата родители, каквото желание инак декларират
страните (т. 2 от Тълкувателно решение от 03.07.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСГК на
ВКС).
В случая упражняването на родителските права по отношение на малолетния Б.
следва да бъде възложено на неговата майка с оглед все още ниската възраст на детето, по –
голямата близост и свързаност на същото с този родител и установената от ангажирания от
въззивния съд психолог нужда от нейната подкрепа на този етап от живота му за справяне с
предизвикателствата на външната среда, за разлика от пубертетната възраст, когато същото
би се нуждаело повече от и отъждествявало с бащината фигура. Този родител, от когото
малолетния не се е отделял и с когото същият притежава сходни черти, не следва да бъде
отделян от детето на този етап от развитието на последното с оглед констатираната при него
тревожност, напрежение и изоставане в психологичен план и недоразвитост в отношенията,
провокирано от създаваната от родителите свръхобгрижваща среда, в по – голяма степен от
бащата. Наред с горното в производството се установява, че в дома на майката детето има
обособена самостоятелна стая, което би способствало за нужното му автономизиране.
От изслушването на А. пред въззивния съд, представените с въззивната жалба на
същата удостоверения и наемен договор, заключението на приетата СПЕ са от естество да
формират извод, че майката е променила желанието си да установи местоживеенето на
детето в друга държава, различна от тази по произход на същото. Този родител е наела имот
на територията на Република България, изразила е намерение за закупуване на собствено
жилище в гр. София, страна е по безсрочен трудов договор с регистрирано на територията
на същата държава дружество, а детето е записано като ученик в българско учебно
6
заведение. Удостоверението от 23.05.2022 г. сочи, че в Обединено кралство Великобритания
и Северна Ирландия А. работи едва десет дни месечно. Ангажираността по това
правоотношение не е основание да се приеме, че същата има намерение да се установи
трайно на територията на посочената държава и да промени местоживеенето си, противно
на декларираните пред съда планове.
При съобразяване на обстоятелството, че при сезиране на СРС А. е поискала
определяне на местоживеенето на детето при нея на територията на Република България и
на територията на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, следва да се
посочи, че местоживеенето на детето при майката следва да се определи единствено на
територията на страната по произход на детето с оглед висшия интерес на същото. Изрично
СПЕ е констатирала, че с оглед спецификите във възрастта, започването на учебни занятия и
конкретното ниво на психично развитие на малолетния Б. в негов интерес е местоживеенето
му да се запази на територията на Република България като му се предостави възможност да
напуска границите на страната и да пребивава в чужбина за периодите на учебните
ваканции. Промяната в местоживеенето на емоционално незрялото за възрастта си дете,
свързано с рязкото му въвеждане в нова среда, би довело до увеличаване на изпитваната от
него тревожност (виж отговор на задачи под номер 5 и номер 6 от СПЕ). Това би откъснало
детето от разширеното семейство и по необходимост, наложена от разстоянието, би
ограничило контактите на подрастващия с бащата, с когото имат изградена емоционална
връзка и от когото детето се нуждае за правилното си израстване и преодоляване на
задръжките в емоционалното си развитие. Не се доказва на територията на Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия майката да може да разчита на подкрепяща
среда за отглеждане на детето.
Дотук изложеното налага въззивният съд да ревизира първоинстанционното решение
по въпроса за родителските права по отношение на малолетния Б., респ. в частта на режима
на лични отношения с неотглеждащия го родител.
С оглед заключението на СПЕ, разпита на вещото лице и изявленията на страните
следва да бъде определен разширен режим на лични отношения на бащата със синът му Б.,
доколкото детето има изцяло положително отношение към баща му и между двамата е
налице емоционална връзка. Въззиваемият и въззивник не е преставал да се грижи за
малолетния, разполага с гъвкаво работно време, което може да напасва съобразно
ангажиментите на сина си. Бащата разполага с подходящи жилищни условия, разчита на
подкрепата на своята майка, в чийто дом подрастващото осъществява контакти с
разширеното си семейство, включително с близкия му по възраст братовчед. В интерес на
детето е контактите с бащата да се осъществяват през почивни, но и през делнични дни, през
празнични дни, през лятото и установените за съответната учебна година от Министерство
на образованието и науката ваканции съгласно посоченото в диспозитива на съдебното
решение. Следва да се предостави възможност детето да прекарва с бащата рождения си
ден, както и да споделя с този родител неговия личен празник.
Съблюдаването на горния режим ще позволи К. да участва пълноценно в живота на
7
сина си, да се включва в подготовката на детето за учебния процес, да участва в
организиране на ангажиментите му, да получава актуална информация за развитието на
подрастващия от неговите преподаватели и треньори и така ефективно да подпомага
прогреса на детето. Този режим би предоставил оптимална възможност Б. да расте под
грижата и с подкрепата и на двамата му родители и би предоставил възможност за общуване
и осъществяване на пълноценни отношения между него и бащата като по този начин ще
съхрани емоционалната връзка помежду им. Същевременно режимът ще внесе недрастична
промяна в живота на детето спрямо изпълнявания до момента такъв и по този начин би
намалило възможността за повишаване на тревожност у малолетния и нарушение на
изградения му ритъм. Режимът ще позволи на бащата пълноценно да родителства без да се
чувства изолиран от живота на детето си.
С оглед допуснатото от съда по реда на чл.214 ГПК изменение на претенцията на А.
по чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2 СК , то същата се счита предявена в размера от 450 лева.
Съобразно разпоредбата на чл.142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя
кумулативно от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Детето е на навършени
седем години, ученик е в първи клас в общинското ** СУ „****” и нуждите на му са
обичайни за децата на неговата възраст. Същите са свързани с разходи за храна, дрехи,
обувки, учебни помагала за извънкласни форми на обучение, медицински грижи, културни
потребности и развлечения. Не се установяват чрезвичайни потребности на детето. Макар
същото да е диагностицирано с аситигнамизъм /виж амбулаторен лист от 17.01.2020 г. на
л.237 - 238 от том I от делото на СРС/ и да му е изписана оптична корекция, то същото не
установява необходимост от трайни повишени разходи за лечение. С оглед установеното
съдът приема, че месечната издръжка на детето възлиза на сумата от 500 лева.
Реалните месечни доходи на бащата не са установени, породи нежеланието му да
декларира същите, но К. е в работоспособна възраст, в добро здраве, развива търговска
дейност с набиращи все по – голяма популярност иновативни продукти, позволяващи бърза
печалба и липсват други алиментни задължения за същия, поради което и предвид
необходимостта неотглеждащият родител да поеме по – голяма част от издръжката на
детето, то съдът приема, че след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди
бащата би могъл да отделя средства за издръжката на сина си в размер на 350 лева. Сумата е
дължима от датата на подаване на исковата молба на 17.12.2019 г., съгласно
инкорпорираното в същата искане.Присъдената месечна издръжка на децата се дължи ведно
със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане (чл.146,
ал.1, изр.2 СК).
По реда на чл. 127а, ал.2 СК съдът може да разреши пътуването на ненавършило
пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител за пътувания в определен
период от време и/или до определени държави, респективно държави, чийто кръг е
определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също
до определени държави.
С определение № 20136024/10.06.2021 г. на СРС е допуснато изменение на
8
претенцията по чл.127а, ал.2 ГПК като същата се счита предявена за неограничени по брой и
продължителност пътувания на територията на държавите от континентална Европа,
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Република Турция до
навършване на пълнолетие на детето.
Правилно в първоинстанционното решение са детерминирани страните, до които
следва да се допусне пътуване на детето с оглед военната и политическа обстановка в
Европа, при несъобразяване с която детето би било поставено в риск.
Сред посочените държави не фигурират такива, които едновременно нямат
сключени договори за правна помощ с Република България, не са членки на Европейски
съюз, не са страни по Хагската конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на
международното отвличане на деца и прилагат законодателство, различно от светското, по
отношение на които българската държава не би могла да гарантира изпълнението на своите
съдебни решения за осъществяване на мерки за лични отношения между детето и родителя,
който се е противопоставил на извеждането му зад граница. Касае се за политически
стабилни държави, в които понастоящем няма граждански и социални конфликти.
В интерес на малолетния Б. е на същия да бъде предоставена възможност да пътува
извън страната с цел почивка, екскурзия и учение като придобива впечатления и от другите
страни и култури, което би способствало за разширяване на неговия мироглед. Последното
ще благоприятства възпитанието и цялостното развитие на детето и отчита честите
пътувания на А. в чужбина (необходимо за изпълнение на трудовите ангажименти към
Zarro Ltd като интериорен декоратор).
За да не се стига до ограничаване на режима на лични отношения на бащата с детето
и да не се повишава тревожността у подрастващото, съгласието на бащата трябва да бъде
заместено за пътувания на детето в чужбина по време на училищните ваканции, които
периоди не трябва да съвпадат със съдебно определения режим на лични отношения. Такова
разрешение на настоящия казус е в съответствие със заключението на СПЕ и с правилото на
чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България, съгласно което всеки има право
свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и
да напуска нейните предели, като това право може да се ограничава само със закон, за
защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други
граждани.
За да се реализират пътуванията, за които е заместено съгласието на бащата, детето
трябва да притежава паспорт, поради което правилно е заместено съгласието на бащата и за
издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на детето.
Страните не са претендирали разноски.
При този изход от спора въззиваемият и въззивник К. следва да понесе тежестта на
държавната такса върху размера на определената на детето Б. месечна издръжка.
Така мотивиран, Софийският градски съд
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20017812/01.03.2022 г., постановено по гр. дело № 73410/2019
г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 80-ти състав, в частта, с която на основание
чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по отношение на детето Б.Д. К., ЕГН
**********, е предоставено на неговия баща Д. Б. К., ЕГН **********, при когото е
определено то да живее, разписан е режим на лични отношения на майката П. П. А., ЕГН
**********, с детето Б.Д. К. и същата е осъдена, на основание чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2
СК, да му заплаща месечна издръжка в размер на 160 лева, в частта, в която на основание
чл.127а СК вр.чл.76, т.9 ЗБЛД съдът е заместил съгласието на бащата Д. Б. К. за пътуване на
детето Б. извън пределите на Република България и в частта, в която П. П. А. е осъдена да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 230,40 лева и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Б.Д.
К., ЕГН **********, на майката П. П. А., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Б.Д. К., ЕГН **********, при неговата майка
П. П. А., ЕГН **********, на територията на Република България.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д. Б. К., ЕГН **********, с
детето Б.Д. К., ЕГН **********, както следва: бащата има право да вижда и взима детето
-всяка първа седмица на месеца от 09:00 часа в понеделник (а ако детето е на
училище – след края на учебните занятия) до 19:00 часа в петък;
-всеки втори и четвърти петък, събота и неделя на месеца от 09:00 часа в петък (а ако
детето е на училище – след края на учебните занятия) до 18:00 часа в неделя;
-всяка четна година от 18:00 часа на петнадесети юни до 18:30 часа на петнадесети
юли;
-всяка нечетна година от 18:00 часа на петнадесети юли до 18:30 часа на петнадесети
август;
-всяка нечетна година през есенната ваканция на детето, определена от министъра на
образованието и науката – от 10:00 часа на първия ден на тази ваканция до 18:00 часа на
последния ден на тази ваканция;
-всяка нечетна година през междусрочната ваканция на детето, определена от
министъра на образованието и науката – от 10:00 часа на първия ден на тази ваканция до
18:00 часа на последния ден на тази ваканция;
-всяка четна година през пролетната ваканция на детето, определена от министъра на
образованието и науката, ако тази ваканция обхваща официалните Великденски празници –
от 10:00 часа на първия ден на тази ваканция до 18:00 часа на последния ден на тази
ваканция; ако пролетната ваканция не обхваща официалните Великденски празници – всяка
четна година от 10.00 часа на Разпети петък до 18.00 часа на Светлия понеделник;
10
-всяка нечетна година от 18:00 часа на двадесет и четвърти декември до 18:00 часа на
двадесет и шести декември;
-от 19:00 часа на тридесети декември на всяка четна година до 19:00 часа на втори
януари на следващата нечетна година;
-всяка нечетна година от 10:00 часа (а ако детето е на училище – след края на
учебните занятия) на петнадесети септември до 10:00 часа (а ако детето е на училище – до
началото на учебните занятия) на шестнадесети септември;
-всяка година от 10:00 часа (а ако детето е на училище – след края на учебните
занятия) на двадесет и втори февруари до 10:00 часа (а ако детето е на училище – до
началото на учебните занятия) на двадесет и трети февруари;
- всяка четна година от 09:00 часа до 19:00 часа – на трети март, на двадесет и
четвърти май и на двадесет и втори септември;
- всяка нечетна година от 09:00 часа до 19:00 часа – на първи май, на шести
май и на шести септември.
ОСЪЖДА Д. Б. К., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете Б.Д. К., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител П. П. А., ЕГН **********, 350
лева месечна издръжка, считано от 17.12.2019 г. до настъпване на законни причини за
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2 СК за
разликата над сумата от 350 лева до пълния претендиран размер от 450 лева.
ЗАМЕСТВА, на основание чл.127а, ал.2 СК вр.чл.76, т.9 ЗБЛД, съгласието на бащата
Д. Б. К., ЕГН **********, за пътувания на детето Б.Д. К., ЕГН **********, извън пределите
на Република България, придружавано от неговата майка П. П. А., ЕГН **********, до
всички държави – членки на Европейски съюз, Обединено кралство Великобритания и
Северна Ирландия, Република Сърбия, Република Турция, Република Северна Македония,
Швейцарска конфедерация, Кралство Норвегия, Република Черна гора, Република
Исландия, Княжество Монако и Република Сан Марино, за неограничен брой пътувания
през време на утвърдените за съответната учебна година от Министерство на образованието
и науката училищни ваканции, като периодите на пътувания не съвпадат със съдебно
определен режим на лични отношения между бащата и детето, за срок до навършване на
дванадесетгодишна възраст от детето.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20017812/01.03.2022 г., постановено по гр. дело №
73410/2019 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 80-ти състав в останалата
обжалвана част, в която е заместено съгласието на бащата Д. Б. К., ЕГН **********, за
издаване на паспорт на детето Б.Д. К., ЕГН **********, по реда на ЗБЛД.
ОСЪЖДА Д. Б. К., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 504 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
11
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12