РЕШЕНИЕ
№
………….
гр. София, 22.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на първи април две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 14877/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова
молба с вх. № 153795/29.11.2016 г., предявена от И.С.М., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против ЗД „Б.И.“
АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
Ищцата И.С.М. твърди, че на 22.12.2015 г.,
около 08:50 ч., на път III-1306, км 53+900, в с. Тишевица, Д.Д.Г., при
управление на лек автомобил „Субару
Джъсти“, с peг. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътнотранспортно
произшествие (ПТП) с лек автомобил „Опел Корса“, с рег. № ********.
По случая било образувано досъдебно
производство ДП № № 1394/2015 г. по описа на РУП - Враца, пр.пр. № 3582/2015 г.
по описа на РП – Враца, което било прекратено с постановление за прекратяване
на наказателното производство.
Ищцата твърди, че при настъпване на ПТП е
била пътник лек автомобил „Субару
Джъсти“, с peг. № ********. След ПТП, ищцата била настанена за лечение в МБАЛ
„Христо Ботев“ - Враца, с диагноза: Контузия на главата и тялото. Мозъчно сътресение.
Болки в лява раменна и лява тазобедрена става. Гадене. Повръщане. Световъртеж. На
06.01.2016 г., ищцата отново била хоспитализирана в МБАЛ „Христо Ботев“-Враца,
с диагноза: Увреждане на
междупрешленните дискове в поясен отдел с радикулопатия. В
резултат на уврежданията, получени при ПТП, ищцата търпяла болки и страдания за
един продължителен период и най-вероятно щяла да изпитва негативните последици
от събитието през целия си живот.
Ищецът твърди, че към датата на увреждането,
ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно лек автомобил „Субару
Джъсти“, с peг. № ********, включително и на водача Д.Д.Г..
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 26 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 22.12.2015 г. до окончателното им изплащане. Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът ЗД „Б.И.“ АД, е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП - 22.12.2015 г., по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданската отговорност на
Д.Д.Г., като водач на лек автомобил
„Субару Джъсти“, с peг. № ********, който виновно е реализирал описаното
ПТП. Ответникът оспорва иска с
възражението, че претенцията не съответства на чл. 52 ЗЗД, на вредата и икономическата
конюнктура в страната. Сочи, че в представените по делото медицински документи няма данни ищцата да е
изпадала в безсъзнателно състояние, както и че на фона на хронични
дегенеративни изменения в поясния отдел на гръбначния стълб (които не са причинени
от процесното ПТП) се е развил болков синдром и коренчева симптоматика за левия крак, като такива епизоди е имало и
преди ПТП на 22.12.2015 г.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования.
Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде
установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания
от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на
застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна
връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования
деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репатрирането им. Вината
се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е
в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В настоящия случай не се спори по делото, че
към датата на процесното ПТП – 22.12.2015 г., по силата на Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на 08.01.2015 г.,
във формата на застрахователна полица № BG/02/115002457039, валидна от 01.10.2015
г. до 30.09.2016 г., ЗД „Б.И.“ АД е застраховало гражданската отговорност на
лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Субару Джъсти“, с peг. № ********,
включително и на водача Д.Д.Г.. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се
от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 24.01.2018
г.), а и се установява от представената Справка от базата данни на
Информационния център към Гаранционен фонд (л. 64 от делото).
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически
факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Не се спори по делото, че на 22.12.2015 г., около 08:50 ч., на път
III-1306, км 53+900, в с. Тишевица, Д.Д.Г., при управление на лек
автомобил „Субару Джъсти“, с peг. № ********,
е нарушил правилата за движение по пътищата, и е реализирал пътно-транспортно
произшествие, с лек автомобил „Опел Корса“, с рег. № ********.
Не се спори по делото и че при настъпване на процесното ПТП, ищцата е
била пътник в лек автомобил „Субару
Джъсти“, с peг. № ********.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от представения по
делото Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 22.12.2015 г. от
разследващ полицай при РУ Полиция – гр. Враца, в съответствие с чл. 155, чл.
156, и чл. 128-130 НПК. Протоколът има характера на официален свидетелстващ
документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно
установените обстоятелства при огледа на произшествието. Възраженията на
ответника в тази връзка са неоснователни.
Настъпването на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, се установява и от представения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № 967000-224, съставен от дежурен ПТП
при сектор ПП ОД на МВР – Враца.
По случая е било образувано досъдебно производство № 1394/2015 г. по
описа на РУ-МВР-гр. Враца, пр. пр. № 3582/2015 г. по описа на Районна
прокуратура – Враца, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1 НК. С
постановление от 25.04.2016 г. на прокурор при Районна прокуратура – гр. Враца,
производството по ДП № 1394/2015 г. на РУ – гр. Враца, пр. пр. № 3582/2015 г.
на РП – Враца, е било прекратено, на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК - деянието не съставлява престъпление.
По делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза,
което не е оспорено от страните и което съдът кредитира, като обективно и
компетентно. Вещото лице, след като се е запознало с представените по делото
доказателства, е описало следният механизъм на ПТП:
На 22.12.2015 г., около 08.50 ч., в светлата част на денонощието, лек
автомобил „Субару Джъсти“ с peг. № ********, управляван от Д.Д.Г., на 61
години, се движи в района на с. Тишевица, в своята дясна лента за движение, със
скорост около 74 км./ч. Приближавайки изхода на селото, в посока - с. Горно
Пещене, след като преминава през заледен участък, при излизане от десен завой,
лек автомобил „Субару Джъсти“ загубва напречната си устойчивост, като започва
да криволичи по пътното платно.
В същото време, в срещуположната посока се движи лек автомобил „Опел
Корса“, с peг. № ********, управляван от С.Т.В., на 60 години. Водачът на л.а.
„Опел Корса“ забелязва движещия се срещу него л. а. „Субару Джъсти“ и след като
преценява, че автомобилите няма да могат да се разминат, предприема маневра
„завой на дясно“, като навлиза в отбивка за земен път, намиращ се в дясно по
посока на движението, където се установява в покой.
Водачът Д.Г.загубил
контрол над лекия си автомобил „Субару Джъсти“, който се отклонил в ляво и
напуснал платното за движение, като се блъснал челно със скорост около 43 км./ч.
в спрелия в отбивката лек автомобил „Опел Корса“. Мястото на удара е било по
широчина на пътя около 1 метър вдясно от десния край на платното за движение,
считано по посоката на огледа, която съвпада с посоката на движение на л. а.
„Опел Корса“ - към с. Тишевица. След удара, лек автомобил „Субару Джъсти“
продължава движението си напред и след около 10 метра се установява в
положението, в което е открит при огледа на местопроизшествието. Водачите на
превозните средства не са били употребили алкохол.
Видно от АТЕ, конкретната причина за настъпване на процесното ПТП са
субективните действия на водача на л.а. „Субару Джъсти“, който е управлявал
автомобила си със скорост по-висока от максимално разрешената за съответния
участък, като не се е съобразил с конкретните пътни и атмосферни условия. В
резултат на това е предизвикал челен удар с движещия се срещу него л. а. „Опел
Корса“.
По делото е прието заключението по Комплексната съдебно-медицинската
експертиза, извършена от вещите лица д-р Х.Б.М., специалист по неврохирургия, и
д-р К.А.С., специалист по ортопедия и травматология, което не е оспорено от
страните и което съдът кредитира. От същото се
установява, че в резултат на процесното ПТП, И.С.М. е получил следните
увреждания: Мозъчно сътресение. Контузия на главата и тялото -
гръден кош, врат, лява раменна става, лява тазобедрена става.
Мозъчното сътресение е
протекло със зашеметяване и липса на спомен за инцидента, но без данни за
изпадане в пълно безсъзнателно състояние. Реализира медико-биологичния признак
„Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Останалите травматични
увреждания са причинили поотделно и в съвкупност „Болка и страдание“.
Няма медицински документи, удостоверяващи, че ищцата е изпадала в
състояние на безсъзнание, в смисъл на коматозно състояние, след инцидента
След ПТП, на ищцата е било проведено 7-дневно болнично лечение в МБАЛ
„Христо Ботев”, гр. Враца, Хирургично отделениеу където са били извършени
необходимите изследвания и консултация. По отношение на черепномозъчна травма е
проведено комплексно медикаментозно и инфузионно лечение.
Видно от КСМЕ, пълно
възстановяване на пострадалата от получените травматични увреждания е настъпило
за срок от 20-30 дни.
Липсва
медицинска документация за наличие на усложнение в здравословното
състояние на ищцата - ексцес.
Вещите лица са
констатирали, че диагнозата „Увреждане на междупрешленовите дискове в поясен
отдел с радикулопатия“ е поставена при болнично лечение в МБАЛ „Христо Ботев”,
гр. Враца, Неврологично отделение, за периода от 06.01.2016 г. до 11.01.2016 г.
Началото на оплакванията е 20 дни преди постъпването, т.е. преди
настъпване на процесното ПТП. Освен това, вещите лица са посочили, че заболяването
има хронично-дегенеративен характер и няма пряка връзка с процесното ПТП. Възможно е, обаче, развилият
се болков синдром и коренчева симптоматика да са съпричинени от общата контузия на
тялото и гръбначния стълб при ПТП.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката П.И.Х.,
която е дъщеря на ищцата. Свидетелката сочи, че е видяла майка си в деня на ПТП
– 22.12.2015 г., в болницата. Ищцата била неадекватна, имала болки в главата и
по тялото. В болницата била около 7 дни. След като я изписали, трябвало някой
да се грижи да нея, поради което ищцата отишла в дома на свидетелката. След
около 10 дни трябвало отново да постъпи в болницата, тъй като продължавала да
не се чувства добре. Вторият път, останала в болницата 5 дена. Свидетелката
заявява, че ищцата не е могла да се обслужва сама и около месец и половина се
грижили за нея. Ищцата имала болки в
главата, в крака и в гърдите, като най-силна била болката в главата.
Свидетелката сочи, че „към момента“ (разпитът е проведен на 04.06.2018 г.),
ищцата все още има болки в главата и в крака.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът Д.Д.Г. е действал противоправно, тъй
като е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, предвиждаща, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Следва
да се посочи, че нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП е приложимо доколкото не е
установено нарушение от страна на водача на режима на скоростта на движение, в
резултат на което водача губи контрола за движение върху лекия автомобил.
Нарушение на чл. 20, ал. 1 ще има тогава, когато водачът губи контрол върху
автомобила поради други причини, извън режима на скорост. Такива биха могли да
бъдат липсата на внимание при управление, разсейване, заспиване и др. Всяко
нарушение на режима на скоростта в резултат на несъобразяване с пътните условия
– заледен път в случая – е нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП (в този смисъл са:
решение 353/04.12.1991 г. по н. д. № 366/91 г. на ВКС, решение 35/26.02.2016 г.
по н.д. № 96/16 г. на ВКС, ІІ НО,
решение 5/2012 г. по н.д. 2900/2011 г. на ВКС, решение № 43/2015 г. по н.д. 1604/14
г. на ВКС, І НО.
Следователно,
на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ ЗД „Б.И.“ АД
дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото
лице, каквото като пострадал се явява И.С.М. (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този
размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните
последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е
константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази
връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на
ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни
случаи (определение № 57/08.02.2018 г. по т.д.
№ 2004/2017 г. на ВКС, І ТО, решение №
2204/30.10.2017 г. по гр. д. № 1718/2017 г. по описа на САС, ГО, 8 състав, решение № 2147/10.08.2018
г. по гр.д. № 6191/2017 г. по описа на САС, ГО, 10 състав, и др.) и
отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания, възрастта на пострадалия; доказаните болки и страдания;
общият лечебен и възстановител период; отсъствието на негативни последици,
обществено - икономическите условия и лимита на застрахователното обезщетение
към датата на ПТП.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, и степента на увреждане на И.С.М.,
съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза общо на сумата от 6 000
лева. Искът е основателен и следва да бъде уважен за този размер, а за
разликата до пълния предявен размер от 26 000 лева, искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
При
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана,
поради което върху определеното обезщетение се дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня на
увреждането. Следователно, сумата е дължима ведно със законната лихва, считано
от 22.12.2015 г. до окончателното ѝ изплащане.
Относно
разноските: На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 119.60
лева от общо направените разноски в размер на 520 лева (520 лв. х 0.23) - платена
държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца
– адв. В.Н.,
адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, в размер на 301.30 лева (1310 лв. х 0.23).
Ответникът е представил доказателства за извършени разноски в размер на 1800
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 16.10.2017 г., приложен на лист 89 от делото и ДДС (1500
лв. + 20 % ).
В съдебно заседание на 01.04.2019 г. пълномощникът на ищеца е направил
възражение за прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да бъде
намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския
процесуален кодекс, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да
е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер.
Съдът, след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя
на проведените открити съдебни заседания (3 бр.), обема и вида на
събраните доказателства и доказателствени средства (писмени доказателства,
гласни доказателства чрез разпит на свидетели, КСМЕ и АТЕ), както и след като
съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г., приема, че
възнаграждението не следва да се намалява.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
1578.50 лева от общо направените
разноски в размер на 2050 лева (2050 х 0.77), в т.ч.: адвокатско възнаграждение
(1800 лева) и депозит за експертиза (250 лева).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 246.90 лева, в т.ч.:
държавна такса – 120.40 лева (6000 лв. х 4 % = 240 лв. – 119.60 лв.) и депозити
за експертизи – 126.50 лева (550 лева х 0.23), от внасянето на които съдът, на
основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищеца (частично).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на И.С.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
на основание чл.
267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.),
сумата от 6 000 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 22.12.2015 г., на път
III-1306, в с. Тишевица, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2015
г. до окончателното плащане, както и
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 119.60
лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 267, ал.1, вр. чл. 226,
ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 6 000 лева до пълния
предявен размер от 26 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат В. Й. Н.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, сумата от 301.30 лева
– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.С.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1578.50 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати
на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на
основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 246.90
лева – държавна такса и депозит за експертизи.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: