Решение по дело №1401/2021 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 75 / 20.2.2023г.

гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито съдебно заседание на осмнадесети януари, две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                                                                                  Съдия: Георги Видев

 

 при секретаря Радослава Манова, като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 1401 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по жалба на “Брокс 98“ ООД, ЕИК *********,  против Заповед № 2099/26.11.2021 г. на заместник-кмета на община Септември, с която на жалбоподателя е отказано одобряване на проект за частично изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ IV-Административна сграда, складова база, КПП и бензиностанция на “Брокс 98“ ООД, в кв. 72 по плана на град Септември.

Жалбоподателят претендира обявяване нищожността или отмяна на оспорения акт. Излага съображения за нарушение на материалноправните разпоредби и на административнопроизводствените правила при постановяването му. Поддържа жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания, както и в подадена писмена защита. Претендира разноски.

Ответникът – заместник-кмета на община Септември – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания, както и в подадена от последния писмена защита. Сочи доводи за законосъобразността на оспорения административен акт. На свой ред претендира присъждане на разноски.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, засегнато от издаването на оспорения административен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваната заповед е издадена при условията на делегиране в съответствие с § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ. Със Заповед № 002/05.01.2021 г. кметът на община Септември е делегирал на заместник-кмета (и издател на оспорената заповед) правомощията да подписва „заповеди за разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план и на проект за изменение на подробен устройствен план“ и „заповеди за одобряване на подробен устройствен план и техните изменения“. Следователно в делегиращата заповед кметът на общината (който безспорно е компетентният орган, съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗУТ) не е делегирал на заместник-кмета правомощието да издава заповеди за отказ за одобряване на подробен устройствен план или за негово изменение, каквато е настоящата оспорена заповед. Не следва да се счита, че делегирането на правомощието за издаване на заповед за одобряване на изменение в подробен устройствен план е равнозначно и включва в себе си и правомощието за издаване на заповед за отказ за одобряване на изменение на ПУП:

Видно от чл. 214, т. 1 от ЗУТ е, че законът определя актовете за устройство на територията и отказите за издаване на такива актове, като различни и самостоятелни видове административни актове по ЗУТ. Действително при едни предпоставки се одобрява ПУП, а при съвсем различни се отказва одобряването му. Затова не би следвало да се презюмира, че кметът на общината като е делегирал на заместник-кмета права да одобрява ПУП (и неговите изменения) то това автоматично включва и отрицателния акт за отказ. Напълно възможно е кметът да е запазил това правомощие за себе, тъй като вече е налице влязла в сила заповед за изработване на проект за изменение на ПУП и е нормално проектът да отговаря на зададените параметри, поради което на заместник-кмета е делегирана компетнтността да го одобри. Напротив, кметът може да е запазил това правомощие за себе си в случаите, при които проектът не отговаря на предварително зададените параметри или ако страда от различни незаконосъобразности. В тези случаи по-сложната преценка дали да бъде постановен отказ за одобрение и как да бъде мотивиран този отказ може да остане в правомощията на кмета.

Освен гореизложеното следва да се има предвид и обстоятелството, че компетентността е първата и най-важна предпоставка за валидността на административните актове. При това положение, при съмнение дали за определено правомощие е налице или не делегиране, следва да се приеме, че компетентостта е запазена за органа, предвиден в закона. В противен случай би се стигнало до правна несигурност и злоупотреба с права, доколкото органът на когото са делегирани определени права, упражнява и други, за които не е налице изрична делегация.

Следователно, обжалваната заповед е издадена от некомпетентния заместник-кмет на община Септември и като такава е нищожна.

След прогласяване на нищожността ѝ, преписката следва да бъде изпратена за произнасяне в 3-месечен срок на компетентния орган – кмета на община Септември. По аргумент на чл. 173, ал. 4 от АПК съдът не следва да дава указания дали кметът следва да одобри или да откаже одобрението на представения проект за изменение на ПУП. Независимо от това административният орган при вземане на решение следва да съобрази събраните в настоящото съдебно производство доказателства и най-вече двете приети по делото съдебно-технически експертизи, както и доводите на страните, отразени в писмените им защити, включително да има предвид доказателствата, свързани със засягането на улици с процесния проект, както и доводите на жалбоподателя за неприлагането на регулацията на процесния поземлен имот. Кметът на общината и жалбоподателят следва също да преценят възможностите за сключване на споразумение пред административния орган по реда на чл. 20 от АПК, което представлява много добър и бърз начин за окончателно решаване на спора, особено в настоящия случай, при който от една страна община Септември е един от съсобствениците на “Брокс 98“ ООД, а от друга – и двете страни притежават значими аргументи в подкрепа на правотата на своите тези.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на жалбоподателя. Следва да му бъдат присъдени платената държавна такса в размер на 50 лв., както и платения депозит за възнаграждение на вещото лице в общ размер на 491 лв. Неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото и с многото на брой проведени съдебни заседания е възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, което е в размер на 1320 лв., т.е. в размер много близък до минималния, предвиден в закона.

Предвид гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

Обявява нищожността на Заповед № 2099/26.11.2021 г. на заместник-кмета на община Септември, с която на “Брокс 98“ ООД, ЕИК *********, е отказано одобряване на проект за частично изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ IV-Административна сграда, складова база, КПП и бензиностанция на “Брокс 98“ ООД, в кв. 72 по плана на град Септември.

Изпраща делото като преписка на кмета на община Септември за произнасяне при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания и срок.

Осъжда община Септември да заплати на “Брокс 98“ ООД, ЕИК ********* разноски по делото в размер на 1861 лв. (хиляда осемстотин шестдесет и един лева).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подавана чрез настоящия съд, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия: /п/