Решение по дело №3303/2018 на Районен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

1607/8.10.2018г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

         ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 26.09.2018 година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева

 

при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния  съдия НАХД № 3303 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

             Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „Д.к.к.” ЕООД,   против  Наказателно Постановление №344714-F387630/02.07.2018г. на Директор на дирекция „Контрол” при ТД - НАП гр.Варна, с което на „Д.к.к.” ЕООД е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВАНА САНКЦИЯ” в размер на 2496.49 лева на основание чл.180 ал.1 от  Закона за данъка върху  добавената стойност.

           В жалбата си въззивникът моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебното заседание, редовно призован не се явява и не се  представлява.

    Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление.      

       След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         На 12.03.2018г. в ТД на НАП - гр.Варна при извършена проверка възложена с резолюция № 032691800464080/08.03.2018г., по реда на чл.96, ал.1 се установи, че въззивното дружество е достигнало облагаем оборот за задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС над 50 000.00 лв. към 24.02.2018г., а именно 51212,24лв. формиран от извършвана дейност -ресторантьорство. Съгласно действащият чл.96, ал.1, изречение второ от ЗДДС (изм. - ДВ, бр. 97 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) „когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. ЗЛ е следвало да подаде Заявление за регистрация по чл. 96 от ЗДДС в срок до 03.03.2018г.. Задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е достигнат облагаемия оборот, но не и за период по-дълъг от 12 месеца. Съгласно посочената разпоредба на чл.96, ал.1 от ЗДДС въззивното дружество е следвало в срок до седем дни от достигане на оборота, като това е следвало да стане но 03.03.2018г.. Заявление за регистрация по ЗДДС на въззивното дружество е подадено в ТД на НАП-гр.Варна на 07.03.2018г. – един ден след изтичане на законно установения срок. Съгласно разпоредбата на чл.180, ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС, когато лице не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало в законоустановения срок, се наказва с глоба/имуществена санкция в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500лв. Извършеното нарушение се потвърждава от събраните в АНИ доказателства: Резолюция за извършване на проверка № Заявление за регистрация по ЗДДС Акт за регистрация по ЗДДС., Електронна кореспонденция, Протокол, Справка за оборота, Копие на отчети от ЕКАФП, Копие на касови бележки, Пълномощни. АУАН е редовно предявен и връчен на упълномощено лице. По издадения и връчен на лицето АУАН  е постъпило писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 отЗАНН, но при разглеждането му АНО е прел същото за неоснователно. При така установената фактическа обстановка административно наказващият орган приема от правна страна, че „Д.к.к.” ЕООД е нарушило разпоредбата на чл.180 ал.1 вр. чл.96, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност за това, че като не се е регистрирало по ЗДДС в срок.

         Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно наказващият орган изцяло е възприел изцяло описаната фактическа обстановка.

         В хода на съдебното производство бе разпитан свид.С., чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно.

          Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са последователни,взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:  

           Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.

         Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на дирекция „Контрол” при ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед № 1582/23.12.2015г. на Изпълнителния директор на НАП. Образуваното административнонаказателното производство е проведено правилно и законосъобразно.

             Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. АУАН също е бил издаден в предвидените в закона срокове. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Вмененото във вина на въззивникът  нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща и да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и  по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което същия е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. В тази връзка съдът не приема възраженията на жалбоподателят за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП.

          Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, като административнонаказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта. Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението по чл. 180 ал.1 вр. чл. 96 ал.1 от ЗДДС. Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е съотнесъл установените факти към хипотезата на правната норма и е установил извършено нарушение по чл. 180  ал.1 вр. чл. 96 ал.1 от ЗДДС. Съгласно чл.3 ал.1 от ЗДДС данъчнозадължено лице по смисъла на  закона е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност независимо от целите и резултатите от нея. Съгласно чл. 3 ал.2 от ЗДДС независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

   Предвид гореизложеното, всички писмени и гласни доказателства съдът намира, че извършеното нарушение е безспорно установено, тъй като съгласно чл.96 ал.1 от ЗДДС всяко лице с облагаем оборот 50 хил. лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия, е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Доколкото е установено, че този оборот е бил достигнат през м.02.2018 г., въззивникът е следвало в 7 дневен срок да подаде такова заявление. С бездействието си, същия е извършил нарушение на разпоредбите на ЗДДС.

Съдът обаче следва да посочи, че АНО не е посочил коректно дата до която въззивното дружество е следвало да подаде заявление, тъй като определената в НП дата 03.03.2018г. е официален празник за страната и съответно неработен ден. Правилното посочване на дата е тази на първия работен ден – 06.03.2018г. На посочената дата от АНО 03.03.2018г. е било невъзможно подаването на заявление за регистрация по ЗДДС. Освен това въззивното дружество по своя инициатива е подало заявлението само един ден след изтичане на срока, без да му е била изпращана покана от НАП.

Нарушението е такова от възможно най-лекия вид - неподаване в срок, т.е. само забава в изпълнението, а не липса на изпълнение на задължението или посочване на данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък. Данъка е изчислен и платен и не е нанесена щета. Съдът  споделя възражението, че в конкретния случай АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението, което е формално, се различава по степен на обществена опасност от обичайните за съответния вид. Касае за забава от един ден, поради което би могъл да бъде формиран извод за малозначителност на извършеното, и за незначителна обществена опасност.

         В ЗАНН не е предвиден законен критерий за маловажен случай на административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения, като законодателят не е разграничил по никакъв начин формалните от резултатните нарушения при преценката на горните обстоятелства/ разграничение в тази насока липсва както в ЗАНН, така и в НК/.

         Съгласно чл.11 от ЗАНН въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелства изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. Съдът намира, че всички тези обстоятелства са изяснени и дават основание да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК.

         Липсват каквито и да било доказателства въззивника да е санкциониран за други нарушения на данъчното законодателство, съдът намира, че дори и да е налице някакво противоправно поведение, то безспорно същото е инцидентна проява.

          Предвид всичко гореизложено съдът намира, че конкретното нарушение и конкретният нарушител се различават значително по степен на обществена опасност от обичайните за съответния вид и нарушението, ако такова има и следва  да се приемат приетите за установени от АНО нарушения за маловажни, като в конкретния случай  наложеното административно наказание  би имало по-скоро негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо въздействие.

         Преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк.н.д. 1/2005 г./. Доколкото същата е свързана с правилното приложение на материалния закон е в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното НП.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №344714-F387630/02.07.2018г. на Директор на дирекция „Контрол” при ТД - НАП гр.Варна, с което на „Д.к.к.” ЕООД е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВАНА САНКЦИЯ” в размер на 2496.49 лева на основание чл.180 ал.1 от  Закона за данъка върху  добавената стойност.

 

           Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.

 

            След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.    

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: