№ 36041
гр. София, 29.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М. В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от М. В. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20241110123444 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 11.02.2025 г. на адв. М. М. за изменение в частта за
разноските на Решение от 30.01.2025 г. по гр.д. № 23444/2024 г. на СРС.
Твърди, че му се дължи адвокатско възнаграждение по подробно изложени
съображения.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор на молбата от „**********“
ЕАД и „**********“ ЕООД.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:
Молбата е допустима като постъпила в срок от надлежна страна срещу акт,
който подлежи на допълване и изменение в частта за разноските, и редовна съгласно
чл. 102 ГПК, но неоснователна по съображения, подробно изложени в решението по
делото, за които не са налице основания за ревизия.
Относно обема на процесуалната работа, свършена от ищцовия представител,
съдът констатира, че същият е подал искова молба и молба за гледане на делото в
отсъствие от 20.08.2024 г., озаглавена „писмено становище“, в която взема становище
по същество на спора, като цитира предимно съдебна практика с повтаряне на
съображения, които вече е изложил в самата искова молба, а именно, че процесният
договор за кредит е нищожен на основание чл.22 вр. чл. 11, ал 1, т. 10 ЗПК. В същата
молба ищцовият представител излага и че „Наред с това, по гр.д № 477/2022г., по
описа на РС Своге съм депозирал подробна искова молба, с цитиране на приложимото
национално право и право на Европейския съюз, което е отнело не малко време за
подготовка. Отделно от това, по гр.д № 477/2022г., по описа на РС Своге съм
депозирал няколко подробни писмени становища, с цитиране на няколко на брой
съдебни решение, включително на Окръжни съдилища в цялата страна, по изцяло
аналогични хипотези, което също ми е отнело не малко на брой часове, да бъде
издирена, сортирана и съобразена за конкретния случай, съдебна практика.“, тоест
доводи, които са изцяло неотносими към настоящото производство.
Други процесуални действия по делото ищцовият представител не е извършил,
нито е представил доказателства, че не може да се яви в единственото проведено по
делото съдебно заседание на 30.10.2024 г. поради служебна ангажираност, както сочи в
писменото становище от 20.08.2024 г.
1
Неоснователен е доводът на същия представител, че част от свършената от него
процесуална работа по делото е и подаването на молба по чл. 248 ГПК, доколкото
адвокатско възнаграждение се присъжда с решението по делото за процесуална
дейност, осъществена от съответен процесуален представител на страната до
приключване на производството по делото, а не и след постановяването на решението,
имайки предвид и трайната практика на върховната инстанция, че в производството по
чл. 248 ГПК, включително и производство по чл. 248, ал. 3 ГПК не се носи
отговорност за разноски. Самата молба по чл. 248 ГПК съдържа съображения, които в
голямата си част преповтарят съображенията, изложени в горепосоченото писмено
становище на ищцовия представител от 20.08.2024 г., като в молбата отново
изобилства множество цитирана съдебна практика с цели части от мотивите на
съответно посочените съдебни актове.
Неоснователен е доводът на ищцовия представител, че му се следва поискания
размер на адвокатско възнаграждение, защото подал отговор на насрещна искова
молба. В постановеното решение съдът ясно е разграничил отговорността за разноски
по първоначалните и по насрещните искове, като по съвсем подробни съображения,
които не намира основание да излага повторно, е отхвърлил претенцията на ищеца за
присъждане на разноски във връзка със защитата по насрещните искове.
Съдът не намира основание за ревизия и на извода, че по делото липсва
фактическа и правна сложност – ищецът е атакувал договора за потребителски кредит
на едно главно и няколко евентуални основания, а договорът за предоставяне на
поръчителство - няколко евентуални основания, предявил е исковете срещу двама
ответници, като по делото единствено са приети представените към исковата молба и
нейните отговори писмени доказателства, без в процеса да са реализирани други
доказателствени искания и да са въведени нови факти, за чието изясняване да е било
необходимо събирането на други доказателства по делото.
Съдът не намира основания за ревизия на извода, че предоставената безплатна
правна помощ по чл. 38 ЗА представлява по смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8 ЗДДС
безвъзмездна доставка на услуга, която не подлежи на облагане с данък, доколкото
възмездяването става впоследствие - с акта на съда, с който насрещната страна при
наличие на предвидените в нормата предпоставки бива осъдена да заплати адвокатско
възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат съгласно
съображенията, подробно развити в Определение № 917/2.5.2023 г. по ч.гр.д. №
1323/2023 на ВКС и останалата цитирана практика на Софийски градски съд, както и в
Определение № 131 от 15.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3745/2023 г., IV г. о.;
Определение № 3696 от 23.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1808/2023 г., IV г. о. и
Определение от 31.01.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 67/2025 г. на СГС.
Само материалният интерес по делото не може да обоснове присъждане на
адвокатско възнаграждение в по-голям размер при съпоставянето на този интерес с
останалите предпоставки, а именно – липса на фактическа и правна сложност на
делото, относително занижен обем на процесуална работа на ищцовия представител по
делото, липсата на новосъбрани доказателства освен представените към исковата
молба и нейните отговори, провеждането на единствено съдебно заседание по делото
без участието на ищцов представител.
Предвид изложеното, следва отхвърляне на молбата.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 11.02.2025 г. на адв. М. М. за изменение в
частта за разноските на Решение от 30.01.2025 г. по гр.д. № 23444/2024 г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3