Решение по дело №4349/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

    №.............

 

                    Гр. София, 22.01.2018 г.

 

                             В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                     

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА  И.

                                            ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА  КОРДОЛОВСКА

                                                                АНЕТА ИЛЧЕВА

 

при секретаря Поля Георгиева разгледа докладваното от съдия     Кордоловска гр. дело № 4349 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

                           С решение от 28.11.2016 г. по гр. дело № 32258/2015 г. на СРС, 28 състав, са отхвърлени предявените от М.В.Д. срещу Н.И.С. и В.И.С., представлявани от своята майка и законен представител Г.Н. К., искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 60, ал. 1, чл. 5 и чл. 61 от ЗН за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата по 11 615 лв. - получено и невъзстановено обезщетение по решение № 4/06.08.2008 г. Столична Община - Район "Искър", като погасени по давност.

                            Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата Д., които в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон. Поддържа, че незаконосъобразно първоинстанционният съд е определил началния момент на погасителната давност за спорното вземане, без да съобрази особеностите на процесния казус и представените в тази връзка доказателства, които според жалбоподателката налагат да се приеме, че в случая давността започва да тече от узнаването на довереника, че доверителят е изпълнил поръчката му. Излага и съображения, че тъй като  най-сигурното прекратително основание на мандатните отношения е смъртта на довереника, то срокът на давността е следвало да започне да се брои именно от този момент. За да аргументира тезата си, поддържана и в първоинстанционното производство, че нотариалната покана, с която поръчката е оттеглена, не е достигнала до адресата, е предложен анализ на заключението на вещото лице по приетата съдебно-графологична експртиза, след който се достига до вероятния извод, че документът, носещ подписа на наследодателя на ответниците, е подправен или пренесен. Като възприема поначало постановките на постановлението на Пленума на ВС № 1/1979 г., въззивницата Д. сочи, че следва да бъде отчетено, че оттеглянето на пълномощията е било общо, както и че следва да бъде проведена разлика между оттегляне на пълномощно, от една страна, и оттегляне на поръчката - от друга. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.

                            Въззиваемите Н.И.С. и В.И.С., чрез процесуалния си представител адв. Х.оспорват жалбата по съображения, подробно изложени в депозирания писмен отговор и молят атакуваното решение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след извършената преценка в пределите на правомощията си по чл.269 от ГПК като взе предвид доказателствата, доводите и възраженията на страните съобразно с разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 ал. 2 от ГПК, намери от фактическа и правна страна следното:

         Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с  правно основание чл. 55, ал. 1, пр.3 от ЗЗД.

          В исковата молба ищцата Д. твърди, че тя, заедно с останалите сънаследници на Г.Д., възложили през 2008 г. на наследодателя на ответниците - И.Х.С.в да ги представлява пред Столична община във връзка с прекарване на подводящ колектор през собствения им недвижим имот с пл. № 176, находящ се в м. "НПЗ Искър-Север", гр. София, както и да получи обезщетението по чл. 193 от ЗУТ от тяхно име, срещу възнаграждение от 2 % върху зплатената сума. Твърди, че през 2009 г. поканила доверителя И.С.да даде отчет за извршените от него действия. През 2010 г. узнала, че още през 2008 г. Общината е превела обезщетение в размер на 209 080 лв., припадащата се част от което за ищцата като наследник на Г.Д. възлизала в размер на 34 846 лв. Тъй като през същата година довереникът И.С.починал, ищцата поддържа, че с настъпването на смъртта договорът им за поръчка е прекратен и оттогова наследницинте му й дължат съответната  част от задължението, което за ответниците Н. и В. С. като негови дъщери и низходящи от първа степен, наследяващи с преживялата съпруга, възлиза на 11 615 лв. за всяка една от тях, която ги задържа на отпаднало основание.

         Ответниците С. с депозирания писмен отговор по чл. 131 от ГПК са признали, че наследодателят им И.С.е сключил твърдяния договор за поръчка, че е изпълнил мандата и че е получил горната сума на посоченото в исковата молба основание, както и че не е отчел припадащия се дял от нея на ищцата, но възразяват, че поръчката е била прекратена поради оттеглянето й през 2009 г., с оглед на което искът срещу тях, предявен през 2015 г., се явява погасен по давност.

         От фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на събраните доказателства по делото се установява, че на 25.07.2008 г. наследниците на Г.Д., измежду които и ищцата Д., от една страна, и наследодателят на ответнвиците И.С.- от друга, е сключен неформален договор за поръчка, по силата на който последният се задължил да извърши всички необходими правни и фактически действия, свързани с прокарването на подводящ колектор през реституирания им с решене № 465/30.06.1993 г. на ПК - Слатина недвижим имот, който по действащия тогава кадастрален план съставлявал имот пл. № 176, м. "НПЗ Искър-Север ІІ ч.", включително с правата да получи дължимото се по чл. 193 от ЗУТ обезщетение за сервитута от тяхно име. За изпълнение на поръчката на посочената дата собствениците на имота дали на довереника си пълномощно (на лист 14 от делото), въз основа на което на 05.09.2008 г. от Район "Искър" по сметката на И.С.е преведено обезщетението в размер на 209 080 лв.

         С нотариална покана, връчена на довереника С.лично на 30.03.2009 г., доверителите М.Д. - жалбоподател в настоящото производство, и сънаследничката й Татяна Цветкова, оттеглили поръчката и поискали оригиналът на пълномощното от 25.07.2008 г. да им бъде върнат. По спорният факт, достигнала ли е нотариалната покана до адресата, са представени протокол, съставен от нотариус Р. Д. по реда на чл. 593 от ГПК и удостоверяващ връчването, Удостоверение, издадено от самия нотариус под рег. № 7546/14.03.2016 г., както и разписка № 119 от 30.03.2009 г., подписана лично от адресата при получаването й. Последният документ е оспорен пред районния съд, но с оглед уклончивото заключение на вещото лице по приетата съдебно-почеркова експертиза следва да се приеме, че пълното обратно доказване на неистинността му в случая не е проведено.

         Видно от представеното с исковата молба удостоверение за наследници № 002420/02.08.2010 г., на 24.07.2010 г. И.С.е починал, оставяйки за свои законни наследници приживялата съпруга Г. К. и двете си дъщери - непълнолетната Н. и малолетната В. С., ответници по делото.

         Останалите представени от страните писмени доказателства са неотносими към предмета на делото, поради което не следва да бъдат обсъждани. Какви други отношения са съществували между ищцата и наследодателя на ответниците, в какви други правни връзки са участвали и с какви последици, е за процесния спор правно ирелевантно. Неговите действия и бездействия биха имали значение за добросъвестността му при изпълнение на поръчката, респ. биха били относими към евентуалното виновно неизпълнение на поетото с договора задължение при предявен иск за реално изпълнение или за присъждане на обезщетение вместо изпълнението по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с какъвто иск, обаче, съдът не е сезиран. 

         По предявения иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото на отпаднало основание, съдът намери от правна страна следното:

         Ищцата като кредитор на наследството претендира от двете наследнички на починалия длъжник И.С.припадащата се част от паричната сума, която той приживе е получил на основание, което в последствие е отпаднало. Както това е разяснено с т.7 от Постановлението на Пленума № 1/1979 г. на ВС, вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователното обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишна давност. При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието е налице към момента на извършване на престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то съществува. Затова вземането става изискуемо от деня, в който отпада основанието. Спорен по делото е въпросът, към кой момент е отпаднало основанието и съответно - от кой момент започва да тече погасителната давност. Основателно в тази връзка е оплакването на въззивницата Д., че това не може да бъде денят на плащането, съответно - на получаването на обезщетението от довереника С.на 05.09.2008 г., както погрешно е приел районният съд. Това е така, защото към момента на даването мандатното отношение все още е съществувало и получаването на сумата е извършено на валидно правно основание - договора за поръчка, по който довереникът е бил оправомощен да пуличи престацията от името на доверителите. Действително, задължението на довереника да даде отчет по мандата, с който е натоварен, включващо уведомяване на доверителя за изпълнението, даване на сметка и предаване на полученото, става изискуемо още с получаване на даденото, но с такъв иск, както се посочи и по-горе, съдът в случая не е бил сезиран. Не може, обаче, да бъде споделена тезата на жалбопоателката, че договорът за поръчка е прекратен едва с настъпването на смъртта на довереника на 24.07.2010 г. Това би било така само в случай, че преди смъртта на една от страните по отношението, което е intuitu personae, не е настъпил друг юридически факт, който да прекъсва правната връзка помежду им. В случая, такъв факт се е осъществил и това е оттеглянето на пълномощията, а с това - и на поръчката, настъпило на 30.03.2009 г. с получаване на нотариалната покана рег. № 119 том ІІІ рег. № 7884/27.03.2009 г. на Нотариус Р. Д.. Поради неизпълнението от страна на довереника на задължението си да даде отчет на доверителите си, последните са оттеглили упълномощаването, снели са доверието от него и така са  оттеглили и самата поръчка. С това основанието за получаването на сумата от 209 080 лв. е отпаднало и за задържащия го е възникнало задължението да го върне, но не по договора, по който никоя от страните повече не дължи изпълнение, а по силата на закона, който го задължава да предаде обратно всичко, получено по него, или неговата равностойност, когато то не е налице. Законът не свързва датата на узнаване на който и да е било факт с настъпване на изискуемостта на вземането. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че погасителната давност за вземането на ищцата е започнала да тече с оттеглянето на мандата на 30.03.2009 г. и тъй като исковата молба е предявена на 09.06.2015 г., т.е. след повече от пет години, то искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност. Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

         При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени направените от тях съдебни разноски пред настоящата съдебна инстанция  за един адвокат, които възлизат на 1560 лв. Така заплатеното от тях възнаграждение е под минималния размер на дължимото се по чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, от 1756.90 лв., поради което възражението за прекомерност на насрещната страна се явява неоснователно.  

         При тези мотиви, Софийски градски съд

 

                                                 Р    Е    Ш   И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.11.2016 г. по гр. дело № 32258/2015 г. на СРС, 28 състав.

         ОСЪДЖА М.В.Д. с ЕГН-********** с адрес: ***, със съдебен адрес:***, к.146, чрез адв. Й.,  да заплати на Н.И.С. с ЕГН-********** и В.И.С. с ЕГН- **********, чрез Г.Н. ***, и двете със съдебен адрес:***, офис 3, чрез адв. Х.,  на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 1560 лв. направени разноски пред въззивния съд.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от уведомяването на страните за изготвянето му, чрез връчване на препис от същото.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ : 1                           2.