№ 699
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000503744 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 265282/06.08.2021г. постановено по гр.д. № 15130/2018г. по описа на
СГС, ГО, 9 с-в е частично уважен иск с правно основание чл.4 § 3 ДЕС, като Районен съд -
Сливница е осъден да заплати в полза на М. С. С., сумата от 715 010,18лева - обезщетение за
претърпени имуществени вреди от нарушение на общностното право, представляващо
постановяване на краен съдебен акт - определение от 10.05.2016г. по НОХД № 307/16г. по
описа на PC - Сливница, с което е одобрено споразумение по чл.381 НПК, в противоречие с
чл.4 пар.2 и чл.9 пар.1 от Регламент /ЕО/ №1889 на Европейския парламент и на Съвета от
26 октомври 2005г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от
Общността, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2018г. до
окончателното плащане, а на осн.чл.78, ал.1 ГПК са присъдени разноски в размер на
15840,20 лева.
Със същото решение е отхвърлен предявния иск срещу втория ответник, в лицето на
Народното събрание на Република България, като неоснователен. Присъдени са разноски по
компенсация, като Х. Г., е осъден да заплати на НС на РБ сумата от 450 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.10, ал.4 от ЗОДОВ.
С решение от 26.08.2021г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решение №265282/ 06.08.2021 г. като на страница 7, ред 10, отдолу на горе,
вместо Х. Г., да се чете М. С. С., роден на ********г. с немско гражданство, с адрес ул.***
1
№ **, гр.***, Германия, а след което съдържанието на последния абзац от
диспозитива е: ОСЪЖДА М. С. С., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, вр.чл.10 ал.4 ЗОДОВ, да
заплати на НС на Република България сумата от 450 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото РС-Сливница.
Жалбоподателят-ответник РС - Сливница оспорва решението изцяло и моли съда
да го отмени и отхвърли претенцията в пълен размер. Изтъква факта, че искът не е насочен
срещу надлежна страна, тъй като е предявен на 12.11.2018г. преди измененията на закона
със ЗИДЗОДОВ ДВ, бр.94/2019 г. С последните изрично е посочено, че този закон се
прилага към исковете, предявени след влизането му в сила. Преди цитираните изменения
липсва изрична законова регламентация на процесуална субституция и държавата се
представлява от министъра на финансите съобразно правилото на чл.31 ал.1 ГПК.
Законовото представителство на държавата изключва възможността тя да бъде
представлявана и от процесуален субституент, каквито биха се явили Народното събрание и
PC - гр. Сливница. Твърди, че в мотивите на обжалваното решение първоинстанционният
съд не е извършил цялостна преценка на посочените две хипотези на достатъчно
съществено нарушение, нито е анализирал допълнителните фактори, посочени в цитираната
част от решението по делото Т.. СГС погрешно е счел, че нарушението е достатъчно
съществено, единствено защото в конкретния случай PC - Сливница е действал като
последна инстанция и не е отправил преюдициално запитване до Съда на ЕС, без да става
ясно от къде се извежда и презумпция за достатъчно съществения характер на извършеното
нарушение в този случай. Такава презумпция, видно от цитираната съдебна практика, не
съществува. Неотправянето на преюдициално запитване е единствено допълнително
обстоятелство, което следва да бъде преценено наред с останалите фактори, и само по себе
си то не е приравнено на извършването на достатъчно съществено нарушение.
От друга страна твърди липсата на умисъл, тъй като определение от 10.05.2016г. по
н.о.х.д. № 307/2016 г. на PC - Сливница е постановено в производството по чл.384 ал.1 във
връзка с чл.381 НПК, въз основа на споразумение между прокурор при Районна прокуратура
- Сливница и упълномощен защитник на М. С. С.. Видно от съдържанието на съдебния
протокол от 10.05.2016г. по н.о.х.д. № 307/2016г. на РС-Сливница, подсъдимият се е
признал за виновен, разбрал е последиците от. предложеното споразумение, съгласен е с
тези последици и доброволно е подписал споразумението. С оглед на изложеното, в
конкретния случай процесуалното поведение на М. С. С. в производството по чл.384
вр.чл.381 НПК също е от значение за преценката на това дали извършеното от PC -
Сливница нарушение при одобряването на споразумението, е достатъчно съществено. В
случая недоказано пълно и главно е наличието на умишлено нарушение на правото на
Съюза от страна на PC - Сливница, още по-малко за допусната неизвинима грешка. Счита,
че с постановяването на определението от 10.05.2016 г. PC - Сливница не е извършил
очевидно нарушение на правото на Съюза. Относно наличието на явно несъобразяване с
установената практика на Съда на ЕС от страна на PC - Сливница, следва да се има предвид,
2
че за да е налице достатъчно съществено нарушение в тази хипотеза, не е достатъчно
практиката на Съда на ЕС да дава отговор на съответния въпрос, свързан с тълкуването на
общностното право. От тази съдебната практика трябва да следва, че този отговор е
очевиден, а в случая това не е така. (Решение 30 септември 2003г., Kobler, С- 224/01,
EIJ:C:2003:513).
На трето място посочва, че несъвместимостта на мярката по чл. 251, ал. 2 НК не
следва явно и от определението на Съда на ЕС от 12 юли 2018 г., Pin/аги и Cirstinoiu, С-
707/17, EU:C:2018:574, на което се позовава ищецът в исковата молба. В него съдът
установява несъвместимост на алтернативното прилагане на санкциите по ал.1 и ал.2 на
чл.251 НК. Несъвместимостта на мярката по чл.251, ал.2 НК с правото на Съюза е
установена по несъмнен начин едва с Определение от 30 януари 2019 г., АК, С-335/18 и С-
336/18, EU:C:2019:92, т. 38 и 39. Поради изложеното следва да се приеме, че преди
постановяването на определението на PC - Сливница на 10.05.2016 г. не съществува
практика на Съда на ЕС, от която по очевиден начин да следва, че отнемането в полза на
държавата на недекларираната сума, предмет на престъпление, противоречи на правото на
Съюза. Отговорът на този въпрос е ясен за националните съдилища, считано от 30 януари
2019 г., когато е постановено определението на Съда на ЕС по делото АК, С-335/18 и С-
336/18, EU:C:2019:92. В настоящия случай е налице влязъл в сила съдебен акт (определение
от 10.05.2016г. по н.о.х.д. № 307/2016 г. по описа на PC - Сливница). Правоотношенията,
уредени с този съдебен акт, не биха могли да бъдат засегнати от тълкуване на правото на
Съда на ЕС, постановено след влизането в сила иа този съдебен акт. Противното ще засегне
окончателният характер на съдебния акт, а това, на свой ред, ще бъде в противоречие с
поетапната практика на Съда па ЕС, според която „принципът на сътрудничество, който
произтича от чл. 4, пар. 3 ДЕС, не налага на национална юрисдикция задължението да се
отклони от вътрешните процесуални правила, за да преразгледа и да отмени окончателно
съдебно решение, ако се окаже, че това решение противоречи на общностното право"
Отделно от горното твърди, че в случая би следвало да се ангажира и отговорността
на Народното събрание, в качеството му на законодател, тъй като този държавен орган не е
синхронизирал вътрешното право с правото на ЕС и към когото най-вече е насочен актът на
СЕС, с който съответната национална правна норма е обявена за противоречаща на
законодателството на ЕС. Претендира разноски.
Въззиваемата страна М. С. С. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Посочва, че с определение N9 60473 от 10.06.2021 г. по
гр. д. №4570/2019 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО върховните съдии не допускат касационно
обжалване срещу решение №2037 от 06.08.2019г по в.гр.д № 5037/2018 г на САС, ГО, по
силата на което жалбоподателят PC Сливница е осъден да заплати обезщетение по
идентичен иск подаден преди измененията в ЗОДОВ от Ноември 2019г. Върховните съдии
изрично посочват, че PC Сливница се явява процесуално легитимирана страна.
Въззиваемата страна Народното събрание на РБ оспорва жалбата и моли съда да
потвърди решението като правилно и законосъобразно. Твърди, че преценката на съда
3
относно липсата на пряка причинна връзка между поведението на Народното събрание и
претендираните от ищеца вреди е изцяло в съответствие с практиката на СЕС. Освен това
законодателят е уредил непосредствената приложимост ма общностното право, неговия
„директен ефект“ и примата му над националния правен ред. Осигурил е достатъчно
законови гаранции, които да не позволят една единствена законова норма, уреждаща
първично дадени обществени отношения, да накърни съществено интересите на правните
субекти. Процесът на правоприлагане е сложна и комплексна дейност, свързана с тълкуване
и прилагане на норми на вътрешното право и общностното право. При установено
противоречие между национална норма и общностна норма, по силата на принципа на
върховенство на общностното право, съдът е длъжен да приложи общностната норма.
Международните договори и правото на Европейския съюз имат предимство пред тези
норми на вътрешното законодателство, които им противоречат и това предимство се зачита
пряко, както от съда, така и от всеки друг правоприлагащ орган (вж. Решение № 16 от 02
март 2021 г. по гр.д. № 1914/2020 г. на ВКС, IV ГО). Затова счита, че дори законодателят да
е допуснал грешка, има достатъчно правни гаранции тя да не възпроизведе ефект върху
конкретни правоотношения. Предвид посоченото, не може да се установи причинно-
следствена връзка между твърдяното нарушение от Народното събрание и претендираните
вреди.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 4 § 3 ДФЕС,
предявен от М. С. С. /гражданин на Германия/, който твърди, че на 08.05.2016г. при
преминаване на Митнически пункт Калотина не е декларирал сумата от 365 300 евро и 925
турски лири. За деянието е образувано досъдебно производство и бил задържан. На
10.05.2016г. PC- гр.Сливница одобрил споразумение по НОХД №307/2016г., с което на
основание чл.251 , ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за седем месеца,
отложено с три годишен изпитателен срок, а на основание чл.251, ал.2 НК недекларираната
сума, предмет на престъплението, е отнета в полза на РБ. Твърди, че е поискал възобновяване на
наказателното производство, но с решение №337 от 01.08.2016г. постановено по НОХД
№701/2016г. искането е оставено без уважение.
Претендира конфискуваната сума от 715 010,18лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат от неприлагане на правото на ЕС, солидарно от
НС на РБ и РС-Слевница, ведно със законната лихва от 15.07.2018г. до окончателното
плащане и направените по делото разноски.
Предметът на спора се определя от оплаквания за настъпили вреди от нарушение на
правото на Европейския съюз (ЕС) чрез действие на съдебния орган - РС /постановена
присъда и конфискация/ както и чрез законодателно бездействие от страна на Народно
събрание.
От фактическа страна се установява, че при преминаване на българската граница
на 08.05.2016г. при МП - Калотина ищецът не е декларирал пред митническите органи
сумата от 365 300 евро с левова равностойност 714 464,70лева и 925 турски лири с левова
равностойност 545,48лева или сума на обща стойност от 715 010,18лева. Валутата била
иззета с Протокол за оглед на местопроизшествие от 08.05.2016г.
С одобрено на осн. чл. 382 НПК споразумение от 10.05.2016г. по НОХД №
307/2016г. по описа на PC - Сливница, ищецът бил признат за виновен в нарушение на
4
разпоредби от Валутния закон и на Наредба № Н - 1 от 01.02.2012г. на Министъра на
финансите, за което на осн.чл.251, ал.1, вр. чл.54, ал.1 НК му било наложено наказание 6
месеца лишаване от свобода, отложено с 3-годишен изпитателен срок, а на осн.чл.251, ал.2
НК недекларираната сума на обща стойност от 715 010,18 лева, представляваща предмет на
престъплението, е отнета в полза на държавата.
Не е спорно, че към момента на извършване на инкриминираното деяние, в
националното право на РБ е действала изрична материалноправна норма, обективирана в
разпоредбата на чл.251, ал.1 НК, която предвижда, че при нарушение на закон, на акт на МС
или на обнародван акт на БНБ, относно режима на сделките, вноса, износа или други
действия с валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране и стойността на
предмета на престъплението е в особено големи размери - деецът се наказва с лишаване от
свобода или с глоба, а разпоредбата на чл. 251, ал.2 от НК (отм. - ДВ, бр.83/2019г.)
предвижда, че предметът на престъплението се отнема в полза на Държавата, а когато той
липсва или е отчужден - се присъжда неговата равностойност.
Спорен по делото е въпросът дали разпоредбата на чл. 251, ал. 2 НК (отм.) и
приложението й от съда чрез конфискуването на недекларираната сума съставлява
нарушение на правото на ЕС, обуславящо отговорността на ответниците в производството.
На съда е служебно известно, че в проведено производство пред Съда на ЕС в
Люксембург по преюдициално запитване на Районен съд - гр. Свиленград е налице
произнасяне с Определение от 12.07.2018г. по дело С- 707/2017г. по описа на СЕС, което е
прието, че чл. 9, пар.1 от Регламент /ЕО/ №1889/2015г. на ЕП и на Съвета от 26.10.2015г.
относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се
тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното
производство, която предвижда, от една страна, отнемане на недекларираната сума в полза
на държавата, а от друга страна, наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в
размер на двойната сума на предмета на престъплението.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Според практиката на СЕС отговорност на държавата за вреди, причинени от
национална юрисдикция, постановила акт като последна инстанция, възниква само в
изключителни случаи, при допуснато очевидно нарушение на приложимото ПЕС (решения
от 30 септември 2003 г. по дело C-224/01, т. 53; от 13 юни 2006 г. по дело C-173/03, т. 32 и
42 и от 28 юни 2016 г. по дело С-168/15 , т. 24). СЕС дава примери кога това е налице - ако с
влязло в сила решение националната юрисдикция не се е съобразила с практиката му в
съответната област на обществени отношения, които ПЕС регулира или когато е иззела
компетентност, която ПЕС изрично възлага на орган на ЕС. Установените от практиката на
СЕС условия за ангажиране отговорността на държавата за вреди от нарушение на ПЕС,
обсъдени наред с установените на национално ниво изисквания за мотивиране на съдебните
актове, водят до извод, че националните съдилища са длъжни да посочват в своите актове,
постановени по искове за ангажиране на такава отговорност коя правна норма от правото
на съюза е очевидно нарушена. Когато разглеждат спор за вреди, причинени от нарушение
на ПЕС с действия на национална юрисдикция, имаща качеството на последна инстанция,
съдилищата са длъжни да мотивират акта си като посочат изрично в него кое е
допуснатото очевидно нарушение, обосноваващо изключителност на случая. От това
логично следва, че, мотивирайки очевидността на нарушението и изключителността на
случая, те не могат да се основават на практика на СЕС, която не е съществувала към
5
датата, към която се твърди, че е извършено на нарушението. В случай, че решението по
иска за ангажиране на отговорността на държавата не е мотивирано според посочените
изисквания, то е постановено в съществено нарушение на процесуалните правила.
В случая споразумението е сключено на 10.05.2016г., а СГС се е позовал на
определения на СЕС от 2018г. т.е. на практика, която не е съществувала към датата на
влизане в сила на присъдата.
Практиката на СЕС допуска реализиране на отговорността на Държавата за вреди от
нарушението на правото на Съюза, когато субекти на нарушението са органи на съдебната
власт. Необходимо е в такъв случай да се касае за решение на юрисдикция, която действа
като последна инстанция, както в процесната хипотеза.
Материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за
нарушаване правото на ЕС са три, идентични при всеки вид неизпълнение, кумулативни, а
именно: нарушената правна норма на правото на ЕС да предоставя права на частноправните
субекти; нарушението да е достатъчно съществено; да е налице пряка причинно - следствена
връзка между нарушението и настъпилите вреди. ( така решение от 05.03.1996г., Brasserie du
pecheur и Factortame, С-46/93 и С48/93, Еи:С:199б:79 и решение от 08.10.1996г., Dillenkofer,
С-178/94, С-179/94, С-188/94, С-189/94 и С-190/94, Еи:С:1996: 375) По делото няма спор по
фактите.
След приемането на Р България за член на ЕС през 2007г. разпоредбите на Валутния
закон и Наказателния кодекс са изменени през 2015г. с цел хармонизиране на вътрешното
ни законодателство в съответната област с правото на ЕС, вкл. Регламент 1889/2005г. на
Европейския парламент и на Съвета, като е променен размерът на глобата по чл.251 ал.1
НК, но нормата на чл.251, ал.2 НК не е отменена до изменението на НК от ДВ бр. 83/2019г.
т.е. действаща е към 10.05.2016г.
Пред настоящата инстанция не са спорни първата и третата от посочените по - горе
материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на Държавата за
нарушаване правото на ЕС , а именно: 1/ че е нарушената правна норма на правото на ЕС,
която предоставя права на частноправните субекти ( разпоредбите на член 4, параграф 2 и
чл.9, параграф 1 от Регламент 1889/2005г. представляват норми на позитивното общностно
право, които имат за цел да предоставят на физическите лица права, чието съдържание е
достатъчно определено, доколкото, макар и да създават правомощия за държавите-членки, в
не по - малка степен създават права в полза на частноправните субекти - право на оправдано
правно очакване декларираната сума да бъде задържана временно при определени условия и
право на пропорционалност на предвидените за нарушението санкции ) и 2 / че съществува
пряка причинна връзка между нарушението и заявените за репарация щети, доколкото
понасянето на последните е директно следствие от постановената от съда мярка по чл. 251,
ал.2 НК.
Спорно пред настоящата инстанция, предвид оплакванията по жалбата, е дали
нарушението на общностните норми от националния съд е достатъчно съществено.
6
Противно на доводите на жалбоподателя, настоящата инстанция приема то да е именно
такова. Съображенията на съда са следните:
Критериите, на които следва да отговаря нарушението на правото на ЕС, за да бъде
характеризирано като достатъчно съществено се извеждат от практиката на СЕС. Наборът от
критерии е изведен за първи път в решението на съда по делото Brasserie du pecheur и
Factortame - т.55 , т.56 и т.57 и впоследствие преповтарян и уточняван, включително в
цитираното от жалбоподателя решение на СЕС от 28.07.2016г. по дело С-168/15, Т., т.25 и
т.26. При всички положения обаче нарушението се счита достатъчно съществено, когато е
извършено при явно несъобразяване с практиката на Съда в съответната област ( така т.57 от
решението по делото Brasserie du pecheur и Factortame и т. 26 от решението по дело С-168/15
).
Извършеното от РС - Сливница нарушение на правото на ЕС е достатъчно
съществено, защото е сторено при явно несъобразяване с практиката на СЕС в съответната
област и по - специално с решение по преюдициално запитване от 16.07.2015г., Robert
Chmielewski, дело С- 255/14, с което е прието, че член 9, пар.1 от Регламент № 1889/2005г.
трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която за
неизпълнение на предвиденото в член 3 от Регламента задължение за деклариране се налага
като санкция глоба, съответстваща на 60 процента от недекларираната сума, когато
последната е по - голяма от 50 000 евро. Това решение е постановено три години преди акта
на РС - Сливница, свързано е с разпоредбите на приложимия за случая от РС Сливница
Регламент 1889/2005 и е обосновало впоследствие (при отправени от български съд
преюдициални запитвания по дела № С-707/17, С-335/18 и С-336/2018) приложението на чл.
99 от Процедурния правилник, който позволява на съда на ЕС да се произнесе с мотивирано
определение, когато отговора на преюдициалния въпрос се налага недвусмислено от
съдебната практика. Това означава, че още с решението от 16.07.2015г. е станало очевидно,
че щом глоба в размер на 60% от недекларираната сума пари в брой не изглежда съразмерна
предвид естеството на нарушението, отнемането в полза на държавата на цялата
недекларирана сума a fortiori не би могло да се счита съразмерна мярка. Постановените след
16.03.2018г. определения на СЕС по преюдициални запитвания, отправени от РС-
Свиленград, СГС и САС по дела № С-707/17, С-335/18 и С-336/2018 са именно в този
изяснен вече смисъл, като с тях изрично се постановява, че съвместното прилагане на
наказанието лишаване от свобода по чл.251, ал.1 НК с отнемане на недекларираната сума в
полза на държавата по чл.251, ал.2 НК е в явно нарушение на принципа на
пропорционалност, прогласен от член 9, пар.1 от Регламент № 1889/2005г. Това е посочено
в цитираните определения на СЕС от 12.07.2018г. по дело № С-707/17 и от 30.01.2019г. по
дела С-335/18 и С- 336/2018, постановени по преюдициални запитвания, отправени от
български съдилища, с които е прието, че кумулирането на някое от наказанията по чл. 251,
ал.1 НК с отнемането на недекларираната сума по чл. 251, ал.2 НК е в пряко противоречие с
разпоредбите на чл.4, параграф 2 и чл.9, параграф 1 от Регламент 1889/2005г. на ЕС и
Съвета. Това тълкуване действа от момента на влизане в сила на тълкуваната норма или в
7
случая от 2007г., когато РБ става член на ЕС, т.е. в този смисъл същата е следвало да се
разбира и към 2016г., когато е одобрено споразумението от PC - Сливница.
Извън горното, във връзка с допълнителните критерии от практиката на СЕС
за определяне на нарушението за достатъчно съществено, в случая следва да се има
предвид следното:
Тълкуването на чл.4 и чл. 9 от Регламент 1889/2005г. е станало предмет на
преюдициално запитване до СЕС от страна на български съд ( РС Свиленград), отправено
едва с акт от 23.11.2017г., постъпил в СЕС на 19.12.2017г. Според императивната норма на
чл.267 ДФЕС, националната юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване, когато
е сезирана със спор, разрешаването на който налага тълкуване на норми от общностното
право, е длъжна да отправи преюдициално запитване до СЕС. Като не е приложил директно
правната норма на европейския регламент, а при съмнения относно тълкването й - не е
отправил преюдициално запитване и е постановил необжалваем по същество акт, PC -
Сливница е извършил съществено нарушение, в пряка причинно-следствена връзка от което
са произтекли имуществени вреди.
В заключение, Държавата дължи на ищеца обезщетение за претърпените вреди в
резултат от извършеното от РС - Сливница нарушение на правото на ЕС чрез одобряване на
10.05.2016г. , в противоречие с разпоредбите на чл.4, пар.2 и чл.9, пар.1 от Регламент
1889/2005, на споразумение по чл.381 НПК, с което наред с наказание лишаване от свобода
се отнема, на основание чл.251 ал.2 НК, предметът на престъплението - недекларираната
сума.
Достигайки до еднакви крайни изводи с първоинстанционния съд, настоящата
инстанция следва да потвърди решението му в обжалваната част.
ОБЖАЛВАЕМ ИНТЕРЕС общо 715 010,18 лева.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължи в полза на въззиваемата страна
направените по делото разноски в размер на 15 830 лв. съгласно списък по чл.80 ГПК
платен адв.хонорар. Направено е възражение прекомерност, което е неоснователно предвид
обжалваемия интерес и минималният размер съгласно наредбата, а именно – 15 819 лв./3530
лв. плюс 2% върху разликата/ .
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265282/06.08.2021г. постановено по гр.д. № 15130/2018г. по
описа на СГС, ГО, 9 с-в и решение от 26.08.2021г., с което е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №265282/ 06.08.2021 г. на
осн.чл.247 ГПК.
ОСЪЖДА Районен съд - Сливница ЕИК *********, с адрес гр. Сливница, пл.
„Съединение“ № 1, ет. 4, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА М. С. С., роден на ********г. с
8
немско граждаство, с адрес ул.*** №**, гр.***, Германия, представляван от адв.В. Н. В. от
ВАК с адрес - гр. ***, ул. „***“ №**, сумата от 15 830 лв. /петнадесет хиляди осемстотин и
тридесет лева/, представляваща направени разносоки за явяване пред САС.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9