№ 5
гр. София, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Бойчева
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20211100901464 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
В исковата молба ищецът “И.Г. 18” ЕООД, ЕИК *******, твърди, че
между него и ответника “С.И.” ООД, ЕИК *******, е сключен договор за
реклама, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да
публикува във вестник “Галерия” рекламни карета и/или рекламни материали
на ответника срещу заплащане. Твърди, че в чл. 5.1. от договора страните са
се съгласили, че общата сума, която ответникът се задължава да заплати за
срока на действието му, възлиза на 60 000 лева без ДДС и без предвидените
отстъпки. Твърди, че цената на реклама на половин вътрешна цветна
страница е 5 000 лева без ДДС и без отстъпка, съгласно приложение № 1,
неразделна част от договора.
Твърди, че съгласно чл. 5.6. от договора ответникът се е задължил да
възложи на ищцовото дружество в рамките на срока на действието му
публикуването на дванадесет рекламни и/или ПР материали на половин
страница, на обща стойност от 60 000 лева без ДДС и без предвидените в
договора отстъпки от 20% от дължимата цена, а ако в първите шест месеца от
договора ответникът не възложи минимум шест материала по половин
страница, то отстъпката за следващите шест месеца е 10%.
Твърди, че съгласно чл. 5.6., изр. последно от договора, ако ответникът
не изпълни задълженията си по този текст и възложи публикуването на по-
малко от десет рекламни и/или ПР материала по половин страница, то след
изтичането на срока на договора същият дължи неустойка в размер на
разликата между 60 000 лева и заплатените до момента суми.
Твърди, че в изпълнение на договора са извършени три публикации на
1
по цяла страница и на ответника са издадени фактури №№ 18/26.02.2018 г.,
41/22.03.2018 г. и 60/12.04.2018 г., всяка на стойност от 9 600 лева с ДДС и
включени отстъпки или на обща стойност от 28 800 лева. Твърди, че тази
сума е заплатена от ответника.
Твърди, че след публикуването на тези рекламни материали ответникът
е преустановил изпълнението на задължението по договора, поради което до
изтичането на срока му са публикувани по-малко от десет рекламни и/или ПР
материали по половин страница. Твърди, че поради това ответникът дължи
неустойка по чл. 5.6., изр. последно от договора в размер на 31 200 лева,
представляваща разликата между 60 000 лева и заплатената сума от 28 800
лева.
Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата от
31 200 лева, представляваща неустойка за неизпълнение по чл. 5.6., изр.
последно от договор за реклама, сключен на 15.02.2018 г. между ищеца и
ответника, и законната лихва върху главницата от 31 200 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба (22.07.2021 г.) до окончателното
плащане.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
Ответникът “С.И.” ООД подава отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва обстоятелството,
че между страните е сключен договор за реклама от 15.02.2018 г.
Прави възражение за нищожност на неустоечната клауза поради
накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
Сочи, че нищожността на същата препятства възникването на претендираното
вземане. Излага доводи, че размерът на обезщетението е определен отнапред
и се равнява на пълната договорна стойност, като последното е установено да
обезщети негативния интерес на изпълнителя от липсата на изпълнение при
установените в договора условия. Сочи, че така уговорената неустойка
поставя ищецът в по-благоприятно положение, в което той би бил при реално
изпълнение на договора, поради което се касаело за клауза, която води до
неоснователно обогатяване, а не до обезщетяване на вреди от неизпълнение.
Сочи, че това е така, тъй като ако ответникът би изпълнил задължението по
договора за възлагане на рекламни и/или ПР материали, то ползата на ищеца
от изпълнението на договора би била в размер на реализираната печалба,
представляваща разликата между получената от ответника цена на услугата и
стойността на сторените от него разходи за публикуването. Сочи, че
уговорената неустойка дава право на ищеца да предложи рекламните карета
на пазара на други клиенти и да получи съответната печалба, а ако
едновременно с това получи и уговорената неустойка, без да прави разходи,
то той би получил полза, каквато не би могъл да реализира при каквито и да
било пазарни условия. Сочи, че неустойката в размер на разликата между
общата договорена цена и заплатените до момента суми е прекомерна и води
до постигане на несправедлив резултат и до неоснователно обогатяване на
ищеца. Сочи, че това е несъвместимо с добрите нрави и така уговорената
неустойка излиза извън присъщите й по закон функции.
Ответникът претендира направените по делото разноски.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове
и изложените твърдения, като оспорва възраженията на ответника. Сочи, че
включването на неустоечна клауза в договора е резултат на прилагане на
2
принципа на свобода на договарянето и равнопоставеност между страните,
като същата цели обезпечаване на изпълнението на задължението на
ответника да публикува дванадесет материала съгласно договореното. Сочи,
че също така неустойката обезщетява причинените вреди в резултат на
неосъщественото сигурно увеличаване на имуществото на ищеца със сумата
от 28 800 лева (шест неосъществени публикации от по 4 800 лева всяка),
която сума са щели да получат. Сочи, че към датата на сключване на
договора, към който момент се преценява валидността на неустоечната
клауза, договорената неустойка не е прекомерна, доколкото надвишава
вредите само с 2 400 лева, което е израз на санкционната й функция. Сочи
също, че с процесния договор ищцовото дружество се е задължило да
публикува в рамките на една година дванадесет рекламни материала на
ответника, за което е било необходимо да осигури необходимото място за
публикацията на стр. 51 на вестника. Сочи, че поради това след м. април 2018
г. ежеседмично очаквали да им бъде възложено от ответника публикуването
на рекламните му материали, които съгласно чл. 2.1. от договора следва да
бъдат предоставени най-късно в предходната сряда до 12 ч. на обяд в
седмицата преди седмицата на публикуването им. Сочи, че в този кратък
едноседмичен срок от деня, в който вестникът е отпечатван и
разпространяван, прави невъзможно намирането на друг рекламодател. Сочи,
че това налагало на стр. 51 всеки път в последния момент да бъдат
публикувани статии и коментари на журналисти от редакционния екип,
вместо да бъде продадено на друг рекламодател, т.е. да бъде сключена
заместваща сделка.
В допълнителния отговор ответникът поддържа направените
оспорвания и възражения срещу предявените искове. Сочи, че изложените в
допълнителната искова молба факти и обстоятелства нямат връзка със
сключения между страните договор, а касаят вътрешноорганизационната
дейност на ищеца и отношенията му с трети лица. Сочи, че в договора е
уговорено публикуването на дванадесет рекламни материала на ответника за
срок от една година, както и заявяването им най-късно предходната сряда до
12 ч. в седмицата преди седмицата на публикуването им. Сочи, че още със
сключването на договора изпълнителят се е съгласил с неопределеността на
точния момент на публикациите. Сочи, че поради това ищцовото дружество
следва да поддържа нормален режим на работа и само при получаване на
заявка от ответника в срока по чл. 2.1. от договора изпълнителят да съобрази
разпределянето на публикациите в рекламните карета. Сочи, че рискът от
евентуално ненамиране на друг контрагент е бил известен на ищеца и
последният сам е приел да се обвърже с договора при тези условия. Сочи, че
доколкото в договора за реклама няма уговорени конкретни дати за възлагане
на публикации, то не може да има предварително запазено място за
ответника.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се установява от представените по делото
писмени доказателства, че на 15.02.2018 г. между ищеца като изпълнител и
ответника като възложител е сключен договор за реклама, по силата на който
3
възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да публикува във вестник
“Галерия” рекламни карета и/или рекламни материали по заявка на
възложителя срещу възнаграждение.
Съгласно чл. 1.2. от договора, отделните рекламни материали ще бъдат
публикувани от изпълнителя след подписването от страните на конкретна
заявка – медия-план, в която се определят формата, вида и позиционирането
на рекламните материали в изданието, съответния брой/броеве на изданието,
в което ще бъдат публикувани и стойността на публикациите след приспадане
на евентуално предоставените от изпълнителя отстъпки.
Съгласно чл. 1.3. от договора, медия-плановете следва да бъдат
съставени и подписани най-малко седем дни преди най-ранния брой на
изданието, в което следва да бъдат публикувани рекламни публикации
съгласно съответния медия-план.
Съгласно чл. 4.1. от договора, същият се сключва за срок от една година
и влиза в сила от деня на подписването му.
Съгласно чл. 5.1. от договора, страните се съгласяват, че общата сума,
която възложителят се задължава да заплати на изпълнителя за
публикуването на рекламни материали за целия срок на договора, възлиза на
60 000 лева без включен ДДС и без предвидените в чл. 5.6. от договора
отстъпки.
Съгласно чл. 5.6. от договора, възложителят се задължава да възложи на
изпълнителя в рамките на договорения срок публикуването на дванадесет
рекламни или ПР материала по половин страница общо в размер на 60 000
лева без включен ДДС и без предвидените по-долу отстъпки. В посочения в
предходното изречение срок, възложителят се задължава в рамките на
първите шест месеца да възложи публикуването на минимум шест рекламни
и/или ПР материала по половин страница, срещу което изпълнителят дава на
възложителя отстъпка в размер на 20% от дължимата по договора сума. Ако
през първите шест месеца от действието на договора възложителят не
възложи на изпълнителя публикуването на минимум шест рекламни и/или ПР
материала по половин страница, то за всеки един от следващите шест месеца
горепосочената отстъпка става в размер на 10% от дължимата по договора
сума.
Съгласно чл. 5.6., изр. последно от договора, в случай, че възложителят
не изпълни задълженията си по този член и възложи публикуването на по-
малко от десет рекламни и/или ПР материала по половин страница, то след
изтичането на срока на договора, същият дължи на изпълнителя неустойка в
размер на разликата между 60 000 лева и заплатените до момента суми.
Представено е и приложение № 1 към договора за реклама.
Представени са от ищеца фактура № **********/26.02.2018 г., фактура
№ **********/22.03.2018 г. и фактура № **********/12.04.2018 г., всяка от
които на стойност от по 9 600 лева с ДДС.
Представени са и извадки от страница 51 от различни броеве на вестник
“Галерия”.
Не се спори между страните и се установява от представените писмени
доказателства, че за публикувани рекламни и/или ПР материали по процесния
договор е платена от ответника на ищеца общата сума от 28 800 лева.
При разпита водената от ищеца свидетелка М.Т., която работи по
4
граждански договор при ищцовото дружество, казва, че са работили с
ответното дружество и преди подписването на процесния договор. Казва, че е
необходимо заявката за реклама да стане най-късно до 12,00 часа на
предходната сряда преди седмицата, в която трябва да се публикува, защото
чисто технологично това е максималният срок, в който могат да изпълнят
заявката и да се публикува рекламата във вестник “Галерия”. Казва, че по
време на действието на договора имали готовност за изпълнение на заявките
на ответника, като до прекратяване на договора не е имало заместваща
реклама във вестника, публикувана на специализираната страница за алкохол.
Казва, че в първата половина на договора е имало шест публикации на
ответното дружество по половин страница, а във втората заявки към тях не са
подавани от ответника. Казва, че изданието е работило с много други
рекламодатели, но не на тази страница и не с предмета на дейност на “С.И.”
ООД, специализирани в производството на алкохоли. Казва, че тази страница,
на която се публикували рекламите на ответника, е специализирана за
алкохоли, като през действието на процесния договор реклама за алкохол на
друга фирма не е публикувана, а се пишели специализирани материали от
външен автор - И.Б.. Свидетелката казва, че тя като рекламен директор е
търсила заместваща сделка за реклама, но сключването на сделка с такъв тип
рекламодател е изключително продължително във времето и изключително
трудно. Казва, че първият договор с ответника “С.И.” ООД от 2013 г. е
подписан след четири години преговори и след това работили с ответното
дружество до 2018 г. без прекъсване. Казва, че дори и към днешна дата няма
заместваща реклама на рекламодател с такъв предмет на дейност.
Доколкото свидетелката е в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество, съдът на основание чл. 172 от ГПК преценява свидетелските
показания с оглед всички останали доказателства по делото при отчитане на
възможната заинтересованост на същата.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на
спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката е
форма на договорна отговорност. Тя има за цел да обезпечи изпълнението на
задължението, да обезщети вредите от неизпълнението и да санкционира
определен вид неизпълнение по договора. Определянето на неустойка в
договора освобождава изправната страна от необходимостта да доказва
размера на вредите от неизпълнението.
Отговорността за плащане на договорна неустойка възниква при
наличието на три предпоставки, които са елементи от сложния фактически
състав: валидна уговорка за плащане на неустойка поради неизпълнение на
договорното задължение, неизпълнение на задължението от страна на
длъжника, изправност на страната, която претендира неустойката. При
уважаването на иска следва да липсват и предпоставки, изключващи
5
отговорността на длъжника за неустойка.
В случая ищецът претендира неустойка за неизпълнение по чл. 5.6., изр.
последно от договора, съгласно която ако ответникът възложител не изпълни
задълженията си по чл. 5.6. и възложи публикуването на по-малко от десет
рекламни и/или ПР материала по половин страница, то след изтичането на
срока на договора, същият дължи на изпълнителя неустойка в размер на
разликата между 60 000 лева и заплатените до момента суми.
С оглед преценка на валидността на неустоечната клауза, следва да бъде
разгледано направеното от ответника възражение за нищожност на
разпоредбата на чл. 5.6., изр. последно от договора поради накърняване на
добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
Съгласно приетото в т. 3 от Тълкувателно решение от 15.06.2010 г. по
тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, и преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора. Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД установява като
нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. Добрите нрави се
определят като морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушение е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. Накърняване на добрите нрави в
обществото като основание за нищожност на договора е налице, когато
начинът на извършване и целите на сделката я правят несъвместима с
обществената представа за равнопоставеност на страните в гражданския
оборот. Правилата на добрите нрави са морална категория, относима и към
поведението на добрия търговец (по аргумент от чл. 289 от ТЗ).
В разглеждания случай е налице уговорена неустойка за неизпълнение,
при която е налице несъответствие между договорената неустоечна клауза и
очакваните от неизпълнението вреди. Без да е налице насрещна престация от
страна на ищцовото дружество, последното начислява неустойка в размер на
сумата, която би се дължала при действително изпълнение на договора, т.е.
при публикуването на рекламни и/или ПР материали на ответника.
Следователно при тази неустойка е уговорено недопустимо разместване на
блага в полза на ищеца изпълнител за сметка на ответника възложител в
размер на остатъка от общото договорено възнаграждение по договора, без да
има насрещна престация от страна на ищеца изпълнител.
Несъстоятелни са доводите на ищеца, че в краткия едноседмичен срок
до деня, в който вестникът е отпечатван и разпространяват, било невъзможно
да се намери друг рекламодател за алкохоли, т.е. да бъде сключена
заместваща сделка. От показанията на свидетелката Т., които съдът кредитира
като ясни и непротиворечиви, се установява, че са очаквали ежеседмично
заявката за реклама от страна на ответника и възлагали на външен автор
материали за тази страница, както и че към днешна дата няма заместваща
реклама на рекламодател с предмет на дейност – производство на алкохоли.
Доколкото в договора за реклама не са фиксирани конкретни дати за
6
публикуване на рекламните и ПР материали на ответника, нито конкретно
място (страница) за публикуването им във вестника, то рискът от
ненамирането на заместваща сделка не може да бъде прехвърлен от ищцовото
на ответното дружество. Процесният договор за реклама не съдържа клауза за
ексклузивитет, поради което ищецът е могъл да публикува и реклами на
други рекламодатели, включително на сочената от свидетелката страница.
С оглед на горното така уговорената неустойка поставят възложителя
ответник в неравностойно положение спрямо изпълнителя ищец и би довела
до неоснователно обогатяване на ищеца, който би получил пълното
възнаграждение по договора, без да е предоставил насрещна престация.
Същата излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
При така установеното съдът приема, че неустоечната клауза е
определена извън пределите на нравствената допустимост, възражението на
ответника е основателно и на основание чл. 26, ал. 1, изр. трето от ЗЗД е
нищожна уговорената неустоечна клауза в чл. 5.6., изр. последно от
сключения между страните договор.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 31 200 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение по чл. 5.6., изр. последно от договор за реклама,
сключен между страните на 15.02.2018 г., е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Поради отхвърлянето на главния иск, следва да бъдат отхвърлена и
акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане
на законната лихва върху главницата от 31 200 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба (22.07.2021 г.) до окончателното ѝ плащане.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
ответникът претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на 2 000 лева, за плащането на което са представени доказателства
съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от
06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, което
следва да бъде разгледано от съда. В случая съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение
възлиза на 1 466 лева. При съобразяване на правната и фактическа сложност
на делото съдът намира, че възражението на ищеца е основателно и
уговореното от ответника възнаграждение следва да бъде намалено до
минималния размер от 1 466 лева.
С оглед на горното и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на
ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер от 1 466
лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “И.Г. 18” ЕООД , ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район
“Възраждане”, бул. “******* ******* 2, против “С.И.” ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район
“*******”, бул. “******* искове с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, за сумата от 31 200 лева (тридесет и една хиляди и двеста лева) ,
представляваща неустойка за неизпълнение по чл. 5.6., изр. последно от
договор за реклама, сключен на 15.02.2018 г. между “С.И.” ООД, като
възложител, и “И.Г. 18” ЕООД, като изпълнител, и за законната лихва върху
сумата от 31 200 лева за периода от 22.07.2021 г. до окончателното й
плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “И.Г. 18” ЕООД , ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район “Възраждане”, бул. “******* ******* 2, да заплати на “С.И.” ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична
община, район “*******”, бул. “******* сумата от 1 466 лева (хиляда
четиристотин шестдесет и шест лева) - разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8