№ 21036
гр. София, 14.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Частно
гражданско дело № 20231110101699 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 420, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 98983/10.04.2023 г. на С М П с ЕГН: **********,
действащ лично и като ЕТ „...“, ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл.408, вх.
Б, ет. 6, ап. 97, с правно основание чл. 420, ал. 2, т.1, т.2 и т.3 ГПК за спиране на
изпълнението по заповед № 5988/21.02.2023 г. по ч.гр.д. № 1699/2023 г.
По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
5988/21.02.2023 г., въз основа на документ по чл. 417, т.3 ГПК срещу ЕТ ... с ЕИК: ... и
адрес: гр. София, ..., ап.97, в полза на заявителя ЛЕНО АД с ЕИК: ... и адрес: гр. Пловдив,
БУЛ...., за следните суми: 97,22 евро (деветдесет и седем евро и 22 евроцентове),
представляваща главница от вноска № 15 до вноска № 21, представляваща част от главница
в общ размер 17 000 евро, по договор за заем бизнес кредит клиентски № 6897 от 15.01.2021
г., ведно със законна лихва за период от 12.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 2
154,79 евро (двe хиляди сто петдесет и четири евро и 79 евроцентове), представляваща
договорна лихва за период от 16.06.2022 г. до 15.12.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК възражението срещу заповедта за
изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-8 ГПК, освен
когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181
ЗЗД или искането за спиране е подкрепено с убедителни писмени доказателства. Когато
длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането.
Възражението в настоящия случай е подадено срещу заповед за изпълнение, издадена
въз основа на документ по чл. 417, т.3 ГПК договор с нотариална заверка на подписите,
относно съдържащите се в него задължения за заплащане на парични суми. Длъжникът С М
П с ЕГН: **********, действащ лично и като ЕТ „...“с ЕИК: ********* и адрес: гр. София,
ж.к. Люлин, бл.408, вх. Б, ет. 6, ап. 97 твърди, че са налице и трите основания в закона за
1
спиране на изпълнението – чл.420, ал.2, т.1, т.2 и т.3, тъй като се оспорва да е налице
неизпълнение по договора, за което се представят писмени доказателства, както и че,
претендираните вземания се основават на договор сключен с потребител по смисъла на
закона, поради неравноправни клаузи, с оглед високия лихвен процент и прекомерните
разходи за обслужване на кредита, уговорени в очевидна вреда на потребителя и не
отговарят на изискването за добросъвестност.
По допустимостта на молбата:
Искането за спиране по чл. 420 ГПК не е обусловено от срок (след изменението със
ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 100/20.12.2019 г.).
По основателността на молбата по чл. 420 ГПК, съдът намира следното
Заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на договор с нотариална
заверка на подписите на основание чл. 417, т. 3 ГПК, а съгласно чл. 420, ал. 1 ГПК в този
случай подаденото в срок възражение срещу заповедта не спира нейното изпълнение.
1. Не е налице основанието за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 1 ГПК.
По делото не е представено надлежно обезпечение по чл. 180-181 ЗЗД.
По делото длъжникът не представя доказателства за учредяване на нито едно от
предвидените в чл. 180-181 ЗЗД обезпечения пред съд, поради което такова основание за
спиране не е налице.
Според установената практика по чл. 250 ГПК (отм.); обезпечението по чл. 180 и 181
от ЗЗД следва да е представено с възражението и да е в размер на дължимата сума заедно с
лихвите до датата на депозиране на възражението.
2. Според чл. 420, ал. 2 ГПК "Съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го
спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране,
подкрепено с писмени доказателства, че: "вземането не се дължи (т. 1); вземането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител (т. 2), или неправилно е
изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител (т. 3). В искането си
молителят се позовава и на трите хипотези.
В настоящия случай, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.420, ал.2, т.1 ГПК,
тъй като с молбата длъжникът е представил писмени доказателства за плащането на
процесните вноски по издадената заповед за изпълнение. Представените платежни
нареждания и извлечения от банкови сметки за периода 15.06.2022 г. – 15.12.2022 г.
установяват извършени плащания в полза на ЛЕНО АД от С М П, с посочено ЕГН
**********. Доколкото същите обвързват съда, по силата на разпоредбата на чл.180 ГПК, на
този етап същите са достатъчни, за да обосноват извод за основателност на молбата за
спиране на изпълнението. Възможността за становище и евентуално оспорването им от
насрещната страна, следва да се извърши в исково производство, каквото настоящото не е.
За пълнота на изложението, съдът намира заявителят е търговско дружество, но
длъжниците нямат качеството на потребители по смисъла на §13, т.1 ЗЗП. Видно от
приложеният по делото договор за заем, същият е за бизнес кредит с изрично посочена в
2
договора цел по чл.2.1 /b/, а именно финансово подпомагане на заемополучателя. И това е
така, тъй като видно от легалното определение потребител може да бъде само физическо
лице. От приложените по ч.гр.д. № 1699/23 г. доказателства се установява, че основание за
издаването на заповедта за изпълнение е договор за бизнес кредит с ЕТ „...“. Следователно в
настоящия случай се касае за търговска сделка, сключена между търговци, тъй като е
сключена от ЕТ в кръга на търговската му дейност /респ. от ФЛ, чиято провосубектност е
разширена, с оглед извършване на търговска дейност/ и това обстоятелство не се променя от
факта, че солидарен длъжник по договора е физическо лице - С М П. В настоящото
производство по реда на чл.420 ГПК не могат да се обсъждат възраженията за
симулативност на процесния договор, каквото по същество е възражението, че договорът не
е бил предназначен за извършване на търговска или професионална дейност на физическото
лице, за които следва да се събират доказателства в исково производство. Поради
изложеното, съдът намира, че в настоящия случай са приложими основанията за спиране
както по чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК, но не и тези по т. 2 и 3 на цитираната разпоредба, поради
което не следва да се обсъжда възраженията за наличие на потребителска защита.
С оглед изложените съображения исканият за спиране на принудителното
изпълнение на издадената заповед за незабавно изпълнение, са частично основателни.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА, на основание чл. 420, ал.2 ГПК, принудителното изпълнение на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от 21.02.2023 г.,
издадена по ч. гр. д. № 1699 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Трето гражданско
отделение, 141 състав, и на издадения на 21.02.2023 г. въз основа на нея изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от настоящото
определение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3