Определение по дело №263/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 443
Дата: 7 август 2020 г.
Съдия: Петя Иванова Петрова
Дело: 20203000500263
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

443

 

Гр.Варна, 07.08.2020 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 07.08.2020 г. в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

         ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                            МАРИЯ МАРИНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова в.гр.д. № 263 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 263/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Д.С.Г., подадена чрез адв. В.П., против решение № 303/26.02.2020 г., постановено по гр.д. № 1061/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е осъден да заплати на  ищцата сумата от  40 000лв. представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди вследствие на деяние осъществено на 23.02.2016 г. в гр.Варна, признато за престъпление по НК възоснова на влязло в законна сила на 29.06.2017 г. ,  Решение № 4 от 01.03.2017 г. на Военен съд гр. Сливен по АНД № 139 по опис за 2016г. потвърдено с Решение № 25/29.06.2017 г.  по ВАНД № 18/2017 г. на Военно апелативен съд, изразяващи се в нанесена и констатирана в наказателното производство  средна телесна повреда, както и останал въз основа на нея белег и деформация в областта, довело до загрозяване, кости с груб костен калус  ограничаващ движенията на гривнената става,  в посока свиване към гърба на дясната ръка и блокиран на 90 градуса пети пръст със свита проксимална интерфлагентарна става, психически и депресивни разстройства, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на деянието 23.02.2016 г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 50 вр. чл. 45  и чл. 86 от ЗЗД и сумата от 1800 лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, коакто и е осъден да заплати по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 250 лева, представляваща дължимата държавна такса и разноски за разглеждане на делото в първа инстанция, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.

Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение на окръжния съд е неправилно, като постановено при нарушение на процесуалните правила, в резултат на което релевантни по делото факти били погрешно установени. Съдът допуснал повторна СМЕ при настъпила преклузия и при липсата на основания за назначаването на такава. При наличие на разминаване в резултатите на двете СМЕ (дали разнопосочни медицински заключения), съдът следвало съгл. чл. 204 ГПК да назначи освидетелстване на лицето с участието на двете вещи лица, което той не сторил. Позовал се е и на новооткрити и новонастъпили факти по см. на чл. 260, ал.5 ГПК, които били от съществено значение за решаване на делото от възивната инстанция и това са достъпа до личните профили на ищцата Л. в социалните мрежи „Фейсбук“ и „Инстаграм“ за периода 2016 -2020 г. (заключени по-рано), както и откриването на публичната й връзка с известен рап-певец. Тези факти опровергавали твърдяното от нея (при освидетелстването й) психическо състояние на социална самоизолация, както и липсата на възстановяване на функцията на дясната й ръка. За доказване на точния момент на узнаване на новооткритите и новонастъпили обстоятелства, за времевия период на публикуването им, за точния момент на появяването на рапъра в онлайн пространството през 2018 г. и заснемане на клиповете му с участието на ищцата, е настоявал за ангажиране на свидетелски показания. За присъствието на Я. в живота на рапъра свидетелствали заснетите клипове, на които се виждало нейното лице, номера на личния й автомобил и телефонния й номер, от който тя му звъняла. Депресивните разстройства на ищцата можело да се дължат и на употребата на наркотици и присъствието й в компанията на рапъра, като тези нови факти не кореспондирали на приетото в съдебно –психологическата експертиза. Заявил е в тази връзка, че оспорва както повторната съдебно-медицинска, така и съдебно-психологическата експертизи. Навел и оплаквания за несъобразяване от окръжния съд при определяне размера на обезщетението на принципа за справедливост съгл. чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка е заявил искания по доказателствата: - Да се приеме и приложи по делото представен снимков материал и флаш-памет с видеоклипове и снимки на ищцата от социалните мрежи, които не са били известни на ответника преди постановяване на съдебното решение от ВОС (т.8); - за допускане на СМЕ (по преценка на съда и колективна) предвид сочените процесуални нарушения, а и с оглед съобразяване с новите писмени доказателства – снимков материал и след преглед на ищцата в съдебно заседание до отговори на поставени задачи (т.1); - евентуално при липса на процесуално нарушение, съдът на осн. чл. 260, т.6 ГПК да допусне провеждане на нова СМЕ със същите задачи след задължителен преглед на ищцата в съдебно заседание и запознаване със снимковия материал и видеоклипове (т.1.1); - на осн. чл. 260, т.6 ГПК да допусне освидетелстване на ищцата по реда на чл.204 ГПК в съдебна зала и в присъствието на медицински вещи лица, поради наличието на новооткрити и новонастъпили факти; - да допусне повторна съдебно – психологическа експертиза с първоначално поставените задачи (т.3); - да допусне до разпит двама свидетели за момента на узнаване на новите обстоятелства във връзка с публикациите в социалните мрежи (т.4); - за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване със свидетелство за съдимост на Я.Л. във връзка с твърдения за осъждането й за шофиране след употреба на наркотици и за преценка на физическото и психическото й състояние (5); - да се изиска служебно и това наказателно дело срещу Я. за доказване, че не е ограничила социалните си контакти и за запознаване с факти около задържането  й (т.6); - за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване със справка от мобилен оператор за титуляра на номера, с оглед установяване, че от същия Я. звънила на рапъра (т.7); Молил е за отмяна на осъдителното решение изцяло и за отхвърляне на иска, евентуално за намаляване на обезщетението до 1000 лв., както и за присъждане на разноски.

Насрещната страна не е подала отговор на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна е и допустима. Съдът, обаче служебно констатира, че в диспозитива на съдебното решение на окръжния съд и съобразно мотивите, липсва посочване на лицето (имената и индивидуализиращите данни на ищцата),  на което ответникът е осъден да плати обезщетението, поради което делото следва да бъде върнато на окръжния съд за преценка дали се касае до допусната очевидна фактическа грешка и евентуално за предприемане на действия по отстраняването й в производство по чл. 247 от ГПК. След приключване на евентуално производство по чл. 247 ГПК, делото следва да бъде върнато за разглеждане на възивната жалба.

Предвид изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 263 по описа на Варненския апелативен съд за 2020 г. и ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за  преценка необходимостта и евентуално провеждане на производство по чл. 247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 303/26.02.2020 г., постановено по гр.д. № 1061/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд.

След приключване на евентуално производство по чл. 247 ГПК, делото следва да бъде върнато на апелативния съд за разглеждане на въззивната жалба.

Определението не може да се обжалва.

 

Председател:                                     Членове: