№ 302
гр. Пазарджик, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20225220200433 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от управителя Л. И.
Д. от гр.Пазарджик против НП № 13-003075 от 12.11.2021г. на
директора на Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на основание чл.414
ал.1 от КТ и за нарушение на чл.303 ал.3 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1600лв. /хиляда и шестстотин лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална незаконосъобразност на обжалваното НП, чиято отмяна се
иска, т.к. вмененото административно нарушение не е било извършено.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява
процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага съображения за отмяна на НП. Не претендира
присъждане на разноски.
В първото по делото съдебно заседание АНО се представлява от
процесуален представител, който оспорва жалбата. В хода по същество не
се явява нито АНО, нито негов представител и не се изразява становище
по съществото на спора.
1
Пазарджишкият районен съд съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна
следното:
Дружеството жалбоподател е санкционирано в качеството си на
работодател по смисъла на §.1, т.1 от ДР на КТ, след извършена проверка
на 29.07.2022г., около 17:38 часа, от служители на ДИТ-Пазарджик, в
стопанисван от него обект: кафе-клуб „Лаваца“, находящ се в
гр.Пазарджик, бул. „България“ № 13. В хода на проверката било
констатирано, че дружеството, в качеството си на работодател, било
приело на работа в стопанисвания от него обект на контрол
непълнолетното лице Р. Николаева Д., ЕГН **********, без преди това да
е искало и получило разрешение от Дирекция „Инспекцията по труда“ в
гр.Пазарджик.
В хода на проверката непълнолетното лице Р. Д. собственоръчно
попълнила декларация по чл.402 от КТ, с която декларира, че работи в
„Т.“ ЕООД, от „вчера 28.07.2021г.“, намиращо се в „гр. Пазарджик, кафе-
клуб „Лаваца“, на длъжност „сервитьор“, с работно време „от 15:00 до
19:00 часа днес, от 10:00 до 14:00 часа вчера“, почивни дни „не знам“,
почивки в работния ден „не знам“, трудово възнаграждение „ 28 лева за 8
часа“ и че не е получила копие на хартиен носител от заверено
уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен
трудов договор.
Това съставлявало нарушение по чл.303 ал.3 от КТ, която норма
императивно разписва, че: „Лицата от 16 до 18 години се приемат на
работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай“.
Според проверяващите това нарушение било извършено на
29.07.2021г., в посочения по-горе час и обект на контрол.
То било констатирано окончателно на 13.08.2021г., при преглед на
предоставената фирмена документацията в сградата на ДИТ-Пазарджик и
след направена справка в Информационната система на ИА „ГИТ“ -
регистър на разрешенията за работа на лица, ненавършили 18 години, от
която са били установени данни за подадено от „ Т.“ ЕООД искане на
2
основание чл.302, ал. 2 / чл.303, ал.3 от КТ за издаване на разрешение за
приемане на работа на непълнолетни лица с вх. №21076372/04.08.2021г. и
дадено разрешение с изх. №21060493/06.08.2021г. на основание чл. 303,
ал. 3 от КТ, т.е. след извършената проверка на място в обекта на контрол,
когато лицето Р. Д. било заварено да работи.
По този повод против дружеството бил съставен е АУАН № 13-
003075 от 13.08.2021 година, с което било образувано
административнонаказателно производство. След това обаче, с резолюция
на АНО от 18.08.2021г., на основание чл.33 ал.2 от ЗАНН производството
било прекратено поради това, че деянието съдържало признаци на
престъпление по чл.192а ал.1 от НК, след което материалите били
изпратени като преписка на РП-Пазарджик. С постановление на
прокуратурата от 27.09.2021г. бил постановен отказ да се образува
наказателно производство, а материалите по преписката били върнати в
ДИТ-Пазарджик за преценка дали да се ангажира
административнонаказателната отговорност на работодателя. Въз основа
на това постановление и на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН било издадено
атакуваното НП, което не било връчено на жалбоподателя по надлежния
ред, а неправилно от страна на АНО било отразено, че било връчено по
реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН, респ. че било влязло в сила на 16.02.22г., за
което пък съображения съдът изложи в протоколното си определение при
проведеното о.с.з. на 28.04.2022г., с което отказа прекратяване на
производството и които не намира за нужно да преповтаря в настоящото
решение. В един момент жалбоподателят научил за издаденото НП и го
обжалвал чрез наказващия орган на 24.03.2022 год. При това положение
следва в интерес на жалбоподателя да се приеме, че щом НП не му е било
връчено по надлежния ред, то жалбата против него е подадена в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като
подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните
по делото писмени доказателства, показанията на актосъставителя - св.
Р.М. и тези на свидетелите С.А., Р. Д., А. Т. и Кр. Ар..
При така установеното съдът намира, че жалбата е основателна по
3
следните съображения:
Според съда в хода на настоящото административнонаказателно
производство /АНП/ е допуснато съществено процесуално нарушение,
накърняващо правото на защита, което е самостоятелно основание за
отмяна на НП. Това е така, защото НП не отговаря на императивното
изискване на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото не съдържа ясно, точно и
недвусмислено посочване на датата на извършване на нарушението. В
НП, при започване на обстоятелствената част е записано, че нарушението
е било извършено на 29.07.2021г. По-надолу в НП изрично е записано, че
нарушението било извършено на 29.07.21г., около 17:38 часа, но това без
съмнение не е датата на нарушението, което се е изразило в „приемане на
работа“ не непълнолетното лице без разрешението на инспекцията по
труда, а датата и часа на започването на проверката. Няма никакво
съмнение, че ако въобще е налице изпълнителното деяние на вмененото
нарушение - приемането на работа без съответното разрешение, то във
всички случаи това е станало преди започването на проверката, при която
лицето е било заварено в обекта на дружеството. Пак в обстоятелствената
част на НП, наказващият орган се е позовал на декларацията по чл.402 от
КТ, попълнена по време на проверката от непълнолетното лице, за да се
мотивира защо е приел, че е налице извършено административно
нарушение по чл.303 ал.3 от КТ. Цитирал е дословно записаното от
лицето в отделните абзаци на декларацията, сред които и този, че лицето
работи дружеството „от вчера 28.07.21г.“.
При така направеното описание от страна на АНО не може да стане
ясно нито на санкционираното дружество, нито на съда, коя е датата на
нарушението, т.е. кога лицето е било прието на работа без съответното
разрешение. При това положение не само жалбоподателят, но и съдът са
принудени да гадаят кога всъщност се твърди, че нарушението е било
извършено. Само това е достатъчно НП да се отмени, доколкото липсата
на подробно и прецизно описание на нарушението драстично накърнява
правото на защита, т.к. санкционирания субект не би могъл да се брани
срещу един съществен факт на нарушението, какъвто е датата на неговото
извършване, като например оборва факта на извършването му, т.е.
приемането на работа на лицето на тази дата, гради алиби за конкретната
дата и т. н. Посочването на дата на нарушението има пряко отношение и
4
към спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН, за което съдът е длъжен
да следи и служебно, от каквато възможност е лишен всякога, когато не е
посочена
недвусмислено дата на извършване на вмененото административно
нарушение.
Извън казаното до тук, настоящия съдебен състав намира и още едно
основание за отмяна на НП. То се изразява в това, че съобразно
разпределението на доказателствената тежест, АНО не успя да докаже
фактът на извършване на изпълнителното деяние на вмененото нарушение
и то до изискваната от закона степен на несъмненост.
Установи се категорично от събраните по делото гласни
доказателства, че при започване на проверката седемнадесетгодишната
към момента Р. Д. била заварена в обекта на дружеството. Намирала се
зад бара в кафенето, където току-що била приготвила топла напитка,
която оставила на барплота, а сервитьорката в заведението – св.Т. я взела
и сервирала на клиент. Установи се категорично и това, че в хода на
проверката св.Д. саморъчно попълнила декларация по чл.402 от КТ, в
която вписала, че работи „в „Т.“ ЕООД от вчера 28.07.2021г.“, на
длъжност „сервитьор“, с работно време „от 15:00 до 19:00 часа днес, от
10:00 до 14:00 часа вчера“, почивни дни „не знам“, почивки в работния
ден „не знам“, трудово възнаграждение „ 28 лева за 8 часа“ и че не е
получила копие на хартиен носител от заверено уведомление,
регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов
договор.
Тези факти се установиха категорично не само от показанията на
актосъставителя - св.М. и неговата колежка св.А., но и от тези на св. Д. и
св.Т. – сервитьорка в заведението, работеща по трудов договор. От така
установените факти обаче не може да се направи категоричен и несъмнен
извод, че към момента на проверката непълнолетното лице е било в
трудови правоотношения с дружеството.
От показанията на св.Д., подкрепени от тези на св.Т., а и от тези на
5
св. А. – барман и салонен управител в заведението, стана категорично
ясно, че в деня на проверката непълнолетната се е намирал в обекта, за да
бъде обучавана, т.к. имала намеР.е да започне работа като сервитьор. Тя
обаче не била сигурна дали ще се справи, т.к. не била запозната детайлно
с естеството на работата, при което бъдещият й работодател я повикал
още предния ден – 28.07.21г., за да бъде обучавана. На посочената датата
тя била обучавана от 10:00 ч. до 14:00 ч., като обучението продължило и в
деня на проверката от 15:00 ч. до 19:00 ч. Естеството на обучението се
свеждало до запознаване с работата на касовия апарат, маркиране на
поръчки, работа с кафемашината и т.н., като било провеждано, както от
бармана, така и от сервитьорката. Малко преди проверката на работа в
заведението били св.А. като барман и с.Т. като сервитьорка, а Д. била
обувана от тях двамата. В един момент свършили продукти в заведението
и св.А. излязъл да ги набави. Докато правел това обаче се обадила
съпругата му, която е дъщеря на управителя на санкционираното
дружество и която в този момент се намирала с бебето им в к.к. „Цигов
Ччарка“. Тя му съобщила, че детето им било вдигнало висока температура
и му казала да им занесе свещички. Св. А. се притеснил и веднага тръгнал
с автомобила си, без да известява св.Т. за това. Когато все още пътувал и
се намирал в гр.Батак получил обаждане от Т., че в заведението започнала
проверка от инспекцията по труда.
Междувременно в хода на проверката св.Д. заявила пред св.М.
устно, че не работи в заведението, а е там, за да се обучава. Този факт не
се опроверга нито от страна на св.М., нито от св.А.. Вярно е, че в началото
на разпита си св.М. сочеше убедено, че Д. не е казвала, че се намира в
заведението, за да се обучава, но в края на разпита си заяви окончателно:
„Не си спомням точно какво е казала, дали се обучава или работи“. Св.А.
също заяви, че не си спомня Д. да е казвала, че се обучава, но това е
разбираемо, т.к. с последната е контактувал пряко св.М., който й е дал да
попълни и декларацията по чл.402 от КТ, както и някои разяснения как да
я попълни. В същото време св.Д. бе категорична, че е заявила пред
проверяващите, че не работи в заведението, а се обучава по повод
предстоящото започване на работа като сервитьор, което съдът прие за
безспорно. Нещо повече, от неопроверганите показания на св.Д. стана
ясно и това, че след като М. й дал да попълва декларацията тя не знаела
6
как да ги попълни. М. й казал да попълни каквото иска, а след като Д. му
казала, че е на обучение той и казал да напише часовете, т.е. от колко до
колко е била на обучение, което тя направила. Относно заплатата Д.
споделила на М., че има уговорка какво ще й се заплаща, а той я
посъветвал да напише какво са се разбрали, при което тя отразила какво
трябва да взима като възнаграждение, а не че към момента взима заплата.
Вярно е, че в декларацията св.Д. не е записал изрично, че се обучава и
обясни този факт така: „Трябваше да го напиша, че се обучавам, но не ми звучеше,
както трябва. В деня, в който дойдоха, бях от 15 до 19 ч., а предишния ден - от 10 до 14
ч. и попитах какво да напиша, като съм била на обучение и той ми каза: „Пиши кога си
била и кой ден.“ “. За съда не остана съмнение, че очевидно непълнолетната
Д. е била респектирана, а защо не и смутена от извършваната проверка,
още повече, че едва ли в своя седемнадесетгодишен опит е имала подобен
род контакти с държавни органи. Поради тези причини тя не е имала и
най-адекватния подход при попълването на декларацията – да запише, че
се обучава за започване на предстояща работа като сервитьор, а не че
работи в дружеството. Нещо повече, ако тя наистина е работела към
момента в дружеството от предишния ден, то неминуемо е щяла да
запише в декларацията и кои са били почивните й дни, както и почивките
в работния ден, но срещу съответните графи тя е написала „не знам“. Не
може да не направи впечатление и това, че тя е имала уговорка, когато
започне работа да работи на непълен – четиричасов работен ден, както и
се е случило при подписването на трудовия договор от 09.08.2021г. В
същото време в декларацията като възнаграждение е написала „28 лева за
8 часа“, което за пореден път сочи, че към момента на проверката не е
работила и не е получавала възнаграждение, както нееднократно заяви
св.Д., а е написала това, което знаела от другите сервитьорки, че се плаща
като възнаграждение.
Предвид всичко казано до тук, да се приеме, че към момента на проверката
св.Д. е била в трудово правоотношение с дружеството, само защото била
видяна от проверяващите, че приготвила на бара топла напитка, която след
това сервитьорката Т. сервирала на клиент, означава да се стъпи само и
единствено на предположение. Както е известно в правната теория и
практика обаче, в АНП актът за установяване на нарушение има статут на ОА
по смисъла на наказателното право, а НП – на присъда. В този ред на мисли и
7
съобразно нормата на чл.303 ал.1 от НПК, която е субсидиарно приложима по
силата на чл.84 от ЗАНН, присъдата, респ. НП не могат да почиват на
предположения. Още повече, че св.Д. също недвусмислено заяви, че
приготвянето на напитки на кафемашината също е била част от обучителния
процес, а отделно станаха ясни и причините, поради което барманът в този
момент не е бил в обекта.
В заключение само следва да се каже, че в случая дружеството не би могло да
бъде укорено, че докато Д. се е обучавала с нея не е бил сключен
предварително т. нар. трудов договор за ученичество или трудов договор за
обучение по време на работа по смисъла на чл.230 от КТ, който също е
предполагал преди това да се поиска разрешение по смисъла на чл.303 ал.3 от
КТ. Това е така, защото сключването на такъв вид договор е оправдано от
гледна точка на буквата и духа на закона, когато обучението за
упражняването на определена професия изисква по-продължителен период от
време и придобиването на по-специфични умения за работа, докато
сервитьорската професия, особено в заведение, в което се сервират само
напитки, а не и храни, не изисква нищо такова.
Всичко казано до тук обуславя отмяна на НП.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 13-003075 от 12.11.2021г. на директора на Дирекция
„ИТ” Пазарджик, с което на „Т.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в гр.Пазарджик, представлявано от управителя Л. И. Д. от
гр.Пазарджик, на основание чл.414 ал.1 от КТ и за нарушение на чл.303
ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1600лв. /хиляда
и шестстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
8
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9