№ 171
гр. Ямбол, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Ц. Х. Г.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20222300500212 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. С. К. от гр.***, подадена от пълномощника
му адв.Д. от АК-***, срещу Решение №122 от 21.03.2022г., постановено по гр.д.
№20212330102186/2021г. по описа на Районен съд – Ямбол, с което на основание чл.49, ал.1
СК е прекратен с развод сключения на 23.01.2009г. в гр.Ямбол граждански брак между
въззивника К. и Т. К. К., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата
съпрузи; постановено е, че след прекратяването на брака съпругата ще продължи да носи
брачното си фамилно име - К.; предоставено е ползването на семейното жилище в гр.***,
ул.***№**, вх.*, ет.*, ап.* на съпругата Т. К.; предоставено е упражняването на
родителските права върху родените от брака деца Д.И.К., род. на *** и С. И. К. ,род. на ***
на майката Т. К., като е постановено местоживеенето на децата да бъде при майката, на
адреса й в гр.***; определен е режим на лични контакти на бащата И. К. с децата; бащата И.
К. е осъден да заплаща на детето Д., чрез неговата майка и законен представител Т. К.,
месечна издръжка в размер на 350 лева, платима до 10-то число на текущия месец, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от 17.09.2021г. и на детето С., чрез
неговата майка и законен представител Т. К., да заплаща месечна издръжка в размер на 300
лева, платима до 10-то число на текущия месец, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, считано от 17.09.2021г. С решението И. К. е осъден да заплати по сметка
на Районен съд Ямбол сумата от 936,00 лева - държавна такса върху уважения размер на
присъдената за двете деца издръжка и сумата от 15,00 лева - държавна такса за решаване на
делото по иска за развод.
Оплакването във въззивта жалбата е, че оспореното решение на ЯРС е
неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според въззивника
съдът е тълкувал превратно събраните доказателства и произволни били изводите му за вина
на съпруга за дълбокото разстройство на брака, тъй като липсвали доказателства за такава
вина. Решението не било постановено и с оглед защитата на висшия интерес на децата, като
изложените съображения са, че неправилни са изводите на съда, че не може по своя
инициатива да постанови споделено упражняване на родителските права. Цитира се съдебна
практика и се поддържа, че равновременният режим се явява най-подходящ с оглед интереса
1
на децата.
По тези съображения въззивникът моли ЯОС да отмени решението на първата
инстанция изцяло и да постанови друго решение, с което да прекрати брака по вина на
ответницата, като предостави упражняването на родителските права на бащата и постанови
местоживеенето им да е при бащата на посочен адрес в гр.***, да определи режим на лични
отношения между децата Д. и С. и майка им, който режим да е максимално широк,
включително равновременен - от 1-во число на месеца до 15-то да са при майката, а от 16-то
до края на месеца при бащата, респ. равновременен при споделени седмици и майката да
бъде осъдена да заплаща издръжка за децата в минимален размер. В условията на
евентуалност моли ЯОС да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да
прекрати брака по вина на ответницата, като предостави упражняването на родителските
права по отношение на децата Д. и С. на майка им за периода от първо до петнадесето число
от месеца; да предостави упражняването на родителските права по отношение Д. и С. на
баща им за периода от шестнадесето число до последно число от месеца; да определи
местоживеенето на Д. и С. при майка им за периода от първо до петнадесето число от
месеца, а при баща им за периода от шестнадесето число до последно число от месеца. Също
в условията на евентуалност моли ЯОС да отмени решението и да постановите друго, с
което да прекрати брака по вина на ответницата, като уважи предложения режим на лични
отношения с насрещния иск, като определи месечна издръжка в размер на 270 лева за Д. и
220 лева за С., платими от първо до седмо число на месеца, считано от влизане на решението
в сила, по банкова сметка, посочена от майката.
Въззиваемата Т. К. К., чрез процесуалния си представител – адв.Ч. от АК-***, е
депозирала писмен отговор, с който е изразила становище за неоснователност на въззивната
жалба, с изложени съображения за правилност на атакуваното решение на ЯРС и липсата на
основания за неговата отмяна. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна и за потвърждаване на обжалваното решение на ЯРС, с присъждане на
направените по делото разноски.
В о.с.з. страните са изслушани по реда на чл.59, ал.6 СК.
В о.с.з. пълномощникът на въззивника поддържа жалбата и пледира за
уважаването й, с присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА, а
процесуалният представител на въззиваемата моли за потвърждаване на обжалваното
решение, както и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана
страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото
доказателства, взе предвид и изявленията на страните и приема следното:
В предмета на делото са предявените от двамата съпрузи И. С. К. и Т. К. К.
искове с правно основание чл.49 от СК - за прекратяване на брака им по вина на другия
съпруг, съединени с небрачни искове по чл.59 и чл.56 от СК - за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца на страните и
определяне на местоживеенето им, за определяне на мерки за лични отношения на децата с
родителя, който не упражнява родителските права и осъждането на последния за издръжките
на децата, за ползване на семейното жилище, като съпругата е заявила искане да запази
брачното си фамилно фамилно име К..
С обжалваното Решение №122/21.03.2022г., постановено по гр. д. №
20212330102186г., ЯРС е прекратил с развод сключения между страните брак, като дълбоко
и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи, предоставил е упражняването на
родителските права по отношение на малолетните деца Д. и С. на майката, при която е
определил местоживеенето на децата, определил е режим на лични отношения на бащата с
децата, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 20.00 часа в
неделя с преспиване; всяка втора и четвърта седмица от месеца, във вторник и сряда с преспиване,
като в учебно време - вторник след училище до срядата в 18.00 часа; един месец (30 дни) през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, непрекъснато с преспиване; за Коледните
празници (пет дни) в четна календарна година от 10.00 часа на 24 декември до 18.00 часа на 28
декември, непрекъснато с преспиване; за Новогодишните празници /пет дни/ в нечетна календарна
година от 10.00 часа на 29 декември до 18.00 часа на 2 януари следващата година, непрекъснато с
преспиване; пет дни от пролетната училищна ваканция, като през нечетна календарна година,
първите пет дни от ваканцията от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на петия ден, а през четна
календарна година -последните пет дни от ваканцията от 10.00 часа на първия от петте дни до
2
18.00 часа на петия ден, непрекъснато с преспиване; за рождените дни на децата - 23 юли и 28
април -първата събота след рождения ден от 10.00 часа до 18.00 часа всяка година; за рождения
ден на бащата - 29 юли от 10.00 часа до 14.00 часа всяка година. С решението съдът е осъдил
бащата да заплаща за детето Д. месечна издръжка в размер на 350 лв., а за детето С. -
300лв., които издръжки са платими до 10-то число на текущия месец, ведно със законната
лихва от 17.09.2021г., до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или
прекратяването на издръжките. С решението семейното жилище на страните, находящо се в
гр. Ямбол, ул."Кабиле"№38, вх.В, ет.1, ап.6, е предоставено за ползване на съпругата и
съдът е постановил жената да носи брачното си фамилно име К., като е осъдил съпруга да
заплати дължимите държавни такси.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. В настоящия случай първоинстанционното решение е
обжалвано изцяло, но във въззивната жалба няма наведени доводи за неправилност на
решението в частта, с която е прекратен брака на страните. Жалбата в тази част е бланкетна
– в нея не са посочени допуснати нарушения от първостепенния съд, а въззивната инстанция
намира, че при постановяване на първоинстанционното решение не са нарушени
императивни материалноправни норми. Следва да се отбележи, че районният съд правилно е
основал решението си, като е посочил в мотивите, че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите
нрави съдържание, тъй като между съпрузите е настъпило физическо и духовно отчуждение,
между тях не съществува взаимна привързаност, уважение и доверие, взаимните им
обвинения, обиди и телесни болки са предизвикали и фактическата им раздяла. Посочените
обстоятелства, които не са спорни и за които са събрани гласни доказателства, в своята
съвкупност дават основание да се направи изводът, че бракът между страните е дълбоко и
непоправим разстроен и съществува само формално. Съпружеската фактическа раздяла е
разрушила напълно и необратимо брачните отношения. Съобразно изложеното,
първоинстанционното решение в частта за прекратяване на брака, като правилно, следва да
бъде потвърдено.
По отношение на вината, съдебната практика еднозначно и без противоречие
приема, че брачната вина представлява субективно и отрицателно психично отношение и
фактическо поведение на съпруга към брачните задължения, което има за резултат
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като не всяко брачно провинение
представлява брачна вина, а само онова, което е причинило резултата - разпадането на
брака. В предмета на въззивното обжалване не е въведено противобрачното поведение на
съпругата, довело до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и брачната
вина на съпругата, които следва да се приемат за установени, като релевантно за настоящото
производство е единствено твърдението на съпруга, че той няма вина за брачното
разстройство, тъй като не са събрани доказателства за това.
Посоченото твърдение на въззивника се прецени за неоснователно. В случая
брачното провинение на съпруга, сега въззивник, изразило се в брачна изневяра, е
установено със свидетелските показания на св.Б.Кирилов, който е поддържал, че първо
съпругът през 2017г. е установил извънбрачна връзка с друга жена, след което са
възникнали и са се задълбочили проблемите между страните. Тези показания на св.Кирилов
не са оборени посредством други доказателства и независимо от близката родствена връзка
на свидетеля със съпругата Т.К., няма основание съдът да не ги кредитира, при което прави
извода, че това поведение на съпруга сочи на неуважение към съпругата и е в противовес с
разпоредбата на чл.14 от СК, установяваща, че отношенията между съпрузите се изграждат
на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Наред с
това по делото не е имало спор, че през месец 12.2019г. съпругът е напуснал семейното
жилище, по-късно се е върнал при семейството си през м.03.2020г., но през м.07.2021г.
отново окончателно е напуснал дома, считано от когато страните са във фактическа раздяла.
При тези данни, както правилно е приел и ЯРС, и двамата съпрузи не са положили усилия да
преодолеят противоречията си чрез взаимни отстъпки и да заздравят брака си. Съпругът е
този, който е предизвикал фактическата раздяла, което е нарушение на принципа на
съвместно живеене на съпрузите. От друга страна, неподдържайки контакти помежду си
след посочената датата, страните - включително и съпругът, са нарушили и изискванията на
чл.17 от СК. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е обща, на двамата съпрузи, е правилен. Във въззивното
производство не бяха ангажирани доказателства, които да променят убеждението на съда, че
3
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, поради
което решението и в тази му част, като правилно, следва да бъде потвърдено.
По спора за предоставяне упражняването на родителските права въззивната
инстанция приема следното:
Съгласно чл.59, ал.4 от СК съдът решава въпроса относно упражняването на
родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца при развод като обсъди:
възпитателските качества на двамата родители, техния морален облик, полаганите грижи и
отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след
развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата,
възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание,
социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права,
жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите
разполага, вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, доколкото
противобрачното поведение на брачния партньор има отношение към възпитанието на
децата. В този смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 1/12.11.1974 г.
застъпена и в по-новата такава.
От събраните в хода на производството доказателства чрез изслушване на
родителите, изслушване на малолетните деца, показанията на свидетелите, разпитани в
първата инстанция, както и от доклада на компетентната ДСП е установено следното: На
първо място и двамата родители желаят предоставянето на родителските права, тъй като
обичат и са силно привързани към децата. Установено е, че и децата са силно привързани
към всеки един от родителите си, обичат ги и са щастливи и при двамата си родители. При
изслушването им и двете деца са изразили предпочитания да бъдат отглеждани от баща си,
който е по-толерантния родител. От изслушването на двамата родители и показанията на
свидетелите по делото е установено, че родителите разполагат с родителска компетентност;
отговорни са; полагат огромни усилия за правилното възпитание на децата; помагат в
уроците на децата; ангажирани са със здравето на децата; организират почивките и
ваканциите им; създават им трудови навици и дисциплина. Наличието на родителски
капацитет се подкрепя и от социалния доклад на ДСП, според който и двамата родители
познават потребностите на децата и се отнасят отговорно за удовлетворяването им,
разполагат с необходимите жилищни условия за отглеждане на децата си в семейна среда, за
да гарантират жизнените потребности на децата и за осигуряване правилното им физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
Не се доказаха твърденията на въззивника за по-високия му родителски капацитет
и произтичащата от това по-голяма пригодност на бащата да упражнява родителските права.
Не е установено и липса на родителски капацитет от страна на майката. Напротив, всички
разпитани свидетели в хода на първата инстанция са посочили, че двамата родители взаимно
се допълват що се отнася до отглеждането на децата. Бащата извежда децата на разходки и
помага с ученето, образованието, ангажиран е и се интересува изцяло от ежедневието на
децата - случки, храна, дрехи, домашни. За установяване на тези обстоятелства пред
въззивната инстанция са събрани и показанията на св. С., който при разпита е посочил още,
че заради възможността бащата да упражнява режима на контакти с децата, той е поискал и
е бил променен сменния му режим на работа и понастоящем бащата работи само дневна
смяна от 8,30ч. до 17часа. (факт, установен и от представените пред настоящата инстанция
месечни работни графици на бащата). Това обаче не означава, че майката е абдикирала от
родителските си задължения. Напротив, социалният доклад дава сведения, които определят
Т.К. като добра майка, а св. С. дава примери за това. Според тази свидетелка майката е тази,
която се грижи за домакинството, приготвя храната за децата, в обедната почивка се връща
вкъщи, за да сложи обяда на децата, води ги на училище, на тенис, на танци, учи заедно с
тях. Вярно е, че след постановяване на първоинстанционното решение бащата е направил
необходимото да промени работното си време, което да е само през деня от 8,30ч. до 17
часа и което му осигурява възможност за отглеждане на децата, но според съда това не е
обстоятелство, което да дава приоритет на този родител, тъй като и другият родител е със
същото работно време. Работното време на бащата е от значение, доколкото по предписания
с първоинстанционното решение режим на лични контакти е предвидено бащата да взима
децата при себе си с преспиване и през работната седмица - във вторник и сряда през втора
и четвърта седмица. По делото има данни, че майката е по-строгият и изискващ родител, но
това е обяснимо с факта, че именно тя отглежда децата и се грижи за възпитанието им.
Независимо от това на майката следва да се обърне внимание, че следва да е по-търпелива и
толерантна към децата и следва да се въздържа от обиди и квалификации за децата, тъй като
4
това е укоримо поведение, неправилен възпитателски подход и не е в интерес на децата.
По отношение на материалното положение на двамата родители по делото са
събрани доказателства, че и двамата разполагат с жилища, които са приспособени за
отглеждането на децата. По отношение доходите на двамата родители следва да се посочи,
че по смисъла на закона тези условия не са решаващи, нито сами по себе си създават
основание да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот на
децата, но съдът е длъжен да ги вземе предвид. Майката е заявила пред социалната служба
получавано от нея брутно трудово възнаграждение в размер на 1200лв. месечно, а доходът
на бащата-въззивник е в размер на 3000лева месечно.
От значение според законовата разпоредба за това на кого от родителите да бъдат
предоставени родителските права, са и възрастта и пола на децата. В случая двете деца са
малолетни и са от женски пол. Голямото дете Д. е на 12 години, на възраст близка до
пубертетната, в който период тя неминуемо ще има нужда от помощта на родителите си, за
да разбере и осъзнае промените (физически и психически), които ще настъпят. Малкото дете
С. е на 10години, като не е в интерес на двете деца да бъдат разделени при отглеждането им.
На нуждите на децата настоящия състав счита, че по-адекватно може да отговори майката,
при еднакъв родителски капацитет на двамата родители и еднакво добри жилищни условия.
Както правилно е посочил и районният съд, след като до момента децата живеят при
майката, в жилището, което е обичайната им среда и което е в близост и до училището им,
висшият интерес на децата е основанието децата да останат при майката.
Действително, при изслушването им предпочитанията и на двете деца са към
бащата, но настоящата инстанция намира, че децата са на възраст и със степен на зрялост,
които не предполагат съобразяване с желанието им, като напълно споделя изводите на
районния съд, базирани на становището на психолога, че това е едно емоционално решение
на децата.
С оглед изложеното и основно заради пола и възрастта на децата, както и
установения им начин на живот, настоящия състав споделя крайните изводи на първата
инстанция, че родителските права следва да се възложат на майката, при която децата да
живеят.
При определяне режима на лични отношения на бащата с децата следва да бъде
съобразен интересът на децата. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да
общува и с двамата си родители. В случая интересът на децата налага осигуряването на
възможност за най-пълноценни контакти и с двамата родители, независимо че същите не
полагат съвместни грижи в едно домакинство. Родителят, който не упражнява
непосредствено родителските права не е лишен от тях и също следва да има възможност
пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага грижи. По тази причина по
принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства по казуса, следва
да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни
отношения между децата и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права, като отново се изхожда изключително от интереса на децата. В случая
няма спор и е установено, че двете деца са в непрекъсната връзка с баща си, че няма никакви
признаци на родителско отчуждение, че майката не възпрепятства срещите на бащата с
децата и тези срещи се осъществяват при желание и от страна на бащата, и от страна на
децата, като контактите на децата с бащата имат видимо положителна роля за малолетните
момичета. Те са във възраст, в която се установяват и укрепват отношенията на доверие и
емоционална привързаност между родител и дете. При това положение режимът на лични
отношения следва да е по-разширен, поради изградената до момента много добра основа за
общуване с децата, благоприятствана и от местожителството на бащата в същото населено
място и работното му време. Настоящата инстанция намира, че като е съобразил пола и
възрастта на децата и интересите им за утвърждаване на връзката с бащата, районният съд
правилно е приел, че следва да бъде постановен по-разширен режим, което е в съответствие
с чл.59, ал.3 от СК. При този режим е дадената възможност на бащата да взема децата при
себе си с преспиване през всички четири седмици от месеца, включително през училищните
ваканции, по време на официалните празници и личните празници на децата и на родителя,
като режимът е подробен и изключително разширен и така, както е предписан, не следва да
бъде променен, тъй като е изцяло и в интерес на децата.
За неоснователно съдът намира искането на въззивника за определяне на
споделено родителство. Последното е възможно само при изрично постигнато споразумение
между съпрузите, каквото по делото няма постигнато – в този смисъл са задължителните за
5
съдилищата разяснения по т.2 от ТР№ 1/2016г. от 03.07.2017г. на ОСГК на ВКС. В
посоченото тълкувателно решение на ВКС е прието, че разпоредбата на чл.59, ал.2 СК
изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване
съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването
им. При непостигане на споразумение между родителите относно местоживеенето на
ненавършилите пълнолетие деца и упражняването на родителските права спрямо тях
законът сочи, че следва да бъде предпочетен един от родителите, при когото децата да
живеят, и той да е носител на родителските права. Същият подход, основан на относимата
правна уредба, е използван и в ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г. - съдът следва да предостави
упражняването на родителските права на единия от родителите, като под упражняване на
родителските права съдът има предвид "тяхното ежедневно осъществяване, както и
действията по закрилата, защитата и представителството на децата". Или в конкретния
случай, поради липсата на споразумение между родителите, не са налице предпоставки
съдът да постанови наречения от въззивника "равновременен режим" при упражняване на
родителските права върху децата и режим на свиждане, като децата живеят на равни части
от месеца при всеки от родителите си. Нещо повече, според настоящия съдебен състав с
предоставянето на родителските права на майката, при която децата следва да живеят и на
която са възложени ежедневното осъществяване на родителските права и действията по
закрилата, защитата и представителството на децата, се изключва възможността за
определяне на режим на лични отношения на децата с родителя, който не упражнява
родителските права, предвиждащ ежемесечното полагане на грижи за децата и
местоживеенето им да се разпределят по равно между двамата родители, каквото
разпределяне според настоящия съдебен състав не би било в най-добър интерес на децата.
Като необвързваща за настоящия съд се прецени посочената от въззивника
практика на Пернишкия окръжен съд, който е постановил т.н. "равновременно"
упражняване на родителски права, тъй като по разбиране на ЯОС се касае именно за
споделено родителство по същината си, за което при липса на споразумение между
родителите е в пряко нарушение на посоченото по - горе ТР на ВКС.
Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която е
постановено съпругата след прекратяване на брака да продължи да носи брачното си
фамилно име, в частта, с която ползването на семейното жилище е предоставено на
съпругата и в частта, с която бащата е осъден да заплаща месечни издръжки на двете деца,
също е бланкетна и не съдържа оплаквания за неправилност на първонистанционното
решение в тези обжалвани от съпруга части. И тъй като при постановяване на
първоинстанционното решение в обсъжданите части не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, съобразно чл.269 ГПК въззивният съд няма
правомощието да провери правилността на решението, а следва да го потвърди на основание
чл.271, ал.1 и чл.272 ГПК.
По отношение на присъдените издръжки на децата следва да се посочи, че
съгласно разпоредбата на чл.142 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. При
установен по делото доход за бащата в размер на 3000лв. месечно, в неговите материални
възможности ще е да престира 350лв. месечно за издръжката на детето Д. и 300лв. месечно
за детето С., които размери на издръжките бащата би давал без затруднения.
Предвид всички изложени по-горе съображения, ЯОС намира, че обжалваното
решение на ЯРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди изцяло. Въззивната
жалба е неоснователна и се оставя без уважение.
По разноските:
При този изход на спора, с оглед неоснователността на жалбата, на въззивника И.
К. не се дължат разноски и искането му е неоснователно, като неоснователна е и
претенцията на въззиваемата страна за разноските във въззивното производство. Страните
нямат право на разноски, поради общата им вина за брачното разстройство (арг. от чл.329,
ал.1, във вр. с чл.273 ГПК), както и поради характера на производството по въпросите по
чл.59, ал.2 от СК – спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителски
права, предпоставен от невъзможност родителите да постигнат споразумение. Съдебното
решение при спорната съдебна администрация се постановява за защита по най-добрия
начин на интересите на малолетните им деца, ползва и двамата родители и затова всяка
страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, ЯОС
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №122 от 21.03.2022г., постановено по гр.д.
№20212330102186 по описа за 2021г. на Ямболски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7