РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20215300502370 по описа за 2021 година
-ви
Обжалвано е решение № 260070/30.03.2021г. на Карловския районен съд, І гр.
с., с което се отхвърля предявеният от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 49, бл.
53Е, вх. В иск, с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с
който да бъде прието за установено по отношение на Н. Ш. Н. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: п.к.*, с. ***, общ. Смядово, ул. „***, че дължи на ищеца присъдените
със Заповед за изпълнение № 248 от 03.08.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 634/2018г. по описа на РС – Велики Преслав суми, а
именно: сумата от 695.53 лева, представляваща неизплатено парично задължение по
Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 26.07.2018г. до окончателното плащане, като
неоснователен.
Жалбоподателят „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* моли съда да
отмени решенето по съображения, изложени в жалбата. Претендира разноски.
Възизваемата страна Н. Ш. Н. в писмен отговор, в който не взема становище по
съществото на спора, а само обсъжда влошеното си здравословно състояние.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Районният съд е приел, че искът е неоснователен, защото представения по
делото договор е сключен на 16.03.2017г., а по заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК и исковата молба се претендира сума по договор с дата
17.03.2017г.
1
Този извод на районния съд е неправилен. Безспорно е в теорията и практиката,
че договорът за заем е реален договор ( Р. № 128/18.10.17г. по гр. д. № 5372/16г. на
ВКС, ІІІ г. о.), който се счита сключен, когато въз основа на постигнато съгласие на
страните, едната страна даде, а другата получи в заем парична сума, както е в
настоящия казус. От представеното преводно нареждане за кредитен превод на сумата
по договора в размер на 300лв. е от дата 17.03.2017г., което означа, че от тази дата за
страните са възникнали съответните задължения по процесния договор, за който не се
спори, че е с № **********, който номер е посочен в преводното нареждане и не се
твърди, нито установява между страните да е сключван друг договор, за който да има
съмнение, че сключен на някоя от двете тази – 16.03.17г. и 17.03.17г.
Следователно, между страните има сключен един договор, който страните са
подписали на хартиен носител на 16.03.17г., но превода на сумата и задълженията по
него са възникнали на 17.03.17г., който е с № **********.
Ето защо искът следва да се разгледа по същество.
От представената към процесния договор документация за сключването му се
установява, че „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* е представила на Н.
Ш. Н. кредит в размер на 300лв, които следва да се върнат на 11 вноски по погасителен
план, приложен към договора.
Длъжникът не установява положителния факт на извършени плащания по
договора, поради което искът е доказан по основание.
При преценка на неговия размер и в изпълнение на задължението си уредено в
нормата на чл. 7, ал.3 от ГПК съдът съобрази, че се претендира освен заплащането на
главницата, още и на стойност на закупен пакет от допълнителни услуги,както и на
лихви, чийто годишен размер е 41.17%.
От цялата документация към процесния договор и от самия договор не става
ясно какъв пакет от допълнителни услуги е избрал клиента, за който се е задължил да
заплати възнаграждение от 330лв., за да се прецени дали това плащане попада в някоя
от хипотезите по чл. 10 и чл. 10а от ЗПК, които дава възможност на кредитора да
събира такси. Неяснотата относно характера на тази претенция пряко се отразява върху
годишния процент на разходите, които в обсъждания договор са в размер на 49.88% и с
включването към тях на стойността на пакета от допълнителни услуги очевидно ще
надхвърли максималния размер посочен в нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, поради което
тази претенция следва да се отхвърли.
Относно размера на претендираната лихва: Както се посочи по – горе лихвеният
процент е фиксиран на 41.17 %. Така уговорения лихвен процент накърнява добрите
нрави, понеже надвишава трикратния размер на законната лихва, въпреки, че кредитът
не е обезпечен в каквато насока има последователна съдебна практика например Р. №
378/18.05.2006г. на ВКС, по гр. д. № 315/05г. ІV г. о. Доколкото клаузата за заплащане
на годишна лихва от 41.17% е нищожна и същата не поражда правни последици,
претендирана лихва от 65.20лв., макар и в по – нисък размер не следва да се присъжда,
защото се претендира по нищожна клауза.
Изложеното дотук налага извода, че клиентът дължи връщането само на
главницата по договора в размер на 300лв ведно със законната лихва от подаване на
заявлението 26.07.2018г. и затова решението на районния съд следва да се отмени в
тази част и вместо това се постанови друго, с което се признае дължимоста на
посочената сума, а в останалата част обжалваното решение ще се потвърди, макар и с
мотиви различни от тези на районния съд.
2
С оглед изхода на спора и съразмерно на уважената част от исковете въззиваемата
страта следва да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 355.82лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
-ви
ОТМЕНЯ решение № 260070/30.03.2021г. на Карловския районен съд, І гр. с.
в частта, с която се отхвърля предявеният от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 49, бл.
53Е, вх. В иск, с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с
който да бъде прието за установено по отношение на Н. Ш. Н. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: п.к.*, с. ***, общ. Смядово, ул. „****, че дължи на ищеца
присъдените със Заповед за изпълнение № 248 от 03.08.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 634/2018г. по описа на РС –
Велики Преслав за сума представляваща неизплатено парично задължение по Договор
за потребителски кредит № ********** до размера от 300 (триста) лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 26.07.2018г. до окончателното
плащане, като неоснователен и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за
установено, че Н. Ш. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: п.к.***, с. ***, общ.
Смядово, ул. „*** дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В
сумата 300 (триста) лева, ведно със законната лихва от 26.07.2018г. представляваща
неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********
от 16.03.2017г., по който сумата е преведена на 17.03.2017г. с преводно нареждане за
кредитен превод, за която сума е издадена Заповед за № 248 от 03.08.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 634/2018г. по описа
на РС – Велики Преслав.
-
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260070/30.03.2021г. на Карловския районен съд, І
ви
гр. с. в останалата част.
ОСЪЖДА Н. Ш. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: п.к.**, с. ***, общ.
Смядово, ул. „*** да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В
сумата 355.82 (триста петдесет и пет лева и осемдесет и две стотинки) разноски.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3