Р Е Ш
Е Н И Е
1607/8.10.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно
заседание на 26.09.2018
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при
секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 3303
по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано
на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от „Д.к.к.”
ЕООД, против Наказателно Постановление №344714-F387630/02.07.2018г. на Директор на
дирекция „Контрол” при ТД - НАП гр.Варна,
с което на „Д.к.к.” ЕООД е наложено
административно наказание „ИМУЩЕСТВАНА
САНКЦИЯ” в размер на 2496.49 лева на основание чл.180 ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност.
В жалбата си въззивникът моли за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно. В съдебното заседание, редовно призован
не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният
си представител, оспорва жалбата и моли съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление.
След преценка на доводите
на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие
за установено от фактическа страна
следното:
На 12.03.2018г.
в ТД на НАП - гр.Варна при извършена проверка възложена с резолюция № 032691800464080/08.03.2018г., по реда на чл.96, ал.1 се
установи, че въззивното дружество е достигнало
облагаем оборот за задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС над 50 000.00 лв.
към 24.02.2018г., а именно 51212,24лв. формиран от извършвана дейност
-ресторантьорство. Съгласно действащият чл.96,
ал.1, изречение второ от ЗДДС (изм. - ДВ, бр. 97 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) „когато оборотът е достигнат за период не
по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да
подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. ЗЛ
е следвало да подаде Заявление за регистрация по чл. 96 от ЗДДС в срок до 03.03.2018г.. Задължението за регистрация възниква независимо от срока,
за който е достигнат облагаемия оборот, но не и за период по-дълъг от 12
месеца. Съгласно посочената разпоредба на чл.96, ал.1 от ЗДДС въззивното дружество е следвало в срок до седем дни от
достигане на оборота, като това е следвало да стане но 03.03.2018г..
Заявление за регистрация по ЗДДС на въззивното
дружество е подадено в ТД на НАП-гр.Варна на 07.03.2018г. – един ден след
изтичане на законно установения срок. Съгласно разпоредбата на чл.180, ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС, когато лице не е начислило данък, тъй като
не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало в законоустановения срок, се наказва с глоба/имуществена
санкция в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500лв. Извършеното
нарушение се потвърждава от събраните в АНИ доказателства: Резолюция за
извършване на проверка № Заявление за регистрация по ЗДДС Акт за регистрация по
ЗДДС., Електронна кореспонденция, Протокол, Справка за оборота, Копие на отчети
от ЕКАФП, Копие на касови бележки, Пълномощни. АУАН е редовно предявен и връчен
на упълномощено лице. По издадения и връчен на лицето АУАН е постъпило писмено възражение по реда на
чл.44, ал.1 отЗАНН, но при разглеждането му АНО е
прел същото за неоснователно. При така установената фактическа обстановка
административно наказващият орган приема от правна страна, че „Д.к.к.” ЕООД е нарушило разпоредбата на
чл.180 ал.1 вр. чл.96, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност за това, че като не се е регистрирало по ЗДДС в срок.
Въз
основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административно наказващият орган изцяло е възприел
изцяло описаната фактическа обстановка.
В хода
на съдебното производство бе разпитан свид.С., чиито показания съдът кредитира
изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства, които са последователни,взаимно
обвързани и безпротиворечиви
и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество се преценява като неоснователна.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на дирекция „Контрол” при ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед № 1582/23.12.2015г. на Изпълнителния директор на НАП. Образуваното административнонаказателното производство е проведено правилно
и законосъобразно.
Наказателното постановление е
издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл.34
ал.3 от ЗАНН. АУАН също е бил издаден в предвидените в закона срокове. Спазени
са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото
наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Вмененото
във вина на въззивникът нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща и да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава. Не са
допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението
и по никакъв начин не е накърнено
правото на защита на жалбоподателят, което същия е упражнил с подаването на
жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. В
тази връзка съдът не приема възраженията на жалбоподателят за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП.
Въз основа
на Акта за
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, като административнонаказващият орган
е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта. Административно наказващият
орган правилно
е квалифицирал нарушението по чл. 180 ал.1 вр.
чл. 96 ал.1 от ЗДДС. Съдът намира, че правилно административно-наказващият
орган е съотнесъл установените факти към хипотезата
на правната норма и е установил извършено нарушение по чл. 180 ал.1 вр.
чл. 96 ал.1 от ЗДДС. Съгласно чл.3 ал.1 от ЗДДС данъчнозадължено лице по смисъла на закона е всяко лице, което извършва
независима икономическа дейност независимо от целите и резултатите от нея. Съгласно чл. 3 ал.2 от ЗДДС независима икономическа дейност е дейността
на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело
и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия,
включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по
занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен
доход от него.
Предвид
гореизложеното, всички писмени и гласни доказателства съдът намира, че
извършеното нарушение е безспорно установено, тъй като съгласно чл.96 ал.1 от ЗДДС всяко лице с облагаем
оборот 50 хил. лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12
последователни месеца преди текущия, е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на
данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС. Доколкото е установено, че този оборот е бил достигнат
през м.02.2018 г., въззивникът е следвало в 7 дневен срок да подаде такова
заявление. С бездействието си, същия е извършил нарушение на разпоредбите на
ЗДДС.
Съдът
обаче следва да посочи, че АНО не е посочил коректно дата до която въззивното
дружество е следвало да подаде заявление, тъй като определената в НП дата
03.03.2018г. е официален празник за страната и съответно неработен ден. Правилното
посочване на дата е тази на първия работен ден – 06.03.2018г. На посочената
дата от АНО 03.03.2018г. е било невъзможно подаването на заявление за
регистрация по ЗДДС. Освен това въззивното дружество по своя инициатива е
подало заявлението само един ден след изтичане на срока, без да му е била
изпращана покана от НАП.
Нарушението
е такова от възможно най-лекия вид - неподаване в срок, т.е. само забава в
изпълнението, а не липса на изпълнение на задължението или посочване на данни
или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или
до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък. Данъка е
изчислен и платен и не е нанесена щета. Съдът споделя възражението, че в конкретния случай
АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението,
което е формално, се различава по степен на обществена опасност от обичайните
за съответния вид. Касае за забава от един ден, поради което би могъл да бъде
формиран извод за малозначителност на извършеното, и
за незначителна обществена опасност.
В ЗАНН не е предвиден законен критерий
за маловажен случай на административно нарушение, поради което следва да се
изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения, като законодателят не е разграничил по никакъв начин формалните от
резултатните нарушения при преценката на горните обстоятелства/ разграничение в
тази насока липсва както в ЗАНН, така и в НК/.
Съгласно чл.11 от ЗАНН въпросите за
вината, вменяемостта, обстоятелства изключващи отговорността се прилагат
разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго.
Съдът намира, че всички тези обстоятелства са изяснени и дават основание да се
приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК.
Липсват каквито и да било
доказателства въззивника да е санкциониран за други нарушения
на данъчното законодателство, съдът намира, че дори и да е налице някакво противоправно поведение, то безспорно същото е инцидентна
проява.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че
конкретното нарушение и конкретният нарушител се различават значително по
степен на обществена опасност от обичайните за съответния вид и нарушението,
ако такова има и следва да се приемат
приетите за установени от АНО нарушения за маловажни, като в конкретния случай наложеното административно наказание би имало по-скоро негативно, отколкото
поправително, възпитателно и възпиращо въздействие.
Преценката за
„маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. по тълк.н.д.
1/2005 г./. Доколкото същата е свързана с правилното приложение на материалния
закон е в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на
обжалваното НП.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №344714-F387630/02.07.2018г. на Директор на
дирекция „Контрол” при ТД - НАП гр.Варна,
с което на „Д.к.к.” ЕООД е наложено
административно наказание „ИМУЩЕСТВАНА
САНКЦИЯ” в размер на 2496.49 лева на основание чл.180 ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Решението подлежи
на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че мотивите към решението
са изготвени пред Административен Съд-Варна по реда
на АПК.
След влизане
в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: