Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 470 24.10.2019 г.
гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав:
Председател:
НЕЛИ ГЕНЧЕВА
секретар Ганка Атанасова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №774 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.124 от ГПК.
Депозирана
е искова молба от Б.И.Д. и Б.И.Д., с която е предявен иск срещу Община Разград
за установяване, че ищците като наследници на И. Г. Д./ И. Ш. Д./ са
собственици на земеделски земи, представляващи поземлен имот №092093 с площ
6,069 дка в м. „*“ по плана на с.М.. Твърдят, че баща им е придобил имота с нотариален акт от
30.04.1993 г., че го е владял и ползвал, а след неговата смърт през 2010 г. те
са установили постоянно и непрекъснато владение. Правния интерес от завеждане
на положителен установителен иск за собственост мотивира с това, че за същия
имот е съставен акт за общинска собственост.
Ответникът Община Разград оспорва иска и иска от съда да
го отхвърли ведно с всички законови последици.
Твърди, че процесният имот е в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ, че
същият е извън регулация и представлява
зем. земя и с протоколно решение №2/29.07.2008 г. на комисия по чл.19, ал.2 от
ЗСПЗЗ е предоставен на Община Разград. Счита, че процесният имот е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и че по отношение на него не е текла придобивна
давност предвид разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. Сочи, че липсва
идентичност между имота, посочен в нотариалния акт и процесния. Счита, че
такава задача следва да се постави на съдебно-техническата експертиза.
Предявеният иск е допустим – налице е правен интерес за ищците по
установителния иск, тъй като твърдяното право на собственост се оспорва от
ответника, който от своя страна претендира правото върху имота, и е допустимо
по съдебен ред да се защити претендирано право на собственост върху имот със
статут по чл.19 ЗСПЗЗ. Иска да бъде отхверлен иска ведно с всички законни
последици от това.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищците по делото Б.И.Д. и Б.И.Д. са наследници – синове на И.Ш.Д.. Според представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена същият е вписан в документи и с имената И. Г. Д..
На 30.04.1993 г. с нотариален акт №88, т.2, дело №836/1993 г., съставен от нотариуса на РС Разград И.Г.Д. е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот четири декара земя в землището на с.М., общ.Р., обл.Р. в горната махала, кв.55-3, при граници: изток ул.“Средна гора“, север – поляна, запад – П. Г. П., юг – С.С. х.М.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която в свое заключение е посочил, че имотът, описан в нотариалния акт заема югоизточната част на поземлен имот с идентификатор 49093.92.93 по картата на неурбанизираната територия на с.М.. Същият представлява зем. земя в съществуващи реални граници. Имотът в нотариалния акт заема 2/3 от площта на процесния имот. Върху останалата северозападна третина на поземления имот с идентификатор 49093.92.93 с квадратура от 2,059 дка са разположени също имоти в стари реални граници. Тези земши представляват земеделски имоти в съществуващи стари реални граници. Към заключението е приложена скица с координатите на северозападната граница на имота в нотариалния акт.
Според представеното удостоверение от 16.04.2019 г., издадено от Областния управител на Област Разград процесният поземлен имот №092093 – нива по КВС на землището на с.М., общ.Р. не е държавна собственост. В удостоверние от 10.04.2019 г., издадено от Община Разград е посочено, че за този имот е съставен акт за общинска собственост №2939/03.04.2019 г. В този акт за държавна собственост е посочено, че правното основание за съставянето му е чл.2, ал.1 т.1 от ЗОС, чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и решение на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ.
В хода на делото е одобрена кадастрална карта на с.М.. о същата имот с №092093 по предходния план е с нов идентификатор - 49093.92.93 с площ 6060 кв.м. и граници имоти 49093.92.94, 49093.888.9901, 49093.92.110 и 49093.92.178.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
При заявен положителен установителен иск за собственост ищецът следва да
докаже факта на придобиване правото на собственост по отношение на съответния
имот. Ищецът твърди и по делото се
установява, че неговият наследодател, а след това и самия той упражняват
фактическата власт върху имота повече от 20 години. Още приживе наследодателят
се е позовал на придобивна давност като основание за придобиване правото на
собственост и се е снабдил с нотариален акт за собственост.
Този нотариален акт за собственост няма материална доказателствена сила,
т.е. не установява безспорно правото на собственост. Същият обаче създава една
оборима презумпция, като при оспорване на признатото с този нотариален акт
правно на собственост тежестта на доказване е на оспорващата страна /в този
смисъл е и тълкувателно решение №11/2012 г. по т.д.№11/2012 г. на ОСГК на ВКС/.
Съгласно ЗСПЗЗ и трайната практика на ВКС не всички земеделски земи
подлежат на възстановяване по реда на този закон, а само тези, които са
кооперирани или отнети фактически или юридически от собствениците им, тъй като
целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение.
В случаите, когато имотът не е коопериран по силата на членствено
правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си
на частна собственост и е владян в реални граници, той не подлежи на
възстановяване по ЗСПЗЗ. За него се прилагат общите разпоредби на ЗС включително
разпоредбата на чл.79 от ЗС. Давността остава допустим способ за придобиването
на земеделски земи, които не са реално
отнети от собствениците им.
Установено е също така, че имотът не е заявяван от ищците или техния наследодател за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Настоящият имот обаче се установи, че не е
кооперирана земеделска земя отнета от собствениците /според вещото лице наследодателят
на ищците, както и останалите собственици в този квартал не са загубили
фактическата враст върху имотите си/, поради което е неприложима процедурата за
възстановяване по ЗСПЗЗ. На следващо място, обстоятелството, че имотът не е в
регулация не означава автоматично, че се касае за земя по чл.19 от ЗСПЗЗ - в
този смисъл практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК– Р-е- №395/22.10.2012г.
гр.д. №144/2012г. І г.о., р-е №249/07.07.2011г. на ВКС по гр.д. №621/2010г. І
г.о., р-е №12/13.07.2011г. по гр.д. №3594/2008г. ІV г.о., р-е №488/19.12.2011г.
по гр. д. №1403/2010г. І г.о. Поради което е неоснователно възражението на
представителя на ответника, че след като имотът е извън регулация, то същият
подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ и след като не е заявен е станал общинска
собственост, от където следва, че същият не може да бъде придобит по давност. Напротив,
имотът е владян от наследодателя на ищеца, липсват доказателства същият да е
бил внасян в ТКЗС, да е отчуждаван, поради което не подлежи на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ, респ. липсват основания да се приеме, че се касае за имот по
чл.19 от ЗСПЗЗ. Освен това според обичайната практика при съставянето на
нотариалния акт за собственост през 1993 г. следва да е представено и удостоверение,
че имотът не е държавна или общинска собственост. При това положение имотът не
би следвало да влиза във фонд Резултативен по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, съответно не
става общинска собственост, в този смисъл и практика по чл.290 от ГПК – р-е
№310/10.12.2012г. на ВКС гр.д. №243/2012г. Іг.о. Освен това се установи, че
спорният имот никога не е бил в регулация, но той, както и съседните са
продължили да се владеят от техните собственици, респ. владелци в стари реални
граници, които съществуват на място и към настоящия момент. Следователно тези
имоти са били част от гражданския оборот и по отношение на тях придобивната
давност е била един от възможните способи за придобиване на право на
собственост и в съответствие с т.2 от тълкувателно решение №4/2012 г. по т.д.№4/2012 г. на ОСГК на ВКС
наследодателят на ищците е станал негов собственик, но в границите, в които е
осъществявано владението и в които имотът е описан в нотариалния акт.
Не бяха представени доказателства за завладяване на по-голяма площ от
посочената в този нотариален акт, както от наследодателя на ищците, така и от
тях след неговата смърт. Ето защо Съдът
намира, че ищецът доказа придобивното си основание по отношение на югоизточната
част от процесния поземлен имот, а ответникът не доказа, че имотът е от
категорията на тези по чл.19 от ЗСПЗЗ, тъй като в негова тежест бе да установи
правоизключващото си възражение. След като имотът не е бил одържавяван и не е
бил внесън в ТКЗС, не може да се твърди, че е следвало да се претендира по реда
на реституционните закони и като не е сторено това, имотът като непотърсен е
станал общинска собственост, поради което искът е основателен и доказан.
По отношение на северозападната третина от имота в размер на 2,059 лв.
искът остана недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. В заключението
си вещото лице е категорично, че между двете части на имота с идентификатор 49093.92.93 има граница, както и че това са два имота, владени в
съществуващи на терена реални граници.
Ето защо искът
следва да бъде уважен само за тази част от имота, която е изобразена в зелено
на представената от вещото лице скица, която скица да бъде неразделна част от
съдебното решение.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищците направените разноски, включващи заплатени такси и адвокатско възнаграждение в размер общо на 690 лв. съразмерно на уважената част от иска, а именно 455,52 лв.
На основание чл.78, ал.2 от ГПК ищецът дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска. При размер на това възнаграждение от 300 лв., определен по реда на чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ, съразмерно на отхвърлената част от иска ищците дължат заплащане на сумата 101,94 лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община
Разград, ЕИК000505910, гр.Разград бул.”Бели лом” №37А, че Б.И.Д., ЕГН ********** *** и Б.И.Д., ЕГН **********
*** са собственици по давностно владение и наследство на югоизточната част с
площ от 4,000 дка /четири декара/ от
поземлен имот с идентификатор 4 9093.92.93
/четиридесет и девет хиляди и деветдесет и три, точка, деветдесет и две, точка,
деветдесет и три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на
неурбанизираната територия на село М., община Разград, одобрена със Заповед
№РД-18-289/09.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК с площ на целия имот
от 6,060 дка /шест декара и шестдесет квадратни метра/, с номер по предходен план
092093 с площ 6,059 дка, находящ се в местност „**“ с начин на трайно ползване
– нива, категория на земята при неполивни условия – трета, при граници на
югоизточната част: запад : имот 49093.92.94, юг: имот 49093.888.9901, изток:
имот 49093.92.110 и северозапад: част от имот с идентификатор 49093.92.93, така
както е изобразен имота и неговите граници в зелен цвят на скицата, приложена
на л.58 от делото, която е неразделна част от съдебното решение.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Б.И.Д., ЕГН
********** *** и Б.И.Д., ЕГН ********** ***, ЕИК000505910, гр.Разград бул.”Бели
лом” №37А за установяване право на собственост на ищците върху северозападната
част на имот с идентификатор 59093.92.93 /четиридесет и девет хиляди и
деветдесет и три, точка, деветдесет и две, точка, деветдесет и три/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на неурбанизираната територия на
село М., община Разград, одобрена със Заповед №РД-18-289/09.05.2019 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ на целия имот от 6,060 дка /шест декара
и петдесет и девет квадратни метра/, с номер по предходен план 092093 с площ
6,059 дка, находящ се в местност „**“ с начин на трайно ползване – нива,
категория на земята при неполивни условия – трета, която част е с площ 2,060
дка като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Община Разград, ЕИК000505910,
гр.Разград бул.”Бели лом” №37А, ДА ЗАПЛАТИ НА Б.И.Д., ЕГН ********** *** и Б.И.Д.,
ЕГН ********** *** сумата 455,52 лв./
четиристотин петдесет и пет лева и петдесет и две стотинки/ за направените по
делото разноски.
ОСЪЖДА Б.И.Д., ЕГН ********** *** и Б.И.Д.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Община Разград, ЕИК000505910, гр.Разград
бул.”Бели лом” №37А сумата 101,94 лв. /сто и един лева и деветдесет и четири
стотинки/ юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: