№ 316
гр. Пловдив, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20225001000248 по описа за 2022 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 226 от 14.12.2021г., постановено по т.д.№ 562
по описа за 2020г. на ОС Пловдив, в частта, с която е осъдено ЗАД „О** - З.“
АД ЕИК ********* с адрес ********* да заплати на Н. В. Д. от гр. Р., ул. Б. О.
№ * сумата над 30 000 лв. до 70 000 лв., представляваща дължимо
допълнително обезщетение, наред с доброволно платеното му от 60 000 лв.
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на неговата майка М. Ч. Д., починала на 05.07.2018г. при ПТП,
причинено виновно от Н. Г. Б., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.11.2018г. до окончателното й изплащане.
Решението е обжалвано от ответника ЗАД „О** - З.“ АД със седалище
и адрес на управление *********, ЕИК *********, представлявано от адв.
Т.Т. в частта, с която иска е уважен над 30 000 лв. до присъдените 70 000 лв. с
твърдения за неправилност, поради нарушения на материалния и
процесуалния закон, необоснованост и несъобразеност със събраните по
делото доказателства, а искането отправено до въззивния съд е решението в
обжалваната част да бъде отменено и постановено друго, с което искът за
сумата над 30 000 лв. да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно
и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на
въззивното производство, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на Н. В. Д.
ЕГН ********** от гр. Р., обл. П., ул. Б. О. № * срещу ЗАД „О** - З.“ АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ********* с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ. Твърденията в исковата молба, на които са
основава иска се свеждат до следното: при ПТП, станало на 05.07.2018 г.
около 16.30 ч. на ***-ви км. обл. П. на автомагистрала „Т.“, водачът Н. Г. Б.,
управлявайки товарен автомобил „М. С.“ с рег. № ********, изгубил контрол
върху управлявания от него автомобил, задействал спирачната уредба на
същия и в резултат преминал вляво от изпреварвания автомобил и се е ударил
в мантинелата на разделителния остров на двете платна на движение на
автомагистралата, при което е загинала М. Д. – пътник на предна дясна
седалка и майка на ищеца. Сочи, че за станалото е образувано НОХД №
***/****г. по описа на ОС Пловдив, по което е постановена присъда № ** от
********г., с която е установено, че вина за настъпилото ПТП има водача на
товарен автомобил „М. С.“ с рег. № ******** Н. Г. Б.. Ищецът твърди, че
загубата на майка му е нанесла изключително тежък удар, тъй като е израсъл
в изключително спокойно семейство, стожер на което е била именно майката.
Определя същата, като жена с изключително силен характер, дейна, борбена и
отзивчива, които качества й помагали да съчетава успешно както работата,
така и семейните задължения. Твърди, че първоначалния шок и мъка от
загубата, са заменени от болка и страдание, които остават тежка травма в
съзнанието му, тъй като именно с майка си ищеца е споделял и радости и
неволи, като тя е била неотлъчно до него, помагала му с ценни житейски
съвети и да преодолее тежки състояния. Сочи, че заедно със своята съпруга
разчитали на майка му за помощ при отглеждане на детето им, вкл. и
финансова, които всички факти и обстоятелства променили живота му, който
понастоящем е съпътстван от мъка и тъга, довели до затваряне в себе си,
невъзможност да споделя и да осъществява адекватно ежедневните си
ангажименти. Като твърди, че гражданската отговорност на виновния водач
към момента на ПТП-то е била застрахована в ответното дружество, както и
че е отправил претенция до отговорния застраховател, който определил и
заплатил обезщетение 60 000 лв., вместо поисканите 130 000 лв., ищеца
настоява съда да постанови решение, с което да го осъди да му заплати сумата
от 70 000 лв., представляваща остатък от дължимото в общ размер от 130 000
лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и психически стрес, ведно със законната лихва, считано от
05.07.2018г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 12 283.33 лв.,
представляваща обезщетение за забава плащането на главницата за периода
от 05.07.2018г. до датата на плащането на сумата от 60 000 лв. 10.07.2020г..
Претендира разноски.
Ответникът – ЗАД „О** - З.“ АД ЕИК *********, представляван от адв.
2
Т.Т. е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва наличието на основния елемент от
фактическия състав на деликта – противоправно и виновно поведение на
застрахования при него водач и размера на предявената претенция, като счита
същата за завишена. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния
разултат, като твърди, че пострадалата не е изпълнила изискването за
поставяне на предпазен колан. Оспорва и претенцията за присъждане на
законната лихва, както и момента, от който същата се претендира.
В срока за подаване на допълнителна искова молба е постъпила такава от
ищеца, с която оспорва възраженията на ответника за липса на вина у водача
на ППС, както и за наличие на принос от страна на пострадалата за
настъпилото увреждане, като твърди, че същата е била с предпазен колан, а
дори и да не е била при скорост над 80 км/ч колана би довел до т.нар.
«коланна правма», която като последица би довела до фатален край.
В срока за подаване на допълнителен отговор е постъпил такъв от
ответника, с който подържа наведените вече възражения и оспорва
твърдението на ищеца, че и с правилно поставен предпазен колан
пострадалата би получила «коланна травма», несъвместима с живота и
твърди, че наличието на правилно поставен предпазен колан би ограничило
движението на пострадалата и тялото й не би изхвърчало извън седалката,
така, че главата й да се озове между предната дясна колонка на автомобила и
предната лява врата, което е извън купето на процесния автомобил.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като
допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС
е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.
380 КЗ със застрахователна претенция вх. ********* от 08.08.2018г., с която
ищеца е поискал от ответника да му заплати обезщетение в размер на 130 000
лв. за причинените му неимуществени вреди, вследствие настъпилата смърт
на неговата майка.
Няма спор между страните, че на 10.07.2020г. застрахователя е превел по
сметка на заявителя сумата от 60 000 лв..
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за
доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на застрахователя да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение в заявения от него размер,
което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.
3
Няма спор между страните, а това се установява и от приложения
препис, че с влязла в законна сила на 14.03.2020г. присъда № ** от
********г., постановена по НОХД № ***/****г. подсъдимият Н. Г. Б., род. на
*********г. е признат за виновен за това, че на 05.07.2018г. на
Автомагистрала «Т.» *** км., обл. П. при управление на МПС – товарен
автомобил «М. С.» с рег. № ******** е нарушил правилата за движение, а
именно чл. 20, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М. Ч.
Д. ЕГН **********, за което му е наложено съответното наказание.
Не се спори и че гражданската отговорност на Н. Г. Б. е била
застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество.
Спорните между страните във възивното производство факти и
обстоятелства са очертани от посоченото във въззивната жалба и се свеждат
до неправилна преценка и необоснованост на решението в частта, с която е
прието, че пострадалата не е допринесла за настъпилия вредоносен резултат,
както и че определения за дължим размер е неоснователно завишен.
От значение за посочените спорни въпроси са събраните гласни
доказателства и приетата КСМЕ.
От събраните гласни доказателства, а именно показанията на св. П. Т.,
които съдът кредитира като преки, непосредствени и незаинтерисовани се
установява, че майката на Н. била двигателят на семейството, тя се грижила,
както за домакинството, така и за бизнеса, помагала за отглеждане на детето
на ищеца, което било болно и заключава, че била, както морална подкрепа за
сина си, така и му оказвала и финансова помощ. Според свидетелят смъртта
на М. се отразила много зле на Н. – от жизнен човек, той се затворил в себе
си, ограничил контактите си, развил «…нещо като депресия…», споделял и за
финансови проблеми. В аналогичен смисъл са и показанията на другите
разпитани свидетели Д. Л. и Г. Я., които съдът също кредитира като преки и
непосредствени. Така св. Л. заявява, че майката на Н. била «майка – орлица»,
която обгрижвала всички и не давала нищо лошо да им се случи, помагала им
както финансово, така и морално. Свидителката сочи, че отношенията между
М. и Н. били много «силни», както и че ищеца страда и понастоящем – често
се просълзява, става му мъчно, усеща липсата на човека, който го е
подкрепял, чувства се «сринат». Твърди, че след смъртта на майка си, ищеца
останал и без работа, тъй като преди това работил при нея, а след това трудно
намерил работодател, който да се съобразява с болното му дете. Според
свидетелката след станалото ищеца е свит, подтиснат, чувства липсата на
«най – голямата му опора»…»все едно дясната му ръка е отрязана». От своя
страна св. Я. сочи, че след станалото ищеца е загубил самочувствието си и
бил в невъзможност да се справи емоционално и финансово, за да преодолее
ситуацията.
Изложените до тук данни, при зачитане последиците на чл. 300 ГПК на
влязлата в сила присъда № ** от ********г., постановена по НОХД №
***/****г. по описа на ОС Пловдив сочат на извода, че причиненото на
4
05.07.2018г. ПТП е настъпило по вина на водача Н. Б., при което е настъпила
смъртта на майката на ищеца М. Д., а Н.Д. е претърпял болки и страдания,
силен емоционален стрес и душевни мъки, които го съпътстват и
понастоящем. Тези обстоятелства са приети за установени и от
първоинстанционния съд, а всъщност не са и оспорени от жабоподателя,
което следва и от факта, че същия доброволно е изплатил на ищеца
обезщетение, което е определил като справедливо в размер на 60 000 лв..
Спорът е концентриран досежно дължимия на ищеца справедлив размер на
обезщетение.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се
ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52
от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е
свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства в конкретният
случай са причинената смърт на майка на ищеца, която е определяна като
стожер в семейството и основна опора, както във финансово, така и в морално
отношение и въпреки, че ищеца е на възраст, в която е създал семейство,
предвид усложнената му семейна обстановка и конкретно грижите по
болното му от аутизъм дете, загубата й е предизвикала болки и страдания,
промяна в начина на живот и себеоценка, които състояния не са преодолени и
понастоящем. Преценявайки всички тези обстоятества, съдът счита, че
противно на възраженията на жалбоподателя, справедливия размер на
обезщетението, дължимо на ищеца, по смисъла на чл. 52 ЗЗД е 130 000 лв., в
който смисъл е и преценката на решаващия първоинстанционен съд. Именно
с този размер, въззивният съд счита, че ще се постигне ефекта на репарация
на търпените от Н.Д.неимуществени вреди,като се съобразят икономическите
условия в страната към момента на настъпване на ПТП-то и същевременно се
спази общественото разбиране за справедливост, ориентир за което са
нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите.
Основателни са възраженията на жалбоподателя за неправилност на
извода на решаващия първоинстанционен съд, касаещ неоснователност на
заявеното и подържано от дружеството застраховател възражение за
съпричиняване. Приетата и неоспорена от страните КСМЕ е категорична в
извода си, че към момента на ПТП-то пострадалата не е била с правилно
поставен предпазен колан, както и че ако беше с такъв, то най - вероятно не
би настъпила шийната травма, която да доведе до смъртта й. Вярно е, че
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат следва да бъде
установено категорично и в този смисъл използвания термин „най – вероятно“
разколебава категоричността на извода направен от експертите, но това е
преодоляно с разясненията, които вещите лица са дали при разпита им в
проведеното открито съдебно заседание. Така в.л. С. е заявило, че
смъртоносен е първия удар, при който тялото на пострадалата частично е
излязло от колата, а правилно поставения и технически изправен колан при
5
този удар ограничава това движение. Този извод е потвърден и от съдебния
лекар д-р Б.. Вярно е, че в.л. С. е заявило, че не е извършил оглед на
процесния товарен автомобил, но следва да се посочи, че при несъгласие с
извода на експерта, който е формирал същия на база опита, който има и
липсата на констатация за неизправност в протокола за оглед, тежестта за
опровергаването му е за страната, която го оспорва, като установи евентуална
неизправност на предпазния колан. Следва да се има предвид, че
заключението на КСМЕ е прието без възражения от страните и затова съдът
няма основания да го подложи на съмнение. Въз основа на изложеното съдът
приема, че пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан, въпреки
задължението за това по чл. 137а, ал.1 ЗДвП, с което свое поведение е
съпричинила настъпилия вредоносен резултат. Приносът на пострадалата Д.
следва да се определи на 50 %, поради което и приетия за справедлив размер
от 130 000 лв. следва да бъде коригиран с посочения процент.
Не до този извод е достигнал решаващия първоинстанционен съд,
поради което и обжалвания негов съдебен акт в частта над присъдените
30 000 лв. следва да бъде отменен, а иска за сумата над 30 000 лв. до
присъдените 70 000 лв. да бъде отхвърлен.
От жалбоподателя е оспорен извода на съда и за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2018г.. Съгласно чл. 497,
ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3.
Няма данни след сезиране на ответника с претенция на 08.08.2018 г.
застрахователя да е поискал допълнителни доказателства от заявителя,
поради което и за него не е имало основание да отложи произнасянето по
претенцията.
По така изложените съображения съдът приема, че застрахователя
дължи да заплати законна лихва върху главницата, съгласно чл. 429, ал.3 КЗ,
считано от по – ранната от двете дати – тази на уведомяването на
застрахователя за настъпилото събитие или от датата на предявяване на
застрахователна претенция, което е сторено на 08.08.2018г.. Предвид
казаното и с оглед липсата на жалба от ищеца, решението в частта, с която
законната лихва е присъдена, считано от 08.11.2018г. не подлежи на корекция.
6
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на жалбоподателя
се дължат разноски за въззивната инстация, които съгласно приложения
списък се изразяват в платено възнаграждение за адвокат в размер на 2160 лв.
с ДДС и държавна такса в размер на 200 лв. или в общ размер на 2360 лв.,
които ще се възложат в тежест на ищеца.
Като последица от решаването на спора от въззивния съд,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която в
полза на осъществилия безплатно процесуално представителство по
отношение на ищеца адвокат е присъдено на основание чл. 38, ал.2 ЗА
възнаграждение в размер на 2935 лв. за първата инстанция, като му се
присъди такова в размер на 1430 лв., определено при съобразяване на чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат
възложени за заплащане и още 232.37 лв., наред с присъдените с
първоинстационното решение 136.20 лв., представляващи разноски,
направени пред първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с
която с определение № 704 от 16.12.2021г. е допълнено като в полза на ОС
Пловдив ответника е осъден да заплати 3206.67 лв. дължима държавна такса,
съобразно уважената част от исковете, като същата се коригира до дължимия
от ответника размер от 1606.67 лв..
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 226 от 14.12.2020г., постановено по т.д. №
562/2020г. по описа на Окръжен съд Пловдив, допълнено с определение №
704 от 16.12.2021г. в СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
с която е осъдено ЗАД „О** - З.“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ********* да заплати на Н. В. Д. ЕГН ********** от гр.
Р., обл. П., ул. Б. О. № * сумата над 30 000 лв. до присъдените 70 000 лв.,
представляваща дължимо допълнително обезщетение, наред с доброволно
платеното му от 60 000 лв. застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на неговата майка М. Ч. Д., починала на
05.07.2018г. при ПТП, причинено виновно от Н. Г. Б., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 08.11.2018г. до окончателното й
изплащане;
с която е осъдено ЗАД „О** - З.“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ********* да заплати на адв. М. Ил. Кр., АК П. с адрес
гр. П., ул. П. К. № ** адвокатско възнаграждение в размер на 2935 лв. за
осъщественото безплатно процесуално представителство по отношение на Н.
7
В. Д. ЕГН ********** за първата инстанция;
с която е осъдено ЗАД „О** - З.“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ********* да заплати по сметка на ОС Пловдив
държавна такса в размер на 3206.67 лв.
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. В. Д. ЕГН ********** от гр. Р., обл. П.,
ул. Б. О. № * против ЗАД „О** - З.“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ********* иск за заплащане на сумата от 40 000 лв.,
представляваща дължимо допълнително обезщетение, наред с доброволно
платеното му от 60 000 лв. застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на неговата майка М. Ч. Д., починала на
05.07.2018г. при ПТП, причинено виновно от Н. Г. Б., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 08.11.2018г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „О** - З.“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ********* да заплати на адв. М. Ил. Кр., АК П. с адрес гр. П., ул.
П. К. № ** адвокатско възнаграждение в размер на 1430 лв. за осъщественото
безплатно процесуално представителство по отношение на Н. В. Д. ЕГН
********** пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Н. В. Д. ЕГН ********** от гр. Р., обл. П., ул. Б. О. № * да
заплати на ЗАД „О** - З.“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ********* сумата от 232.37 лв., заедно с присъдените вече 136.20
лв., представляващи разноски, направени пред първата инстанция, съразмерно
на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „О** - З.“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ********* да заплати по сметка на ОС Пловдив държавна такса в
размер на 1606.67 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Н. В. Д. ЕГН ********** от гр. Р., обл. П., ул. Б. О. № * да
заплати на ЗАД „О** - З.“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ********* сума в размер на 2360 лв., представляваща разноски за
заплатено възнаграждение за адвокат, ведно с ДДС за въззивната инстанция и
държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9