гр. София ………..2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд - Наказателно отделение, IX въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Албена Ламбева и с участието на прокурор
Кирил Д., като разгледа докладваното от съдия Ангелова ВНОХД № 4175 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 03.02.2016 г. по НОХД 16973/2013 г.
Софийски районен съд – Наказателна колегия, 97 състав е признал подсъдимия Г.М.К.
за невиновен в това, че на 06.02.2013 г. в гр. София, Гара Искър, ул. „**” от
база „М.” отнел чужди движими вещи на обща стойност 71.98 лв. от владението на И.Т.И.
без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в условията на повторност и случаят е
немаловажен, като го оправдал изцяло по обвинението в извършване на
престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл.28 НК.
Срещу съдебния акт е
депозиран протест от прокурор при Софийска районна прокуратура и допълнение към
него, в което допълнение се извършва анализ на доказателствените
източници, за да бъде обоснована позицията на прокурора за осъждане на
подсъдимия по предявеното пред съда обвинение за извършено от него престъпление
по чл.195, ал.1,т.7 вр. чл.194, ал.1 НК. Моли се К.
да бъде признат за виновен по това обвинение. С протеста и допълнението към
него не се депозират искания за доказателства. Депозирано е и възражение от
назначен от съда служебен защитник срещу подадения протест и неговото допълнение,
в което се моли въззивният съд да потвърди
атакуваната присъда като правилна и законосъобразна.
В разпоредително заседание от 14.10.2019 г. въззивният съд по реда
на чл. 327 НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на подсъдимия и свидетели пред въззивната инстанция, както и ангажирането на нови доказателства
в настоящото производство. Впоследствие са приети представените от защитата
писмени доказателства: три броя епикризи на
подсъдимия.
В
съдебно заседание пред въззивния съд представителят
на СГП поддържа протеста и допълнението към него, които счита за обосновани и
убедителни. Счита, че неправилно присъдата почива на показанията на свидетеля Д.,
който говори за друг случай, като са игнорирани показанията на свидетелите И.,Н.и
П., които си кореспондират за установените от склада липси. Моли съда да отмени
присъдата и да постанови осъдителна такава.
Служебният защитник на
подсъдимия – адв. Г., оспорва протеста и моли да бъде
потвърдена първоинстанционната присъда като правилна,
законосъобразна и обоснована. Намира, че правилно СРС се е доверил на
обясненията на подсъдимия за произхода на инкриминираните вещи като същите не са
изолирани и не противоречат на останалия доказателствен
материал. Счита, че липсват доказателства за идентичност между предадените от
подсъдимия вещи и тези, посочени от свидетеля И. като негови. Пледира, че не са
събрани доказателства, сочещи подсъдимия като автор на престъплението, а
наличните такива опровергават обвинителната теза, поради което моли съда да
потвърди протестираната присъда.
Подсъдимият К. моли да бъде
потвърдена оправдателната присъда.
Софийски градски съд, след
като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, както и тези, изложени
от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, счете, че протестът е
неоснователен.
Фактическата обстановка е
подробно изяснена от районен съд. По делото са събрани в необходимия обем и по
съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно
решаване. Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени правилни фактически
изводи. Съобразявайки събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав прие за установена фактическа обстановка, тъждествена с възприетата от
решаващия съд:
На
06.02.2013 г. подсъдимият бил заедно със свидетелите И. Д. и Б.М.в района на
база „М.” гара „*******В близост до базата имало сметище, където забелязали
няколко платна ламарина и дървени талпи, които натоварили в каруца, след което
потеглили. Под моста на Аерогара София били спрени от свидетелитеН.и
П. - служители на СПС-СДВР. Полицаите се усъмнили, че вещите в каруцата са
предмет на кражба и отвели тримата, заедно с каруцата в 8РУП-СДВР. Подсъдимият
доброволно предал 14 бр. вълнообразни листа ламарина с размери 1 х 1,50 метра,
1 бр. ламарина 2x2,50 метра,
3 бр. талпи с метален обков по края.
Свидетелят
И. Т.И. бил собственик на база за производство на метални конструкции „М.”. За
времето от 06.02.2013 г. до 09.30 часа на 07.02.2013 г. негови служители, сред
които и св.Д.Д. му съобщили, че рано сутринта, след
като отишли на работа, заварили в обекта извършител на кражба, който успял да
избяга като прескочил двуметровата ограда. Св. Д. не констатирал липси от
обекта. Независимо от това, св. И. И. отишъл в 08 РУ-СДВР, където установил, че
предадените от подсъдимия вещи приличат на тези, които се съхраняват в
производствената база.
Така
възприетата фактология се установява от обясненията
на подсъдимия; показанията на свидетелите К.Н., Л. П., И. Д., Б.М., И. И.,Д.Д., проведената между св. И. И. иД.Д.
очна ставка; заключението на приетата съдебно-оценителна експертиза; протокол
за доброволно предаване, справка за съдимост, протокол за оглед на веществени
доказателства и албум към него.
Решаващият съд, след
направен анализ на доказателствените източници по
делото, е стигнал до верни крайни изводи, с които настоящият въззивен състав се съгласява.
От показанията на
разпитаните полицейски служителиН.и П. се установяват
обстоятелствата около задържането на подсъдимия и свидетелите И. Д. и Б.М.на
06.12.2013 г. около 22:30 ч. и предаването от подсъдимия на намиращите се в
каруцата му вещи. Същите са логични, непротиворечиви и се подкрепят от показанията
на свидетелите И. Д. и Б.М.и протокол за доброволно предаване, поради което
настоящият състав приема, че вярно отразяват възприятията на свидетелите при
изпълнение на служебните им задължения.
Поради логичността, липсата
на противоречия и съответствието им с другите доказателствени
източници, правилно са приети за достоверни дадените пред първоинстанционния
състав показания на свидетелите М. и Ив. Д.. Въззивният
съд прецени същите като обективни, незаинтересовани и неопровергани от другите
доказателства, поради което им се довери и относно мястото, откъдето с
подсъдимия са взели ламарините. Обосновано районният съд не е кредитирал
прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК показания на свидетеля М. от досъдебното
производство като настоящият състав споделя изводите на първия, че същите са
изолирани. Освен това след прочитането им свидетелят непосредствено пред съда
уточнява, че ламарините са се намирали в близост до голяма сграда, на място,
където е имало боклуци. Тук е моментът да бъде отбелязано, че дори да се
приемат за достоверни показанията на
свидетеля М., депозирани в досъдебната фаза на процеса, същите не биха могли
сами по себе си да обосноват постановяването на осъдителна присъда, предвид
разпоредбата на чл. 281, ал. 8 НПК, поради което не могат да бъдат споделени
доводите на прокуратурата в тази насока.
Подобно на районния съд,
настоящият състав се довери на показанията на свидетеля И., от които се
установяват честите случаи на кражби от производствената му база, наличието на
нерегламентирано сметище в близост до нея, както и че е бил направен опит за
кражба в имота му една сутрин за времето от 06.12.2013 г. го до 09.30 часа на 07.02.2013 г.,
осуетен от свидетеляД.Д., който е заварил крадеца и
го е подгонил. За този случай и множеството опити за кражби заявеното от И.
намира пълна подкрепа в показанията на свидетеля Д., поради което въззивният съд се довери на двамата свидетели. С оглед на
това обосновано първата инстанция е приела, че тези твърдения опровергават обвинението
за времето, в което се твърди да е извършена кражбата.
Противно
на възраженията в протеста на прокурор при Софийска районна прокуратура и след
проведената от първоинстанционния съд очна ставка не
се констатират съществени противоречия между свидетелите И. и Д. Д. относно
обстоятелството, че при обсъждания случай не са били откраднати вещи от базата.
Никой от двамата свидетели не оспорва, че в някакъв момент са били констатирани
липси, но нито един от тях не е в състояние да изложи информация за вида и броя
на липсващите вещи, доколкото свидетелят Д. е убеден, че такива не са били
отнемани по време на неговата смяна, а собственикът на базата И. допуска, че
възприетите от него вещи в склада на МВР биха могли да бъдат взети от друго
място. Нито един от двамата свидетели не сочи с категоричност и момента, в
който са били установени въпросните липси, да позволява да се направи извод, че
съвпада с евентуалното деяние на подсъдимия. От друга страна И. потвърждава, че
след обсъждания от него случай не е извършена ревизия и не са документирани
евентуални дефицити. Наред с това заявява, че е установил такива чак след като
е видял материалите в полицията и сочи, че възприетите там вещи - дъски не са
имали инвентарен номер. Поради това и предвид ясно изразената несигурност на
свидетеля дали показаните му от полицаите вещи са негови, твърденията му по
време на проведената очна ставка имат характера на предположение, основано на
приликата между показаните и наличните в производствената база вещи, но не и на
източник на информация за конкретно осъществено деяние, поради което за това
обстоятелство настоящият състав не ги кредитира.
Правилно
първоинстанционният съд се е доверил изцяло на
заключението на съдебно-оценителната експертиза, която въззивният
съд също намира за обективно изготвена, даваща компетентен и добре обоснован
отговор на поставените задачи.
Настоящият
състав кредитира и представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които допринасят за изясняването
на обективната истина.
При
анализа на дадените от подсъдимия обяснения, въззивният
състав отчете двойствената им природа - освен средство за упражняване на
процесуалното право на защита, последните представляват и важен доказателствен източник, преценени на фона на цялата доказателствена маса. За да им се довери изцяло, настоящата
инстанция, подобно на първата, прецени същите като логични, последователни и
детайлни, които не само не се опровергават, но и напълно кореспондират с
останалата доказателствена съвкупност. Посоченото от подсъдимия
място с боклуци, от което е взел ламарините, кореспондира на описаното от
свидетеля И. нерегламентирано сметище, образувано от строежа на метрото до гара
Искър. Заключението на съдебно-оценителната експертиза и изложеното при разпита
на изготвилото я вещо лице за състоянието на изследваните обекти потвърждават
твърденията му, че ламарините са били ръждясали. Обстоятелствата, свързани с
вземането на ламарините от боклука се подкрепят от показанията на свидетелите М.
и И. Д., а данните за задържането им съвпадат изцяло и с показанията на
разпитаните полицейски служители. Същевременно, не са налице никакви
доказателства, които пряко или косвено да подкрепят обвинителната теза, че на
посочените в обвинителния акт време и място подсъдимият К. е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като наличния доказателствен
материал не доказва извършени от него действия по отнемане на чужди движими
вещи от
производствената база на „М.” гара
„Искър” с цел тяхното присвояване.
Въз основа на така изяснената
фактическа обстановка, правилно контролираният съд е извел правните си изводи,
че липсват доказателства за осъществен от Г.М.К. състав на престъпление по чл.195, ал.1,
т.7 вр. чл. 194, ал.1 вр.
чл.28 НК, който се споделя и от въззивната инстанция. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК не позволява
присъдата да почива на предположения. Отсъствието на положителни доказателства,
годни да мотивират категоричното убеждение на съда за виновността на
подсъдимото лице, води до единственият възможен извод, че извършването
престъпление не е доказано по несъмнен начин, което налага признаването на
подсъдимото лице за невиновно и неговото оправдаване. Предвид липсата на
доказателства, установяващи обективната страна на престъплението, въззивният състав не намира за необходимо да обсъжда същото
от субективна страна. Поради това и настоящият състав констатира, че правилно на
основание чл. 304 от НПК подсъдимият К. е оправдан от районния съд.
С оглед признаването на подсъдимия К. за
невиновен, съдът правилно е постановил направените по делото разноски да
останат за сметка на Държавата.
При служебна проверка на материалите по
делото въззивният съдебен състав не установи
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, водещи до
отмяна или изменение на атакувания съдебен акт.
Така
мотивиран и на основание чл.334,
т.6, вр. чл.338
от НПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 03.02.2016 г.,
постановена по НОХД 16973/2013 г. по описа на
Софийски районен съд – Наказателна колегия, 97 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.