Решение по дело №890/2017 на Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

 

№  31                                                  16.03.2018 г.                                       гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                               граждански състав  на двадесет и трети февруари през две хиляди и осемнадесета година                            

в публично заседание в следния състав:

                                                                Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Диана Каравасилева

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

гр.д.№ 890 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на И.А.С., родена на *** г., в качеството й на майка и законен представител на дъщеря й А.Ц.С., родена на *** г., ЕГН **********, против Ц.И.С., ЕГН **********,***. Твърди се, че с влязло в сила решение по гр.д. № 109/2015 г., РС- Несебър е осъдил ответника да заплаща за детето месечна издръжка в размер на 100 лв. Моли се същата да бъде увеличена на 180 лв., предвид на това, че присъдената издръжка била крайно недостатъчна за осигуряване на необходимите и елементарни нужди на детето. Наред с това във възможностите на С. било да заплаща искания размер.

В месечният срок постъпи писмен отговор от ответника, с който изразява желание за заплащане на издръжка в размер на 115 лв. Заявява, че претендирания размер бил завишен и несъобразен с неговите възможности.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, представеният по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е с правно основание чл.150 от СК.

Исковата молба е допустима- подадена е от лице, имащо право на това и съдържа необходимите реквизити.

По делото не се спори, че А.Ц.С., родена на *** г., е дете на страните, родено по време на брака им. С решение по гр.д. № 109/2015 г. по описа на РС- Несебър, бракът им е бил прекратен като родителските права върху детето са били предоставени на майката, а бащата е бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето си в размер на 100 лв. месечно. По делото не са представени доказателства за реализиран доход от страна на ищцата, като същата заявява, че е безработна, за което също не се ангажират доказателства. Ответникът представя удостоверение, съгласно което за 2016 г. същият е получавал трудово възнаграждение в размер на по 420 лв. месечно, а за 2017 г.- по 460 лв. месечно.

Решението, с което е определено окончателно размера на първоначалната издръжка за детето, е влязло в сила на 18.11.2016 г. до датата на подаване на исковата молба, е изминала приблизително една година. По делото няма спор, че детето живее заедно с майка си в Украйна. С нарастване на възрастта на детето, обаче, растат и нуждите му, съответно необходими са по- големи средства за задоволяване на потребностите на малолетната дъщеря на страните. Така определената първоначална издръжка противоречи на нормата на чл.142, ал.2 от Семейния кодекс, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.  Към днешна дата минималната работна заплата е в размер на 510 лв., т.е. минималната предвидена в закона издръжка на малолетно дете съобразно цитираната норма, възлиза на сумата от 127,50 лв. В този смисъл, макар и да не е минал дълъг период от време от определяне на първоначалната издръжка, следва да бъде разгледан въпроса, предмет на настоящото производство. От представените по делото писмени доказателства, преведени на български език, се установява, че детето страда от ендокринно заболяване в начална фаза, както и че има ортопедичен проблем. Представена е и справка, в която е посочено, че детето посещава извънкласно занимание, стойността на което възлиза на 3700 гривни /около 225 лв. съобразно курса на украинската гривня от справка в интернет/.

С оглед горното, съдът намира следното:

Съгласно нормата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат безусловно издръжка на ненавършилите пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат по силата на  чл. 142, ал. 1 от СК. В конкретният случай детето е на три години и половина. Същото посещава детски център, за които се заплаща съответната такса, възлизаща на сумата от около 225 лв. От представените от страна на ответника доказателства се установява, че същият е трудово ангажиран на постоянен договор, няма данни за наличието на здравословен проблем от негова страна, няма данни за наличие на други задължения, които той следва да реализира. Касае се за мъж в трудоспособна възраст, което би могло да му даде възможност да реализира доходи, достатъчни му да изпълнява своето задължение да заплаща издръжка на своето малолетно дете.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално- икономическите условия в страната, в която детето живее, съдът приема, че същото има нужда да получава, а двамата родители имат възможност да му осигуряват, обща месечна издръжка в размер на 330 лева, като при разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Следва да се вземе предвид, че детето навлиза във възраст, в която започва своето обучение във връзка с неговото личностно развитие, навици, потребности, за което и същото посещава сочения детски център за хармонично развитие. Не следва да се пренебрегва и факта, че се установи наличието на здравословни проблеми у А., които също са свързани с разходи и същите следва да бъдат поети и от двамата родители. В тази връзка и с оглед изложените по- горе обстоятелства, съдът намира, че частта, с която ответника следва да участва в издръжката на детето си, възлиза на сумата от 180 лв. Останалите 150 лева следва да се поемат от майката, която полага ежедневни и непосредствени грижи за своето дете.

С оглед гореизложеното съдът намира иска за основателен като следва да бъде уважен в пълен размер. Предвид резултата ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Несебър сумата от 115,20 лв., съставляваща държавна такса върху присъденото увеличение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени на ищцата сторените по делото съдебно- деловодни разноски, възлизащи на сумата от 400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ определената с Решение № 60/19.04.2016 г., постановено по гр.д. № 109/2015 г. по описа на РС- Несебър, месечна издръжка, дължима от Ц.И.С., ЕГН **********,***, за детето А.Ц.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.А.С., родена на *** г, украинска гражданка, като УВЕЛИЧАВА размера на същата от 100 лв. месечно на 180 лв. /сто и осемдесет лева/ месечно, считано от 03.10.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, до настъпване на основание за нейното изменяване или прекратяване.

ОСЪЖДА Ц.И.С., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на РС- Несебър сумата от 115,20 лв. /сто и петнадесет лева и двадесет стотинки/, представляващи държавна такса.

ОСЪЖДА Ц.И.С., ЕГН **********,***, да заплати на И.А.С., родена на *** г, украинска гражданка, в качеството й на майка и законен представител на А.Ц.С., ЕГН **********, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляващи заплатен адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр.Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

 

 

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: