Решение по дело №17657/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 29.07.2020 год.

                       

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на втори юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА Н.

при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №17657 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от ищеца „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано изпълнителните директори Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Н. срещу ответника Ц. М.Р., ЕГН **********, с адрес: *** искове с правно основание чл. 422 да бъде признато за установено между страните, че ответникът в качеството му на кредитополучател по Договор за  издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 03.12.2015г. дължи на „Банка ДСК“ ЕАД следните суми:

-   778,28 лева (седемстотин седемдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки) - изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното ѝ изплащане;

-   337,87 лева (триста тридесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки)- лихва, начислена за периода от 20.07.2017 г. до 14.09.2018г. вкл.;

-   0.11 лева (единадесет стотинки) - вземане за изискуема лихва (лихвена надбавка) за забава, начислена за периода от 13.09.2018г. до 14.09.2018г. вкл.;

-   151.82 лева (сто петдесет и един лева и осемдесет и две стотинки) - вземане за заемни такси

и за които суми е издадена заповед за изпълнение №2684/18.09.2018 г. по ч.гр.д.№ 4252/2018г. по описа на РС-Враца.

В условията на евентуалност предявява осъдителен иск за същите суми.

Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В исковата молба ищецът излага, че на 03.12.2015г. между „Банка ДСК“ ЕАД („Банката“) и Кредитополучателя Ц.М.Р. бил сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица („Договор за кредит“), по силата на който Банката предоставила на Кредитополучателя банков револвиращ кредит в размер на 1 000 (хиляда) лева, под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурява чрез издадена кредитна карта DSK MaxiCard. Неразделна част от Договора за кредит били приетите и подписани от Кредитополучателя Условия за съответния вид карта («Условия») и Общи условия на „Банка ДСК“ ЕАД по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит („Общи условия“), както и приложимата Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които Банка ДСК прилага по извършване услуги на клиенти («Тарифа»), която е била в сила към датата на събиране на съответното плащане. В изпълнение на задълженията си по чл.5 от ЗПК, преди подписване на Договора за кредит Банката предоставила на кредитополучателя необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за кредит, което кредитополучателят удостоверил с полагане на подписа си в договора (чл.7).

Сочи, че съгласно чл. 25, ал. 2 от Общите условия към договора за кредит срокът за ползване на кредита бил обвързан и съвпадал със срока на валидност на кредитната карта. Обслужването на кредита се осъществявало чрез вноски на минимална сума за револвиране, посочена в месечното извлечение, извършвани в рамките на определен гратисен период след определена от страните месечна падежна дата, като неполучаването на извлечение не освобождавало клиента от задължението му да погаси минималната сума за револвиране в посочения срок (чл.28 от ОУ). Клиентът имал също възможност да погасява частично или изцяло задълженията си във всеки един момент, като кредитният лимит се револвирал ежедневно с размера на погасената част от ползвания кредит. Твърди, че съгласно Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK MaxiCard (Приложение U9), срокът на валидност на този вид карта е 3 години, месечната падежна дата е 20-то число на месеца, гратисният период е 15 дни, а минималната сума за револвиране - 3 % от усвоения лимит. В Условията били посочени и съответните такси, дължими от кредитополучателя във връзка с ползването на DSK MaxiCard - за издаване на картата, за теглене на пари в брой, за нереволвиране на определената минимална сума в гратисния период и  др.

Усвояването на кредитния лимит и неговото отчитане и обслужване се извършвали по „целева“ /само за нуждите на предоставения кредитен лимит/ разплащателна сметка с IBAN ***, с титуляр Ц.М.Р..

Съгласно Договора за кредит, за ползване на заетите средства страните са договорили тяхното олихвяване с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил 21.95 % годишно, формиран от стойността на 6-месечен СОФИБОР (0.986 % към същата дата) и надбавка в размер на 20.964 %. Лихвеният процент се променял с промяната на 6-месечния СОФИБОР в сроковете и при условията, посочени в Общите условия към Договора за кредит. По силата на чл.30, ал.1 от Общите условия, в случай, че в рамките на гратисния период клиентът не револвира кредита си или револвира със сума по-малка от минималната сума за револвиране, по кредита се начислява такса за нереволвиране, посочена в Условията (15,00 лева) и невнесената част започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава, също посочена в Условията (5 п.п.). В случай, че четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или револвира със суми по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се спира и невнесената част се олихвява по горния ред. Ако клиентът внесе дължимата минимална сума за револвиране до края на следващия (пети) гратисен период, правото на ползване на кредита се възстановява. Ако клиентът не погаси задължението си в този срок, ползването на кредитния лимит се прекратява и вземането на Банката за целия използван кредитен лимит, независимо от начина, по който е формиран, става изискуемо и започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава.

Издадената по договора кредитна карта DSK MaxiCard била получена от кредитополучателя Ц.Р. на 19.04.2016 г., от която дата започнало фактическото ползване на кредита. Дължимите месечно минимални суми за револвиране били заплащани редовно до 20.08.2017г. След тази дата било преустановено погасяването по кредита и поради нереволвиране в четири поредни месеца - м.08, м.09, м.10 и м.11.2017г., правото на ползване на кредита било спряно. Поради липсата на револвиране и в следващия (пети) гратисен период, считано от 22.01.2018г. правото на ползване на кредита било прекратено и във връзка с това започнало отчитането му по отделна кредитна сметка с № 25025305. Предвид наличието на предпоставки за обявяване на изискуемост на вземането, в изпълнение на изискването на чл.60, ал.2 от ЗКИ кредиторът отправил до задълженото лице Уведомление изх.№ 06-20-02953/31.08.2018г., съдържащо едностранно волеизявление в горния смисъл и връчено на 12.09.2018 г. чрез нотариус Евгени Спасов, рег.№ 598 в НК. С връчване на уведомлението настъпила предсрочната изискуемост на дължимите по договора за кредит суми.

Твърди, че след настъпване на изискуемостта на кредита, ответникът не е заплатил дължимите към Банката суми, поради което Банката предприела действия за снабдяване с изпълнителен лист и принудително събиране на вземанията си, като е подала Заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. По образуваното въз основа на Заявлението ч.гр.д.№ 4252/2018г. по описа на Районен съд - гр.Враца били издадени Заповед № 2684/18.09.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 20.09.2018г. срещу длъжника Ц.М.Р., въз основа на които образували ИД № 20189000401083 по описа на ЧСИ Цветелина Дахлева, рег.№ 900 в КЧСИ.

Ответникът чрез особен представител, в срока за отговор, е депозирал такъв по делото. В отговора ответникът твърди, че предявеният иск е недопустим (без да сочи основания за недопустимост на иска). Оспорва предявените искове и по основание и размер. Оспорва връчването и получаването на уведомлението - Нотариална покана от 03.09.2018г. на Нотариус Евгени Спасов- гр. Враца, въпреки че е подписана Разписка с номер 29 от лице в роднинска връзка М. Р.-баща на ответника по делото, тъй като в случая не е било валидно приемане на тази пратка (НП) от името на Ц. М.Р..

На следващо място оспорва в Нотариалната покана с изх. Номер 06-20-02953/31.08.2018г., да се съдържа валидно изявление на „ Банка ДСК" ЕАД, тъй като в нея липсват твърдени от ответника необходими реквизити, като точно описание на дължимите суми, конкретно посочени като основание и размер, както и информация за датата, на която банката приема, че отпуснатият кредит е станал предсрочно изискуем. Напротив, счита че в така изпратената НП се навеждат объркващи твърдения, като се цитира и Договор за кредит от 03.12.2015г. в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.

Оспорва изцяло всички доказателства по делото.

Отделно счита, че е налице неравноправност в част от клаузите по Договорът за кредит и в Общите условия към него, и въпреки, че кредитополучателката се е съгласила да подпише, че е съгласна с всички условия по Договора и Общите условия, то не и е било дадена възможност да повлияе и условията да бъдат индивидуално договорени, което води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя на банков кредит, и поставя потребителя в неравноправно положение по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като задължават потребителя, без изрично съгласие от него, да заплаща едностранно определени от банката месечни такси, което нарушава принципа за справедливост и добросъвестност, поставяйки кредитополучателя в неравностойно положение.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли да се даде ход на делото, поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени.

Ответникът чрез особен представител моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед за незабавно изпълнение № 2684/18.09.2018 г., издадена по ч.гр.д.№ 4252/2018 г. на Районен съд – Враца е разпоредено длъжникът Ц.М.Р. да заплати на Банка ДСК следните суми: 778,28 лева (седемстотин седемдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки) - изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното ѝ изплащане; 337,87 лева (триста тридесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки)- лихва, начислена за периода от 20.07.2017 г. до 14.09.2018г. вкл.; 0.11 лева (единадесет стотинки) - вземане за изискуема лихва (лихвена надбавка) за забава, начислена за периода от 13.09.2018г. до 14.09.2018г. вкл.; 151.82 лева (сто петдесет и един лева и осемдесет и две стотинки) - вземане за заемни такси и 25,36 лева – платена държавна такса, и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 9 от ЗПК, във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.

Исковете са предявени след успешно провеждане на производство по чл.410 ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустим. Предмет на установителният иск е съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумите, за които е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуемите вземания, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „БАНКА ДСК“ ЕАД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за банкова кредитна карта, по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата срещу задължение за връщането ѝ заедно с договорна лихва в посочения размер, изпадането на кредитополучателя в забава, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена на кредитополучателя.

От представения по делото Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица се установява, че между ищеца „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата Ц.М.Р. е сключен договор за издаване на кредитна карта с кредитен лимит от 1000,00 лв.  и годишен лихвен процент от 21,95%, или 0,06% на ден. Съгласно чл. 8 от Договора последният се счита сключен с подписването му и е валиден до прекратяването му по някой от начините, предвидени в общите условия на банката. Съгласно чл. 9 от Договора за издаване и ползване на кредитна карта, клиентът заплаща такси, съгласно действащата към датата на събиране на съответното плащане Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента.

Представени са и Общи условия на Банка ДСК по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица. В чл. чл.30, ал.1 от Общите условия е уговорено, че в случай, че в рамките на гратисния период клиентът не револвира кредита си или револвира със сума по-малка от минималната сума за револвиране, по кредита се начислява такса за нереволвиране и невнесената част започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава. Съгласно чл. 30, ал.2 от Общите условия когато в четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или револвира със суми по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се спира и невнесената част се олихвява по горния ред. По-нататък в ал. 3 и ал.4 на същия член е посочено, че ако клиентът внесе дължимата минимална сума за револвиране до края на следващия (пети) гратисен период, правото на ползване на кредита се възстановява. Ако клиентът не погаси задължението си в този срок, ползването на кредитния лимит се прекратява и вземането на Банката за целия използван кредитен лимит, независимо от начина, по който е формиран, става изискуемо и започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава.

Според разпоредбата на чл. 31, ал.1 от Общите условия на банката ако клиентът не погаси задължението си в размера и срока по чл. 30, ал.3 от Общите условия кредитният лимит се прекратява. Вземането на банката за целия използван кредитен лимит, независимо от начина, по който е формиран, става изискуемо и започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава. Последиците настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомяване до клиента.

Така въпреки уговорената автоматична изискуемост на сумите по кредита, тази уговорка не би могла да породи действие автоматично, тъй като съгласно т. 18 от Тълкувателно Решение №4/2013, от 18.06.2014 год. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.

Видно от представената нотариална покана рег. №4413/12.09.2018 г. на Нотариус Евгени Спасов с район на действие РС-Враца и представената разписка за получаване към нея се установява, че предсрочната изискуемост по процесния кредит е съобщена на кредитополучателя при условията на чл. 46 от ГПК чрез получаване на съобщението от пълнолетно лице от домашните му, съгласно да го получи. В тази връзка съдът намира за неоснователни направените от процесуалния представител на ответника възражения, на първо място, че получаването на поканата от лице, различно от адресата не може да се приравни на редовно връчване, доколкото това противоречи на разпоредбите на чл. 46 от ГПК. На второ място по възражението, че от самата покана не ставало ясно по кой кредит се обявява предсрочната изискуемост, тъй като са посочени два кредита, съдът намира, че става напълно ясно, че се обявява предсрочна изискуемост и по двата кредита, а по отношение на възражението, че не е посочена точна сума, която да е предсрочно изискуема, видно от текста на самото уведомление, то касае главницата, тъй като лихвата е била вече изискуема на осн. чл. 30 от Общите условия и съответно не е било необходимо изрично обявяване на тази изискуемост с посочване на размера ѝ.

По отношение на възражението, че не била посочена конкретната дата, от която банката счита кредита за предсрочно изискуем, следва да се отбележи, че съгласно т. 18 от ТР №4/18.06.2014 г. на Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ. Или банката няма как предварително да знае на коя дата длъжникът ще получи съобщението, и от която именно дата, предсрочната изискуемост следва да се счита обявена на кредитополучателя.

По делото е изслушано и прието заключение на вещото лице А.В., което съдът кредитира като компетентно дадено и от което се установява следното: С получаването на кредитна карта DSK MaxiCard от кредитополучателя Ц.Р. на 19.04.2016г е започнало фактическото усвояване на кредита. Ответникът е теглил пари в брой и е извършвал разплащания с въпросната кредитна карта. Кредитополучателят е допускал неизпълнение на задължението за заплащане на минималната сума за револвиране в пет последователни месеца от м.08.2017г., м.09.2017г., м.10.2017г., м.11.2017г. и м.12.2017г. Съответно падежните дати са 20.08.2017г.; 20.09.2017г.; 20.10.2017г; 20.11.2017г. и 20.12.2017г. Размерът на непогасените задължения по Договора за кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (14.09.2018г) е в общ размер на 1 268.08 лв., която сума включва: главница 778.28 лв.; договорна лихва 337.87 лв.; такси 151.82 лв. и наказателна лихва 0.11 лв.

От представените по делото доказателства безспорно се установи, че е налице облигационна връзка между ответника в качеството му на кредитополучател по процесния договор за банков кредит и „Банка ДСК“ ЕАД. Установи се, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора като е предоставил на ответника заемната сума, който я е усвоил изцяло. Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, тъй като не е заплатил в цялост уговорените в него суми – главница, договорна лихва и обезщетение за забава, като е останал задължен за сумите, предмет на настоящото производство, поради което дължи връщането им на ищеца.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производството и в производството по ч.гр.д.№ 4252/2018 г. на РС – Враца. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 1004,64 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 174,64 лв., депозит за вещо лице в размер на 280,00 лв.; депозит за особен представител – 300 и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. В производството по ч.гр.д.№ 4252/2018 г. на РС – Враца са направени разноски в общ размер на 75,36 лв.

Воден от гореизложеното Варненският районен съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и Договор за  издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 03.12.2015г. в отношенията между страните, че Ц. М.Р., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано изпълнителните директори Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Н., следните суми, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение №2684/18.09.2018 г. по ч.гр.д.№ 4252/2018г. по описа на РС-Враца.:

-   778,28 лева (седемстотин седемдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки) - изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното ѝ изплащане;

-   337,87 лева (триста тридесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки)- лихва, начислена за периода от 20.07.2017 г. до 14.09.2018г. вкл.;

-   0.11 лева (единадесет стотинки) - вземане за изискуема лихва (лихвена надбавка) за забава, начислена за периода от 13.09.2018г. до 14.09.2018г. вкл.;

-   151.82 лева (сто петдесет и един лева и осемдесет и две стотинки) - вземане за заемни такси.

ОСЪЖДА Ц. М.Р., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано изпълнителните директори Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Н. сумата от 1004,64 лв. (хиляда и четири лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 75,36 лв. (седемдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки), представляваща разноски в производството по ч.гр.д.№ 4252/2018 г. на РС – Враца, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: