Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А
въззивен състав, в публично съдебно
заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 16139 по
описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 15.07.2019 год., постановено по гр. дело
№ 65083/2018г. по описа на СРС, ГО, 49 състав,
е уважен предявеният от Л.В.М. срещу З. „А.“ АД иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 753, 15 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на травми, претърпени
в резултат на ПТП, настъпило на 29.03.2017г. вследствие виновното противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е била застрахована от
ответника, ведно със законната лихва за забава от 22.11.2017г. до окончателното
изплащане. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над сумата от 753, 15 лева до пълния
претендиран размер от 1 580, 15 лева.
Срещу решението, в частта в която е отхвърлен иска, е подадена
в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца Л.В.М.. Жалбоподателят
поддържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, довели до необоснованост
на формираните изводи. Счита, че претендираните за възстановяване разходи за
лечение са необходими с оглед установените по делото травматични увреждания, а
изводите на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза в обратен смисъл са
неправилни. Излага, че магнитно-резонансната томография на ляво коляно и шиен
отдел на гръбначния стълб и гръдно-рентгеновото изследване били извършени с цел
правилно диагностициране и установяване функционалните изменения и състоянието
на изследваните области. Същите били необходими с оглед точна и детайлна
образна диагностика и назначаване на подходящо и ефективно лечение на ищеца.
Позовава се на нормите на чл. 24а и чл. 25 от Наредбата за осъществяване
правото на достъп до медицинска помощ, съобразно които право на пациента е да
избере лекар или екип от медицински специалисти при хоспитализирането му.
Изборът на лекар е с цел провеждане на активно лекарско наблюдение, ефикасно
лечение от лекар-специалист, което имайки предвид множеството травматични
увреждания на пациента е било необходим разход за възстановяване здравето на
същия. По отношение на медицинските услуги, за които са заплатени суми в общ
размер на 52 лева се сочи, че същите представляват разходи за медицински
прегледи, извършени за проследяване здравословното състояние на ищеца, като
същите били разходвани по време на възстановителния период и разходо-оправдателни документи били издадени от самото
лечебно заведение – ДКЦ “ВИТА” ЕООД. По тези съображения е направено искане за
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което
предявения иск да се уважи в пълен размер.
Ответникът по жалбата З. „А.“ АД изразява становище за
неоснователност.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение и за медицински изследвания.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на травми, претърпени в
резултат на ПТП, настъпило на 29.03.2017г. Претенцията е предявена срещу застрахователя
на виновния водач по договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответното дружество е оспорило твърдението за виновно и
противоправно поведение на водача на застрахования при него автомобил, описания
в исковата молба механизъм на произшествието и наличието на причинно-следствена
връзка между твърдените травматични увреждания и деликта. Оспорен е и размерът
на претендираното обезщетение при доводи за липса на доказателства – платежни
нареждания или други документи, удостоверяващи, че ищецът действително е
извършил процесните плащания.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният
съд е приел наличието на кумулативните предпоставки на нормата на чл. 432, ал.
1 от КЗ – виновно и противоправно поведение на водача на застрахования при
ответното дружество по застраховка “Гражданска отговорност” автомобил,
изразяващо се в нарушаване на правилата за движение; настъпили в патримониума
на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, медицински
прегледи и изследвания; причинно-следствена връзка между вредите и деянието.
Кредитирал е заключението на съдебно-медицинската експертиза и е приел, че
относимите разходи, които са били необходими за лечение и възстановяване на
ищеца и представляващи имуществени вреди са в размер на 753, 15 лева, до която
сума е уважил предявения иск. За разликата до пълния предявен размер
претенцията е отхвърлена по съображения, че част от разходите не са били
необходими, тъй като те се покриват по реда на НЗОК за здравноосигурени /за два
броя МРТ изследвания в размер на 600 лева и за гръдно рентгеново изследване в
размер на 25 лева/, сумата от 150 лева за избор на лекар е счел за
незадължителна услуга и нямаща отношение към лечебния процес, а за сумата от
общо 52 лева е направен извод, че липсват доказателства, установяващи
относимостта на този разход.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност”,
съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ, застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк
и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно
чл. 432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо който
застрахованият е отговорен по чл. 45 от ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя
за заплащане на дължимото обезщетение.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по
„Гражданската отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432,
ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от
делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното
материално право са следните: 1/. валидно възникнало правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента
и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на
застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3/.
претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се
претендира застрахователно обезщетение /в случая имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение и възстановяване на здравето/; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вреди и причинно-следствена връзка между
поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди. Вината се
предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно правилата
за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да проведе пълно и
главно доказване на всички посочени по-горе кумулативни предпоставки на
исковата претенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението и по неговата допустимост
- в обжалваната част. По останалите въпроси,
т. е. по правилността на решението, въззивният
съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай със сила на
пресъдено нещо /с оглед обстоятелството, че първоинстанционното решение, в частта, в която е уважен предявеният иск е влязло в сила/ е установено наличието на предпоставките на чл. 432 от
КЗ, ангажиращи отговорността
на ответното дружество – застраховател на деликвента С.Й.К.- водач на товарен
автомобил “Пежо експерт” с рег. № ********спрямо увредения ищец, а именно: наличието на действителен
застрахователен договор, с който застрахователят се е задължил да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от
него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, както и че в срока
на застрахователното покритие е настъпило процесното ПТП – на 29.03.2017г. около 11, 30 часа в гр. София, на
ул. “Никола Габровски”; наличие на предпоставките по чл. 45 от
ЗЗД, пораждащи отговорността
на застрахования причинител спрямо увредения ищец – извършване на противоправно
деяние от страна на прекия
причинител на вредите – управление на МПС в нарушение на правилата за
движение, установени в нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП; причиняване на ПТП и телесни увреждания на ищеца,
изразяващи се в мозъчно сътресение, контузия на главата,
дефект на хрущяла на вътрешния
ляв тибиалев кондил и частична увреда на медиалния
мениск; вредоносен резултат – имуществени вреди, представляващи разходи за лечение
и възстановяване на здравето на пострадалия;
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат до размер
на уважената част от иска.
Спорните между страните въпроси по същество във
въззивната инстанция са свързани с установяване на обстоятелството дали
направените от ищеца разходи, предмет на отхвърлителната част от
първоинстанционното решение, са пряка и непосредствена последица от процесния
деликт.
По делото са приети писмени доказателства средства,
които не са оспорени от ответника, и от които се установява следното:
Ищецът е извършил две изследвания в
Медико-диагностична лаборатория по ядрено магнитно резонансна диагностика “Русев”
ЕООД – София на 04.04.2017г., а именно -
магнитно-резонансна томография на цервикален отдел на гръбначен стълб и магнитно-резонансна
томография на лява колянна става, за което е заплатил общо 600 лева, което се
установява от издадената фактура № ********** от 04.04.2017г. и фискален бон
към нея от същата дата.
На 05.04.2017г. в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов” ЕАД на ищеца е
извършено рутинно гръдно рентгеново изследване, видно от приложената
рентгенография, за което той е заплатил сумата от 25 лева. Това обстоятелство е
видно от представената фактура № ********** от 05.04.2017г. и фискален бон към
нея от същата дата.
На 18.04.2017г. Л.В.М. е постъпил в МБАЛ “Вита” за
оперативно лечение в отделение по “Ортопедия и травматология”. Ищецът е
упражнил правото си на избор на лекар, за което е заплатил сумата от 150 лева,
видно от представената фактура от 19.04.2017г. и фискален бон към нея от същата
дата.
На 25.05.2017г. е издаден от ДКЦ “Вита” ЕООД
амбулаторен лист № 2020, удостоверяващ предоставянето на медицинска услуга на
ищеца – издаване на болничен лист, за което той е заплатил сумата от 26 лева,
видно от представения фискален бон от 25.05.2017г.
На 21.06.2017г. е издаден от ДКЦ “Вита” ЕООД
амбулаторен лист № 2507, удостоверяващ предоставянето на медицинска услуга на
ищеца – издаване на болничен лист, за което той е заплатил сумата от 26 лева,
видно от представения фискален бон от 21.06.2017г.
По делото е прието заключение на съдебно-медицинска
експертиза, съгласно което разходите за два броя МРТ и за гръдно рентгеново
изследване не са приети за необходими разноски за лечение на пациента, тъй като
тези изследвания се покриват финансово по реда на НЗОК. Вещото лице е направило
извод за липса на причинно-следствена връзка между причинените травматични увреждания
и направения разход за 150 лева за избор на лекар, тъй като е приел, че това е
незадължителна услуга /бонус/. По отношение на претендираните суми от общо 52
лева е формирал заключение, че не може да се направи оценка на относимостта на
този разход, тъй като няма фактура с отбелязване на вида на предоставената
услуга. Следва да се посочи изрично, че вещото лице е приело посочените разходи
за неотносими към процеса на лечение и възстановяване поради изложените по-горе
съображения, а не поради обстоятелството, че не се е налагало извършването на
тези медицински услуги /преглед/ с цел проследяване на състоянието на пациента
с оглед проведеното лечение.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема,
че първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно.
Претендираното вземане в размер на 52 лева представлява стойността на
медицинските услуги, предоставени от ДКЦ “Вита” на ищеца, които са удостоверени
в съставените амбулаторни листа с №№ 2020 от 25.05.2017г. и № 2507 от
21.06.2017г. Ответникът не оспорва относимостта на този разход към
възстановителния период, което обстоятелство, обсъдено наред със събраните и
обсъдени по-горе писмени доказателства, води до извод, че тези вреди подлежат
на възстановяване от ответното дружество като разход, направен в причинна
връзка с претърпените травматични увреждания. Изводите на вещото лице за
обратното са необосновани и не следва да се кредитират. Както беше посочено,
вида на медицинската услуга /преглед/, за предоставяването
на която са направени тези разходи, се установява в представените амбулаторни
листове.
По отношение на претенцията от 150 лева, заплатени за
избор на лекар:
Правната регламентация относно
предоставяне на услугата "избор на екип" се съдържа в § 1, т. 12 от ДР на Наредба за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, в която е посочено, че
"избор на лекар/екип" е изразяване на предпочитание от пациента
конкретна интервенция или друга специфична част от диагностично-лечебния процес
да му бъде предоставена/осъществена от определен лекар/екип на болницата. Чл. 24а
от Наредбата предвижда, че по време на своя престой в лечебно заведение,
сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, здравноосигурените лица
имат право срещу заплащане да получат допълнително поискани услуги, включващи:
1. подобрени битови условия - самостоятелна стая, в цената на която се включват
всички допълнителни битови условия, със или без придружител по желание на
пациента; 2. допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в
лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи грижи - самостоятелен
сестрински пост, допълнителен помощен персонал, меню за хранене по избор,
съобразено със съответния лечебно-диетичен режим; 3. избор на лекар или екип от
медицински специалисти. В чл. 29 от Наредбата са предвидени случаите, в които
не се допуска извършването на избор на лекар/екип, сред които са избор на
лекар, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в
лечебното заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение
лекуващ лекар на пациента; 2. когато лекарят/екипът е само един, съгласно
утвърдения график в лечебното заведение/структурата; 3. след осъществяване на
конкретната интервенция или специфичната част от диагностично-лечебния процес;
4. в условията на спешност; 5. когато медицинските специалисти от екипа са
определени служебно от лечебното заведение да извършат назначени на пациента
оперативни или други интервенции или манипулации. В чл. 30 и 31 от Наредбата се
съдържа регламентацията относно цената на услугата.
При съвкупната преценка на цитираните разпоредби
се налага извод, че медицинската услуга "избор на лекар/екип" е
уредена като допълнително право, установено в полза на пациента. При извършването на медицински манипулации не само
добросъвестната медицинска практика, но и законодателят е предвидил и
гарантирал правната възможност на всеки пациент да избере своя лекуващ
лекар/екип, като извършените допълнителни разходи за осъществяване на този
избор са присъщи на предоставената и ползваната медицинска услуга. Те не
представляват луксозни разноски - напр. за подобрени битови условия и
допълнително обслужване, свързани с престоя на пациента в лечебното заведение,
извън оказваната медицинска помощ - като самостоятелна стая, телефон, телевизор
и др., поради което заплатеното възнаграждение за избор
на лекуващ лекар/екип при извършване на необходимите медицински
манипулации, свързани с преодоляване последиците от настъпилите травматични
увреждания на ищеца вследствие на процесния деликт, представлява разумен
разход, поради което той е и правно обоснован. Заплатеното възнаграждение за избор на лекуващ лекар/екип от ищеца за
извършване на медицински манипулации, чрез които неговото здравословно
състояние би се подобрило, представляват имуществени вреди /под формата на
имуществени загуби/, които са в причинно-следствена връзка с осъществения от
застрахования по договор за застраховка "Гражданска отговорност"
деликт и също подлежат на обезвреда, вкл. и чрез ангажиране на
обезпечитално-гаранционната отговорност на застрахователя. Независимо от
обстоятелството, че разходите за избор на лекар/екип действително не са
задължителни, то с оглед изложените по-горе съображения, същите подлежат на
възстановяване от ответното дружество, доколкото са направени от пациента във
връзка с извършената в МБАЛ „Вита“ оперативна интервенция на лявото коляно,
т.е. за лечение на травма, причинена от процесното ПТП. По тези съображения
претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 150
лева за избор на лекар е основателна.
По отношение на сторените разходи в размер на 600 лева
за два броя МРТ и за сумата от 25 лева за гръдно рентгеново изследване:
Вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза
е посочило, че тези изследвания се покриват финансово от НЗОК, което е
възприето от първоинстанционния съд като основание за отхвърляне на
претенцията, тъй като сторените разходи не са пряка и непосредствена вреда за
пациента. Настоящият съдебен състав не споделя тези мотиви по следните
съображения:
Съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства, сочи, че за коректното дигностициране и
последващо лечение на травмите на ищеца настъпили при
процесното ПТП, е било нужно извършване на образно изследване –
магнитно-резонансна томография /МРТ/ и гръдно-рентгеново изследване, а и това
обстоятелство не се оспорва от ответното дружество. За проведените изследвания
са заплатени сумите от общо 600 лева за МРТ и 25 лева за рентгеновото
изследване. Тези разходи безспорно се намират в причинно-следствена връзка с
увреждащото деяние. Изводите на вещото лице, че плащането е било ненужно,
доколкото изследванията е можело да се проведат по ред заплащан от здравната
каса, са необосновани. Ноторен факт е, че броя на местата където може да се
извърши изследване с ядрено-магнитен резонанс по реда на здравното осигуряване,
е силно ограничен, което обуславя и натоварения график за провеждане на това
изследване, т.е. евентуалното снабдяване с талон-направление от личния лекар
или от конкретен специалист за извършване на МРТ, не е достатъчно, за да се
приеме, че на пациента ще бъде извършено това изследване в кратки срокове.
Провеждането на изследването във възможно най-кратки срокове, в това число и по
отношение на гръдно-рентгеновото изследване, е било нужно с оглед конкретното
здравословно състояние на пациента. Ето защо заплащането на медицинска услуга,
с която се постига бързина и висока степен на точност на диагностицирането, не
може да се приравни на луксозен разход, който не се покрива от отговорността на
застрахователя. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че така посочените
разходи са пряка и непосредствена вреда от деликта и
следва да бъдат възстановени на ищеца.
В обобщение следва да се направи извод, че всички разходи
са били необходими, действително са били направени и намаляването на
имуществото на ищеца с посочените суми е в причинно-следствена връзка с
телесното увреждане, настъпило в резултат на процесното
ПТП.
Като е достигнал до други изводи, първоинстанционният
съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в
обжалваната му част и вместо него да се постанови друго, с което предявените
искове да се уважат в пълен размер. Върху присъдената сума се дължи и законна
лихва за забава в приложение на нормата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, съгласно която
срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от
три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. В
случая по делото е установено, че увреденото лице е предявило претенция за
заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди на 21.08.2017г. пред
ответното дружество. Ето защо застрахователят е изпаднал в забава след изтичане
на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, считано от 22.11.2017г.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в
полза на въззивника следва да се присъдят сторените
по делото разноски за държавна такса в размер на 25 лева.
В полза на адв. В.О. - процесуален представител на въззивника,
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 от ЗА, определени според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, които възлизат на сумата от
100 лева, определена в съответствие с приложимата редакция на нормата на чл. 7,
ал. 2, т. 1 /изм. с Решение № 5419 на ВАС
на РБ – бр. 45 от 2020г., в сила от 15.05.2020г./. Към тази сума следва да се
прибави и дължимия ДДС /доколкото по делото е представено удостоверение за
регистрация на адв. О. по ДДС/ в размер на 20 лева
или общият размер на дължимото адвокатско възнаграждение с включен ДДС е 120
лева.
Предвид изхода на спора в
полза на ищеца следва да се присъдят допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на още 325, 94 лева,
включваща държавна такса и възнаграждение за вещи лица.
В полза на адв. В.О. – процесуален представител на ищеца, следва да се
присъдят допълнително разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство по реда на чл. 38, ал. 2
от ЗА, определени според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, които възлизат на сумата от
още 197, 63 лева.
Първоинстанционното решение следва да се отмени
и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сторените
разноски в размер на 52, 33 лева.
С оглед цената на иска и предвид ограничението по чл.
280, ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 166038 от 15.07.2019г.,
постановено
по гр.дело № 65083/2018г. по описа на СРС, ГО, 49 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Л.В.М. против
ЗАД „А.“ иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ за разликата над сумата от 753, 15 лева до пълния предявен размер
от 1 580, 15 лева, както и в
частта, в която ищецът е осъден да заплати на ЗАД „А.“ разноски за първоинстанционното производство в размер на 52, 33 лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „А.“ АД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** да заплати
на Л.В.М., ЕГН **********,***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ допълнително
сумата от 827 /осемстотин двадесет и седем/ лева /представляваща разликата между дължимия размер на
вредите от 1 580, 15 лева и присъдения с решението на СРС размер от
753, 15 лева/ - обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение на травматични увреждания, причинени
в резултат на ПТП, настъпило на 29.03.2017г. в гр. София при управление на товарен
автомобил „Пежо Експерт“, с рег. № ******МА, за който е сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.11.2017г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „А.“ АД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** да заплати
на Л.В.М., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК допълнително сумата от още 325, 94
/триста двадесет и пет лева и 94 ст./ лева
– съдебни разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „А.“ АД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** да заплати
на адвокат В.В.О., ЕГН **********, с адрес на упражняване на
дейността – гр. София, ул. „******, ап. 2, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА допълнително сумата от още 197,
63 /сто деветдесет и седем лева и 63 ст./ лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие за осъщественото процесуално представителство на Л.В.М. в производството по гр.д. № 65083/2018г. по описа на СРС, ГО, 49
състав.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „А.“ АД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** да заплати
на Л.В.М., ЕГН **********,***, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 25 /двадесет и пет/ лева –
съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „А.“ АД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат В.В.О.,
ЕГН **********, с
адрес на упражняване на дейността – гр. София, ул. „******, ап. 2, на основание
чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА сумата
от 120 /сто и двадесет/ лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие за осъщественото процесуално представителство на Л.В.М. в производството по в.гр.д. № 16139/2019г. по описа на СГС, ГО, ІІ
А въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.