РЕШЕНИЕ
Номер 120 25.04.2023 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти
състав, на дванадесети април две хиляди двадесет и трета година в публично
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Диана Калоянова
при секретар Галина Кунчева, като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело номер 123 по описа за 2023
година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 197,
ал. 3 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на И.П.А.,
ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** против Решение № 29/17.02.2023
г. на директора на ТД на НАП Варна, с което е потвърдено Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) на основание чл. 121, ал.
1 от ДОПК изх. № С230018-023-0000182/ 26.01.2023 г., издадено от публичен
изпълнител в ТД на НАП Варна, офис Русе, и с което по отношение на
жалбоподателя И.П.А. са наложени предварителни обезпечителни мерки възбрана
върху недвижими имоти и запор върху МПС. Иска
се от съда да отмени обжалваното решение и да отмени цитираното ПНПОМ. В
съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят не се явява. Представено е
писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. К.П.,
САК, която поддържа искането за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно по съображения,
изложени в жалбата. Претендират се разноски по представен списък.
Ответната страна – Териториален
директор на ТД на НАП Варна, редовно уведомен, се представлява в процеса от
главен юрисконсулт Св. С., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана,
като иска от съда да отхвърли същата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е депозирана чрез
административния орган от надлежна страна и в съответствие със законовите изисквания
за форма и реквизити, в срока по чл. 197, ал. 2 от ДОПК, поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна
по делото се установява следното:
Със Заповед за възлагане
на ревизия № Р-03001822003968-020-001/03.08.2022 г., изменена със заповед № Р-03001822003968-020-002/07.11.2022
г. е възложена ревизия на И.П.А.. В хода на ревизията е постъпило Искане № Р-
03001822003968-039-001/19.12.2022 г. за предварително обезпечаване на
задължения и мотиви за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПОМ) от
ръководителя на ревизията ( главен инспектор по приходите в ТД на НАП Варна), отправено
до Дирекция „Събиране“, ТД на НАП Варна. Като мотив за искането е посочено, че
ревизираното лице дължи задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо
се лице, тъй като доходите на А. от дейността по отдаване на земеделска земя
под наем или аренда следва да се разглеждат като доходи от стопанска дейност на
едноличен търговец. Налице са доказателства за наличие на недекларирани доходи
от дейност по отдаване на земеделска земя под наем или аренда, което изисква
водене на счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството. Установено е
още, че от посочените доходи А. формира облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ,
които доходи следва да се облагат по реда на чл. 26 – чл. 28 от ЗДДФЛЛ във
връзка с чл. 1 от ТЗ и да бъдат декларирани чрез ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. А. е
декларирал доходи само за 2016 г. Не на последно място като мотив за искането е
посочено, че са установени обстоятелства за определяне на основата за облагане
с данъци и осигурителни вноски по реда на чл. 122 и чл. 124а от ДОК, като за
целта на А. са изпратени уведомления по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и по чл. 17, ал.
1, т. 2 от ДОПК.
На основание чл. 121, ал.
1 от ДОПК, с ПНПОМ изх. № С230018-023-0000182/ 26.01.2023 г., са наложени
обезпечителни мерки - възбрана върху ½ ид. ч. от 19 недвижими имота на
обща стойност по данъчни оценки 149 308,07 лева и запор върху ½ ид.
ч. от 2 бр. МПС на обща стойност 7 450,00 лева, собственост на длъжника. С
наложените ПОМ на обща стойност 156 758,07 лева се обезпечават задължения
на А. за сумата от 155 615,54 лева, представляваща главница 115 134,20
лева и лихва 40 481,34 лев към
12.12.2022 г. Процесното ПНПОМ е връчено на А. по електронен път на 26.01.2023
г.
В резултат на проведеното
ревизионно производство по реда на чл. 122 от ДОПК е издаден Ревизионен акт № Р-03001822003968-091-001/03.02.2023г.,
с който в тежест на А. са установени публични задължения в размер на 157 240,34
лева, от които главница 115 134,20 лева
и лихви 42 106,14 лева. РА е връчен по електронен път на длъжника. За
обезпечаване на посочените задължения, на
основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК, е издадено Постановление за продължаване
действието на наложени предварителни обезпечителни мерки изх. №
С230018-139-0000272/07.02.2023 г., с което действието на наложените
обезпечителни мерки с обжалваното ПНПОМ са продължени. Това постановление е
връчено на А. на 07.02.2023 г. електронно.
ПНПОМ изх. №
С230018-023-0000182/26.01.2023 г. е обжалвано от А. по административен ред с
жалба вх. № 3371/13.02.20 (по деловодния регистър на ТД на НАП Варна, офис
Русе) в законоустановения срок пред директора на ТД на НАП Варна. В жалбата се
сочи, че предприемането на мерки за предварително обезпечение по реда на чл.
121, ал. 1 от ДОПК, изисква да бъде установено проявлението на някое от
обстоятелствата по чл. 121, ал. 1 и 3 от ДОПК, като при всички случаи следва да
бъдат спазени и общите правила в закона за налагане на обезпеченията. Счита, че
публичният изпълнител не е обосновал наличието на обезпечителна нужда. Сочи се
още, че А. разполага с имущество като състав, ликвидност и необремененост с
тежести, което позволява безпроблемното събиране на задълженията от ревизията,
т..е. не е налице бъдещо затруднение относно събирането на дължимите публични
държавни вземания. Релевира се възражение за допуснато нарушение на принципа на
съразмерност (чл. 6 от АПК), тъй като е наложено обезпечение чрез възбрана
върху недвижими имоти и запор върху МПС, на стойност по-висока от установените
публични задължения, което от своя страна води до ограничаване дейността на А..
Във връзка с жалбата, с
която е сезиран, директорът на ТД на НАП Варна е постановил Решение №
29/17.02.2023 г., с което е потвърдил изцяло обжалваното ПНПОМ. В мотивната
част на решението са разгледани подробно всички възражения на жалбоподателя и е
направен извод за тяхната неоснователност. Решението е връчено електронно на
20.02.2023 г.
Недоволен от така
постановеното решение, А. обжалва същото в настоящото съдебно производство с
доводи за незаконосъобразност и необоснованост, като издадено в нарушение на
закона. Жалбата, с която е сезиран съда, е напълно идентична с тази, с която е
бил сезиран решаващият орган – директора на ТД на НАП Варна.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ппредмет на
съдебен контрол за законосъобразност в производството пред настоящата инстанция, при съобразяване на разпоредбата
на чл. 197, ал.
2 от ДОПК е
решението на директора на ТД на НАП Варна.
Трябва да се посочи, че по аргумент от нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК съдът извършва преценка и на
законосъобразността на ПНПОМ.
Контролът за законосъобразност се
реализира на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 144, ал. 1 и ал.
2 от ДОПК за приложимостта на разпоредбите за обжалване на РА към всички други
актове, издавани от органите по приходите, доколкото в ДОПК не е предвидено
друго.
Процесните актове – ПНПОМ и
обжалваното решение са издадени от компетентни органи. Съгласно чл.
167, ал. 1 във връзка
с чл. 195, ал. 3 от
ДОПК компетентността за
издаване на ПНПОМ принадлежи на публичния изпълнител. Обжалваното решение, като резултат от
разглеждането на жалбата на А. по административен ред, също е издадено от
компетентен орган – съгласно чл. 197, ал. 1 това е директора на компетентната
териториална дирекция на НАП.
Не са налице нарушения във формата на
разглежданите актове. Процесното ПНПОМ отговаря на изискванията на чл. 196, ал.
1 от ДОПК, а решението е мотивирано съгласно чл. 97, ал. 1 от ДОПК.
Съгласно
чл. 121, ал. 2 от ДОПК
Предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда
на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл.
197.
Обезпечителните мерки
имат привременен характер (чл. 121, ал. 4 и 5 от ДОПК), като предназначението им е да гарантират
събирането на публичните вземания в
хода на ревизионното производство. Целта е да се
предотврати
извършването на сделки и действия с имуществото на длъжника, които биха попречили на събирането
на задълженията за данъци, които ще бъдат установени с ревизионен акт. Ако при
приключване на ревизионното производство с ревизионен акт бъдат установени
публични задължения в очаквания размер, публичният изпълнител пристъпва към
продължаване действието на наложените мерки съгласно възможността, предвидена в
разпоредбата на чл. 121, ал. 6 от
ДОПК Действието на наложените предварителни обезпечителни
мерки се продължава с обезпечителните мерки от същия вид и върху същото
имущество, наложени в едномесечен срок от издаването на ревизионния акт, когато
актът е издаден в 4-месечния срок по ал. 4 или в срока, определен от съда по
реда на ал. 5.
Компетентният
публичен изпълнител следва
да извърши
преценка дали действително ще бъде невъзможно, респ. затруднено събирането на
публичните задължения и при съобразяване на условията по чл. 121, ал. 3 от ДОПК разполага с правомощието
да наложи обезпечение, т.е.
преценката се реализира в условията на дискреция.
В този смисъл при издаване на ПНПОМ
не се установяват нарушения на административнопроизводствените правила.
Длъжникът е уведомяван надлежно, по електронен път за всички действия,
предприети от публичния изпълнител. Спазени са правилата и за постановяване на
решението от директора на ТД на НАП Варна, като принципно жалбоподателят не
въвежда възражения в тази насока.
Както обжалваното решение, така и
потвърденото с него ПНПОМ, са съответни на материалния закон.
Съгласно чл. 195,
ал. 1 от ДОПК Подлежат
на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като според ал. 2 Обезпечение се извършва, когато
без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното
задължение.
Съгласно чл. 198, ал. 1 от ДОПК Обезпечението се извършва: 1. с налагане на възбрана върху
недвижим имот или кораб; 2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника;
3. със запор на сметките на длъжника; 4. със запор на стоките в оборот на
длъжника,
като съгласно ал. 2 Публичният
изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения на обща сума до размера на
вземането.
Съответно в нормите на чл. 200 - чл. 207 от ДОПК е предвиден реда за налагане
на запора и възбраната, както и тяхното действие.
Следователно
законодателят е предвидил, че обезпечението се извършва тогава когато ще е
невъзможно или ще се затрудни събирането на публични вземания и има за цел
предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на лицето.
Обезпечителното производство е строго регламентирано, като на публичния
изпълнител са предоставени правомощия да налага само предвидените от
законодателя обезпечителни мерки.
Съгласно чл. 197, ал. 3 от ДОПК Съдът отменя обезпечителната мярка,
ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или
ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки
по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5.
Първата хипотеза, посочена в чл. 197, ал.
3, изречение първо от ДОПК при която съдът може да отмени ПОМ не е налице в
конкретния случай. Не са представени нито
с жалбата, нито до приключване на съдебното дирене доказателства за учредено
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция, държавни ценни
книжа, което да обуславя задължителна съдебна отмяна на наложените
обезпечителни мерки, съгласно чл. 121, ал. 1 ДОПК, наложени с процесното ПНПОМ.
Второто отменително основание по чл. 197, ал.
3, изречение второ от
ДОПК в случая не е приложимо. Спорните обезпечителни мерки са предварителни по
чл. 121, ал. 1 от ДОПК
за обезпечаването на бъдещо публично вземане на жалбоподателя. За налагането им
не се изисква изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 1 – т. 8 от ДОПК и
затова липсата му не обуславя отмяната им. Общото правило по чл. 195, ал. 1 от ДОПК, че
подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания важи за
окончателните обезпечителни мерки, които се налагат въз основа влязъл в сила
или подлежащ на предварително изпълнение акт за установяване на публично
вземане, който представлява изпълнително основание по чл. 165 от ДОПК. Това
общо правило се дерогира от специалния чл. 121, ал. 1, изречение първо от
ДОПК, който изрично позволява предварителни обезпечителни мерки да се налагат в
хода на ревизията за подлежащите на установяване задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски, преди ревизионен акт за тях да е издаден като
изпълнителен титул. Впоследствие,
в конкретния случай, вече при издаден РА, с който се установяват публични
вземания е издадено друго ПНОМ, които не са предварителни по своя характер.
Спорът
по същество се свежда до преценката на третото отменително основание по чл. 197, ал. 3, изречение трето от
ДОПК - дали обезпечителни мерки са наложени при спазване на изискванията по чл.
121, ал. 1 от ДОПК според която В хода
на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да
поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни
обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци
и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни.
Анализът
на посочената правна
норма сочи, че за законосъобразното налагане на предварителни обезпечителни
мерки е необходимо: 1) да е образувано ревизионно производство; 2) да се очаква
установяването на задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски и
3) извършването на евентуални сделки и действия с имуществото на данъчно задълженото
лице би могло да осуети или значително да затрудни събирането на установените с
бъдещия ревизионен акт задължения. Изпълнението на тези изисквания съставлява и
мотивиране на ПНПОМ. В настоящия случай съдът намира, че изискванията са
изпълнени като изложените обстоятелства в искането от 19.12.2022 г. за
предварително обезпечаване на задължения, следва да се възприемат като
мотивиране по смисъла на чл. 121, ал. 1 от
ДОПК.
В случая, постановлението, чиято
законосъобразност е предмет на оспорения в настоящото производство
административен акт, има за свое фактическо основание не само предполагаемия
размер на задължението на жалбоподателя, посочен от ревизиращия орган в
отправеното искане, но и
наличието на данни за недекларирани доходи от А. от дейност, свързана с
отдаване на земеделски земи под наем или аренда.
Доколкото се касае за предварителна обезпечителна мярка, към
момента на налагането й не се изисква публичното вземане, което се очаква да
бъде безспорно установено в хода на ревизията, да бъде конкретно доказано. Това
доказване предстои да се извърши в хода на ревизионното производство, което в настоящия случай към
момента на постановяване на обжалваното решение е вече сторено с издаването на
РА на 03.02.2023 г.
Разпоредбата
на чл. 195, ал. 1 ДОПК предвижда, че обезпечение се извършва, ако без него ще
бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение,
включително когато е разсрочено или отсрочено. Целта на уредбата е защита на публичния интерес, на
фиска за
да се гарантира, че държавата ще може да събере установеното публично
задължение с лихвите до окончателното му погасяване. Определяща е
обезпечителната нужда – възможността длъжникът да изпълни задължението си с
имуществото, с което разполага и с което ще разполага към датата на
изпълнението. В настоящия случай това обстоятелство по отношение на
жалбоподателя е изследвано както в искането за налагане на предварителни
обезпечителни мерки, така и в постановлението за налагането им като е констатирано,
че размерът на активите/имуществото
на жалбоподателя точно
обезпечава размера на очакваните задължения, които ще бъдат
установени, което не се оспорва от жалбоподателя. Всяко евентуално действие от страна
на длъжника с неговото имущество безспорно би затруднило събирането на
установените публични вземания, а в зависимост от вида на действието е възможна
хипотеза, при която същите да се окажат несъбираеми. По тази причина органът по
приходите, извършващ ревизията на А., правилно е предприел действия по
обезпечаване на държавните вземания.
В този смисъл наличието на
обезпечителна нужда е обосновано и както в самото ПНПОМ, така и в обжалваното
решение са изложени мотиви за необходимостта от налагане на ПОМ, поради което
не е налице твърдяното в жалбата нарушение на чл. 195, ал. 2 от ДОПК.
В жалбата се сочи, че с издаването на
ПНПОМ, потвърдено с обжалваното решение е нарушен чл. 121, ал. 3 от ДОПК,
съгласно който Предварителните обезпечителни мерки се
налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно
възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените
обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице
дейност. Съдът не
установи подобно нарушение. Задължение на публичния изпълнител е да избере
най-целесъобразните обезпечителни мерки, т. е. тези, които спрямо конкретната
обезпечителна нужда, не засягат права и законни интереси на субектите в
по-голяма степен от необходимото за събиране на задълженията. Императивното
изискване на нормата е пряко проявление на принципа на съразмерност по чл. 6,
ал. 2 от АПК, за който администрацията следва да следи винаги, когато законът й
дава възможност да избере дали да упражни или не, дадено свое правомощие. Съдът
намира, че е изпълнено посоченото законово изискване в настоящия казус, тъй
като с мерките се защитават в най-пълна степен интересите на фиска и
обществото, а жалбоподателят не е посочил, в какво точно се изразява засягането
на дейността му и в каква степен е това засягане, още повече, че в настоящия
случай не е наложен запор върху банкови сметки на лицето. Нито една от вещите,
върху които са наложени предварителни обезпечителни мерки не участва в
несеквестируемото имущество по смисъла на чл. 213 от ДОПК.
В ДОПК са
предвидени достатъчно правни възможности за длъжника, при упражняването на
които той би могъл да избегне евентуалното спиране на дейността му, поради
което не е налице нарушение на чл. 121, ал. 3 от ДОПК, каквито са възраженията
на дружеството.
Съдът счита, че обжалваното решение е постановено
в съответствие с относимите правни норми, а жалбата срещу него е неоснователна,
поради което следва да бъде отхвърлена.
Предвид
гореизложеното, сезираният съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и
следва да се отхвърли
По
делото искане за присъждане на разноски е направено от двете страни. Като съобрази
нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав
намира, че в полза на ТД на НАП Варна следва да се присъди сумата от 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание
чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. №
3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателят не
е направил възражение за прекомерност на разноските на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 197, ал. 3 от ДОПК, Административен
съд – Русе, четвърти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.П.А., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** против
Решение № 29/17.02.2023 г. на директора на ТД на НАП Варна, с което е
потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на
основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № С230018-023-0000182/26.01.2023 г.,
издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП Варна, офис Русе.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: