Решение по дело №1221/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1387
Дата: 29 юни 2022 г.
Съдия: Невена Иванова Ковачева
Дело: 20222120101221
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1387
гр. Бургас, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120101221 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. ИЛ. ИЛ., ЕГН
**********, с адрес в гр. ...срещу Прокуратура на Република България, адрес: гр. ...., с
искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно обвинение в извършване на
престъпление, за което е образувано ДП № .../...г. на V РУ Бургас, 116 лева имуществени
вреди, 195,02 лева мораторна лихва върху главницата, изчислена за периода 12.03.2021 г. –
25.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба на
25.02.2022 г. до окончателното й плащане.
Твърди, че на 27.12.2020 г. около 23:30 ч. в гр. Бургас ищецът, при
управлението на автомобила си, бил спрян от полицейски служители и тестван за употреба
на наркотични и упойващи вещества, който дал положителен резултат. Веднага му бил
съставен акт, а свидетелството му за управление било отнето, като бил задържан за срок от
24 часа поради данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, по повод на което
било образувано ДП № .../...г. по описа на V РУ Бургас. След това била взета кръвна проба
за химичен анализ, чиито резултат показал, че не е установено наличието на наркотични
вещества. С постановление от 22.02.2021 г. на прокурор към БРП произодството било
прекратено. Поради действията на разследващите по образуваното досъдебно производство
и образуваното срещу него наказателно производство ищецът претърпял неимуществени
вреди поради неудобство, безпокойство, срам и стрес, тревожност и притеснения от
неоснователното обвинение, както и трудовото му правоотношение било прекратено.
1
Моли се съда да уважи исковете и да присъди на ищеца съдебно-
деловодни разноски.
Ответникът е оспорил исковете като неоснователни. Посочено е, че
твърдените вреди не са причинени от действия на Прокуратурата, а само такива на
полицейските органи. Изложени са и доводи, че образуването на наказателно производство,
в хода на което ищецът е разпитан само като свидетел, а не е привличан като обвиняем, не е
сред хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Посочено е, че не е установена причинно-следствена връзка между
прекратяване на трудовото правоотношение и воденото досъдебно производство. Наведени
са и доводи за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, а
претенцията за имуществени вреди е неоснователна. Моли се съда да отхвърли исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
По делото се установява от приложените акт за установяване на
административно нарушение и заповед за прилагане на принудителна административна
мярка, че на 27.12.2020 г. около 23.20 ч. ищецът, управлявайки лек автомобил ....с рег. № ...,
е спрян в района на бл. ..в ж. к. ...в гр. ....от полицейски служители за извършване на
проверка. В хода на проверката е тестван за употреба на наркотични и упойващи вещества с
техническо средство Дръг Тест 5000, за което е съставен протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Резултатът от проверката
е положителен, като на ищеца е съставен акт за установяване на административно
нарушение, а свидетелството му за управление на МПС е отнето за срок от 6 месеца, считано
от 27.12.2020 г., както и регистрационните табели на автомобила. На 28.12.2020 г. в 00.15 ч.
И. е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР заради управляване на
лек автомобил под въздействие на наркотични вещества, за което е издадена Заповед за
задържане на лице от старши полицай към V РУ – Бургас. Извършен е личен обиск на
лицето, видно от съставения протокол за обиск.
С първото действие по разследването, а именно задържането на ищеца
за 24 часа и разпита му като свидетел, е образувано бързо досъдебно производство № ....-
.../2020 г. по описа на V РУ – Бургас, видно от изпратеното уведомление до РП – Бургас, за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. С акт на прокурора е постановено разследването да се
проведе по общия ред. Представена е съдебна химикотоксилогична експертиза, видно от
която от извършените изследвания на представената биологична проба от И. не е установено
наличие на алкохол или наркотични вещества.
По делото е приложено Постановление от 22.02.2021 г. за прекратяване
на досъдебно производство № .../...г. по описа на V РУ Бургас, съставено от прокурор при
Районна прокуратура – Бургас, като е посочено в същото, че видно от извършената в хода на
разследването токсикохимична експертиза в кръвната проба на ищеца не се установява
наличие на алкохол или наркотични вещества. Постановлението е влязло в сила на
2
13.03.2021 г.
Установява се, че към 27.12.2020 г. И. се е намирал в трудовоправни
отношения с „М.Е.“ ООД, където е работел като шофьор тежкотоварен автомобил. Видно от
заповед за прекратяване на трудов договор от 08.01.2021 г., връчена на 11.01.2021 г.,
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ – прекратяване на
договор със срок на изпитване.
Приложена е квитанция от 04.03.2021 г., видно от която И. е заплатил
сумата 116 лева за извършване на токсикохимическа експертиза.
Събрани са гласни доказателства. Свидетелят Н..Г..е посочил, че е
приятел на ищеца. През нощта на 27.12.2020 г. И. му е писал, че е спрян от полицаи, че са го
задържали и не му дават да говори по телефона. На другия ден, около обяд, го пуснали от
ареста, и двамата говори по телефона. И. бил доста разстроен, тъй като работата му била
свързана с шофиране – бил куриер. От фирмата го отстранили от работа. М. станал доста
затворен, изнервен, не искал да излиза от вкъщи. Всички приятели го гледали със съмнение.
В него имало нещо между срам и депресия. Баща му също го гледал с недоверие. Не можел
да шофира, а му се налагало. Останал без работа доста време, 6-7-8 месеца. И сега избягвал
да шофира вечер, притеснявал се да не се повтори тази ситуация. Към момента работата му
също била свързана с шофиране.
Като прецени така обсъдените доказателства и съобрази закона,
настоящият съдебен състав намита иска за частично основателен.
Фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на
правозащитните й органи, визиран в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, включва причинени на
гражданин вреди от разследващите органи и прокуратурата при обвинение в извършване на
престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето. Отговорността има обективен характер и се ангажира
във всички случаи на незаконно обвинение, т. е. във всички случаи, при които наказателното
производство по отношение на лицето, срещу което е било повдигнато обвинение, е било
прекратено, тъй като чл. 4 ЗОДОВ не изисква да са налице виновни действия от страна на
съответното длъжностно лице за повдигането и поддържането на така предявеното
обвинение.
В случая по делото безспорно е доказано, че на 28.12.2020 г. е
образувано досъдебно производство срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 343б,
ал. 3 НК затова, че 27.12.2020 г. в гр. Бургас М.И. е управлявал лек автомобил след употреба
на наркотични вещества – метамфетамин, за което е предвидено наказание от една до три
години лишаване от свобода и глоба. Също е безспорно, че ищецът е задържан със заповед
за задържане за срок от 24 часа, но не е привличан като обвиняем по досъдебното
производство и не му е била взета мярка за неотклонение.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, свързани с
обстоятелството, че Прокуратурата не следва да носи отговорност, защото твърдените вреди
3
са изцяло от или във връзка с действия, извършени от полицейските органи, както и че в
хода на разследването с ищеца не са извършвани каквито и да е било действия по
разследването и процесуални такива. Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 356, ал.
2 НПК на прокурора се възлага провеждането на бързото производство, като в неговите
правомощия е да образува същото. Процесното бързо производство е образувано от Районна
прокуратура - Бургас на 27.12.2021 г. с първото действие по разследването, а на 30.12.2020
г. с постановление на наблюдаващия прокурор е преобразувано в такова по общия ред. От
образуването до прекратяването му, реализирано с постановление на прокурора от
22.02.2021 г., всички процесуални действия са ръководени от наблюдаващия прокурор. Този
период от време е малко под 2 месеца.
Действително ищецът не е бил привличан като обвиняем, нито му е
вземана мярка за неотклонение, но употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз „обвинение
в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния
деликт, а не в тесния му наказателнопроцесуален смисъл. В този случай лицето, срещу
което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него
наказателно преследване и в случаите когато производството е прекратено, без да му е
повдигнато обвинение. В практиката на върховната съдебна инстанция се приема, че без
значение за възникване на отговорността е обстоятелството дали прекратяването е
извършено преди, или след като на лицето е било повдигнато обвинение – в този смисъл
напр. Решение № 35/16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5215/2015 г., III гр.о. на ВКС. Когато
досъдебното производство е образувано срещу конкретно лице, въпреки че не е било
привлечено като обвиняем по предвидените форма и ред, следва да се счита, че е
ангажирана наказателната му отговорност и че от проведеното срещу него наказателно
преследване до прекратяване на досъдебното производство поради това, че извършеното
деяние не е престъпление, то може да претърпи вреди, отговорна за които е държавата на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ (така напр. Определение № 277/09.04.2020 г. по гр. д. №
880/2020 г., III гр.о. на ВКС).
Съгласно трайно установената практика на ВКС размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост,
дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, като същия се извежда от преценката на конкретните
обективни обстоятелства, настъпили от обвинението – характер, степен, последици от
настъпилите вреди, продължителност и интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение, срок на наказателното преследване, както и характера на
престъплението по повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и последиците от това.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на
увреденото лице от вредоносното действие.
В случая, за да прецени размерът на дължимото обезщетение, съдът
прецени следните обстоятелства: досъдебното производство срещу ищеца е образувано на
28.12.2020 г. до стабилизиране на постановлението за прекратяване на 13.03.2021 г., т. е.
малко повече от 2 месеца, като по отношение на него не е била взета мярка за неотклонение.
4
Досъдебното производство е продължило в изключително кратък срок, преди да бъде
прекратено, а задържането на лицето е продължило около 12 часа. Отнето му е
свидетелството за управление на МПС, което му е било необходимо, за да упражнява
трудовата си дейност – И. е работел като куриер. Отнемането му е довело до негативни
последици за ищеца – трудовото му правоотношение е прекратено 10 дни след задържането,
като в продължение на няколко месеца той е бил без работа, което се установява от
събраните гласни доказателства. За престъплението, за които е бил задържан, е предвидено
наказание от 1 до 3 години лишаване от свобода и глоба, което е предизвикало у ищеца
притеснение. От събраните гласни доказателства безспорно се установи, че ищецът е търпял
неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност, чувство на срам и унижение пред
родители и приятели. Свидетелят сочи, че в периода на воденото наказателно производство
е имало видима промяна в поведението на ищеца, а и до днес – същият избягва да шофира
вечер, защото се притеснява да не се повтори случилото се. Не се ангажирани доказателства
за настъпването на някакви по-тежки вреди, освен описаните по-горе, които да са в
причинна връзка с наказателното производство.
Поради така обсъдените обстоятелства и сравнително краткия период на
разследване, имайки предвид вида на извършеното престъпление, както и като прецени
събраните по делото гласни доказателства, съдът счита, че обезщетение в размер на 1000
лева би репарирало в пълна степен причинените на И. неимуществени вреди.
Съдът обаче намира, че не се проведе по делото от ищеца, чиято е
тежестта на доказване, пълно и главно доказване да е претърпял неимуществени вреди с по-
голям интензитет от обичайния, както и предприетите срещу него действия да са се
отразили зле на семейството или на общественото мнение за него. Поради това с оглед
изложените съображения и вземайки предвид тежестта на незаконното обвинение, срокът от
два месеца, интензитета на негативните психически преживявания от незаконното
обвинение и тяхното отражение върху личността на ищеца, както и съобразявайки
обществения критерий за справедливост и стандарта на живот в страната намира, че
справедливо е обезщетение в размер на сумата от 1000 лева. В останалия размер до 2000
лева искът се явява недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
Основателна се явява претенцията за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди. Претенцията за разноски, изразяващи се в заплатена такса
за изготвяне на токсикохимична експертиза в размер на 116 лева, от която е установена
липсата на наркотици в кръвта на И., представляват за него имуществена вреда по смисъла
на чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 4 ЗОДОВ, вземането за обезщетение за която срещу държавата се
реализира по предвидения в този закон ред по силата на чл. 8 от същия.
По отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът
съобрази следното:
Постановлението за прекратяване на досъдебното производство е
връчено на И. на 05.03.2021 г., като в него е посочен 7-дневен сок за обжалването му. Ето
5
защо и същото е придобило стабилитет на 13.03.2021 г. При горните мотиви ответникът е
поставен в забава, считано от 13.03.2021 г., от когато постановлението за прекратяване на
досъдебното производство е станало необжалваемо от страна на ищеца и от този момент
ответникът е поставен в забава и дължи законната лихва върху главницата.
Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по
т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК лихвата за забава се дължи, считано от датата на стабилизиране
на постановлението (13.03.2021 г.) до окончателното изплащане на главницата, тъй като при
деликт лихвите са компесаторни, а не мораторни, като компесаторните лихви нямат краен
момент, за разлика от мораторните лихви, и се присъждат до окончателното изплащане,
което се определя в изпълнителното производство. Поради това претенцията на ищеца се
явява основателна, но съдът не дължи произнасяне по размера на исковете, а това следва да
извърши съдебният изпълнител при окончателното плащане на сумите.
Предвид изхода на спора, на ищеца се дължат сторените от него
разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лева. Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адв. С. с оглед направеното искане сумата от 300 лева, представляваща
адвокатски хонорар, определен съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата и чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес: гр. С..., ... да
заплати на М. И. И., ЕГН **********, с адрес в гр. ...сумата от 1000 лева (хиляда лева)
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно обвинение в
извършване на престъпление, за което е образувано ДП № ./...г. на V РУ Бургас, 116 лева
(сто и шестнадесет лева) имуществени вреди, както и лихва за забава върху главниците,
считано от 13.03.2021 г. до окончателното им плащане, както и сумата 10 лева (десет лева)
съдебно-деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата
над 1000 лева до пълния претендиран размер от 2000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА Прокуратурата на Република
България да заплати на адвокат Г.В. С., вписан в БАК, сумата от 300 лева (триста лева) за
осъществена безплатна адвокатска защита на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6