Р Е Ш Е Н И Е
№ 783
от 18.11.2022 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Хасково, ІІІ-ти касационен
състав, в открито заседание на деветнадесети октомври, две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретар Гергана
Тенева и прокурор Евгения Стефанова, като разгледа АНД /К/ № 803/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково,
докладвано от съдия Икономова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж.А.М.
срещу Решение № 199/30.06.2022 г. по АНД № 479/2022 г. по описа на Районен съд
– Хасково.
В жалбата са изложени съображения за
отмяна на постановеното съдебно решение. Били допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице. Съдът не бил
докладвал писмената защита от 16.06.2022 г., като не се е произнесъл по
обективираното в нея искане за допускане до разпит на двама свидетели. Нарушени
били разпоредбите на чл. 12 - чл. 14 и чл. 107, ал. 2 НПК, както и тези на чл.
34, чл. 52 и чл. 53 ЗАНН. Не бил съобразен фактът, че актът за установяване на
административното нарушение /АУАН/ е съставен в отсъствието на лицето /приложен
болничен лист/, като по делото не са представени доказателства за нова покана
или срок да се яви за съставяне на АУАН. Не били доказани по безспорен начин
нарушенията, които се твърди, че са извършени. Касаторът, в качеството му на
управител на „СЕКЮРИТИ ХАСКОВО СОТ“ ООД бил спазил изискванията на чл. 50, ал.
5 и чл. 51, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ и е изискал
от лицето Д. И. Д.необходимите по закон документи. Неясно било за лицето в
какво се изразяват извършените от него деяния и под каква правна квалификация
са подведени те – основание за налагането на съответните административни
наказания. Не било установено сключването на трудов договор с лицето Д., като свидетелите,
доколкото не са проверявали трудовото досие в цялост, не са констатирали какви
документи са изискани и представени при започване на работа на Д., както и
какви били налични и съхранявани извън сочените в преписката. Не били приложени
разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 и чл. 28 ЗАНН. Сочи се, че на започващото
работа лице е предоставен списък и са изискани документи, впоследствие намерени
по трудовото досие. Макар и формално да било налице разминаване в датите на
съхраняваните документи, деянието представлявало „маловажен случай“ поради
ниската степен на обществена опасност /с твърдения и за липсата на такава/.
Моли решението и потвърденото с него НП да бъдат отменени, алтернативно: делото
- върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Претендира
разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание касаторът Ж.А.М.,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – Директор на
Главна дирекция „Национална полиция“ – гр. София, редовно призован, не се явява, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Административен съд - Хасково, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна
страна:
Касационната жалба е депозирана в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на
оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Решението на Районния съд е валидно
и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, като
произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
Районният съд е установил следната
фактическа обстановка: на 19.08.2021 г., била извършена проверка от служители
на ГД „НП“ – гр. София на „СЕКЮРИТИ ХАСКОВО СОТ“ ООД, притежаващо Лиценз за извършване
на частна охранителна дейност - охрана на имущество на физически или юридически
лица и охрана на мероприятия, чийто управител е Ж.А.М.. Били изискани трудовите
досиета на работещите като охранители лица, измежду които Д. И. Д./трудов
договор от 07.12.2020 г./. Проверяващите установили, че част от изискуемите
документи, които е трябвало да бъдат представени при сключване на трудовия
договор с охранителя, липсвали изобщо или били налични, но с дата, по-късна от
датата на сключване на трудовия договор, т.е. те не са били представени при
сключване на договора, а по-късно. В конкретния случай това били – свидетелство
за съдимост, служебна бележка от окръжната или Софийската градска прокуратура
по постоянен адрес на лицето, че не е привлечено като обвиняем за умишлено
престъпление от общ характер, медицинско удостоверение, че не страда от
психическо заболяване, издадено след преглед от лекар-психиатър, медицинско
удостоверение за физическото му клинично здраве. Липсвала и декларация, че
лицето не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер. За
извършени нарушения на чл. 50, ал. 5, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 и чл. 50, ал. 7
ЗЧОД бил съставен АУАН № 427/01.11.2021 г., в отсъствие на нарушител поради
представен болничен лист. АУАН е изпратен и връчен на 20.12.2021 г., чрез ОД на
МВР – Хасково. Въз основа акта е издадено оспореното в настоящото производство
НП. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран
от РС-Хасково доказателствен материал.
РС - Хасково е постановил
обжалваното решение след точен и обективен анализ на събраните доказателства,
като е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, в хода на
съдебното производство да установи с допустимите от закона доказателства дали е
извършено твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Не
представлява основание за отмяна на постановеното съдебно решение по смисъла на
чл. 63в ЗАНН във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 3, т. 1 НПК обстоятелството,
че Районният съд не се е произнесъл по искането за допускане на гласни
доказателствени средства /лицата Д. Д. М. и В. Ж. Д./, тъй като то е
обективирано от ответника по спора. Не се констатира, че жалбоподателят, писмено
или чрез устно изявление, е формулирал доказателствено искане за допускане на
гласни доказателствени средства, по което Районният съд не се е произнесъл. В
този смисъл не е налице процесуално нарушение, от категорията на съществените,
което да ограничава правото на защита на лицето и участието му в образуваното
съдебно производство.
Не са допуснати други съществени
процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, основание за отмяна
на съдебното решение.
Съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна
функция е предоставена по силата на чл. 83, ал. 1 във връзка с чл. 71, ал. 1 и
ал. 2 от ЗЧОД /приложени заповеди на Министъра на вътрешните работи и Директора
на ГД „НП“/. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и
срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК.
В действителност АУАН не е съставен
в присъствието на нарушителя. Под „съставяне на АУАН“ в конкретния случай се
има предвид изготвянето му върху съответния материален носител. Безспорно е, че
нарушителят е известен по смисъла на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, като по делото липсват
данни, че същият не може да се намери. По делото, обаче, са приложени писмени доказателства,
че след покана не се е явил на определените дата и час за представяне на
допълнителни документи във връзка с извършената му проверка, но видно от самата
покана, явяването му не е с цел съставяне на АУАН. Независимо от това, дори и
да се приеме, че е налице нарушение на процедурата по съставянето на акта по
смисъла на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, предвид и представения болничен лист, то
това нарушение не е от категорията на съществените, така че да се обуслови извод
за отмяна на оспореното НП.
Съгласно
чл. 43, ал. 1 ЗАНН „актът се предявява на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато
промени адреса си“. В случая актът с изписано предварително съдържание е
подписан и препис от него е получен от Ж.А.М. на 20.12.2021 г. Правото на
защита на М. във воденото срещу него административнонаказателно производство не
е ограничено, същият не е реализирал предоставените му от закона възможности да
възрази /чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН/, гарантирани с предявяването на
акта от контролните органи.
Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗДвП „физическо
лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителен орган на
търговско дружество или на юридическо лице, или друго лице, оправомощено да го
управлява и представлява, което преди сключването на трудов договор с лице от
охранителния състав на едноличния търговец или юридическото лице не изпълни
задължението си по чл. 50, ал. 5, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за
всяко отделно нарушение“.
Съгласно чл. 82 ЗЧОД „за
неизпълнение на друго задължение, произтичащо от този закон и подзаконовите
нормативни актове, регламентиращи частната охранителна дейност, физическото
лице се наказва с глоба, съответно на юридическо лице и едноличен търговец се
налага имуществена санкция, в размер от 200 до 500 лв. за всяко отделно
нарушение, ако не подлежи на по-тежко наказание“.
В
конкретния случай не е спорно обстоятелството, че Ж.А.М. *** СОТ“ ООД и като
такъв следва да изпълни задълженията по чл. 50, ал. 5 и чл. 50, ал. 7, изр.
Второ ЗЧОД.
Съгласно чл. 50, ал. 5, т. 3, т. 4,
т. 5 и т. 6 ЗЧОД „преди сключването на трудовия договор физическото лице,
регистрирано като едноличен търговец, член на управителния орган на търговското
дружество или на юридическото лице, или друго лице, оправомощено да го
управлява и представлява, изисква от лицето по ал. 1 и 2 да представи: свидетелство
за съдимост; служебна бележка от окръжната или Софийската градска прокуратура
по постоянен адрес на лицето, че не е привлечено като обвиняем за умишлено
престъпление от общ характер; медицинско удостоверение, че не страда от
психическо заболяване, издадено след преглед от лекар-психиатър; медицинско
удостоверение за физическото му клинично здраве.
Съгласно чл. 50, ал. 7, изр. Второ
ЗЧОД „при сключване на договора лицето представя декларация, че не е привлечено
като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер“.
От тълкуването на цитираните
разпоредби се обуславя извод, че най-късният момент, в който следва да бъдат
представени така посочените документи е датата на сключване на трудовия
договор. В конкретния случай е посочена коректно датата на извършване на
нарушението – датата на сключване на договора с Д. И. Д.– 07.12.2020 г. Към
трудовото досие на Д. са приложени свидетелство за съдимост от Районен съд – Д.,
удостоверение от Окръжна прокуратура - Хасково, че лицето не е привлечено като
обвиняем, и служебна бележка от Национална следствена служба за липсата на
данни за образувани досъдебни производства и повдигнати обвинения, карта за
предварителен медицински преглед с резултати от прегледите на специалистите,
които документи са с дата 2014 г., т.е. 6 години преди датата на сключване на
договора. Ирелевантно е обстоятелството дали тези документи са изискани и
представени преди сключване на договора или след това, тъй като те не отговарят
на поставеното в чл. 50, ал. 7, изр. Първо ЗЧОД условие да са издадени не
по-рано от 6 месеца преди сключването на трудовия договор. В този смисъл, макар
и изрично да не е формулирано от контролните органи, представянето на
документи, издадени по-рано от 6 месеца преди сключването на трудовия договор,
се приравнява на тяхната липса въобще.
Нарушенията са формални, като за
осъществяването им не е необходимо настъпването на определен противоправен
резултат. Налице е пълно съответствие между отразената в АУАН фактическа
обстановка и възпроизведената въз основа на цялата административнонаказателна
преписка такава в НП. По безспорен начин са посочени елементите от обективната
и субективната страна на нарушенията. В АУАН и НП се съдържат задължителните
реквизити по чл. 42, т. 3-т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5-т. 6 от ЗАНН: описание на
нарушенията, датата и мястото на извършването им, обстоятелствата, при които са
извършени, доказателствата, които ги потвърждават, както и законните
разпоредби, които са нарушени виновно.
Законосъобразно
и явно справедливо административнонаказващият орган е наложил предвидените
административни наказания - „глоба“ в техния минимален размер за деяния, всяко
от които съставлява отделно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, спазвайки
нормите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителя /чл. 12 от ЗАНН/, при липсата на предпоставки за освобождаване от
отговорност поради маловажност на случая /чл. 3 ЗАНН, чл. 28 от ЗАНН/.
Доколкото направените от Районен съд
– Хасково изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице
основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния
кодекс, то съдът намира, че постановеното съдебно решение следва да бъде оставено
в сила.
По изложените съображения и на
основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 199/30.06.2022 г. по АНД № 479/2022 г. по описа на Районен
съд – Хасково.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.