№ 196
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502645 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 4145/9.07.2024г, постановено по гр.д.№ 1993/2023г по описа на ppСГС,
е отхвърлен предявеният от Р. И. Д., ЕГН:**********, срещу Окръжен съд - Пловдив,
Апелативен съд - Пловдив, и Върховен касационен съд, иск с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 5, ал. l, т. 1, б. „а“ вр. т. 5 КЗПЧОС за сумата от 1 000 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на свобода
и сигурност чрез лишаване от свобода без съобразяване на гаранциите за законност в
съответствие с законоустановените процедури и по силата на постановена от компетентен
съд присъда. Осъден е Р. И. Д., ЕГН:**********, да заплати на Окръжен съд - Пловдив, и
Върховен касационен съд, сумата от по 300 лв. за съдебни разноски. Осъден е Р. И. Д.,
ЕГН:**********, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.7
ГПК, вр. чл.10, ал.1 ЗОДОВ сумата от 500 лв., за разноски по делото.
Решението е обжалвано от Р. И. Д., чрез адв.М.П. от САК, с доводи, че е неправилно
поради нарушение на материалния закон. Възразява, че съдът е разгледал дали исковете са
основателни и не е обсъдил техния размер. Сочи, че неправилно е прието, че не е налице
нарушение, тъй като ищецът е знаел за обвинението, имал упълномощени адвокати за
всички инстанции. Сочи, че явяването на процесуален представител не обосновава липсата
на необходимост от явяване на подсъдимия. Поддържа, че не е съобразено, че ОС-Пловдив е
нарушил принципа за лично явяване на подсъдимия и участие в наказателния процес, че е
страдал от сериозно заболяване. Неправилно е прието от СГС, че заболяването не е било
пречка ищецът да се явява в заседания, които се базират на СМЕ по наказателно дело.
Излага доводи, че действията на съдилищата не са съобразени с правото на свобода и
сигурност на ищеца, прогласени в разпоредбата на чл.5, ал.1 от КЗПЧОС. Сочи, че
претърпените вреди са доказани и че е налице причинно-следствена връзка между
незаконното лишаване от свобода и заболяването у ищеца.
1
Претендира да се отмени обжалваното решение.
Ответниците Окръжен съд-Пловдив, Апелативен съд-Пловдив и Върховен касационен
съд, са оспорили въззивната жалба с доводи, че е неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и отговорите по нея,
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Ищецът по делото-Р. И. Д. е посочил в исковата молба, че е осъден с влязла в сила
присъда, която не е постановена в съответствие със заложените в НПК гаранции за лично
явяване пред съд, за лично участие в съдебното заседание и за даване на последна дума на
подсъдимия. Съдилищата не са спазили принципа за лично явяване на подсъдимия в
съдебни заседания и са го осъдили задочно, при условията на чл.269, ал.3 от НПК, не му е
дадена последната дума като негово неотменимо право на подсъдим. Явил се е лично само в
първото заседание по делото, на което не е даден ход, а в последствие или не е бил
призоваван редовно за делото, или е било пренебрегвано неговото желание да участва и да
бъде съобразена обективната му невъзможност да се яви поради лечение на злокачествен
тумор в Многопрофилна болница за активно лечение – Русе. Позовал се е на несъответствие
на правната квалификация на престъплението, за което е осъден и действително извършено
деяние, както и, че деянието е извършено в гр. Русе, а не в Пловдивско, поради което
наказателното дело не е разгледано от местно компетентния съд – Русенски районен съд, а
от некомпетентен съд – Окръжен съд – Пловдив, с което са били нарушени правилата за
местна подсъдност. Вследствие на нарушенията са му били нанесени вреди - болки и
страдания, психически тормоз от отнета насилствено чрез държавната принуда лична
свобода, като противоправното му лишаване му от свобода е довело до нарушено
здравословно състояние от момента на привеждане на присъдата в изпълнение.
Претендирал е да бъдат осъдени ответниците на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ,
вр. чл. 5, ал. l, т. 1, б. „а“ вр. т. 5 ЕКЗПЧОС да му заплатят сумата от 1 000 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на свобода
и сигурност чрез лишаване от свобода без съобразяване на гаранциите за законност в
съответствие с законоустановените процедури и по силата на постановена от компетентен
съд присъда.
Ответникът по делото Окръжен съд - Пловдив е оспорил исковите претенции, с
доводи, че по НОХД №2971/2004 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив са проведени
съдебни заседания на 24.02.2005 г. и 12.05.2005 г. и 23.03.2006 г., в които ищецът, в
качеството му на подсъдим, се е явил, а от следващото съдебно заседание - 05.07.2006 г. е
спрял да се явява. Упълномощеният му адвокат е представял болнични и амбулаторни листа,
като при проверка на болничен лист № 11153578/30.06.2006 г. съдът е направил извод, че
болничният лист е издаден в нарушение на Наредбата за медицинската експертиза на
работоспособността и е изменил взетата мярка за неотклонение в „задържане под стража“,
която обаче не е приведена в изпълнение, тъй като подсъдимият не е намерен на
установените по делото адреси. Подсъдимият Д. е бил обявен за общодържавно издирване,
назначена е била съдебно-медицинска експертиза, която да отговори какво е заболяването на
Р. Д. и дали то препятства участието му в наказателния процес. Представена е била
нотариално заверена декларация от подсъдимия, че дава съгласието си за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а от заключението на вещото лице е установено, че
здравословното състояние на подсъдимия му е позволявало да участва и да присъства на
съдебните заседания, поради което е прието, че са налице основанията на чл.269, ал.3 т 1 и 2
НПК за разглеждане на делото в отсъствието на подсъдимия. Въз основа на изложеното е
оспорил, че е налице противоправно поведение от страна на съда и настъпването на
твърдените неимуществени вреди. Възразил е срещу доводите, че ОС – Пловдив не е бил
местнокомпетентен да разгледа делото, както и, че това не подлежи на проверка настоящото
производство. Позовал се и на изтекла погасителна давност за вземането - от момента на
2
твърдяното увреждане (постановяването на решението на ВКС - м. май 2008 год.) до
предявяване на иска са изтекли повече от пет години и в този период давността не е била
прекъсната.
Ответникът по делото Апелативен съд – Пловдив е оспорил исковите претенции.
Изложил е възражения, че не е налице пасивна процесуална легитимация на съда по делото,
като се е позовал на ТР №5/2013 г. на ОСГК на ВКС, че съдът отговаря само в случаите по
ал. 1, т. 4 и т. 5 за прилагане на задължително настаняване и лечение или принудителни
медицински мерки. При евентуалност е навел доводи, че искът е неоснователен. Позовал се
е, че производството е протекло по реда на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, поради което не са
налице неправомерни действия/бездействия на Окръжен съд - Пловдив и последващите
инстанции, както и на приетото от ВКС, че некоректно процесуално поведение на ищеца Д.
и злоупотребата му с процесуални права са единствена причина за неучастието му в
производството, а правата са му били гарантирани с прилагане на правилата на задочното
производство. Изложил е доводи, че е бил местно компетентен съд, тъй като деянието е било
извършено в гр.Пловдив и е приложен чл.36, ал.1 НПК. Релевирал е възражение за изтекла
погасителна давност.
Ответникът по делото Върховен касационен съд е оспорил исковете. Позовал се е на
недопустимост на производството, с доводи, че не е процесуално легитимиран да отговаря
по исковете, а следва да се ангажира отговорността на Прокуратурата на РБългария.
Оспорил е твърдението на ищеца, че е бил лишен от възможността да участва лично в
процеса или да има допуснато нарушение на правилата за местна подсъдност по делото.
Релевирал е възражение за изтекла погасителна давност.
Прокуратурата на РБългария е оспорила исковата претенция.
С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил исковите претенции като
неоснователни. Приел е, че не следва да се ангажира отговорността на ответниците, тъй като
не е налице нарушение на разпоредби на Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи и исковете са погасени по давност.
По делото е предявена иск по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда при всички случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Според чл. 5, §1 от
Конвенцията всеки има право на свобода и сигурност и никой не може да бъде лишен от
свобода освен в съответствие с процедури, предвидени от закона, сред които, съгласно чл. 5,
ал. l, т. 1, б. „а“ от ЕКЗПЧОС - законното лишаване от свобода по силата на постановена от
компетентен съд присъда.
Следва да се посочи, че исковите претенции са погасени по давност, тъй като е
изтекъл 5-годишен срок от влизане в сила на присъдата на ищеца. Допълнително следва да
се посочи, че същите се явяват и неоснователни по следните мотиви:
Фактическият състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ включва следните
елементи: 1) допуснато от страна на ответниците нарушение на чл. 5, §1 от Конвенцията
чрез лишаване на ищеца от свобода без съобразяване на гаранциите за законност в
съответствие с законоустановените процедури и по силата на постановена от компетентен
съд присъда; 2) настъпване на твърдените вреди и 3) пряка причинно-следствена връзка
между нарушението и вредите, претърпени от ищеца.
Ищецът е посочил, че присъдата, въз основа на която е лишен от свобода, не е
постановена от компетентен съд и не е съобразена с гаранциите за упражняване на правото
на защита, установено в националното законодателство и в КЗПЧОС – съдилищата,
разглеждали делото, са нарушили принципа на личното му явяване като подсъдим в съдебни
заседания, като са го осъдили задочно при неспазване на условията, предвидени за това,
3
лишен е и от правото си на последна дума.
Между страните по делото не се спори, а и от приложените наказателни дела-
– НОХД №2971/2004 г. по описа на ОС- Пловдив, ВНОХД №576/2007 г. на АС – Пловдив и
КНОХД №145/2008 г. на ВКС, се установява, че с присъда №226 от 29.10.2007 г. по НОХД
№2971/2004 г. подсъдимият Р. И. Д. е бил признат за виновен в това, че на 11.06.2003 г. в гр.
Пловдив, в съучастие като съизвършител с неизвестни извършители, е отнел чужди
движими вещи - мобилен телефон и златна гривна 14 карата, на обща стойност 1099,80 лв.
от владението на С. Г. С. от гр. *** с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и грабежът е придружен с две средни телесни повреди - контузия на
главата, сътресение на мозъка и счупване на носните кости, като е осъден на дванадесет
години лишаване от свобода. С решение от 08.01.2008 г. по ВНОХД №576/2007 г. на АС –
Пловдив е изменено наложеното наказание от дванадесет на девет години лишаване от
свобода, като в останалата й част присъдата е потвърдена. С решение №196 от 16.05.2008 г.
на ВКС по КНОХД №145/2008 г. решението на АП-Пловдив е оставено в сила и с
постановената присъда е влязла в сила.
Наказателното производство срещу ищеца е било проведено в негово присъствие в
досъдебната фаза на процеса и почти изцяло в негово отсъствие в съдебната фаза.
Производството по НОХД № 2971/2004 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, от което
ищецът твърди настъпването на вреди, е образувано по обвинителен акт за грабеж, което
представлява тежко престъпление и присъствието на подсъдимия е задължително с оглед на
разпоредбата на чл. 269, ал. 1 от НПК. Ищецът е бил редовно призован за първото насрочено
съдебно заседание, като му е връчен и препис от обвинителния акт. След четири проведени
съдебни заседания, за които ищецът е бил редовно призован и на които не се е явил по
медицински причини – с представени медицински документи за провеждане на лечение се е
провело съдебно заседание на 18.01.2007 г., в което ищецът се е явил лично. След това
съдебно заседание последвали няколко, в които ищецът отново не се е явил, а съдът е
изменил мярката му за неотклонение в „задържане под стража“. Определената мярка не е
била приведена в изпълнение, тъй като подсъдимият не е бил намерен на установените по
делото адреси, поради което е бил обявен за общодържавно издирване. Съдът е допуснал и
медицинска експертиза, за да установи дали здравословното състояние на ищеца препятства
участието му в наказателното производство. Съгласно изготвеното заключение
здравословното състояние на ищеца е добро и същият е бил в състояние да участва в
наказателния процес. Съобразно така установеното съдът е приел, че са налице условията за
разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия и е дал ход на делото по реда на чл.269,
ал.3 ГПК – задочно производство.
При разглеждане на делото ищецът е бил представляван от упълномощен от него
адвокат и е бил уведомен за насрочените съдебни заседания, доколкото многократно и преди
всяко заседание е депозирал молби за отлагане на делото по медицински причини. Ищецът е
узнал и за постановената присъда, съответно – решение на въззивния съд, като е обжалвал и
двата акта. Оплакванията на ищеца за ограничено право на защита поради разглеждане на
делото в негово отсъствие са били изложени при въззивно и касационно обжалване на
постановената присъда и обсъдени във въззивното и касационното решение по делото и
последващите инстанции не са установили нарушения.
По делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката М. С. –
съпруга на ищеца, която е дала показания, че последният многократно е депозирал по
делото молби за отлагането му по медицински причини, като лично свидетелката е
представяла молбите в съдебните заседания. Показанията на същата са неточни с оглед на
представените писмени доказателства относно дати на постановяване на присъда, време
през което ищецът е бил в болница, както и от кога датира заболяването му, поради което
същите не следва да ги кредитират в тази им част.
4
В решение С-688/18 на СЕС се приема, че чл. 8, пapaгpaфи 1 и 2 oт Диpeĸтивa
2016/343 тpябвa дa ce тълĸyвa в cмиcъл, чe дoпycĸa нaциoнaлнa пpaвнa ypeдбa, cъглacнo
ĸoятo, пpи пoлoжeниe чe oбвиняeмият e yвeдoмeн cвoeвpeмeннo зa cъдeбния пpoцec cpeщy
нeгo и зa пocлeдицитe oт нeявявaнe нa тoзи пpoцec и e пpeдcтaвлявaн oт yпълнoмoщeн дa гo
зaщитaвa aдвoĸaт, избpaн oт caмия нeгo, пpaвoтo мy дa пpиcъcтвa нa cъдeбния пpoцec нe e
нapyшeнo, ĸoгaтo: тoй e взeл нeдвycмиcлeнo peшeниe дa нe ce яви в няĸoe oт cъдeбнитe
зaceдaния в пpoцeca cpeщy нeгo или нe ce e явил в няĸoe oт тeзи cъдeбни зaceдaния пopaди
нeзaвиceщa oт нeгo пpичинa, aĸo cлeд тoвa зaceдaниe e yвeдoмeн зa извъpшeнитe в нeгoвo
oтcъcтвиe дeйcтвия и e взeл инфopмиpaнo peшeниe, c ĸoeтo e зaявил билo чe нe ocпopвa
зaĸoннocттa им нa ocнoвaниe cвoeтo нeявявaнe, билo чe жeлae дa взeмe yчacтиe в тeзи
дeйcтвия, вcлeдcтвиe нa ĸoeтo ceзиpaният нaциoнaлeн cъд да пpeпoвтopи пocoчeнитe
дeйcтвия. С цитираното рeшeниe нa CEC пo дело C-688/18 се създава пpocт и eфeĸтивeн
мexaнизъм, пpи ĸoйтo нaĸaзaтeлнитe дeлa мoгат дa ce глeдaт дopи пpи oтcъcтвиeтo нa
пoдcъдимия – бeз знaчeниe дaли тoвa oтcъcтвиe ce дължи нa yвaжитeлни или нeyвaжитeлни
пpичини. С приложението му се намаляват възможностите за шиканиране на процеса.
Според чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК (в редакцията към момента на протичане на
наказателното производство) делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия,
когато подсъдимият не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да
уведоми съответния орган или местоживеенето му в страната не е известно и след щателно
издирване не е установено. От приложените наказателни дела се установява, че съдилищата
са положили усилия, за да се осигури участието на ищеца в производството, и поради
невъзможността да се осигури явяването му, делото е гледано в негово отсъствие, като е бил
представляван от упълномощени от него адвокати. Възражението на подсъдимия, че същите
не са могли да заместят личното му участие, не е подкрепено с обосноваване на конкретни
действия, които същите не са извършили, поради което се явява неоснователно. Поради
изложеното, дори и да се приеме, че е доказано, че подсъдимият е бил с влошено
здравословно състояние, то неговите права са били осигурени чрез упълномощените му
процесуални представители. Заключението по съдебно медицинската експертиза е
установила, че здравословното състояние на ищеца не представлява пречка за участието му
в наказателното производство, поради което наведените в тази насока доводи във въззивната
жалба са неоснователни. Следва да се съобрази, че процесуалното поведение на подсъдимия
е довело до отлагане на съдебните заседания, което също е индиция за усилията на
съдилищата да осигурят участието му в процеса. Въз основа на изложеното не може да се
приеме, че е било допуснато нарушение от ответниците и е нарушено правото на ищеца
съгл. чл.5, пар.1 от Конвенцията и чл.6 от Конвенцията е бил лишен от свобода без
съобразяване на гаранциите за законност на постановената присъда.
При липса на първата част от фактическия състав за установяване на действия, за
които следва да се ангажира отговорността на ответниците, то не следва да се разглеждат
другите елементи от фактическия състав, каквито доводи са изложени във въззивната
жалба.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да
се потвърди на осн. чл.271 ГПК, по изложените от въззивната инстанция мотиви.
На основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК следва да бъде
осъден Р. И. Д. с ЕГН:********** да заплати на Окръжен съд-Пловдив, на Апелативен
съд-Пловдив и на Върховен касационен съд по 300лв. за разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4145/9.07.2024г, постановено по гр.д.№ 1993/2023г по
описа на СГС
ОСЪЖДА основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК Р. И. Д. с
ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на Окръжен съд-Пловдив, на Апелативен съд-Пловдив и на
Върховен касационен съд по 300лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6