О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е № 260142
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 24.03.2021 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито
заседание от
двадесет и четвърти март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова ч.възз.търг. дело №163 описа на ПАС за 2021 г., намери следното:
Производство по чл.613а от ТЗ във връзка с
чл.274 от ГПК.
Обжалва
се постановеното определение №260112 от 28.01.2021
г. по търг.дело №106/2019 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора.
С
обжалваното определение е освободен синдика на С. ЕООД, ЕИК *********, Е. Н. П. и е спряно производството по несъстоятелност
на дружеството на основание чл.632,ал.5 във връзка с чл.632,ал.1 от ТЗ.
В
мотивите към определението окръжният съд е посочил, че е определил сума в
размер на 6 000 лв. разноски за продължаване на производството по
несъстоятелност, като е указал на кредиторите да внесат определената сума в
едноседмичен срок от обявяването на съдебния акт в Търговския регистър. Сумата
не е внесена и при липса на налично имущество и парични средства за
покриване на необходимите разноски за производството е приел, че то следва да
бъде спряно, а с оглед на това и да бъде
освободен назначения синдик, който не може да изпълнява правомощията си с оглед
спирането и липсват средства за издръжката му.
Недоволен от така постановеното определение е останал жалбоподателят ***,
който счита, че същото е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл с
определение вместо с решение, не са налице предпоставките за постановяване на
обжалваното определение за спиране и за освобождаване на синдика. Изложил е
подробни съображения, като се позовава и на тълкувателно решение №2 от
13.07.2020 г. по тълк.дело №2/2018 г. на
ВКС.
Моли да се обезсили обжалваното определение. При
условие на евентуалност, ако се счете, че спирането е допустимо, моли да се
обезсили, респ. отмени определението в частта му за освобождаване на синдика Е.
Н. П..
Ответниците
С. ЕАД и С. ООД – в несъстоятелност не са представили отговори.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на
обжалване, наведените оплаквания, както и
след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Обжалваното
определение е вписано в Търговския регистър на 28.01.2021 г. Жалбата срещу него
е постъпила по пощата на 04.02.2021 г.,
което е в едноседмичния срок, посочен от съда в определението, и съответства на
срока, предвиден в чл.275 от ГПК за обжалване на определенията. Жалбоподателят
е летитимирана страна да обжалва решението, като кредитор с приети вземания в
производството по несъстоятелност.
Следва да се пристъпи към обсъждане на доводите на жалбоподателя.
Установява
се, че с решение №325 от 26.06.2019 г. по т.д.№106/2019 г. на Окръжен съд Стара
Загора е обявена неплатежоспособността и свърхзадължеността на С. ЕООД с
начална дата 31.12.2014 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, обявено е в несъстоятелност с
последиците от това, като решението е постановено на основание чл.632,ал.1 от ТЗ. Производството е възобновено, назначен е синдик, като впоследствие е прето, че са налице условията на
чл.632,ал.5 от ТЗ. Постановено е определение за предплащане на разноски, след
което и обжалваното определение за
спиране на производството и за освобождаване на синдика, поради това.
Установява
се, че обжалваното определение е с
основание разпоредбата на чл.632,ал.5 във връзка с ал.1 от ТЗ. Разпоредбата е
озаглавена “Решение за прекратяване на
производството“. В ал.1 са посочени условията за спиране на
производството по несъстоятелност, в ал.2 – условията за възобновяване на
спряното производство, в ал.3 – условията за предявяване на вземанията, а в
ал.4 – за прекратяване на производството и за заличаване на длъжника от
Търговския регистър. Уредена е поредицата от съдебни решения от откриване на
производството по несъстоятелност до прекратяването му и заличаването на
търговеца. Всяко едно последващо решение е в зависимост от предходното решение,
както и от вписването му в Търговския регистър. Така в едногодишен срок от
вписването на решението по чл.632,ал.1 може да бъде възобновено производството
по несъстоятелност или може да бъде прекратено, като се заличи търговеца
длъжник.
В
чл.633 от ТЗ е уредено обжалването на решенията по чл.632, а в чл.613а, ал.1
редът на обжалване. Те подлежат на обжалване по общия ред в ГПК. Съгласно
чл.613а,ал.3 от ГПК, извън случаите по ал.1 - постановените съдебни актове в
производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния
апелативен съд по съответния ред от ГПК.
В
закона изрично е посочено, че съдебният акт, с който се спира производството по
несъстоятелност, поради невнасяне на необходимите разноски за това
производство, е съдебно решение. В случая е постановено определение, което не
съответства на ТЗ. Този закон е
специален спрямо общата разпоредба на ГПК, уреждаща спирането на делата с
определение. Правните последици от спирането на производството по
несъстоятелност и спирането на исковите дела са различни. Не се достига само до
прекратяване на производствата, а при несъстоятелността поредицата от съдебни
решения водят до заличаване на търговеца.
Ето защо в случая не могат да намерят субсидиарно приложение общите правила на
ГПК.
По различен начин е уредено и обжалването на
съдебните актове в производството по несъстоятелност – решенията подлежат на
въззивно обжалване по реда на чл.258 и следв. от ГПК и могат да достигнат до
касационен контрол, докато останалите съдебни актове могат да се обжалват само
пред съответния апелативен съд.
С
оглед гореизложеното, обжалваното определение не е съобразено с посочения ред в
закона за спиране на производството по несъстоятелност. С него не може да се
достигне до предвидената в решенията защита при обжалване. Поради което то е
недопустимо, като неотговарящо на изискванията на закона при неговото
постановяване и при защитата на страните от неговото действие. Ето защо,
определението в частта му са спиране на производството по несъстоятелност
следва да бъде обезсилено, а като последица от това и определението в частта му
за освобождаване на синдика, което е мотивирано от спирането.
При
този резултат не следва да се разглежда евентуалното искане, ***равено от
жалбоподателя. Следва да се посочи, че синдикът е орган по делото за
несъстоятелност и не може да се освобождава при спиране на производството по
несъстоятелност. Не е уредена такава възможност в закона. В случая длъжникът е
и в несъстоятелност. Прекратени са правомощията на неговите органи.
Представителството му се осъществява от синдика
по силата на чл.658,ал.1,т.7 от ТЗ, а с освобождаването му ще се окаже
без представител и ще се накърни правото му на защита.
Водим
от гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА постановеното определение №260112
от 28.01.2021 г. по търг.дело №106/2019 г. по описа на Окръжен съд Стара
Загора, с което е освободен синдика на С.
ЕООД, ЕИК *********, Е. Н. П. и е спряно производството по
несъстоятелност на дружеството на основание чл.632,ал.5 във връзка с
чл.632,ал.1 от ТЗ.
Определението е окончателно. Препис от него да се изпрати за обявяване в
Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: