Р Е Ш Е Н И Е
№ 232/14.11.2019г. гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на десети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО
ДИМОВ
при секретар, Теодора Иванова
прокурор Женя Енева
като разгледа докладваното от съдията Митев
ВНОХД № 950 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид:
Настоящото съдебно
производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по жалба на подс. М.Г.М.
срещу присъда № 184 от 29.07.2019г., постановена от ВРС, Наказателна
колегия, 6-ти състав по НОХД №
3271/2019г.
Производството пред
първоинстанционния съд се е развило по реда на гл. 27 от НПК, в условията на
чл. 371, т. 2 от НПК.
С присъдата подсъдимият е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195,
ал.1, пр.1 и т. 4 пр.2, вр. чл.194 ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, за това, че на
01.04.19 г. в гр. Варна, в условията на опасен рецидив и продължавано
престъпление, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот и
с помощта на неустановено техническо средство, отнел чужди движими вещи на обща
стойност 2 618.36 лв. от владението на техните собственици без тяхно съгласие и
с намерение противозаконно да ги присвои, както следва: На 01.04.2019г. в гр.
Варна с помощта на неустановено техническо средство отнел чужди движими вещи -
стационарен компютър „Делл" на стойност 800.10 лв., ЛСД телевизор
„Телефункен" 42 инча на стойност 404.10лв., стерео уредба „Сони" с
касети и дискове с една тонколона на стойност 65лв., стар мобилен телефон
„Самсунг" на стойност 10лв., малък пос терминал за плащане с карти на
стойност 247.50 лв., парични знаци в размер на сумата от 100лв., десет големи
ключа на стойност 45лв., пет малки ключа на стойност 17.10лв., отворена бутилка
водка един литър „Белуга" на стойност 38.66лв., затворена бутилка уиски
„Джони Уолкър" черен етикет 700мл. на стойност 47.40лв., затворена бутилка
уиски „Джеймисън" един литър на стойност 35.59лв. и отворена бутилка уиски
„Джак Даниълс" 700мл. на стойност 18.49лв., всичко на обща стойност сумата
от 1 828.93 лв., от владението на б.д.к., собственост на „Варна Камп" ЕООД
представлявано от Б.Д. К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои.
На 01.04.2019г. в гр.Варна
чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот отнел чужди
движими вещи - преносим компютър „Асеr Aspire 1А114 - 32 -
C2D6" на стойност 436.05лв., преносим компютър „Асеr
Aspire ESI - 512 - Р63Т" на стойност 335.40лв. и две USB устройства за
„мишка" на обща стойност 17.98лв., всичко на обща стойност 789.43лв., от
владението на К.С.К., собственост на „Асториа Груп" ООД представлявано от
К. С.а К., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, за
което в условията на чл.58 а, ал.1 вр. чл.54 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, което да търпи при първоначален
строг режим.
Зачетено е времето
през което е бил с МНО „Задържане под стража“, както и прокурорското задържане,
считано от 13:00 часа на 18.07.2019 година.
С присъдата на подсъдимия са възложени направените по делото
разноски в размер на 429.84 лева, като съдът се е произнесъл и по отношение на
приложената като ВД - флашка.
В жалбата по същество се
моли за намаляване на наказанието. Твърди се, че наложеното наказание „лишаване
от свобода” е тежко спрямо здравословното състояние на въззивника. Изтъква, че
е инвалидността му - 2 група ще го лишили от възможността да работи в затвора
при изтърпяване на наказанието.
В съдебно заседание
представителят на ВОП намира жалбата за неоснователна. Сочи, че наложеното
наказание е справедливо с оглед обстоятелството, че деянието е извършено два
месеца, след изтърпяване на предходна присъда. Счита, че при намаляване на така
наложеното наказание не биха се постигнали целите на закона.
Защитникът на подсъдимия
поддържа изцяло жалбата на изложените в нея основания. Моли да бъде отчетено
обстоятелството, че производството пред ВРС е протекло по реда на чл.371 т.2 от НПК. Сочи, че следва да бъдат отчетени от въззивната инстанция посочените в
мотивите на първоинстанционния съд изключително смекчаващи отговорността
обстоятелства и оказаното съдействие от страна на подсъдимия за разкриване на
обективната истина.
В последната си дума
подсъдимият моли за намаляване на наказанието.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, както и при извършената на
основание чл.313 и чл.314 от НПК цялостна служебна проверка, намери за
установено следното:
Производството
е протекло в условията на чл. 371, т. 2 от НПК и подсъдимият е признал изцяло
фактите, изложени в обвинителния акт, а именно: Свидетелят
Б. К. бил управител на ЮЛ „Варна Камп" ЕООД. Търговското дружество стопанисвало
хостел „Мусала", находящ се на ул."Мусала" № 1 в гр. Варна. В
партерното помещение на сградата се намирала бар-рецепцията на хостела с
монтирана видео охранителна камера. Бар-рецепцията била преградена със
заключваща се дървена решетка, която я изолирала от коридора със стълбището и
асансьора, водещи до горните етажи, а във вътрешността на същата, към улицата
бил ориентиран голям страничен прозорец. Първият етаж в същата сграда бил
отдаден под наем на „Астория Груп" ООД с управител К.К., където бил
ситуиран офиса на фирмата, а достъпът се осъществявал посредством входна
дървена врата, като бил инсталиран и COT.
Подсъдимият М.Г.М. бил с
трайно формирани престъпни навици и наличие на предходна съдимост за
престъпления против собствеността, като с влезли в сила съдебни актове му били
налагани ефективни наказания „Лишаване от свобода". На 17.02.2019г. той
бил освободен от Затвора - Варна, след изтърпяване на ефективно наказание
лишаване от свобода.
Въпреки изтърпяваните ефективни
наказания лишаване от свобода подс. М. продължил да си осигурява средства за
препитание като извършва престъпления.
Така ранните часове на
01.04.2012год., в периода между 02:50ч. – 03:30ч., подс. М. решил да извърши
кражба като проникне в сграда, надохяща се на ул."Мусала" №1 в гр.
Варна, където се помещавал хостел „Мусала", стопанисван от „Варна
Камп" ЕООД. За да реализира своя престъпен замисъл той преценил подхода по
който да проникне вътре. Забелязал голям страничен прозорец ориентиран към
улицата с външно отваряне, който бил затворен и заключен. С помощта на носеното
у него неустановено техническо средство подсъдимият огънал и повредил
заключващият механизъм на прозореца и по този начин успял да го отвори. През
прозореца подс. М. влязъл в партерното помещение на сградата и от обособената
бар-рецепция с помощта на фенерче за осветление огледал наличното съдържание на
вещи по и под плотове и площи, както и в шкафовете след взломяване на техните
вратички. Докато оглеждал в помещението подсъдимият забелязал камерата за видео
наблюдение, прикрил лицето си с качулката на якето си започнал хвърля по
камерата различни предмети. По този начин успял да промени позицията й. В
бар-рецепцията подсъдимият намерил голяма торба и в нея започнал да слага
произволно взети вещи - стационарен компютър „Делл", стерео уредба
„Сони" с касети и дискове с една тонколона, стар мобилен телефон
„Самсунг", малък пос терминал за плащане с карти, пари в монети и банкноти
с общ размер от 100лв., десет големи и пет малки ключа, отворена бутилка водка
един литър „Белуга", затворена бутилка уиски „Джони Уолкър" черен
етикет 700 мл., затворена бутилка уиски „Джеймисън" един литър и отворена
бутилка уиски „Джак Даниълс" 700мл.
След като напълнил торбата с посочените по-горе вещи подсъдимият я
прехвърлил през прозореца на улицата. После взел и поставеният на стената ЛСД
телевизор „Телефункен" 42 инча, след което през отворения прозорец
напуснал сградата. Откраднатите вещи подсъдимият отнесъл по-нагоре по улицата и
ги укрил до контейнер за битови отпадъци, с намерение в последствие да ги
отнесе в дома си, а в подходящ момент да ги продаде. Непосредствено след това
подс. М. се върнал до сградата и през отворения прозорец на бар-рецепцията
отново влязъл в партерното помещение. За си осигури достъп до вътрешността му,
той разбил с крак заключената преградна решетка, която я изолирала от коридора,
а по този начин си проправил път към горните етажи. Насочил се към стълбището и
на първият етаж в сградата спрял пред заключена входна дървена врата. Ритнал
силно с крак вратата и я изкъртил, след което се озовал в офиса на „Астория
Груп" ООД с управител и представител св. К. К.. С помощта на фенерчето за
осветление подсъдимият забелязал върху бюрата два преносими компютъра „Асеr
Aspire 1А114 - 32 - C2D6" и „Асеr Aspire ESI - 512 - Р63Т" с две USB
устройства за „мишка" и ги взел. В този момент се включила алармената
инсталация, поради което подс. М. незабавно напуснал помещението, побягнал
заедно с двата преносими компютъра към партерният етаж и през прозореца на
бар-рецепцията напуснал сградата. Върнал се до контейнера за битови отпадъци,
където бил укрил торбата с откраднатите преди това вещи, на спокойствие огледал
всичко отнето, изхвърлил ненужното по негова преценка - стационарния компютър,
стереоуредбата, пос терминала, мобилния телефон и ключовете, а останалите
отнети вещи отнесъл в дома си. Открадната сума пари изхарчил за лични нужди,
изпил алкохола, тонколоната от музикалната уредба запазил за себе си, а двата преносими
компютъра и ЛСД телевизора продал на неизвестно лице на така наречения „чаршаф
пазар“ в гр. Варна.
За извършената кражба било
съобщено в полицията и било образувано досъдебно производство.
В хода на досъдебното
производство С.П. предал доброволно 1 бр. флашка съдържаща видеозапис от
охранителната камера в хотел „Мусала“.
На 17.04.2019год. подс. М.
бил случайно засечен на улицата от св.Л. полицейски служител от І РУП и бил
задържан като лице от криминалния контингент. С подсъдимия била проведена
беседа в която той подробно разказал за кражбата извършена от сградата където
се помещавал хостел „Мусала“ съобщил как е проникнал, какви вещи е взел и какво
е направил с тях, а след това завел полицаите до дома си и предал доброволно на
17.04.2019год. и една от инкриминираните вещи – тонколона марка „Сони“, която в
последствие била върната на представител на ощетеното ЮЛ „Варна камп“
ЕООД. На същата дата подс. М. предал
доброволно на разследващия и 1 чифт бели спортни обувки със свалени връзки с
надпис от вътрешната част WORK OUT и с
етикет Made in China% № ********** с европейски номер 41. На 18.04.2019год. на
подсъдимият били направени снимки необходими като образци за извършване на
видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза.
Видно от заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство от в.л. Д. Й. СОЕ общата
стойност на инкриминираното имущество възлиза на 2618.36 лева.
Заключението на изготвената
в хода на досъдебното производство от в.л. В.В. видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза се установява, че изследваният Обект №-1 - 1
брой оптичен носител - флаш памет с надпис „SP 16GB", поставен в хартиена
опаковка с надпис с ръкописен текст ВД по ДП № 530/19г. по описа на Първо РУП -
Варна - „флашка" с видеозаписи от хотел „Мусала", с адрес: гр. Варна,
ул. „Мусала" № 1, съдържа един
видеофайл с име„Hostel Musala_ch3_20190401025020_20190401035020",
от една цветна камера без звук, записваща в нощен режим и снабдена с датчик на
движение (активираща я няколко секунди след отчитане на движението).
Видеофайлът е с големина 353 MiB в „AVC" видеоформат, „Advanced Video
Codec" формат на кодека, „High@L4.2" профил на кодека, резолюция 1
920Х 1 080 pixels и „avi" компресия на файла. При прегледа на видеофайлът се установило, че
е цифров презапис от оригиналният файл, записан върху твърдия диск на
компютърна видео охранителна система. Не се установили следи от
манипулация/намеса върху записаната информация. Таим кода вкопиран в изображението
не се прекъсвал и не се установявало нарушение в структурата на пикселната
решетка. При предварителния преглед на видеофайловете се установило, че в
обхвата на камерата е вътрешната част на офис. При прегледа на видеофаловете се
установило, че на 01.04.2019г. в 02:50:23ч. в обхвата на камерата се вижда
движение в дясната част на кадъра, по остъклената преграда. Непосредствено до
преградата са поставени работни маси (бюра), с вещи върху тях. В следствие на
движението вещите падат на пода на помещението. В 02:50:58ч. в помещението през
остъклената преграда прониква лице от видимо мъжки пол. Същото е на видима
възраст около 28-32 години. Облечено е с яке до кръста с качулка. Обуто е с
панталон с дълъг крачол и спортни обувки. На десният безименен пръст е поставен
тъмен предмет, наподобяващ пръстен. На главата на лицето е поставена шапка с
козирка и върху нея качулка от суичър или анорак. Лицето е с оформена брада и
мустаци. След проникване в помещението лицето започва да рови под масата където
е поставена компютърната конфигурация. Измъква предмет наподобяващ тонколона и
я поставя на масата от където е проникнал в помещението. Лицето използва
фенерче за осветление проверявайки пространството под бюрата, като действията
му не могат да бъдат конкретизирани, наподобяват взломяване на вратички на
шкафове. В 03:04:58 часа лицето забелязва камерата и се опитва да прикрие
лицето, като придръпва долния край на качулката си. Наведен преминава през плот
който повдига и прави опити да измести позицията на камерата, като я удря с
различни предмети. В 03:33:27часа лицето успява да промени позицията на
камерата, забелязва се тъмен екран, след което записът спира. При прегледа на
извлечените снимкови кадри от видеозаписите и направената им оценка вещото лице
констатирало, че те са с качество, което позволява отграничаване на частни
признаци, характеризиращи заснетото лице. От лицето и неговите действия били
извлечени снимкови кадри. Снимковите файлове били обработени и допълнително
подобрени за повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни
изображения Adobe Photoshop CS6. Същите са представени в приложение, подредени
в хронологичен ред. При предварителния преглед на видеофайловете се установило,
че лице от видимо мъжки пол, е със сходни общи черти на главата и лицето с тези
на представения сравнителен материал от М.Г.М., ЕГН **********. Отчетена била и
разликата между ракурса на изображенията но вещото лице е излязло със
заключение резултатът от сравнителния анализ позволява да се направи извод, че
на горепосочените фотокопия е заснето едно и също лице посочено, като М.Г.М.,
ЕГН **********.
Видно от приложената към
делото справка за съдимост на подс. М. преди инкриминираната дата същият е бил
многократно осъждан за престъпления против собствеността.
Първата инстанция е
преценила правилно според настоящия въззивен състав, че фактите, изложени в
обвинителния акт признати от подсъдимия по реда на чл. 371 т. 2 от НПК се
подкрепят от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите К.
К., Б.К., И.Х., К.С., П. Л., С. К., С. К., Д. К., И. К. и В. П., разпитани в
хода на досъдебното производство, заключенията на изготвените съдебно
оценителна, видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, както и
приложените писмени доказателства - протоколи за оглед на местопроизшествие и за
доброволно предаване, разписка за върнати вещи, ВД, справки от прокурори при
ВРП и РП Димитровград, справка за съдимост и др. приобщени по реда на чл.283 НПК.
Всички тези доказателства
обосновават съвкупност, доколкото са взаимнодопълващи и безпротиворечиви и не водят на различни
правни изводи.
От друга страна
анализирайки доказателствената съвкупност по делото съдът не е ценил единствено
заключението на изготвената трасологична експертиза за което е изложил
съображения. Действително правилна е преценката на първата инстанция в това
отношение и същата не следва да се кредитира в случая, тъй като касае
изследване на трасологична следа за каквато няма данни да е била установена и
иззета по време на извършения оглед на местопроизшествието.
Правната квалификация по
чл. 196, ал.1, т. 2, вр. чл.195, ал.1, пр.1 и т.4 пр.2, вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.26 ал.1 от НК, с оглед на установените факти и констатираната съдимост на
въззивника е правилна. Споделят се и направените въз основа
на събраните доказателства правни изводи досежно обективната и субективна
съставомерност на извършеното от подсъдимия.
Жалбата е неоснователна. Неоснователно
е оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание и изложените в нея доводи за намаляване
на наказанието, както и изложените пред въззивната инстанция съображения за
това.
Първоинстанционният съд е
наложил законосъобразно наказание, при спазване на императивните норми на
закона. Справедливо и индивидуализирано съобразно целите, визирани в чл.36 от НК. Отчетени са всички обстоятелства по
смисъла на чл. 54 от НК, като e намерено законосъобразното му определяне при
превес на смекчаващите вината обстоятелства. Наред с това е отчетено
съдействието на подсъдимия за разкриване на авторството на престъплението.
Разпитан в качеството на обвиняем признава за извършеното, като е посочил на
полицейските служители лицето на което е продал отнети вещи, спомогнал е за
установяване на обективната истина. Направеното самопризнание пред
първоинстанционния съд е довело до облекчена процедура и е обусловило
приложението на чл. 58а, ал.1 НК и не следва втори път да става основание за
намаляване на наказанието. По делото не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, за да бъде индивидуализирана отговорността на
подсъдимия при условията на чл.55 от НК, респективно в хипотезата на чл.58а
ал.4 от НК.
В тази връзка и посоченото
по-горе съдействие от негова страна действително не може да бъде отчетено като
изключително смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство на фона на
богатото съдебно минало и високата степен на обществена опасност на дееца. От
друга страна очевидно и търпените досега наказания не са допринесли за
превъзпитаването му, защото показателен в това отношение е факта, че настоящото деяние е извършено едва
два месеца след ефективно изтърпяване на наказание по предходна присъда за
извършено престъпление по чл.196 от НК, поради което следва този път да тъпи
по-интензивна от предходната санкция, с оглед постигането на превъзпитателен
ефект.
Що се касае до твърденията
на подсъдимия, че инвалидността в която се намира не му дава шанс за работа в
условията на затвора следва да се отбележи, че законодателят е предвидил
алтернатива за зачитане на работни дни и в други случаи - при участие на
лишените от свобода в общообразователно обучение.
От една страна разпоредбата
на чл.172 ал.2 от ЗИНЗС предвижда възможност за участието на лишените от
свобода в трудовата дейност, като работата която трябва да се изпълнява в
местата за лишаване от свобода се определя от администрацията на затвора
съобразно съществуващите възможности, като се взема предвид и здравословното
състояние на лицата.
От друга страна има
възможност за тези които не бъдат трудоустроени на заплатен обществено полезен
труд и няма никаква пречка съобразно изискванията на чл.41 от НК спрямо тях да
бъдат приложени други мерки за възпитание и образование за създаването на
повишаването на тяхната професионална квалификация, което също се зачита за
работни дни.
Съгласно чл.178 ал.4 от ЗИНЗС на лишените от свобода, които не работят и са включени в
общообразователно обучение, курсове за придобиване на специалност или за
повишаване на квалификация, както и специализирани програми за въздействие, се
зачитат работни дни за времето на
присъствието им на учебни занятия. Следователно така наложеното наказание не поставя
подс. М. в неравнопоставеност при зачитането на труд в затвора с оглед инвалидността
му, тъй е предвидена алтернатива за намаляване срока на наказанието и за тези
които не работят, но са включени в общообразователно обучение.
С
оглед на гореизложеното въззивната инстанция прави изводите си, че присъдата на
ВРС не страда от пороци по смисъла на чл. 313 от НПК, оплакванията са
неоснователни, не са налице основания за отменяването й или изменяване, поради
което и на основание чл. 338 от НПК същата следва да бъде потвърдена.
При
служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения
(допуснати на досъдебното производство или в съдебно заседание ), които да се
явяват от категорията съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг
състав на съда.
Предвид
горното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338
от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда по НОХД № 3271/2019 г. по описа на
Варненски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.