ПРОТОКОЛ
№ 85
гр. Варна, 01.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. С. Въззивно гражданско
дело № 20223000500156 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:20 часа се явиха:
Въззивницата ЕЛ. Б. Р., редовно призована, не се явява, представлява
се от адв. С.С., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Въззивникът В. ПЛ. Г. , редовно призован, не се явява, вместо него се
явява адв. Н. В., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Въззивникът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София, редовно призован,
не се явява представител.
Съдът докладва постъпилата по електронна поща на 01.06.2022 г.
молба-становище от „Гаранционен фонд“ София чрез адв. Л. В., в която е
посочено, че поради внезапно възникнала обективна невъзможност не може
да се яви в днешно съдебно заседание и моли да се проведе в нейно
отсъствие, в случай, че не са налице процесуални пречки за това. Поддържа
отговора на насрещната жалба, както и всички становища. Уточнява във
връзка с конституирането на фонда по въззивната жалба на третото лице-
помагач, че с насрещната жалба е оспорено първоинстанционното решение в
осъдителната му част за горницата над 60 000 лв. до присъдените 75 000 лв.
Счита, че приложените към жалбата на ищеца писмени доказателства не
следва да бъдат приемани поради настъпила преклузия, а освен това
първоинстанционният съд е обсъдил в решението си обстоятелството, че
предстои оперативна интервенция по данни от СМЕ за отстраняване на
метала от дясна бедрена кост и е взел предвид всички тези факти и
обстоятелства при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди. Във връзка с дадените от съда указания потвърждава, че ги оспорва
като дата и съдържание – епикризата и амбулаторните листи. Изразено е
1
становище по съществото на спора. Моли да бъде предоставено копие от
протокола от днешно съдебно заседание.
АДВ.С.: Да се даде ход на делото.
АДВ.В.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ И ПОСТЪПИЛИТЕ ОТГОВОРИ
Производството е образувано по подадени въззивни жалби и насрещна
въззивна жалба от страните в първоинстанционното производство срещу
различни части на решение № 366/14.10.21г., поправено с решение №
402/28.10.21г., постановени по т.д. № 1083/20г. на ВОС, както следва:
1.Въззивна жалба от ЕЛ. Б. Р. от гр. Варна чрез адв. Св. С. от АК-
Варна, насочена против решението в частите му, с които са отхвърлени
исковете й за присъждане на разликата над сумата от 75 000 лв. до 140 000
лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, емоционален стрес, както и законната лихва върху тази
разлика, считано от 13.12.19г. до окончателното изплащане на сумата, както и
в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска й за присъждане на
разликата над присъдените 2 962.91 лв. до 3 950.54 лв., претендирана като
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
извършване на всеки разход до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване на
исковете в претендираните размери, ведно с присъждане на разноските за
двете инстанции, както и дължимото адвокатско възнаграждение. Поддържа
се, че безспорно е било установено чрез всички събрани доказателства, че
ищцата не се е възстановила в пълен обем и поради това се счита, че
присъденият размер на обезщетението е занижен с оглед конкретиката на
случая. Освен това за неправилен се счита правният извод на съда, че ищцата
е съпричинила вредите и то с обем от ¼ . Поддържа се, че водачът на
мотоциклета се движил със скорост над 90 км/ч в градски условия,
наближавайки спирка, светофарна уредба и пешеходна пътека и вместо да
изпълни изискването на закона и да намали, е ускорил своята скорост, поради
което и въобще не е възприел адекватно пътната обстановка и е причинил
ПТП. Ако същият се е движил със съобразена скорост, то ПТП изобщо е
нямало да настъпи. Изложено е, че за периода от 03.09.-07.09.21г.
въззивницата е претърпяла нова оперативна интервенция под обща анестезия
за отстраняване на 6 бр. винтове от имплантираната плака в дясното бедро.
Освен това, изпълнявайки предписанията на лекарите е извършвала
своевременно необходимите превръзки на оперативната рана, както и
предписанията за нова рехабилитация. Последната обаче не е довела до
2
видим за нея резултат и нейното състояние е обусловило продължителна
неработоспособност. В тази връзка са представени с въззивната жалба
медицински документи, за да се установи, че е налице ограничение в
движението на дясната колянна става, свързано и с болки, хипотрофия на
мускули, ограничения в движението на глезенната става, свързано с болка,
разлика в дължините на крайниците с 1 см., което е трайно и необратимо е
променило походката и движението на снагата на ищцата за цял живот.
Претендира се да бъдат приети като писмени доказателства следните
документи: Епикриза от МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД за болничен престой от
03.09.-07.09.21г.; Амбулаторни листи с фискални бонове за извършени
превръзки на раната от 08.09.21г., 14.09.21г. и 17.09.21г.; Медицинско
направление от 20.09.21г. за извършване на рехабилитация след издаден
Амбулаторен лист от същата дата за извършен първичен медицински преглед
от специалист; Амбулаторен лист от 06.10.21г. с мнение от специалиста-
ортопед за удължаване на нетрудоспособността за 30 дни, считано от
08.10.21г. с насочване към ЛКК; Направление за хоспитализация от 08.10.21г.
и амбулаторен лист от 08.10.21г. за извършване на балнео-санаториално
лечение за подобряване на двигателния дефицит и качеството на живот;
Амбулаторен лист от 16.10.21г. с насочване към ТЕЛК за становище за
продължаване на временната нетрудоспособност поради незавършен курс на
лечението; Медицински протокол от 16.10.21г. на ЛКК – насочва се към
ТЕЛК за становище за продължаване на временната неработоспособност
поради незавършен курс на лечение; Амбулаторен лист от 21.10.21г. със
становище от специалиста – за протокол от ТЕЛК за ВНР или процент на
инвалидност, поради това, че от 03.09.21г. са били ползвани 351 дни за 3
години, от които 279 дни без прекъсване.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна - ответника Гаранционен фонд, гр. София чрез адв. Л.
Велева от АК-Добрич, с който същата е оспорена като неоснователна и
необоснована и се претендира потвърждаване на решението в обжалваните му
части. Направено е изявление, че се оспорват всички приложени към жалбата
документи като дати и съдържание и счита, че не следва да бъдат приемани.
Счита се, че относно необходимостта от оперативна интервенция за
отстраняване на металната плака от дясната бедрена кост е било налице
констатация и в заключението на СМЕ. Освен това епикризата е била
изготвена преди датата на последното с.з. пред първоинстанционния съд и
следвало да бъде представена своевременно.
В указания срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба и от
третото лице-помагач на ответника – В. ПЛ. Г. от гр. Варна, с който същата е
оспорена като неоснователна. Същият счита, че представените документи не
следва да се приемат като доказателства по делото, тъй като страната е
разполагала с тях преди последното с.з., видно от датата на епикризата от
07.09.21г. Сочи, че такива документи не са му били връчени и претендира
след връчването да му се предостави възможност да изрази становище. Счита
3
се, че е неоснователно оплакването за определяне от съда на несправедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди. Поддържа се
възражението, че пострадалата с поведението си е допринесла за причиняване
на вредите и то с обем, надвишаващ ¼. Изложени са правни съображения при
интерпретация на събрания по делото доказателствен материал и основавайки
се на задължителна съдебна практика се поддържа, че пострадалата е
нарушила ограниченията на чл. 113, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 114 от ЗДвП, поради
което и се претендира въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
2. Насрещна въззивна жалба от Гаранционен фонд, гр. София чрез
адв. Л. Велева от АК-Добрич, насочена против решението в частта, с която е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 60 000 лв.
до присъдените 75 000 лв., тъй като този размер се счита за прекомерен и
несправедлив. Оспорва се и началния момент на присъдената законна лихва,
тъй като споразумение № 296/23.06.20г. по НОХД №2367/20 на ВРС е
одобрено от съда много след като е изтекъл срока за произнасяне от ГФ по
извънсъдебната покана на ищцата. Поради това отказът за изплащане на
обезщетение при липсата на доказателства за виновното и противоправно
поведение на делинквента е бил законосъобразен. Счита се, че лихвата
следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба по
настоящото дело. Претендира се присъждането на разноски за двете
инстанции.
Не е депозиран отговор на насрещната въззивна жалба от ЕЛ. Б. Р..
3. Въззивна жалба от третото лице-помагач на ответника - В. ПЛ. Г.
от гр. Варна срещу решението в частите му, с които в полза на ищцата са
присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размер на 75 000 лв. и за
имуществени вреди в размер на 2 962.91 лв., ведно със законните лихви върху
тях от 13.12.19г. до окончателното им изплащане. Сочи се на допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение, тъй като в първото по
делото с.з. е бил даден ход на делото в негово отсъствие и са били извършени
процесуални действия без негово участие, с което му е било нарушено
правото на защита. В тази връзка се претендира да се постанови от въззивния
съд съдебен акт, с който да се разпредели доказателствената тежест и да се
дадат указания на страните в този смисъл. Счита се, че обжалваното решение
е постановено при неправилен анализ на доказателствения материал по
делото, при липсата на мотиви и необоснованост поради игнориране на част
от доказателствата. В тази връзка се сочи, че няма доказателства евентуално
налична при ищцата психотравма да е резултат от процесното ПТП, тъй като
са изминали повече от 2 години от същото, а същевременно няма данни
пострадалата да е потърсила специализирана медицинска помощ.
Заключението на психиатъра не е било основано на документи, които да са
били изискани от личен лекар или от Здравната каса, за да се установи прием
на медикаменти от ищцата преди датата на процесното събитие. Поддържа се,
че експертът в открито с.з. на 09.09.21г. е потвърдил, че пешеходката би
могла да осъществи процесното пресичане умишлено. Отделно от това не е
4
била анализирана и констатираната при нея тревожност от шум на мотор,
визирана в психиатричната експертиза. Твърденията на ищцата за наличието
и понастоящем на болки са субективни оплаквания, които освен това могат да
са резултат и на грешки при медицинското лечение, неправилна
рехабилитация или неизпълнение на медицински предписания. Освен това
неправилно вещото лице по медицинската експертиза е посочило, че е
установен пневмоторакс, а в медицинските документи е отбелязан
„минимален пневмоторакс“, което рефлектира върху степента на
уврежданията. Поради това съдът не е следвало да приема експертизите в
тези им части. Поддържа се, че белезите и състоянието на дясната колянна
става, установени от експерта и наложили според него артроскопия на
08.10.20г., са вследствие на неправилно извършени хирургични манипулации
при неспазен медицински протокол и/или неправилна и несвоевременна
рехабилитация или е възможно да са настъпили по други причини извън
процесното ПТП. Неправилно се считат интерпретирани от съда и
свидетелските показания, както и заключението на САТЕ. В тази връзка се
поддържа, че по делото следва да се приеме за установено, че пешеходката
преди да навлезе на пътното платно не се е съобразила с приближаващите се
пътни превозни средства, инициирала е пресичането на забранителен за нея
светлинен сигнал и е пресякла платното при ограничена видимост, което е
било внезапно за останалите участници в движението. Отделно от това е
изложено, че показанията на св. Ц. не следва да се коментират, тъй като
въззивникът е бил лишен от възможността да участва в това процесуално
действие и поради това същото не следва да се ползва в негова вреда.
Подробно се обосновава тезата, че вредите на ищцата са изцяло в причинно-
следствена връзка с нейното поведение, тъй като водачът на мотоциклета е
бил лишен от възможността да предотврати настъпването на ПТП поради
внезапното навлизане на пешеходеца на пътното платно. В тази връзка се
счита, че макар и той да е управлявал МПС с несъобразена скорост, той не е
бил длъжен да предполага за евентуално неправомерно поведение на другите
участници в движението, още повече, когато е бил обективно лишен от
възможността да възприеме тяхното движение. Поради това се счита, че
претенциите са неоснователни, а евентуално присъдените обезщетения следва
да се намалят със 70%.
В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от
насрещната страна Е.Р., с който същата е оспорена като неоснователна. Счита
се, че не са били нарушени процесуалните правила на третото лице-помагач,
което е участвало активна чрез процесуален представител и е ангажирало
писмени и гласни доказателства. Оспорва се оплакването, че решението е
постановено при неправилен анализ на събрания по делото доказателствен
материал. Счита се, че жалбоподателят пропуска факта на влязлото в сила
споразумение, одобрено от наказателния съд, по което същият се е признал за
виновен в извършването на престъплението по причиняване на процесното
ПТП, ведно с уврежданията на ищцата. Поддържа се, че при толкова много
5
получени травматични увреждания е нормално ищцата да не се е
възстановила и към настоящия момент. Като цинично се определя
становището на въззивника, че състоянието на ищцата не се е подобрило
поради допуснати медицински грешки, тъй като от заключението на СМЕ
такива не са установени. Поддържа се, че пешеходката е предприела
пресичане в момент на смяната на светлинния сигнал, поради което и
автомобилите в дясната пътна лента все още са били спрели и са осигурили
възможност тя да продължи движението си по пешеходната пътека. Водачът
на мотоциклета, приближавайки пешеходната пътека, вместо да намали, е
ускорил скоростта си, което не му е позволило да спре. Счита се, че
показанията на свидетелката В. Н. не следва да се ценят, тъй като тя не е
имала обективната възможност да възприеме правилно обстановката преди
инцидента, а освен това е заинтересована от изхода на делото, тъй като живее
с въззивника. Като цинично се определя и изложеното във въззивната жалба,
че ищцата се била „блъснала“ в мотора. Сочи се, че ако поведението на
водача на мотоциклета е било съобразено с изискванията на ЗДвП, същият е
нямало да реализира това ПТП. Поддържа се, че е налице превратно
тълкуване и интерпретиране на целия доказателствен материал от
жалбоподателя, поради което и обжалвания от него съдебен акт следва да
бъде потвърден.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частите му, с които е
отхвърлен иска на ищцата за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди за разликата над 3 950.54 лв. до 4 170.54 лв., както и за
присъждане на законна лихва върху обезщетението за претърпени
неимуществени вреди от 12.09.19г. до 13.12.19г.
Въззивните жалби са подадени в съответните процесуални срокове, от
страни с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт в
съответните му части и при надлежна представителна власт.
Във връзка с дадената възможност на „Гаранционен фонд“ гр. София да
уточни с препис за насрещната страна кои от представените с въззивната
жалба на Ц. документи се оспорват и какво се оспорва по всеки един от тях –
момент на тяхното издаване (дата) и вярност – досежно автентичност и/или
вярност на отразените в същите факти и кои точно в докладваната молба-
становище, такава конкретизация няма, а отново е посочено, че са оспорени
като дата и съдържание. По тази причина съдът намира, че страната не е
направила уточнение на оспорването така, че същото да е годно да обвърже
съда от процесуалното задължение да предприеме действия по установяване
истинността на представени документи. Същите са приети като доказателства
с определението от разпоредително заседание.
АДВ.С.: Поддържам въззивната жалба. Няма да соча други
доказателства. Представям списък на разноските.
АДВ.В.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подадения отговор.
Няма да соча други доказателства. Не правя възражения за прекомерност.
6
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага представения от адв. С. списък на разноските с
претендирано адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от
ЗА.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.С.: Уважаеми апелативни съдии, от името на моята доверителка
поддържам така депозираната въззивна жалба пред настоящия съдебен
състав. Подробно сме изложили нашите възражения по отношение на
първоинстанционния съдебен акт. Основната ни претенция към този съдебен
акт се намира на първо място в това, че е определен размер на обезщетение,
който не отговаря на събраните в хода на първоинстанционното производство
както писмени, така и гласни доказателства. Установено беше безспорно пред
първата инстанция на първо място какви са били травматичните увреждания,
които моята доверителка е претърпяла, какъв е бил интензитета на тяхното
възстановяване. Стана ясно, че към момента дори на постановяване на
съдебния акт от първата инстанция доверителката ми не се е възстановила в
пълен обем и това е безспорно установено от всички медицински документи,
които са представени, както и от приетите медицински заключения. Установи
се как се е отразило това и на нейната психика, а също така, че и към
настоящия момент същата е неправоспособна. Това е един продължителен
период от време, в който тя е възпрепятствана да бъде пълноценен човек и
именно претенцията ни за уважаване на исковата претенция в пълен размер се
дължи именно на тази причина - множество травматични увреждания, за
които считам лично аз, че не се събраха доказателства тя да е съпричинила
вредоносния резултат, дотолкова доколкото механизма на ПТП е бил
безспорно установен още в хода на наказателното производство, за което
виновният водач се е признал за виновен и доброволно е подписал
споразумение, с което е приел всички факти и обстоятелства, които са
установени от наказателния съд, а именно там влиза механизма на ПТП и
неговото поведение на пътя. Аз не искам да отегчавам настоящия съдебен
състав, но това, което водачът е направил като движение на този мотоциклет е
абсолютно безумно, особено в градски условия, където той се е движел с
повече от 90 км/ч, с мотоциклет, който не е регистриран по съответния ред, с
табели, които са били за чуждо МПС и т.н., а също си е позволил и да вози
друго лице зад него, което меко казано е създало опасност и за неговия
живот, с оглед на това, което е реализирано като произшествие. Ударът е бил
директен, няма абсолютно никаква реакция на този водач да намали и да спре.
Напротив, пред първата инстанция се установи по безспорен начин от
ангажирани свидетелски показания на други участници в движението, че
мотоциклетът приближавайки се към светофарната уредба и пешеходната
пътека е усилил движението на мотоциклета, а не го е намалил, каквото е
7
изискванията съгласно на ЗДвП да се движи със скорост, която да му позволи
при внезапна опасност или каквато й да е друга опасност той да намали и да
спре, нещо което отсъства в конкретния механизъм. Така, че установено е, че
доверителката ми е предприела пресичане на място, което е обозначено на
първо място със светофарна уредба и на второ място с пешеходна пътека.
Това е място, което е обозначено именно за пресичане на пътното платно от
пешеходци. От свидетелски показания пред първа инстанция на водач на
друго МПС, което се е намирало в дясната лента шофьорът заяви, че за него
сигнала е бил червен, когато пешеходката е стъпила на пътното платно и
именно поради тази причина той е пропуснал да мине. След това имаме смяна
на сигнала и никаква реакция от страна на водача на МПС-мотопед. Така, че
нашата претенция е в тази насока. Молим съдебният състав правилно да
прецени дали доверителката ми в тази ситуация изобщо има някакъв принос
за съпричиняване на този резултат и ако прецените, че такъв е налице, то
същият следва да бъде абсолютно минимален в конкретната ситуация. Това са
нашите възражения.
Оспорваме жалбата на третото лице-помагач. Изложили сме в писмения
отговор подробни съображения за това. Несериозно звучи, че пешеходката
едва ли не се е блъснала в мотора, нещо, което сме заявили в писмения
отговор, че се явява крайно цинично по отношение, както на моята
доверителка, така и на нейните близки, които в един продължителен период
от време са се грижили за нея, защото тя е била абсолютно неподвижна. Вие
сте се запознали подробно с това какви са травматичните й увреждания, чудо
е, че тя е оцеляла.
И не на последно място, с оглед на икономическата обстановка, аз
считам, че исковата претенция, която сме предявили пред първата инстанция,
е абсолютно адекватна и затова молим да бъде уважена.
АДВ.В.: Уважаеми апелативни съдии, аз най-напред ще се спра по
жалбата на ищцата Е.Б. Райчева, като основното оплакване, което има в нея,
което аз намерих е, че първоинстанционният съд е приел, че е налице
съпричиняване, т.е. според нея липсва съпричиняване. Но всички факти
събрани в делото, включително и по наказателното дело, което е приложено
към настоящото, става ясно категорично, че тя е започнала пресичането си на
червен светофар. Само този факт е достатъчен, за да ни наведе на мисълта, че
е налице съпричиняване. Ще се спра по-нататък по отношение на това
съпричиняване. Сега искам да се спра накратко по другите мотиви в жалбата,
а именно по отношение на документите, които са представени. Смятам, че те
могат да служат само и единствено като потвърждение на това, което
първоинстанционният съд вече е констатирал, а именно, че лечението не е
завършено и че то е продължило повече от обичайното. Т.е. в мотивите си
първоинстанционният съд е взел предвид всичко това и едва тогава е
определил обезщетението. Т.е. към настоящият момент няма нови факти и
обстоятелства, които биха могли да бъдат взети предвид, за да се определи
едно друго по-различно обезщетение.
8
По отношение на коментарите във връзка с поведението на водача на
мотоциклета, то бих искал да обърна внимание, че когато се определя вината
на всеки от участниците в ПТП, то следва да бъдат взети предвид
нарушенията, които имат пряка и непосредствена причина за извършване на
ПТП и това да се коментира, че той бил неправоспособен и че той е
управлявал с чужди регистрационни табели, смятам за напълно излишно.
Защо? Защото той вече си е получил наказание във връзка с тези нарушения, а
те сами по себе си не водят до настъпването на ПТП. Единственото, за което
може да се твърди, че е в причинна връзка с настъпването на ПТП е именно
скоростта, така че всички останали нарушения, още по-малкото пък возенето
на друг човек да е допринесло по някакъв начин за настъпването на ПТП,
просто е несериозно.
Както казах преди малко ще се спра по-подробно на въпроса за
съпричиняването и защо смятам, че определеният от първоинстанционния
съд процент на съпричиняване е твърде малък. Смятам както вече казах, че е
категорично най-напред, че е налице съпричиняване. Защо? Защото стъпва на
забранен сигнал, т.е. категорично пренебрегва правилата, които законодателят
е определил в ЗДвП, но освен всичко това имаме и свидетел, който казва
какво е било поведението й дори след като е нарушила правилата за
движение. Свидетелят Николов, цитирам буквално - „Пешеходката продължи
да си върви и дори не се огледа, не си промени поведението“. Това само по
себе си показва,че тя не просто се движи без да спазва правилата, а
категорично смята, че тя е с предимство, така както много водачи смятат, че
при подаване на мигач те имат предимство, явно в този случай пешеходката
смята, че щом е стъпила на пешеходната пътека, независимо от светлинния
сигнал, който в случая е забранителен за нея, тя има право да върви и при
това без по никакъв начин да се опита да пресече по-бързо, за да предотврати
настъпването на ПТП. По този въпрос се е занимавало и Общото събрание на
ВКС, където в ТР е посочил кога пешеходеца има абсолютно право да
пресече пешеходната пътека, т.е. независимо от всичко останало и в случая
казва „Това може да стане само тогава, когато е разрешен за пешеходеца
сигнал на светофарната уредба“. Тогава, когато има някакви други причини,
някакви други условия, то тогава той е длъжен да се съобрази с разпоредбата
на чл.113 и чл. 114 от ЗДвП. Именно тук става ясно, че пешеходеца
категорично има вина за настъпване на ПТП.
Ако погледнем и от една друга гледна точка, а именно какви са
нарушенията на всеки един от участниците в ПТП и по този начин да
определим обезщетението или по-точно процента на съпричиняване, то дори
чисто механично следва да обърнем внимание на следното: Нарушението на
мотоциклетиста е едно – както вече обясних става дума за превишена скорост,
а в същото време имаме четири нарушения от страна на пешеходеца: Преди
да навлезе в платното за движение да се съобрази с приближаващите се МПС
– категорично нарушено. Да спазва светлинните сигнали и сигналите на
регулировчика - в случая както вече стана ясно и материалите по делото го
9
потвърждават, пешеходеца е навлязъл на червен светофар, т.е. не е спазил
светлинните сигнали. Имайки предвид мястото на удара, т.е. във втората
лента явяваща се за пешеходеца и в момента, в който тя става видима за
мотоциклетиста, става ясно, че тя е навлязла внезапно за мотоциклетиста. Да,
водачът, който е бил спрял в дясната лента категорично я вижда и нормално
изчаква. Но обърнете внимание, дори той виждайки поведението на
пешеходката започна да й свири, т.е. да я стимулира тя да пресече по-бързо,
което още веднъж доказва нейното отношение. Имайки предвид, че има
спрели автомобили в първата лента, която тя следва да пресече, става ясно, че
тя пресича платното за движение при ограничена видимост. Защо? Защото
именно спрелия автомобил в дясната лента и пречи да види какво се случва в
лявата, а в случая се е приближавал мотоциклета. Имайки предвид това, че
мотоциклетите издават особен, при това силен шум, то няма как да останем
равнодушни и да приемем, че тя не е чула, не е разбрала, не е приела
приближаването на този мотоциклет и от там съответно да предприеме
някакви действия, с които да спре макар и пред друг автомобил, той вече е
бил спрял, или да пресече по-бързо. Не бива да подминаваме и факта, че
съгласно съдебно-автотехническата експертиза пешеходката е ударена с
предната дясна част на мотоциклета, т.е. може да се каже, че тя се удря в
мотоциклета, а не обратно, което още веднъж показва, че нейните действия
по никакъв начин не са насочени към това да предотвратят настъпването на
ПТП, а от там и да ограничат или да предотвратят настъпването на телесните
увреждания. Иначе казано извършените от пешеходката нарушения са много
повече от тези на водача на мотоциклета. Имайки предвид това то смятам, че
определения процент на съпричиняване е твърде малък. Дори да приемем, че
имат някакво отношение към ПТП другите нарушения на водача, за които
стана дума – без табела и без свидетелство за управление, то пак имаме
превес на нарушенията на пешеходката.
И още веднъж алтернативно, дори да приемем, че определеният размер
на обезщетението от 100 000 лв. е правилен и справедлив, тъй като
определянето на обезщетението е единствено и само в прерогативите на съда,
то вземайки предвид извършените нарушения от водача на мотоциклета и от
пешеходката, то смятам, че тогава процента на съпричиняване е значително
по-голям и следва да бъде прието много по-голямо съпричиняване от нейна
страна, с което пък да бъде намалено съответно обезщетението.
Имайки предвид всичко това аз ще моля за Вашият съдебен акт, с който
да уважите жалбата на доверителя ми В.Г. и намалите съответно
обезщетението.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Копие от протокола от днешно съдебно заседание да бъде изпратен на
адв. В. на посочения от нея ел.адрес.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.40 часа.
10
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11