МОТИВИ към НОХД 1124/20.
Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик
обвинителен акт.
Обвинението е против Т.Г. *** за
това, че на 28.05.2020 г., в с. С., обл. Пазарджик, по време на извънредна
епидемична обстановка, свързано със смъртни случаи, обявена с Решение № 325/
14.05.2020 г. на МС на Република България на основание чл. 63, ал. 2, вр. ал.
3, т. 1, 2, 3, 5, 7 и 8 от Закона за здравето е нарушил предписание за
поставяне под карантина с изх. № COV-22-63831/ 27.05.2020 г. на СРЗИ, издадено
в изпълнение на Заповед № РД- 01-271/ 19.05.2020 г. на Министъра на
здравеопазването за въведените в територията на страната противоепидимични
мерки против разпространението на заразна болест по хората във връзка с
усложняващата се епидемиологична обстановка, свързана с разпространението на
COVID - 19 и Заповед № РД-01-271/ 19.05.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, като след пристигане на 26.05.2020 г. от рискова страна -
Испания, не е спазил срока на 14-дневната карантина да пребивава на адрес: с. С.,
обл. Пазарджик, ул. „34“ № 1 и след като напуснал адреса, на който се изпълнява
карантината, пребивавал на обществено място по § 1а от ДР от Закона за здравето
- отишъл в заведение-магазин на ул. „34“ в селото - престъпление по чл.355,
ал.2, предл.2 и пр.3, вр. с ал.1 от НК.
Производството се проведе по реда
на гл. 27 НК – съкратено съдебно следствие по чл. 371, ал.1 от НПК с прочитане
протоколите за разпит на всички свидетели в списъка към ОА и обясненията на
подсъдимия.
Представителят на РП Пазарджик поддържа
обвинението, като настоява подсъдимия да бъде признат за виновен и му се наложи
наказание.
Защитникът оспорва доказаността
на елементи от състава на престъплението и пледира за оправдателна присъда, към
което искане се присъединява подсъдимия.
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по
съответния процесуален ред доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК,
ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
На 28.05.2020 г., около 05.20 ч.
сутринта, св. Г.В. отишъл в заведение в ромския квартал на с. С., стопанисвано
от св. Н., който по това време бил вътре. В. си взел кафе и закуска преди работа.
По същото време в заведението на съседна маса се намирал бащата на подсъдимия св.Г.Г. . Между двамата възникнал конфликт, който
продължил и след излизането им пред заведението, където започнали да се дърпат.
Така били забелязани от св. М.Н., който възприемайки отвътре виковете, излязъл
навън и ги видял. Те обаче си тръгнали и не се наложило той да се намесва.
Св. В. отишъл рано сутринта в РУ
Септември и депозирал заявление – л. 7,
ДСП, в което посочил, че бил бит пред горното заведение от подсъдимия, който се
бил завърнал от Испания и поради това следвало да бъде под карантина.
Около 8.30 ч. св. З., който е
районен инспектор на С., бил уведомен от дежурния за подадения сигнал и
неговото съдържание. По телефона лично му се обадил и самия В. и го уведомил,
че подсъдимият рано сутринта се заяждал с него пред заведението. З. проверил на
първо място дали Т. Г. е с наложена по съответния ред карантина и това се
потвърдило от РЗИ София.
Малко по –късно същия ден В. бил
разпитан по образуваното ДСП във връзка с оплакването си и посочил, че рано
сутринта на същия ден пред бил бит заведението от подсъдимия.
На следващия ден той се свързал
отново със З. и го уведомил, че „ колата на Т. често минавала покрай дома му и
се притеснявал, че ще го карат да си смени показания като заяви, че побоят на
28 май му бил нанесен от бащата на Т., тъй като последният е съден и може да
влезе в затвора “.
Няколко дни по-късно В. отново
бил разпитан по ДСП и заявил, че „ на 28 май бил бит от бащата на Т. - Г.Г.“.
Последният също бил разпитан и потвърдил, че на тази дата и място именно той
е имал словесен и физически конфликт с В..
При тези данни прокурорът приел,
че следва да се довери на първоначалните твърдения на св. В., според които на
28 май поставеният под карантина в дома си Т.Г. му е нанасял удари пред
заведението на М.Н. и поради това предал Т. Г. на съд за престъпление по чл.
355 , ал.2, пр.2 и 3 вр. Ал.1 от НК, доколкото към посочената дата е била
обявена с Решение № 325/ 14.05.2020 г. на МС на Република България и на
основание чл. 63, ал. 2, вр. ал. 3, т. 1, 2, 3, 5, 7 и 8 от Закона за здравето извънредна
епидемична обстановка, свързано със смъртни случаи.
Съдебното производство премина по реда на
диференцираната процедура – по чл. 371, т.1 от НК – с прочитане показанията на
всички свидетели и обясненията на обвиняемия. Лично и непосредствено бе
разпитан св. В., доколкото същият е депозирал
противоречиви твърдения досежно главния факт при двата си разпита в ДСП,
а за проверката им бе разпитан непосредствено и св. З., както и лицето, за
което се събра информация, че стопанисва процесното заведение- с цел да се
установят евентуални очевидци от лицата, които са би на работа към момента на
деянието. В ДСП такива лица не са били
установени и респ. не са били разпитани. То е приключило със събиране
твърденията на единствения установен към онзи етап очевидец – Г.В.: депозирани
лично от него и възпроизведени от св. З. предвид заявеното от него като
обяснения . Именно защото по делото е бил установен само един очевидец е било
изключително важно неговите показания да
притежават качества, които да изключват всякакво съмнение. Гласните доказателствени
средства притежават, за разлика от писмените, убедителност и позволяват да
бъдат преценявани по време на разпита, предвид основните начала в наказателния процес
– устност и непосредственост. Наред с
това, когото те са единствен източник на данни относно релевантните факти,
следва да са последователни и непротиворечиви. Тези характеристики показанията
на В. категорично не притежават. Още в ДСП той е заявил напълно противоположни
твърдения- първо, че бил бит от подсъдимия пред заведението на М.Н. в ранните
часове на инкриминираната дата. След това го отрекъл, обяснявайки , че се
объркал „ с имената“, както всъщност заяви неубедително и в съдебно заседание,
посочвайки две напълно различни турски имена за баща и син Гончеви, докато в
заявлението на л. 8,ДСП, е посочил
българско име на подсъдимия, но не го знаел, както твърди в съдебно заседание,
а го научил впоследствие ( л. 20).
Следва уточнението,че вторият
разпит ( л.5, ДСП) на В. неправилно е датиран , като грешката е очевидно техническа,
доколкото поставената дата е 11.05.20, а несъмнено показанията са във връзка с
дадените на 28 май 2020г при първия разпит и касаят инцидент, развил се на 28
май, така че не може да го предхождат.
Преди да депозира вторите си показания
и обясни объркването си относно нападателя си, В. се свързал със З. ( виж
показанията му) и му споделил, че „ колата на Т. минава често покрай дома му и
се притеснява, че може да го карат да промени показанията си и да каже, че бил
нападнат от бащата на Т., тъй като последният е съден и може да влезе в
затвора“. От споделеното става ясно, че свидетелят не само не е бил заплашван
или принуждаван, но дори никой не е водил разговори с него и никой не го е
молил или искал от него да променя показанията си, прикривайки Т.Г.. Св. З.
потвърди, че при проверките в дома на Т.Г., той е бил на място и не са
установени случаи да не изпълнява наложените му ограничителни мерки. Не е
потвърден дори факта, че автомобилът на последния обикалял често дома на В.,
във връзка с което у свидетеля възникнали горните съмнения.
Всъщност, у В. са възникнали
именно подозрения, които са резултат от негова субективна преценка на
връзката между два факта : 1. недоказан
факт – преминаващият покрай дома му автомобил на Т., който факт и да бе доказан не би установил факта на
мотивиране на В. да лъжесвидетелства в полза на подсъдимия и 2. доказания факт
на обременения с предходно осъждане съдебен статус на подсъдимия, който обаче
сам по себе си не може да породи горните съмнения .
Това, което осуети възможността
да се възприемат като достоверни твърденията на В., уличаващи подсъдимия в
напускане на дома му при действието на ограничителното предписание на л. 9,
ДСП, е и противоречивостта и непоследователността на твърденията на В. в съдебно заседание – л.
19-20, както и опровергаването им от други доказателствени средства. Пред Съда В. заяви, че в тъмното, пред
заведението, не бил познал веднага своя
нападател, а след като се отдалечил; въпреки, че непосредствено преди това
заяви, че били заедно вътре в кафето и говорели – тоест имал е обективна
възможност да види събеседника си.
Освен това, В. твърди че подал
заявлението на следващия ден след побоя, което е опровергано от поставената
надлежно дата на входиране на предявения му документ на л. 7, ДСП – 28 май –
инкриминираната дата.
Опровергани с показанията на полицая З. са и
твърденията на В., че не бил разпитван от полицейския служител. Показанията на
последния в съдебно заседание и от ДСП последователно представят двете версии,
които изложил В. с обясненията си по предварителната проверка и които съдържат
противоречиви твърдения относно личността на неговия нападател.
Показанията
на В., с които сочи подсъдимия за свой
нападател пред заведението на М.Н. са опровергани и от показанията
на последния. Този свидетел стопанисва
процесното заведение. Според В. – Н. не е присъствал на инцидента и въобще в
заведението, а негова майка обслужила В. при покупката на кафе и закуска. С нея
и съпруга й разговарял в хода на предварителната проверка З. ( виж показанията
му) и двамата отрекли да са имали
възприятия по случая, с което единствения установен в предварителната проверка
и ДСП очевидец е В..
В
съдебната фаза на процеса обаче бе разпитан и М.Н.. Неговите показания се
възприеха безкритично като източник на реално настъпили факти, предвид непосредствените впечатления и едно
признание на свидетеля относно деликатен за него проблем. Този свидетел бе разпредено да се призове
чрез районния инспектор за адреса си по местоживеене, предвид събраната
информация, че може да е извън територията на страната. От самия районен
инспектор – св. З. се установи, че след като връчил призовката на Н., В. подал
жалба , че бил бит от семейството на М.Н., тъй като „го викали в Съда и не
можел да замине за чужбина“. По това оплакване също били търсени свидетели, но
не били открити. Причината обаче, която сочи В. в оплакването си за този побой
– осуетеното заминаване на Н. е опровергана от твърденията на последния. Н.
сподели непосредствено едно интимно обстоятелство, с което обясни причината да
не замине за чужбина – инжектирал си парафин в пениса, вследствие на което
получил инфекция, която била лекувана оперативно и стационарно в МБАЛ „Здраве“
и вследствие на която имал затруднения със самостоятелното придвижване. Н.
добросъвестно споделя в допълнителния си разпит този факт, изясняването на
който се наложи едва след разпита на З.. Н., предвид неговия интелектуален
статус, не би могъл да измисли това оправдание . Още повече, че за него той бе
изненадващо разпитан и го сподели директно и непосредствено. Така, всъщност се установи, че В. е излъгал и
за приписаното на Н. и семейството му ново нападение над себе си ( за което
,както се посочи и З. обясни, че не били открити никакви доказателства) .
Горното обсъждане компрометира
съществено показанията на В., вкл. и основно в частта относно нападението му на
процесната дата и място от подсъдимия.
Освен това – оказа се от разпита на Н. (
разпитан за първи път в съдебната фаза на процеса), че той е бил очевидец на
инцидента на 28 май, рано сутринта, в
който бил нападнат В. - от бащата на
подсъдимия Г.Г.. Последният също потвърждава участието си в словесен и
физически конфликт с В., а твърденията му в обратен смисъл, поради горното
обстойно обсъждане, са дискредитирани.
Изложеното горе не установи на
инкриминираните дата и място подсъдимият да е напуснал доми си, отивайки пред
заведението в с. С. и упражнявайки там физическо насилие над св. В..
Показанията на З. сочат, че когато е бил проверен дали спазва ограничителните
мерки, наложени с процесното предписание на л. 9, ДСП, е бил в дома си в с. С..
Доколкото не се установи нарушение от страна на подсъдимия на посоченото
предписание за спазване на домашна карантина по време на извънредна епидемична обстановка,
свързано със смъртни случаи, обявена с Решение № 325/ 14.05.2020 г. на МС на
Република България на осн. чл. 63, ал. 2, вр. ал. 3, т. 1, 2, 3, 5, 7 и 8 от
ЗЗ, което предписание е издадено в изпълнение на Заповед № РД- 01-271/
19.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването за въведените в територията на
страната противоепидимични мерки против разпространението на заразна болест по
хората във връзка с усложняващата се епидемиологична обстановка, свързана с
разпространението на COVID - 19 – подсъдимият бе признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 355, ал.2, предл.2 и пр.3, вр. с ал.1 от НК.
Само за пълнота на изложението ще се отрази,
че бланкетния състав на процесната норма е запълнен от прокурора с цитираната и
в предписанието на РЗИ София заповед на министъра на здравеопазването РД
01-271/19.05.20. Но- този административен акт ( обявен и на сайта на МЗ) не
съдържа (виж т.12) конкретните държави, пристигащите от които да подлежат на
задължителна карантина, които се сочи, че ще бъдат уточнени с друга заповед,
отсъстваща обаче в обвинителния документ. Прокурорът е приел, че Заповед РД
01-271/19.05.20 поражда задължението и за подсъдимия, който се прибрал от
Кралство Испания, но тази държава не е посочена в посочената заповед, въз
основа на която е дадено предписанието , а друга заповед пък не се сочи от
обвинението. Аналогично на транспортните престъпления, съдът може да се
произнесе само по обвинението, предвид очертаните от обвинителя фактически и
правни рамки, но не и да допълва, разширява или допълва обвинението.
Що се отнася до възраженията на
защитата, че деянието съставлява нарушение, тази преценка следва да се прави
при аналогичност на елементите от огледални състави престъпление/нарушение на
база на засегнатия с деянието обществен интерес. В случая не е установен
елемент от състава поради липсата на нарушение на издаденото предписание.
По изложените мотиви Съдът постанови оправдателната си присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: