Решение по дело №1093/2024 на Административен съд - Хасково

 

Производството е по реда на чл.87, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. И. М., действащ лично й в качеството си на законен представител на малолетния си син М. И. А., насочена срещу Решение № 10874 от 15.10.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се твърди, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнfпроизводствените правила при издаването му.

Като основания за отказа в акта на административния орган били изложени съображения, че не са налице необходимите материалноmравни предпоставки за предоставяне в полза на жалбоподателите на бежански статут и хуманитарен статут.

По-конкретно Държавна агенция за бежанците считала, че не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на Сирия. Въпреки че административният орган оценявал положението в страната като несигурно и напрегнато, същият не определял насилието във всички части на страната като безогледно. Въз основа на това бил направен изводът, че за оспорващите са налице предпоставките по чл. 8, ал. 8, респ. чл. 9, ал. 5 ЗУБ - възможност да се ползват от ефективна закрила в част от държавата им по произход.

Анализът на изложената в решението обстановка в Сирия бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на жалбоподателите. Административният орган общо разглеждал данните, съдържащи се в издадената от самия него справка, относно състоянието на провинцията, от която произхождали. Същевременно органът не изследва. обстоятелството относно последното им местоживеене в Сирия и региона на страната, в който евентуално ще бъдат върнати.

Още повече, позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване по чл. 8, ал. 8, респ. чл. 9, ал. 5 ЗУБ, ДАБ не отчитал законово заложеното условие за нейното прилагане - териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. При прилагане на сочените разпоредби на административния орган било вменено да установи, че кандидатът можел сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част на държавата. На следващо място ДАБ следвало да извърши обоснована преценка относно действителната възможност кандидатът да се установи в посочената обособена област.

В оспорения административен акт липсвало каквото и да било изследване на възможността жалбоподателите да пътуват до конкретно посочения регион на Сирия в настоящия момент. Липсвал и анализ на риска от едно такова пътуване или законността на влизането в страната именно в конкретната посочена от административния орган обособена част от държавата, счетена за сигурна. Същевременно не били анализирани пречките за установяването им в конкретната област на Сирия, които били от финансов и битов характер, предвид материалните им затруднения на лице, напуснало държавата си на произход в търсене на международна закрила. Същевременно не се обсъждали и евентуални административни и правни препятствия за установяването r; именно в посочената област.

Следователно атакуваното решение на ДАБ било издадено в нарушение на изискванията на чл. 8, ал.2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, които постановявали към момента на произнасяне на заявлението за убежище, приемащата държава да вземе под внимание какви са общите условия в обособената част от държавата на произход и какви са личните обстоятелства на кандидата.

Административният орган също така превратно тълкувал и не ie съобразявал с предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С- 465/07, съгласно което личният елемент на засягане на молителя може по принцип да се счита за установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който ще бъде върнато лицето, насилието е в такава висока степен, че самото пребиваване в този район е заплаха за живота и сигурността му.

Следователно в решението си ДАБ не правел обоснована връзка между твърдените от оспорващите факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното им местоживеене в Сирия в област ***, в която щели да бъдат върнати. Информацията, на която АО се позовавал не отговарял на реалната ситуация в страната им на произход и дори той си противоречал в анализа си и опита си да докаже, че при евентуалното им завръщане в Сирия, биха могли да водят нормален живот.

По този начин неразгледани по същество оставали причините, довели до напускане на местоживеенето на оспорващите поради основателен страх от преследване именно там.

Изложените съображения в атакувания административен акт били незаконосъобразни, тъй като административният орган необосновано и с противоречиви мотиви, относими единствено към една област в Сирия, провеждал заключение относно състоянието на безогледно насилие в цялата страна, като същевременно не кредитирал факта, че причините да напуснат държавата си били свързани с твърдените от жалбоподателите актове на несигурност и насилие в конкретното им място на живот там, което не било изследвано от ДАБ.

Именно поради тези обстоятелства оспорващите се страхували за живота и здравето си и се опасявали, че ще бъдат подложени на преследване в случай, че бъдат върнати в държавата им на произход. Считат, че посочените причини представлявали основание за предоставяне в тяхна полза на закрила по смисъла на чл. 9 ЗУБ.

В държавата им на произход и в конкретното им местоживеене там продължавало да е опасно за населението, а общоизвестна била информацията, че ситуацията в Сирия е неспокойна, непрекъснато се променя и към настоящия момент тя не била такава, каквато органът бил преценил.

Всички изложени факти, избирателно отразени в обжалваното решение, не били обсъдени в цялост, поради което и крайните изводи в същото били погрешни.

Като не бил обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не бил съобразил връзката между конкретното местоживеене на жалбоподателите с общата обстановка в Сирия, както и възможностите им за достигане и установяване в друга област на страната, счетена за сигурна, административният орган бил произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административно-производствените правила. В него бил изложен преразказ на известни факти, но изведените въз основа на тях изводи били напълно формални. Счита се, че това не може да се възприеме като надлежно мотивиране на издадения административен акт и е основание за отмяна на същия.

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и чрез процесуални представители.

Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, в писмен отговор, депозиран чрез процесуален представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, подадени чрез СДВНЧ към Дирекция „Миграция“ под вх.№105400-1646/26.06.2024г. (под името А. А. лично и за сина си М. А. от Сирия) и подадена чрез РПЦ – [населено място] под вх.№1498 от 01.07.2024г., заведени в ДАБ под рег.№УП 33378/01.07.2024г. А. И. М. от Сирия поискал закрила от Република България за себе си и малолетното си дете М..

Тъй като не разполагал с документ за самоличност последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ с рег. № УП – 33378 от 01.07.2024г. при ДАБ, с която жалбоподателя посочил, че се казва А.(собствено име) М. (бащино име) И. ( фамилно име), роден в Сирия на ***. в ***, [семейно положение].

Чужденецът е регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП 33378 от 01.07.2024г., като А. И. М., роден на [дата]. в Сирия, ***, със същия постоянен адрес, *, с начално образование, [семейно положение], етническа принадлежност – **, без професия. В регистрационния лист са посочени индивидуализиращи данни и по отношение малолетния М. И. А., а именно, че е роден на [дата].

На 18.07.2024г. с А. И. М. е проведено интервю обективирано в протокол УП-33378 от 18.07.2024г. При интервюто чужденецът заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Не можел да предостави документи за самоличност. Имал лична карта, но тя останала в Сирия. Имал близки роднини в държави-членки на ЕС. Освен сина си, който се намирал с него в България, имал двама братя и две сестри, които се намирали в Германия от няколко години и имали предоставена закрила. Напуснал Сирия през 2024г. и нелегално заедно с детето си преминали Турция, където останали 2 седмици. На 15.06.2024г. влязъл незаконно в България, със стълба през ограда на границата. Превозен бил с автомобил до [населено място] и там се предал на полицията. Роден бил в [населено място], но * години преди напускане на страната си живял в [населено място], обл. ***. [семейно положение] бил, със съпругата си имали 5 деца - М., който бил с него в България и четири дъщери, които останали с майка си в Сирия. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава членка на ЕС. Не бил подавал молба за закрила в друга държава освен България. Не бил арестуван, не бил осъждан, нямал проблеми в страната си във връзка с етническата си принадлежност, нямал проблеми във връзка с изповядваната от него религия – ***, както и такива с властите в страната си. Не бил членувал в политически партии или организации. Не бил отбил редовната си военна служба, не бил получавал призовка за служба в армията, не бил преследван от никоя групировка в страната му по произход, срещу него не било отправяни заплахи и не му било оказвано насилие. Основната причина да напусне Сирия била войната, която още не била приключила. В населеното му място, било спокойно, но постепенно и при тях започнали въоръжени сблъсъци. Сраженията се водели между редовната сирийска армия и свободната сирийска армия, което правело обстановката несигурна. През 2015г. със семейството му решили да се преместят в Дамаск, и след няколко месеца се принудили да се установят в палатков лагер до [населено място]. Там пребивавали близо 9 години, но условията за живот били тежки. Заявил, че не би се върнал в Сирия заради продължаваща война там, навсякъде се водели военни действия и нямало сигурно населено място.

На 18.07.2024г. е проведено изслушване на малолетния М. И. М., обективирано в протокол, рег. № УП-33378 от 18.07.2024г.. Изслушването е проведено в присъствието на бащата на детето, и определения със заповед № ЗД/Д-Х-Х-408/02.07.2024г. на Директора на ДСП – Харманли/л.61/ социален работник. Детето е заявило, че в Сирия са живеели в палатка близо до [населено място], ходил бил до 3-ти клас на училище в Сирия, след което заради войната се принудил да прекъсне. Имал приятели в училище, макар и малко, които сега му липсвали. В България дошъл с баща си, напуснали Сирия заради водещата се война, било го страх от войната. Родителите му също се страхували. Зарадвал се когато научил че тръгва на пътешествие, в България се чувствал добре, не учел български език, но имал желание за това. Вкъщи помагал на родителите си, когато пораснел искал да стане лекар. В България имал приятели, тук се запознали, харесвало му жилището в което живеели, а любимият му предмет в училище бил арабски.

В хода на административното производство е приобщен социален доклад по отношение детето М. И. А., както и писмо рег. № М-13102 от 23.08.2024г. на ЗА Директора на специализирана дирекция“М“-ДАНС, в което било посочено, че агенцията не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на А. И. М., при условие, че отговаря на изискванията на ЗУБ.

С Решение №10874 от 15.10.2024г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на А. И. М. и малолетното му дете М. И. А..

На 24.10.2024г. решението е връчено на жалбоподателя А. И. М. срещу подпис, като същия е запознат с текста му на език, който разбира с помощта на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 28.10.2024г.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежни страни, за които е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ, поради което е допустима.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца и малолетното му дете не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдил както изложените от жалбоподателите данни в бежанската им история, така и обстановката в страната им на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред компетентен интервюиращ орган с пълнолетния кандидат за закрила е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираното лице в присъствието на преводач на разбираем за него език. При проведеното интервю е присъствал и социален работник от отдел“ЗД“ при Д“СП“-Харманли. Изготвен и представен пред административният орган е и социален доклад, касаещ малолетното дете М. И. А.. С детето е проведено и изслушване при условията на чл. 15 от ЗЗД, в присъствието на социален работник, бащата на детето и преводач. Административният орган е изпълнил задължението си преди произнасяне по молбата за международна закрила да прецени всички относими факти, декларации или документи.

Спазено е и изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата за предоставяне на международна закрила, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа.

Съдът намира , че не е допуснато нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на оспорващите лица. Напротив, много подробно се обследват всички заявени от А. И. М. и малолетното му дете факти от бежанската им история, като и подробно същите се анализират, като въз основа на тях ответникът приема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на чужденците преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната им на произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

При регистрацията на А. И. М., същият е регистриран, като сирийски гражданин, с оглед на което за държава по произход по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме Сирия.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведените с жалбоподателя интервю и проведеното изслушване на малолетното му дете не се установява спрямо тях да е осъществено визираното в чл. 8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Лицето не твърди в страната си на произход да е заплашвано лично, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е било обект на репресии. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група мюсюлманин – сунит е достатъчно основание за опасения от преследване. По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на кандидатите за закрила на хуманитарен статут: Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В случая от страна на жалбоподателите не се твърди в държавата си по произход да са изложени на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл. 9, ал.6 и ал.8 от ЗУТ.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващите, както правилно е преценил и административния орган.

Цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно пълзящата скала посочена в т.39 от решението в колкото по-голяма степен молителят успее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледно насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Т.е. от гореизложеното е видно, че за да е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителите по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ то е необходимо освен наличие на вътрешен въоръжен конфликт в съответната държава по произход, но и този конфликт да е довел до тежки и лични заплахи за живота или личността на чужденеца като гражданско лице, като съществуването на такива заплахи може да се предполага ако ситуацията в страната по произход достигне до изключително високо ниво на безогледно насилие.

В тази връзка следва да се посочи, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. Жалбоподателите са посочили, че преди напускане на страната си по произход са живели в [населено място], провинция ***. По делото е приложена справка вх.№ ЦУ-1852 от 27.08.2024г. От същата е видно,че *** е разделена на зони, контролирани от бунтовническите въоръжени групировки, действащи срещу официалното сирийско правителство, на зони контролирани от режима на А. и на няколко отделни области и анклави контролирани от кюрдските Сирийски демократични сили и свързаните с тях отряди за защита на народа, като ситуацията в провинцията остава сложна. Наред с това от същата справка се установява, че област Дамаск намираща се в югозападната част на страната е сравнително незасегната от гражданския конфликт от години насам, тъй като официалното правителство е възвърнало пълния контрол над столицата от май 2018г. По голямата част от провинция Латакия също се намира под контрола на официалното правителство, както и провинция Тартус, която е под контрола на правителството от 2011г. и не е подложена на тежки атаки, а към момента на територията на последната не присъстват антиправителствени въоръжени групи. Същевременно по делото е приложена и справка с вх.№ЦУ-1841/23.08.2024г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ – МС, касаеща ситуацията в страната по произход на молителя като цяло. Видно е от информацията в тази справка, че на територията на Сирия е налице вътрешен въоръжен конфликт считано от 2011г., но от 2020г. насам конфликтът на територията на страната се намира в състояние на застой. В справката се сочи, че фронтовите линии в Сирия към момента са повече или по-малко стабилизирани и фактически съществуват четири зони под контрола на различни участници в конфликта – зони под контрола на официалното сирийско правителство, зони под контрола на кюрдското самоуправление, зона под контрол на т.нар. „Правителство на сирийското спасение“ и зони под контрола на Турция и съюзническите й милиции. Сирийското правителство контролира над 60 % от общата територия на страната, вкл. центъра, средиземноморското крайбрежие, а всички големи градски зони, вкл. Дамаск, ***, Лабе и Хама са разположени в контролираната от правителството зона. Отразено е също, че макар да съществува риск за сигурността, свързаното с конфликта насилие е спорадично, а и от 2012г. е налице мълчаливо споразумение между сирийското правителство и кюрдската партия „Демократичен съюз“, което предоставя на последната известна степен на автономия в районите с кюрдско мнозинство, в североизточната част на страната, в замяна на което кюрдската партия не участва в конфликта. От справката се установява също, че последният останал анклав от първоначалната опозиция на правителството е в северозападната част на провинция Идлиб на границата с Турция, където са разположени десетки предимно ислямистки групи.

Предвид така установеното в справките, то по мнение на съда правилен се явява изводът на административния орган, че към настоящия момент в Сирия не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Макар обстановката в страната по произход на молителя да остава сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива при които съществува реален риск, чужденецът да понесе тежки посегателства. Жалбоподателят твърди, че е нямал взаимоотношения с армията и полицията и не е извършвал политическа дейност. Семейството му продължава да живее в Сирия необезпокоявано. Следователно не може да се направи извода,че личното и общественото му положение предполагат същия да е рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. По смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя следва безогледното насилие в Сирия да е изключително, каквото то не се установява да е от относимата справка на Дирекция“МД“ при ДАБ. Нещо повече от цитираната справка рег. № 1841/2024г. на ДАБ може да се направи и извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване в частите от страната в които е налице по-висока сигурност и в които жалбоподателят спокойно би могъл да се ползва от закрилата на официалните власти и които както се посочи са над 60 процента от общата част от страната. Наред с това от справка рег. № Ц-1852 от 27.08.2024г. може да се достигне до извода, че макар в провинция *** положението да е нестабилно, то има части от страна и конкретно тези находящи се в района на провинция Дамаск, провинция Тартус и провинция Камишли, в които не съществува реален риск чужденецът да получи тежки посегателства, същия може спокойно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. Предвид това обоснован се явява извода на административния орган, че за кандидатите за закрила не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ както и че е налице хипотезата на чл. 9, ал.5 от ЗУБ.

Правилен се явява и извода, че не са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

Конкретно по отношение малолетния жалбоподател е необходимо да се посочи и следното: Както правилно е посочено в обжалваното решение от основополагащо значение в случая е принципът за висшия интерес на детето в съответствие и със ЗЗДет. В случая най-висшият интерес на детето е защитен - спазена е процедурата по провеждане на производството и същото е проведено със при участие на представители на отдел „Закрила на детето“ при Д“СП“, [населено място], Административният орган е обсъдил доказателствата, относими към изискванията да бъде защитен най-добрият интерес на детето, но съпоставени с приложимите за хуманитарен статут норми, правилно е преценено, че тези доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на такъв статут. Както изрично е възприето в практиката на ВАС - Решение № 11313 от 17.10.2024г. постановено по адм.дело № 3843/2024г., изискването за спазване на посочения принцип не може да се интерпретира като императив за предоставянето на закрила без оглед на изискванията по специалния закон. При определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството – така Решение № 9134 от 23.07.2024г. по адм.дело № 2062/2024г. на ВАС. Съответно при наличие на установена по делото възможност за вътрешно разселване в Сирия, то детето завръщайки се с баща си би могло да се отглежда в семейната си среда от двамата си родители и сред своята култура и религия, като ще има възможност да общува и останалите си роднини по майчина и бащина линия.

От горното може да се направи заключение, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт.

Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. И. М., действащ лично й в качеството си на законен представител на малолетния си син М. И. А., насочена срещу Решение № 10874 от 15.10.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.