Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 25.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР А.
При участието на секретаря: Детелина
Михова
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 172/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело № 2900/2019 г. Добричкият районен съд със
заповед № 1547 от 16.08.2019 г. е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ Р.А.Р., ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ НА КРЕДИТОРА „*** със седалище и адрес на управление: гр. С., район ***”,
ж.к.”***”, ул.”*** – ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Р. И. М.– Т.,
следните суми: 1) 3 000 лева (три
хиляди), представляваща част от дължима сума в размер на 13 509,59 лева по
договор за отпускане на кредит от 25.01.2008г., сключен с „*** ”АД, вземането
по който е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 20.07.2009г. на настоящия заявител, както и споразумение към договора от
31.10.2014г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението (15.08.2019г.) до окончателното плащане. 2) 60 лева (шестдесет), представляваща направените съдебно-деловодни
разноски по частно гр. дело № ****2019г. по описа на ДРС.
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът е възразил писмено срещу
издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Предвид това и на
основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане от 04.12.2019 г. съдът е указал
на заявителя, че може да предяви искове относно вземанията си в едномесечен
срок, като довнесе пълния режим на дължимата държавната такса /след приспадне
на тази внесена по ч. гр. дело № ***/2019 г./. В изпълнение на посочените
указания кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото дело/ срещу
длъжника искове за установяване съществуване на вземането му относно посочените
по-горе суми.
След справка с книжата се установява, че в срока и по реда на чл. 131
от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание Р.А.Р. заявява, че не оспорва исковата претенция по
основание и размер. Същият изразява готовност да погасява процесното
задължение, предмет на настоящото дело, при условие, че кредиторът приеме
разсрочено плащане.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 25.01.2005 г. между „***” ЕАД, от една страна като кредитодател, и Р.А.Р.,
от друга страна като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски
кредит за сумата от 20 000 лв., към която е прибавена и сумата от 400 лв. – комисионно
възнаграждение. Цялото задължение от 20 400 лв. кредитополучателят е следвало
да погаси на седемдесет и две равни месечни вноски, всяка от които по 431,40
лв. Страните са уговорили годишен лихвен процент (ГЛП) от 15,003 и годишен
процент на разходите (ГПР) от 16,97.
На 20.07.2009 г. кредиторът е прехвърлил вземането си на ищеца ***
ЕООД. Ищецът сочи, че е изпълнил
императивните разп
оредби на чл. 99 от
Закона за задълженията и договорите, като е уведомил длъжника за цедирането на
дълга му с изпращане на писмо-уведомление, връчено на 12.12.2018 г., съгласно предоставените от
първоначалния кредитор правомощия по чл. 5 и сл. от Договора за
цесия. Със съобщаването на цесията, на
длъжника е предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Липсата на
доброволно изпълнение поражда правния ни интерес от предявяване на заявление по
чл. 410 от ГПК. Договорът за цесия е
произвел действие, както по отношение на цедента и цесионера, така и по
отношение на длъжника.
На
31.10.2014 г. между „***” ЕООД и Р.А.Р., постигнато Споразумение
за разсрочване на парично задължение, според което дължимата от ответника към
ищеца по процесния договор сума възлиза
на 13 909,59 лв. Страните са се уговорили, че това задължение ще бъде
разсрочено на 14 вноски – първата от 400 лв., следващите 12 месечни вноски от по
220 лв. и последна изравнителна вноска, равняваща се на остатъка от задължението.
Според същото
споразумение срокът на договора е изтекъл на 30.11.2015 г., поради което
задълженията на длъжника по Договор за потребителски кредит са изискуеми изцяло.
С оглед на обстоятелството, че ответникът по делото не е изпълнил в
срок задълженията си по договора, ищецът е инициирал производство по реда на
чл. 410 от ГПК.След издаване в негова полза на заповед за изпълнение в срока по
чл. 414 от ГПК, длъжникът е възразил поради което закриването по вземането се е
породил правен интерес от предявяване на претенцията по реда на чл. 415 и и чл.
422 от ГПК, с предмет установяване дължимостта на процесното вземане.
Съгласно чл. 7 от действалия към момента на сключване на процесния
договор Закона за потребителския кредит /Обн. ДВ, бр. 53/2006 г., отм. 2010 г./
Договорът за потребителски кредит следва да е изготвен на ясен
и разбираем език и да съдържа: 1. дата и
място на сключване; 2. име/наименование, правноорганизационна форма, код по
БУЛСТАТ или ЕИК на търговеца и адрес/седалище на кредитора; 3. име, ЕГН, постоянен
и настоящ адрес на потребителя; 4. чиста стойност на кредита (подлежаща на
получаване главница на кредита); 5. максимален размер на кредита, ако такъв е
уговорен, или начините за неговото определяне; 6. годишен процент на разходите
по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, а
когато неговото изчисляване не е възможно - годишен лихвен процент и всички
разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит; 7.
условията, при които посочените в т. 6 разходи по кредита могат да бъдат
променяни; 8. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и ако е
възможно, общия размер на тези плащания; 9. разходите по чл. 21, ал. 2, с
изключение на тези, които възникват поради неизпълнение на договора от страна
на потребителя; 10. елементите на общата стойност на кредита, които не са
включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита; когато
точният размер на тези елементи е известен, те трябва да бъдат посочени в
договора; когато точният размер на тези елементи не е известен, посочва се
начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка за тяхната стойност; 11.
свързаните с договора разходи, които трябва да се понесат от потребителя, ако
има такива; 12. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2008 г.) правото на потребителя да
погаси предсрочно кредита, както и условията за прекратяване на договора; 13.
обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, тяхната стойност,
както и условията, при които могат да бъдат освободени; 14. изискуемите
застраховки и разходите по тях, ако изборът на застраховател не е предоставен
на потребителя.
В случая от данните по делото /представените писмени доказателства/ се
налага извод, че сключеният на 25.01.2008 г.между „***” ЕАД, от една страна
като кредитодател, и Р.А.Р., от друга страна като кредитополучател, Договор за
потребителски паричен кредит, сключен на 28.02.2014 г. е действителен.
Договорът за цесия е двустранен,
възмезден, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/, с
вещно-облигаторно действие. Същият е каузален, т.е. неговата валидност зависи
от наличността на правно основание – цесията е нищожна, ако й липсва правно
основание или ако основанието й е противно на закона, или ако е сключена в
заобикаляне на закона /чл. 26 от ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Настоящият състав приема, че
ответникът е уведомен за извършената цесия и чрез получаване препис от исковата
молба и приложенията към нея. С получаване на препис от исковата молба, с
приложенията към нея, съдържащи процесният договор за цесия и изричното писмено
пълномощно на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента, ответникът
като длъжник е узнал за цедирането на вземането. Уведомлението е факт, който е
настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното право.
Извън гореизложеното, липсата на
уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от
задължението да плати на новия кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил
на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото производство, съответно
не са ангажирани доказателства в тази насока. След като бъде известен за
цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява
на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване.
Доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за установяване съществуването на цедираното вземане следва да
бъде зачетено. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009 г.
по т. дело № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о; Решение № 3/16.04.2014 г. по т. дело №
1711/2013 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 78/09.07.2014 г. по т. дело № 2352/2013 г.
на ВКС, II т.о.
Сочи се, че кредитополучателят не
е извършил погашения по процесния договор като е изпаднал в забава, поради
което кредиторът претендира и обезщетение за забавено плащане на главното
задължение. За да реализира правата си по договора кредиторът е подал заявление
по чл. 410 от ГПК. След постъпване на възражение в срока и по реда на чл. 414 от ГПК за кредитора се породил правен интерес от търсената искова защита, с оглед
установяване дължимостта на процесните суми.
За основателността на иска в
тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че
между ответника и „****” ЕАД е
съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит, по който той е изпълнил задължението си да предостави парична сума в
заем на ответника.
Съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит
се установява от писмените доказателства, приети по делото: искане за отпускане
на потребителски кредит, договор за потребителски кредит, Общи условия,
погасителен план, чиято истинност не беше оспорена от ответника. Искането за
отпускане на потребителски кредит, договорът, общите условия и споразумението
са двустранно подписани и съдържат уговорки за всички съществени елементи на
договора за потребителски кредит.
Ответникът носи доказателствената
тежест да докаже, че е извършил плащане на исковите суми, като са допустими
само писмени доказателства с оглед нормата на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК и чл.
77 от ЗЗД. Доказателства в това отношение по делото не са представени.
производството в тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало, а
на ответника – фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
След като ищецът е установил при
условията на пълно и главно доказване съществуването на елементите от
фактическия състав на твърдяното от него накърнено субективно материално право,
искът като основателен следва да бъде уважен за сумата от 3 000 лв., представляваща неплатената главница по процесния
Договор за потребителски кредит.
Съобразно данните по делото –
събраните доказателства и процесуалната позиция на ответника, който според правилата
за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес е следвало да
докаже обстоятелствата, на които основава своите права, тъй като от тяхното
настъпване се цели извличане на изгодни правни последици, а именно, че е
изпълнил точно и в пълен обем договорните си задължения за връщане на заетата
сума, води до извода, че същият е неизправна страна по договора, респективно,
че дължи на ищеца процесните суми. Задължението на кредитополучателя е станало
изцяло изискуемо с настъпването на падежа на последната погасителна вноска, а
именно на 30.11.2015 г.
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника
възражения по чл. 414 от ГПК по отношение дължимостта на сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК нямат характера на
правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които
биха могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора. В този
смисъл предявеният иск за признаване за установено по отношение на ответника, в
качеството му на кредитополучател по договор за потребителски кредит, сключен на
25.01.2015 г. и длъжник по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК на Добричкия районен съд по ч. гр. дело № 2900/2019
г., че дължи в полза на ищеца, в качеството му на цесионер по сключен договор
за цесия от 20.07.2009 г., с което е прехвърлено процесното вземане, сумата от 3 000 лв.
На основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца трябва да бъдат присъдени и сторените от него съдебно-деловодни
разноски в размер на 60 лв. /шестдесет лева/.
По отношение на
съдебно-деловодните разноски, дължими по заповедното производство, същите
възлизат на сумата от 60 лв. /шестдесет лева/.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, че Р.А.Р. с ЕГН **********
***, като длъжник по договор за потребителски кредит, сключен на 25.01.2008 г. с
„*** ”АД, ДЪЛЖИ по заповед № 1547 от 16.08.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК на Добричкия районен съд по ч. гр. дело № 2900/2019
г. в полза на кредитора „***” EООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район ****, представлявано от управителя Р. И. М.-Т., в
качеството му на цесионер по сключен с *** ”АД Договор за цесия от 20.07.2009
г., с който е прехвърлено процесното вземане, сумата от ) 3 000 лв. (три хиляди лева), представляваща част от дължима сума в
размер на 13 509,59 лева по Договор за отпускане на кредит от
25.01.2008г., сключен с „*** ”АД, вземането по който е прехвърлено с договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.07.2009г. на настоящия
заявител, както и споразумение към договора от 31.10.2014г., заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (15.08.2019г.)
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Р.А.Р. с ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на „****” EООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район ***, ж.к. „***, представлявано от управителя Р. И. М.-Т., сумите от: 60 лв. /шестдесет лева/, представляваща
сторените по настоящото делото съдебни разноски; 60 лв. /шестдесет лева/, представляваща сторените по ч. гр. дело № 2900/2019
г. по описа на Добричкия районен съд съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: