М О
Т И В
И
към присъдата по
НОХД № 488/2017 г. по описа на
Районен съд Провадия – пети наказателен състав.
Производството пред Провадийския
районен съд е образувано по внесен от Районна Прокуратура-Провадия обвинителен
акт срещу Р.Х.А., роден на ***г***, ЕГН ********** за извършено от
него престъпление наказуемо по чл. 196, ал.1, т.2, пр.1,
вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.
Предявеното против подсъдимия обвинение
е затова, че на 12.06.2017г. в
гр.Провадия, област Варна при условията на опасен рецидив, чрез използване на
техническо средство - ножче, отнел чужди движими вещи - сумата от 4 830
лева, от владението на М.М.Е., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
По делото е
проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
В хода на съдебните прения представителя
на РП Провадия поддържа обвинението спрямо подсъдимия, като предлага на същия
да бъде наложено наказание малко над минималния размер предвиден в закона, а
именно от четири години лишаване от свобода, което да бъде определено съобразна
разпоредбата на чл.58а от НК и намалено с една трета, което наказание да бъде
изтърпяно ефективно при строг режим.
В пледоарията си по същество
защитника на подсъдимия адв. Г.А. ***, моли за наказание
минимално наказание, определено съобразна разпоредбата на чл.58а от НК.
В последната си дума подсъдимият
моли за минимално наказание.
От фактическа
страна съдът счита за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р.Х.А. бил известен в
обществото с прякора „Бъика“, имал регистриран
постоянен адрес ***, но живеел в различни населени места. Бил криминално
проявен. На 11.05.2017 г. бил освободен от затвора след изтърпяване на
ефективно наказание „лишаване от свобода“.
В началото на м.юни 2017 г.
подсъдимия А. ***, където живеели неговата майка, св.З.Х.А. и едната от
сестрите му В..
В неустановен по делото ден през
м.юни 2017 г. докато се разхождал в района на МБАЛ “Царица Йонна - Провадия“
ЕООД- гр.Провадия, подсъдимия А. в разговор със случайно срещнат човек узнал,
че собственикът на имот, находящ се на улица *** в
същата част на града държал ежедневно доста пари у себе си, тъй като бил
собственик на магазин за хранителни стоки в района на болницата. Този имот бил собственост на пострадалия М.М.Е..
След чутото подс.
А. започнал да обмисля план за проникване във въпросния имот с цел кражба на
пари. На 11.06.2017 г. в изпълнение на намисленото, той изчакал да наближи
полунощ и се насочил към района на болницата в гр.Провадия, където се намирал
имота на св.Е.. Когато стигнал, изчакал още малко, за да бъде сигурен, че
наоколо няма никой и едва тогава, малко след полунощ на 11/12.06.2017 г.
пристъпил към изпълнение на плана си. Най-напред се събул бос, за да не вдига
шум, после сложил ръкавици на ръцете си, за да не остават следи и отишъл до
входната врата на набелязания имот, като носел ножче в себе си. Оградата била
висока, изградена от бетонни блокчета, но на около 1м от земята имала ръб. Подс. А. се закрепил върху ръба на оградата и я прескочил
от дясната страна на входната врата, която била заключена. Прехвърляйки се в
двора, стъпил върху лята мивка до самата жилищна сграда и така се отзовал във
вътрешната част на имота. Веднага забелязал, че единият от прозорците на
къщата, с приблизителни размери 1,8м х 1,2м, плъзгащ се, е отворен, с поставен
на него комарник. Подс. А.
извадил по-рано приготвеното ножче и с него разрязал комарника
от двете страни, във форма на буквата „Г“, така, че се образувал достатъчно
широк отвор. През него подсъдимия проникнал във вътрешността на къщата.
По същото време св.Е. и съпругата
му вече били заспали. М.Е. - върху диван в хола, а съпругата му и детето им - в
спалнята. Преди да си легне св.Е., взел от парите, които държал у себе си
сумата от 30 лева, която сума поставил в дамската чанта на съпругата си.
Чантата пък оставил върху шкаф за обувки в коридора на жилището. След това се
приготвил да спи, като поставил мъжката си чанта, тип „хюмнетка“,
в която държал сумата от 4 800 лева, до дивана, върху ракла в хола на
жилището. Когато подс. Р.А. влязъл във вътрешността
на къщата, най-напред се отзовал в коридора. Там забелязал описаната по-горе
дамска чанта, която отворил, видял парите и ги взел. После влязъл в стаята,
където спял св.Е.. Подс.А. отворил чантичката, видял
крупната сума банкноти, взел всички налични пари и ги прибрал в джоба си, а
чантичката изхвърлил на земята в коридора. Влязъл и в спалнята, където спели
съпругата на св.Е. и детето му, но там не намерил нищо интересно и заминал.
Излязъл от къщата през същия прозорец, през който влязъл, като на излизане
изхвърлил дамската чанта, която паднала под прозореца, в двора. На излизане от
имота се качил отново върху мивката на чешмата и по същия начин прескочил през
оградата.
След като се отдалечил, взел
обратно обувките си, обул ги и напуснал града, като през следващите дни
изхарчил отнетата сума пари.
Видно от заключението на вещото
лице по извършената по дело СПЕ Р.Х.А. не страда от психично заболяване в
тесния смисъл на думата - психоза. Налице са данни за параноидно
личностово разстройство. Към момента на извършване на
деянието - 12.06.2017 г. той е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При него не е налице
физически или психически недостатък и той е в състояние да участва пълноценно в
наказателното производство, да дава годни обяснения, да се защитава сам и да
носи наказателно отговорност.
Видно от извършената
справка за съдимостта на подс. Р.Х.А., същият е
осъждан многократно за умишлени престъпления от общ характер, последните от
които: по НОХД № 797/2015 г. на РС-Варна, с присъда в
сила от 15.04.2015 г. за престъпление по чл.170, ал.2, пр.1, вр.ал.1 от НК с наложено наказание ЛС за срок от една
година и осем месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в
затвор; по НОХД №1396/2015 г. на РС-Варна със
споразумение в сила от 11.05.2015 г. за престъпление по чл.318 от НК с наложено
наказание ЛС за срок от три месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим в затвор; по НОХД №401/2015 г. на РС- Варна, с
присъда в сила от 20.06.2016 г. за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1 от НК с наложено наказание ЛС за срок от
една година, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор; по НОХД №1077/2015 г. на
РС-Силистра, с присъда в сила от 10.02.2016год. за престъпление по чл.196,
ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1 от НК с наложено наказание
ЛС за срок от две години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим
в затвор.
С оглед на съдимостта на подсъдимия
сроковете по чл.30, ал. 1 от НК
не са изтекли, т.е същия е извършил настоящото деяние в
условията на опасен рецидив, при условията на чл.29, ал.1, б.“а“ и
б.“б“ от НК.
Квалификацията на деянието по
чл.195, ал.1, т.4, пр.2 от НК се обуславя от обстоятелството, че за проникване
в жилището на пострадалия и извършването на престъплението подс.А.
е използвал техническо средство - ножче.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства- самопризнанията на подсъдимия в съдебно заседание дадени при
условията на чл.371 от НПК и събраните на досъдебното производство – показанията
на свидетелите, експертизи –СПЕ, протокол за оглед на ВД, СД диск със записи от
охранителни камери, писма и справка за съдимост.
Съдът приема
горепосочените доказателства, от които безспорно се установява авторството,
времето и механизма на извършване на престъплението, които са без
противоречиви, взаимно допълващи се и създадоха в съда убеждение за
достоверност.
Гореизложените
установени обстоятелства водят до следните правни изводи:
След
преценка на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК – по отделно и в тяхната съвкупност съдът намери, че подсъдимия е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал.1, т.2, пр.1, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, а
именно на 12.06.2017г. в гр.Провадия,
област Варна при условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо
средство - ножче, отнел чужди движими вещи - сумата от 4 830 лева, от
владението на М.М.Е., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Подсъдимия е извършил поредица от
действия под контрола на съзнанието си, насочени към противоправното
отнемане на движимите вещи собственост на пострадалия М.М.Е.,
като това отнемане е било извършено без съгласието на последния.
Субект на
престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице.
Изпълнителното
деяние е изпълнено, чрез действие и се изразява в отнемане на чужди движими
вещи, от владението на другиго, без неговото съгласие с намерение да бъдат
присвоени противозаконно.Накърнени са обществените отношения, чрез които се
осигуряват неприкосновеността на собствеността на гражданите.
От
субективна страна деянието е извършено
от подсъдимия при форма на вината пряк
умисъл, като е съзнавал обществено опасният му характер, предвиждал е
обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.
Причини за извършване на
престъплението – незачитане на установения в страната правов ред и стремеж към
материално облагодетелстване по неправомерен начин.
По отношение на подсъдимия няма условия
за групиране на наказанието по настоящото дело с предходни наложени му
наказания.
При индивидуализация на наказанието за
стореното от подсъдимия, съдът отчете следните обстоятелства:
Престъплението
по чл.196 от НК разкрива висока степен на обществена опасност, тъй като се
касае за посегателство срещу частна собственост.Със съзнателно планираните
действия на подсъдимия са засегнати широк кръг от правно защитени блага, а
именно собствеността на гражданите.
Личността
на подсъдимия може да бъде анализирана
в две посоки, а именно: първата от тях е свързана с обремененото му
съдебно минало. Той е осъждан за извършени престъпления против собствеността на
гражданите, като е престоял в местата за лишаване от свобода за изтърпяване на
наказание. Поведението му не е било коригирано в степен на успешна адаптация в
обществения живот след напускане на затвора. При липсата на корекционна
среда, той е предпочел да активизира престъпните си навици пред трудността да
се адаптира в обществено установените рамки на поведение.
Към
позитивните елементи в личностната характеристика на подсъдимия съдът
приема сравнително младата му
възраст, лошото му материално положение,
причините подтикнали го да извърши това престъпление, а именно нуждата от
финансови средства за препитание и здравословното състояние в което се намира,
според заключението на назначената по делото СПЕ.
Поради това, като
взе предвид всички обстоятелства, при които е извършено деянието по чл.196, ал.1, т.2, пр.1, вр.
чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, съдът определи на подсъдимия наказание при условията на
чл.54 от НК.При определяне на неговия размер съдът прецени, че е налице превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства и наложи на подс.А.
наказание към минималния размер предвиден в закона, а именно четири години
„Лишаване от свобода”, което
на основание чл.58а от НК намали с 1/3 и определи подсъдимия да изтърпи
наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“, което да започне да се търпи при първоначален СТРОГ режим, на осн. чл.57, ал.2 вр. ал.1, т.3 от
ЗИНЗС.
Съдът
постанови подсъдимия да изтърпи наказанието при „строг“ режим, като счете, че
именно такъв първоначален режим, предвид съдимостта му ще бъде най-подходящ и
адекватен при търпене на наказанието.
С
присъдата си на осн.
чл.59 ал.1 от НК съдът зачете предварителното задържане на подсъдимия А. по
настоящото дело, считано от 19.06.2017г.
Определяйки вида и размера на наказанието,
съдът счете, че ще бъдат постигнати целите на
генералната превенция визирана в НК, като наказание в такъв вид и размер
в конкретния случай ще изиграе най-добре необходимия поправителен ефект по
отношение на подсъдимия, като ще въздейства върху него и върху други
неустойчиви членове на обществото възпиращо и предупредително
възпитателно. Така определения период на
изолация на подсъдимия според съда ще гарантира настъпването на положителни
промени в мисленето и ценностната му система,
като спрямо него в този период могат да бъдат предприети мерки за индивидуално въздействие с цел
постигане на социално правилен модел на поведение.
С присъдата си
съдът осъди подсъдимия Р.Х.А. да заплати на гражданския ищец М.М.Е. сумата 4830.00 лева (четири хиляди осемстотин и
тридесет) лева, представляваща имуществени вреди в резултат от престъплението,
ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 12.06.2017 г., до
окончателното изплащане на сумата.
С присъдата си
съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски.
По гореизложените съображения , съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: