№ 661
гр. С., 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20221110154072 по описа за 2022 година
С Решение № 261724/25.05.2022г., постановено по в. гр. д. № 4236/2021г. по
описа на СГС, ГО – въззивни състави, II-В състав, е обезсилено решение №
77705/17.03.2020г., постановено по гр. д. № 643/2016г. по описа на СРС, ГО, 120-ти
състав, в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по искове с правно
основание чл. 108 ЗС на главно встъпилите по реда на чл. 225 ГПК лица А. Г. Д. и М.
Б. А. и е прекратил производството в тази част като недопустимо. С решението
въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и в частта, с която на
основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на ответниците А. Н. С. и
Г. В. Г., че ищецът Г. С. К. е собственик на 3/6 идеални части от поземлен имот с
идентификатор № ***************, намиращ се в гр. С., р-н К. п., и ответникът Г. В.
Г. е осъден да предаде владението на имота Г. К., както и в частта, с която на
основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на ответниците А. Н. С. и
Г. В. Г., че ищцата Г. Г. С. е собственик на 1/6 идеална част от поземлен имот с
идентификатор № ***************, намиращ се в гр. С., р-н К. п., и ответникът Г. В.
Г. е осъден да предаде владението на имота на Г. Г. С., както и в частта, с която на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давност № **** том 1, рег. № 3592, дело №
79/2015г. на нотариус А. Б., като делото е върнато в тези части за ново разглеждане от
друг състав на съда и е образувано под настоящия номер – 54072/2022г. по описа на
СРС, 40-ти състав. В мотивите на въззивното решение е посочено, че районният съд се
е произнесъл относно несъществуващ понастоящем имот с идентификатор №
***************, без да съобрази направеното уточнение както относно статута на
имотите, така и относно петитума. Отбелязано е, че с уточнителна молба от
03.06.2016г. ищците са посочили актуалния статут на имота, разделен на два
поземлени имота с идентификатори № *************** и № *************** и са
поискали осъждане на ответника А. Н. С. да им предаде владението на ПИ с
идентификатор № *************** и осъждане на ответника Г. В. Г. да им предаде
владението на ПИ с идентификатор № ***************.
1
Съобразявайки указанията на въззивната инстанция, съдът намира
следното:
Производството е образувано по искова молба на Г. С. К. и Г. Г. С. срещу А. Н. С.
и Г. В. Г..
Ищците твърдят, че са съсобственици въз основа на извършена делба с делбен
протокол по гр. д. № 3398/1997г. на СРС, 53-ти състав, на ПИ с идентификатор №
***************, находящ се в гр. С., р-н К. п.. Този имот бил част от възстановен по
силата на ЗВСОНИ парцел, който бил с пл. № 419 и обща площ от 4416 кв. м., като
това право било признато с нот. акт за собственост № 101, том 14, дело № 2803/1996г.
на нотариус Д. Г.. Впоследствие ¼ идеална част от горепосочения парцел била
придобита въз основа на договора за гледане и издръжка, обективиран в нот. акт №
141, том LV, дело № 10715/97г. на нотариус Д. Т., от ищеца Г. К. и бившата му съпруга
Ц. К. по време на брака им. С извършената делба по гр. д. 3398/1997г. на СРС парцелът
бил поделен между съделителите, като ищецът и съпругата му получили дял II. След
смъртта на Ц. К. ищците станали съсобственици на имота заедно с А. Д. и М. А., като
притежаваната от нея ½ идеална част била наследена от трите й деца и така Г. К. бил
собственик на 3/6 от имота, а Г. С. на 1/6.
Ищците узнали, че ответникът А. С. бил собственик на съседно УПИ с
идентификатор № *************.42, като през 2015г. се снабдил с констативен
нотариален акт за собственост по давност на техния имот. Отричат да е имало период
от време, през които да са се дезентерисирали от имота и същият да е могъл да го
придобие по давност. Посочват, че ответникът А. С. извършил разделяне на ПИ с
идентифкатор № *************** на два имота с идентификатори №
*************** и № ***************. С договор за покупко-продажба от 2015г.
същият прехвърлил на ответника Г. Г. ПИ с идентификатор № ***************, който
ползвал имота без основание.
С оглед изложеното и предвид направеното изрично уточнение в проведеното на
28.09.2023г. открито съдебно заседание (л. 35), молят да бъде признато за установено
спрямо ответника А. С., че са собственици на ПИ с идентификатор № ***************
при квоти 3/6 ид. ч. за Г. К. и 1/6 ид. ч. за Г. С. и същият да бъде осъден да им предаде
владението върху този имот, както и да бъде признато за установено спрямо ответника
Г. Г., че са собственици на ПИ с идентификатор № *************** при квоти 3/6 ид.
ч. за Г. К. и 1/6 ид. ч. за Г. С. и същият да бъде осъден да им предаде владението върху
този имот.
Ответникът А. С. е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Поддържа, че имотът, предмет на описаната от ищците делба, е различен от този,
предмет на исковата молба. Твърди, че през 2004г. придобил имот с площ от 418 кв. м.
в местността „Д. С.“ в кв. Ф., гр. С., пл. № 663, с площ от 418 кв. м. и идентификатор №
*************.42, който е съседен на процесния. Придобият от него имот се явявал
вътрешен на процесния и достъпът до него се осъществява само оттам. Посочва, че от
датата на закупуване на неговия имот владее и ползва и процесният, като го заградил,
изчистил, засадил овощни дървета, прокарал ток и вода, изградил трайна и твърда
настилка /алея/ от улицата. Построил в имота и лека стопанска постройка за
съхранение на земеделски инструменти. През 2015г. след 10-годишно владение се
снабдил с констативен нот. акт за собственост.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
2
Ответникът Г. Г. е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който излага съображения за неоснователност на исковите претенции. Счита, че е
придобил имота от собственик при спазване на всички законови изисквания.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази твърдения, доводите и възраженията на страните и
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 108 ЗС.
Нормата на чл. 108 ЗС предвижда, че собственикът може да иска своята вещ от
всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Съгласно
задължителните разяснения, дадени в т. 2А от ТР № 4/14.03.2016г. по тълк. дело №
4/2014г., ОСГК на ВКС, искът за собственост по чл. 108 ЗС /ревандикационният иск/ е
иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по
този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за
правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава
правото на собственост върху процесния имот, и искане да бъде осъден ответникът да
му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл. 108
ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в
диспозитива на съдебното решение.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищците е да проведат
пълно и главно доказване, че са собственици на процесните имоти на соченото
основание, както и че същите се държат от ответниците. В тежест на последните е да
докажат своите възражения, включително, че са придобили собствеността върху
имотите и ги владеят на годно правно основание.
По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по наследство, закон и делба – възстановен по чл. 1 от ЗВСОНИ,
представляващ акт № 101, том 14, дело № 2803/1996г. на нотариус Д. Г., с който Л. Х.
Й. е призната за собственик по наследство, закон и делба на неурегулирано празно
дворно място, представляващо имот пл. № 419 от кад. лист № 354, находящ се в гр. С.,
местността „С.“ – „Западен район“, с площ от 4416 кв. м., заснет през 1995г.,
представляващ реална част от бивш имот с пл. № 384, а по делбата – представляващ
имот пл. № 384-Б.
С нот. акт № 141, том LV, дело № 10715/1997г. на нотариус Д. Т., Л. Х. Й.
прехвърля на Ц. И. К. ¼ идеална част от гореописания имот с пл. № 419 от кад. лист №
354, целият с площ от 4416 кв. м., срещу задължението на приобретателя да гледа и
издържа прехвърлителя, докато е жив, като му осигури спокоен и нормален живот,
какъвто е водил до тогава.
От представеното Решение № 21/30.01.2004г., постановено по гр. д. №
3822/2003г. по описа на СРС, се установява, че Ц. К. и ищецът Г. К. са имали сключен
граждански брак от 12.05.1995г., прекратен със съдебното решение. От това следва, че
към датата на придобиването на имота с договора за прехвърляне на имот срещу
гледане и издръжка – 13.05.1997г., лицата са се намирали в граждански брак и имотът е
станал съпружеска имуществена общност съгласно чл. 19 от СК от 1985г.
С протокол от 22.05.1997г. по гр. д. № 3398/1997г. по описа на СРС, 53-ти състав,
е одобрена спогодба за делба между съделителите, като Ц. К. и съпругът й Г. К.
получават в дял и изключителна собственост дял II от заключението на вещото лице
арх. Ж., означен на проекто-разпределителната скица с букви Б-В-Г-К и с нов
планоснимачен номер 419-А с площ от 1104 кв. м., при съседи по скицата – път, имот
3
пл. № 419-Б и имот пл. № 419 /нов/, неурегулиран имот, като реална част от бивш имот
пл. № 419 от кад. лист 354, находящ се в гр. С., местността „С.“ – „Западен район“,
заснет през 1995г. Скицата по делбата е инкорпорирана в изслушаното по настоящото
дело експертно заключение по СТЕ и се намира на л. 110 от делото.
С Решение № 21/30.01.2004г., постановено по гр. д. № 3822/2003г. по описа на
СРС, 91-ви състав, бракът между Ц. К. и Г. К. е прекратен като дълбоко и непоправимо
разстроен. Посочено е, че придобитият по време на брака недвижим имот – празно
дворно място остава в идеална съсобственост между съпрузите.
Видно от представеното на л. 16 удостоверение за наследници, Ц. К. е починала
на 14.03.2005г., като е оставила за свои законни наследници децата си А. Г. Д., М. Б.
А.а и Г. Г. С., които придобиват равни дялове от наследственото имущество.
От изложеното се налага извода, че въз основа на одобрената съдебна спогодба за
делба по гр. д. № 3398/1997г. по описа на СРС, 53-ти състав, ищецът Г. С. К. е станал
собственик на ½ идеална част от имот с нов пл. № 419-А с площ от 1104 кв. м.,
получил се от реалното разделяне на бивш имот с пл. № 419 от кад. лист № 354 с площ
от 4416 кв. м. Ищецът Г. Г. С. пък е станала собственик на 1/6 идеална част от него по
силата на наследствено правоприемство от майка си Ц. К., която е притежавала другата
½ идеална част.
С констативен нот. акт от дата 24.06.2015г. с № **** том 1, рег. № 3592, дело №
79/2015г., ответникът А. Н. С. е признат за собственик по давност на недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор № *************** съгласно скица на
поземлен имот № 15-224479/29.05.2015г. на СГКК – гр. С., по кадастралната карта и
кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-50/02.11.2011г. на ИД на АГКК с
адрес на имота: гр. С., р-н К. п., Столична община, с площ от 1128 кв. м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг
вид застрояване, с номер по предходен план – 467, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори **************, ***************, **************, *************.
49, *************.42, *************.77, *************.78.
Съдът намира възражението на ответника С. за липса на идентичност между
имота, придобит от ищците, и този, предмет на исковата молба, за неоснователен. С
експертното заключение по допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза,
изготвена от в. л. Р. К., експертът проследява статута на процесния имот. Обозначил е
върху извадка от кадастралния план точното местоположение на имот пл. № 467 от
кад. лист 354, заснет през 1995г. по кадастралния план, действал преди влизане в сила
на кадастралната карта. Този имот е идентичен с поземлен имот 419-А от проекто-
разделителната скица на в. л. арх. Ж. към протокола за одобряване на спогодбата за
делба по гр. д. № 3398/1997г. на СРС. Видно от самата схема, имот пл. № 467 съвпада
изцяло с имот с нов пл. № 419-А, създаден след одобрената съдебна спогодба. Имот с
пл. № 467 по кадастралния план от 1978г., действал до влизане в сила на кадастралната
карта /л. 112/, гранични на север с имот с пл. № 663, придобит от ответника С. с нот.
акт от 2004г. и в самия нот. акт ясно е посочено, че последният граничи от юг с имот с
пл. № 467. В представеното по нотариалната преписка по съставянето на констативния
нотариален акт удостоверение, издадено от областния управител на С. /л. 121/, също е
удостоверено, че имот с номер по предходен план 467 е част от имот, за който са
съставени АДС, които са отписани от актовите книги със заповед от 26.05.1994г. на
кмета на СГО и е предаден на Л. Х. Й. и др. лица. Л. Й. е праводателят на ищеца Г. К. и
на наследодателя на другия ищец. С оглед на тези обстоятелства и след съвкупната
преценка на доказателствените източници, съдът намира, че изготвеното заключение е
обективно, пълно и достатъчно обосновано и аргументирано, поради което следва да
бъде кредитирано относно идентичността на имота, претендиран от ищеца, и този, за
4
който ответникът С. се е снабдил с констативен нотариален акт. В аналогичен смисъл
са и изводите на вещото лице Л. Г. по допуснатата допълнителна СТЕ, която съдът
също кредитира. Ето защо, възражението на ответника С. за липса на идентичност
между имотите е неоснователно.
С нотариален акт за покупко-продажба от дата 16.12.2015г. с № ***, том 1, рег. №
4611, дело № 84/2015г., А. Н. С. е прехвърлил на ответника Г. В. Г. поземлен имот с
идентификатор № ***************. с адрес: гр. С., р-н К. п., с площ от 500 кв. м., при
съседи имоти с идентификатори: **************, ***************, **************,
***************, *************.42, *************.77, *************.78, с номер по
предходен план 467, който имот е образуван от разделянето на имот с идентификатор
*************** на два имота: продаваният с идентификатор *************** и имот
с идентификатор ***************, срещу продажна цена от 9980лв.
По делото не е спорно, че имот с идентификатор *************** е разделен на
два имота с идентификатори *************** и ***************. Според
заключението на вещото лице Г., в СГКК е постъпила молба от ответника А. С. за
изменение на КККР, която очевидно е уважена и ПИ с идентификатор
*************** е разделен на два с площ от 500 кв. м. и съответно 628 кв. м. Вещото
лице посочва, че както старият имот, така и новообразуваните два имота, се намират в
кв. 3А на регулационния план м. Ф., одобрен с решение № 25 по протокол №
24/30.03.2001г. на СОС, но за тях няма влязъл в сила ПУП и същите не са урегулирани.
Съдът намира, че доколкото ищците са доказали в настоящото производство
своите придобивни основания, следва да бъде разгледано възражението на ответника
А. С. за придобиване на имота въз основа на изтекла придобивна давност, за което се е
снабдил с констативен нотариален акт. Установяването на този факт има значение и за
последвалото придобиване на имот с идентификатор *************** от ответника Г.
Г., тъй като ако прехвърлителят не е бил собственик на имота, то и приобретателят не
би могъл да стане такъв.
Според задължителните разяснения, дадени в ТР№ 11/21.03.2013г. по тълк. дело
№ 11/2012г., ОСГК на ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи за факти. Когато и двете страни в правния
спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било
констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената
тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК като
всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното
удостоверено от нотариуса придобивно основание. В изложения смисъл е и
последващата практика на ВКС по чл. 290 и ГПК – Решение № 236/09.12.2015г. по гр.
д. № 3186/2015г., I ГО, Решение № 141/16.06.2016г. по гр. д. № 6231/2015г., I ГО на
ВКС и др., в която се приема, че при взаимно насрещно оспорване на правата и
наличие на легитимиращи актове за всеки от тях, всеки следва да установи елементите
на фактическия състав, удостоверени със съответни акт. В случая, ответникът следва
да установи наличието на правото, удостоверено в констативния нотариален, въз
основа на посоченото основание, а именно придобивна давност.
Придобивната давност представлява способ за придобиване на право на
собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на
тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 ЗС
регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и
добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона
5
период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1
ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79,
ал. 2 ЗС. Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както
обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент
вещта да се държи като своя. Тъй като в случая се твърди недобросъвестно владение,
същото следва да е продължило непрекъснато в рамките на 10 години. Същото трябва
да бъде още постоянно, спокойно, явно и несъмнително.
За установяване факта на владението по делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят А. А., разпитан пред въззивния съд посочва, че познава ответника С. от 20
години и са съседи в кв. Ф.. Посочва, че същият притежавал имот от един декар и къща
на два етажа от 120 кв. м., построена 2004г. Имотът се намирал между ул. „С.“ и ул. „С.
Я.“. Посочва, че мястото откъм ул. „С.“ било оградено през 2017г. с метални прътове и
подлива тел, но някой откраднал телта и останали само прътовете. Имало и портал, но
и него откраднали. Посочва, че в мястото имало дръвчета 10-12 вишни, 3 ореха,
черница, слива, като орехите ги брали с ответника. След като придобил през 2004г.
вътрешния имот, ответникът С. заградил външният през 2004г. и го поддържал и
чистил. Други хора, освен ответника и семейството му, не бил виждал в имота.
Свидетелят Н. Х. разказва, че познава ответника С. от 30 години и са приятели,
като живеят врата срещу врата. Същият закупил от Д. имот на ул. „С.“, навътре, от 500
кв. м., като в имота имало двуетажна къща. Посочва, че купил мястото 2005г. от Д.,
като мястото било оградено с метални колове и бодлива тел и над един декар.
Направил си пътека, за да минават камионите. В същото имало овощни дръвчета – 30-
40 вишни, сливи, орехи, както и построена от С. барака, която ползвал за склад.
Посочва, че заградил имота, когато построил къщата.
По делото са разпитани като свидетели и лицата С. С. и Д. И.. Първата посочва, че
познава ищеца и живее 25 години в квартала. Знае и процесното място, като работи
срещу него. Разказва, че няма нищо построена в имота, като съседният имот бил
продаден от нейния зет на съпругата на А. С.. За мястото се преминавало през
незаконна улица, като А. си направил път през процесното място, за да преминават,
което било сторено преди 2-3 години (считано от датата на заседанието – 21.05.2018г.).
Посочва, че в имота няма нищо засадено, не се обработва и няма никакви сгради и
бараки. Няма и ограда. Такава имало преди А. да започне да живее там, имало мрежа.
Свидетелят Д. И. посочва, че именно той продал имота на А. С., в който живее.
Същият построил къщата през 2005-2006г., като от 4-5 години (считано от датата на
заседанието – 21.05.2018г.) преминавал през имота на ищеца. Преди 2 години А. му
показал нотариален акт за собственост, като свидетелят казал за това на ищеца, който
останал стъписан. Казал му, че хората започват да се разполагат в имота. Посочва, че в
процесния имот няма насаждения и стари дървета от преди 30 години. Същият бил
заграден преди, но сега вече не бил, тъй като „новият собственик си го разгради“.
Съдът намира, че при горните доказателствени източници не може да бъде
изграден категоричен и несъмнен извод за упражнено от ответника непрекъснато
владение върху процесния имот в продължение на 10 години. Установява се, че след
закупуването на неговия имот от свидетеля Д. И. през 2004г., ответникът А. С. е
започнал да строи къща, като е ползвал за преминиване на моторизираната техника
процесния имот. Това обстоятелство обаче в никакъв случай не води до извод за
владение на имота, а единствено показва, че един запустял имот се ползва за временно
преминаване с цел по-бърз и лесен достъп до собствения на ответника имот. Относно
това бил ли е ограден имотът от страна на ответника С. и кога са налице изключително
противоречиви показания, като съдът не може да даде вяра на същите. Свидетелят А.
А. посочва първо, че имотът бил заграден през 2004г., а след това, че мястото било
6
оградено през 2017г. с метални прътове и подлива тел, които впоследствие били
откраднати. В същото време, свидетелите С. и И. заявяват, че имотът бил ограден
преди 2004г., като едва около 2016г. А. С. го „разградил“. Налице е разминаване и в
показанията на свидетелите относно наличието на дръвчета в имота и техния брой,
като двамата свидетели посочват, че в имота няма такива, а другите двама, че имало,
като е налице разминаване относно техния брой. Според св. А. имало 10-12 вишни, а
според св. Х. 30-40, като съдът намира, че толкова съществено разминаване не може да
остане незабелязано, което разколебава достоверността в показанията. В същото време
се твърди и построяването на барака в имота от ответника С., каквато свидетелите И. и
С. категорично отричат да има. Следва да се има предвид и че вещото лице по СТЕ Р.
К. при посещение в имота в периода 12.04.2018г. (датата на назначаването му)-
18.05.2018г. (датата не депозиране на експертното заключение в съда) не е установило
да има строителство. В същото време, вещото лице посочва, че на място има черен път,
който не е убеден, че преминава през имота, като този път не е нанесен в кадастъра, не
е път по регулация, а за временно преминаване, което потвърждава извода, че
процесният имот е ползван за преминаване през него с оглед по-бърз и лесен достъп до
собствения на ответника С. имот, което обаче не е равнозначно на владение, доколкото
липсват съществените му елементи – упражняване на трайна и несъмнена фактическа
власт с явното намерение за своене, което следва да бъде достатъчно ясно
манифестирано спрямо останалите субекти.
С оглед изложеното, съдът намира, че в настоящото производство не е проведено
пълно доказване на придобивното основание на ответника А. С., а именно изтекла в
негова ползва 10-годишна придобивна давност. Това налага извода, че същият не е
станал собственик на имота, поради което и не е разполагал с възможността да
прехвърли част от правото на собственост върху него на другия ответник – Г. Г.. По
делото не се оспорва, че към настоящия момент ответника С. държи частта, обособена
като ПИ с идентификатор ***************, а ответника Г. частта, обособена като ПИ
с идентификатор ***************. Предвид че ищците доказват правото си на
собственост, а ответниците държат тези имоти без наличие на годно правно основание,
то ревандикационните искове следва да бъдат уважени при квоти съответно 3/6
идеални части за Г. К. и 1/6 идеална част за Г. С.. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК
издаденият констативен нотариален акт следва да бъде отменен, но само до
притежаваните от ищците общо 4/6 идеални части.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат
ищците. Същите са доказали разноски в размер на 10лв. за съдебни удостоверения,
133,99лв. за държавна такса, 300лв. депозит за СТЕ, 400лв. за допълнителна СТЕ,
2150лв. за адв. възнаграждение в първото дело, 1100лв. за адв. възнаграждение за
въззивното дело и 2000лв. за адв. възнаграждение за настоящото дело или общо
6093,99лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. С. К., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, и Г. Г. С., ЕГН: **********, със съдебен адрес: /населено
място/, срещу А. Н. С., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, иск с правно
основание чл. 108 ЗС, че ищците са собственици при квоти 3/6 идеални части за Г.
К. и 1/6 идеална част за Г. С. въз основа на одобрена спогодба за делба по гр. д. №
7
3398/1997г. на СРС за Г. К. и въз основа на наследствено правоприемство за Г. С. на
поземлен имот с идентификатор № ***************, находящ се в гр. С., общ.
Столична, р-н К. п., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед № Д18-50/01.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 628
кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно
ползване – за друг вид застрояване, със стар идентификатор ***************, с номер
по предходен план № 467, при съседи имоти с идентификатори: *************.210,
**************, *************.49, *************.42, като ОСЪЖДА ответника да
предаде владението на гореописания имот.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. С. К., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, и Г. Г. С., ЕГН: **********, със съдебен адрес: /населено
място/, срещу Г. В. Г., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, иск с правно
основание чл. 108 ЗС, че ищците са собственици при квоти 3/6 идеални части за Г.
К. и 1/6 идеална част за Г. С. въз основа на одобрена спогодба за делба по гр. д. №
3398/1997г. на СРС за Г. К. и въз основа на наследствено правоприемство за Г. С. на
поземлен имот с идентификатор № ***************, находящ се в гр. С., общ.
Столична, р-н К. п., съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед № Д18-50/01.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 500
кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно
ползване – за друг вид застрояване, със стар идентификатор ***************, с номер
по предходен план № 467, при съседи имоти с идентификатори: **************,
***************, **************, ***************, *************.42,
*************.77, *************.78, като ОСЪЖДА ответника да предаде
владението на гореописания имот.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост №
**** том 1, рег. № 3592, дело № 79 от 24.06.2015г., съставен от нотариус А. Б., до
размер на 4/6 идеални части от имота.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Н. С., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, и Г. В. Г., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, да заплатят
на Г. С. К., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, и Г. Г. С., ЕГН: **********,
със съдебен адрес: /населено място/, сумата от 6093,99лв. – разноски по всички дела.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8